помощ!!! семейството се разпада

Чакай! Спокойно! Опитай се да овладееш емоциите си, колкото и да е трудно. Светът не се свършва с един мъж. За какво дъно говориш? Горе главата! Има много по-лоши неща в живота. Сега не мислиш така, но е вярно. По-добре, че всичко се случва сега, само след 2 години брак. Заедно сте били 8 години - не е чак толкова много време. Ще се оправиш! Кураж! Не изпадай в дупка! Сигурна съм, че всички, които те обичат са с теб! И ние сме с теб 

Горе главата миличка! Така е с големите раздели, особено когато си отхвърлен - много боли, чувстваш се скапан, питаш се защо точно на теб, мислиш си как е трябвало да бъдеш ТИ, а не ТЯ, а какво ли ще кажат всички ДРУГИ, как трябва да им обясняваш...самосъжаление, ревност, огромна обида и разочарование - трудно е.
Хубавото е, че се преживява, особено когато си още на 23 и нямате деца.
Изживей си мъката, но не и се отдавай - дай си седмица или две да скърбиш и да мислиш за него, но после се измъкни от този капан. Изтрий сълзите, направи се хубава, пийвай по едно питие за настроение и усмивка, потърси позабравените неженени приятели и давай напред! Дано нямаш финансови проблеми, защото паричките могат да бъдат добра утеха, ако са дадени за някоя готина дрешка или екскурзийка в чужбина (а какви запознанства стават на такива екскурзии).
Лято е - хората са жажаднели за любов и емоции - включи се и ти в парада, а за НЕГО забрави. Отпиши го за момента, не се надявай, за да го преживееш по-бързо, а ако случайно се върне, тогава ще мислиш според ситуацията.
Не се предавай!

Нормално е да се чувстваш така - знам от опит! В момента си се вглъбила в собствените си чувства, изживей ги без да вършиш крайности и си пази здравето! След време ще се отърсиш, поогледаш - себе си, най-вече, отстрани и пътят сам ще се покаже! Млада си, разумна си! Дерзай - имаш още да вървиш, още да изживееш, още има какво да покажеш и на кого да дадеш любовта си!

Съчувствам ти, мила, но колкото и нереално да ти се струва сега, това , което слушаш от нас, съвсем скоро ще установиш колко сме прави и тогава ще започнеш да приемаш нещата много по-спокойно и мъдро. В поста на Еличко открих и моето мнение по въпроса и затова ще ти го напиша на кирилица с по-кратки думи:
Ще дойде момент в който ще можеш да погледнеш света с други очи и ще видиш нещо хубаво!Аз силно  вярвам, че всичко, което се случва в живота на човека е за добро!
Убедена съм! В живота понякога има мъка, но тя винаги води до нещо добро - нещо добро, което без тази мъка не би се случило. Всеки момент от живота е трябвало да бъде по точнот ози начин, за да те е довел по-късно до щастливият край. Моментите в животът са като броеница и всяко едно води до следващото - важното е, че накрая всичко е за добро.....затвори се, наплачи се, опитай се да си потърсиш отговорите и ако не ги намериш излез пред света, срещай се с познати, оплачи им се ако щеш, но несъмнено ще дойде момент, в който ще разбереш дали има смисъл да тъжиш или е по-добре да си отвориш сърцето за по-хубави преживявания. И не на последно място - ти си само на 23 - животът ти започва. Сега едва ли може да го оцениш, но прави така, че да не дойде време в което ще жалиш , че си пропуснала да го изживееш  

Ами и аз мога само да те подкрепя и да не повтарям написаното вече-и това ще мине!!!Бъди смела и само напред!

Аз няма да ти казвам да го забравиш- просто защото това не става ей така, изведнъж. Просто трябва да се научиш за живееш с мисълта за него, но не и с него. Наистина след време чудото се случва, болката намалява , а после съвсем изчезва- това е и момента, в които ще погледнеш с усмивка на това което ти се случва сега и ще осъзнаеш, че това е още един взет изпит. Аз за такива ситуации винеги си повтарям, че..
Утре ще е по-добре от днес, така както днес беше по-добре от вчера...

Анонимна, преди време имах дълга връзка. Той замина в Щатите с идеята, че и аз някак ще отида и след няколко месеца се ожени там за българка - предполагам, че са имали връзка още оттук и докато ме залъгваше я е изтеглил при него. Чувствах се като без сърце като разбрах, но след няколко месеца започнах да отрезвявам. Дадох си сметка, че този човек не е стойностен, щом е могъл да постъпи така.
После срещнах съпруга си и се радвам на много обич и уважение от негова страна.
Искам да ти кажа, че трябва да имаш вяра, че това което става е за добро, даже и в момента да не изглежда така!
Прегръщам те силно

Незнам дали е нужно да разказвам тука моята история ...бих могла да го направя ......в стихове.Знам че единственото , което успях да съхраня в себе си и да му дам душа да живее са именно стиховете.Те са тъжни като всяка исторя за погубената обич между хората , но незнам дали е удачно да ги пиша тука и дали ти се четат стихове Анонимна и затова ще се въздържа.
Ако смяташ че искаш да ги четеш ще ги напиша.
Бъди сигурна че ще има утре , колкото и да те боли сега. те!

