Често имам проблеми с такива емоции. Особено след като родих второто дете (на 3+ г. е). Преди бях супер щастлив и доволен от живота човек. Сега погледнато отстрани - имам съпруг, две деца, работя. Но се чувствам отдавна изморена, нервна, недоволна, мрънкосваща, ако не постоянно, то много често, въобще недоволна от живота си. И попадна ли в тази емоционална дупка ми се срива денят, че понякога и повече време. И както сега виждам навън грее слънце, но аз имам ангажименти и си навивам още повече злоба. Не знам какво се промени в мен, но знам не е хубаво. Особено като кажа за какво ми бяха тия две деца. Колко познати с едно имам, чак им завиждам леко - повече свобода за родителите, а и на баба ги оставят. Разправят ми как уикендите били сами, къде ходели, какво правили. А сега с две сме като скачени съдове, искам време насаме с мъжа ми, ами няма. Последно пътувахме преди 4-5 години за 4 дни сами. А и за едно погребение наскоро бяхме 1 ден заедно, чудесно просто. Не че виждам и той да изгаря от желание да направи такава ситуация да се усамотим, което още повече ме изнервя. Имам чувството всичко се върти около децата - какво да ядат, какво да облекат, да ги занимаваш, да ги лекуваш. Явно и аз не съм от най-майчински скроените жени. Щото виждам и такива с 3-4 деца и говорят с любов за всичките си. Сякаш ми е писнало от всички - от работа, от мъж, от деца, обаче си вървя там в коловоза и ден да мине, друг да дойде, проблеми, болести, Коледа, Великден и годините си вървят скучни. Поради монотонно ежедневие се усещам и постоянно цъкам на телефона/лаптопа, нищо смислено, скролвам и гледам кой къде отишъл, прочета някоя интересна статия. После ме е яд на себе си за пропиляното време. Като изляза с приятелка ми е супер, но и това рядко се случва, щото са ангажирани с деца и те. Такъв ли е и до кога животът на възрастните? Уж съм на 35 г., а се чувствам отегчена от скуката в живота ми, от постоянните сметки. Моля без нападки, а добри практики и примери.
- Публикувана: 14 септ. 2025, 16:26 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2025, 10:41 ч.
Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции
Единственият ти проблем ми се струва еднообразието.
Вярно е, че с деца човек трябва да се съобразява, но нищо не пречи да напаснете и децата към вас и да се разнообразявате с тях, щом няма как без тях.
Понякога ги оставяйте с бавачка и ходете някъде сами, стига да може да си го позволите финансово или просто използвайте времето, когато са на градина/училище и си вземете 1 ден отпуска, за да останете насаме да се видите.
Понякога пък излизай сама, както пише ДХЗ.
Сама трябва да бягаш от рутината, защото иначе еднообразието е много съсипващи.
Виж дали с това ще се поуспокоиш.
Работата ти натоварена ли е? Да не би там да прегаряш и затова да нямаш после сили за животът извън нея.
Вярно е, че с деца човек трябва да се съобразява, но нищо не пречи да напаснете и децата към вас и да се разнообразявате с тях, щом няма как без тях.
Понякога ги оставяйте с бавачка и ходете някъде сами, стига да може да си го позволите финансово или просто използвайте времето, когато са на градина/училище и си вземете 1 ден отпуска, за да останете насаме да се видите.
Понякога пък излизай сама, както пише ДХЗ.
Сама трябва да бягаш от рутината, защото иначе еднообразието е много съсипващи.
Виж дали с това ще се поуспокоиш.
Работата ти натоварена ли е? Да не би там да прегаряш и затова да нямаш после сили за животът извън нея.
Много е важно да си намериш отдушник. Не случайно се нарича точно така - отДУШник. Когато нещо те души, да го пуснеш да излезе, да изпуснеш пАрата. При мен това са приятелките, често се виждаме само по женски (разбира се и с общите семейни приятели, но тези, старите, момичетата, са ми особено ценни), семейни разходки извън града почти всеки уикенд, кино, концерти страшно обичам, много други мероприятия в града посещаваме...
Децата ти ще са малки още две-три години, след това става по-лесно, може на почти всички изброени места да ходите заедно.
Сина