Всичко е казано вече, че времето лекува, колкото и клише да звучи. Но не мога да разбера /по-точно разбирам, но е хубаво да намериш сили да промениш/ желанието да си го върнеш. Сама каза не една жени, а няколко. Дори и да се върне - какъв живот те очаква? Не е като да са "кривнали" веднъж, за собствено успокоение, че не са безвъзвратно "бракувани" и прошката да е възможна. От това, което прочетох си съставих по-друго мнение. Какво ще стане - ще поживее и ще си дойде съжалявайки до..... следващия път. А ти през цялото ще линееш в мисли има ли друга или не... и ще трепнеш в очакване на следващата му изцепка.. Не благодаря - аз това вече го минах макар и не в брачна връзка и на 18 , но сърцето ми беше изпепелено от това иди-ми дойди-ми и последвалата раздяла. Не знаех на кой свят съм и мислех даже, че не ми се живее.....
Сега, след толкова години съм бясна на себе си Толкова нерви попиляни за какво? Години след това го бях срешнала - не беше мръднал в развитието си напротив - станал  циник и безпардонна "мутра". Като си помисля какви планове имахме... Добре, че беше той да ми спести кошмарен живот. Никога няма да си позволя да живея в терзания, съмнения и страх да не бъда напусната...защото знам, че на любовната мъка има край...
Ти си само на 23, и слава богу деца нямате, защото мисля си болката щеше да е двойна. И ако сега се питаш "как ще живея без него", мислейки, че няма да се справиш,то с дете /деца/ ще бъдеш още по-отчаяна. Не искам да съм зла орисница, но мисля, че дори да се върне пак ще опрете до раздяла. Човекът просто е такъв, брака за него е нищо. Затова си го спести. Нареви се, напий се ако искаш, излизай много с приятели. Но си кажи, че имаш живот да живееш и той трябва да е достоен човек.
Имам съмнения, че въпросната "друга" е бременна. Ако е така - още едно доказателство за безотговорносста на съпруга ти.
Пожелавам ти да намериш покой за сърцето и душата си скоро.
И истински другар в живота. Смело напред!!!

Понеже онзи ден участвах активно в твоята тема, днес с интерес прочетох всичко още в 8 сутринта. Първото, което си помослих е горното, че най-вероятно тя да е бременна .....
не го написах сутринта за да не ти отровя деня допълнително и евентуално да си е моя фантасмагория, но е вероятно. Още повече ще се види след 2 месеца
Какво ти е знам много добре-просто ми се свива сърцето ,като те чета и старите изживявания се връщат  в мен..... но както ти писах и в началото ...след вереме ще виждаш всичко по-различен начин.
Защо тъгуваш? Разгневи му се? От къде накъде той ще си играе с теб години наред и с много други също? Той най-хитрия ли е? Ти ревеш , а той е на концерт?И заслужава ли той любовта ти? Значи той е щастлив , забавляващ се, обичащ и обичан .... е ти поне малко прецакана не се ли чувстваш? -просто се опитай да мислиш за него по-този начин, а не че го обичаш  и ти липсва, което знам,че е така ....
Мъже много.
Нама да стане номера със приятелите, излизанията  и забавленията скоро при теб-ще си тъгуваш и ще гаснеш ....прекъсни връзки и с роднините му-така ще се тровиш допълнително от всяка нова информация.... След време ще си нова и готова-за някой много хубав, внимателен, галантен, усмихнат, верен, помагащ, предан мъж -той ще те намери сигурна съм.

пожелавам ти го и аз най-искренно!

Здравейте приятели,

 Може би вече ставам банална, но искам да ви благодаря за всичко! В такива моменти е много важно да имаш приятели до теб, които те подкрепят и ти помагат. А колкото до мене, положението е същото .... ето така:

 Одеве се чухме по телефона, за да разбера как е кучето /може би си търсех причина, за да го чуя/, а и му го казах че, просто искам да го чуя, ами разговора мина добре, държах се мъжки, колкото и трудно да ми беше. Пита ме как съм, какво правя, казах му, че ми е доста тежко и едвам се сдържам. Тези дни се надявам пак да се чуем и дано да е за хубаво. Знам, че много от вас ще ме опрекнат, че му давам шанс ако е размислил да се върне, но за Бога аз го обичам, и това ми е единствената мисъл в момента. Много се надявам всичко да се оправи - може би е глупаво, но аз го обичам и го искам. Оххх, не знам, боли ме много, всички казват, че с времето болката и тъгата минават и идва най-хубавото, но за мен в момента най-хубавото е той да се върне при мен.
 Благодаря ви, че ме изслушвате /изчитате /, но в момента вие сте единствените с които мога да споделя болката и тъгата си. Дори няма с кого да излеза за по кафе.
 Е скоро пак ще пиша. Прегръщам ви и искрено ви благодаря!!!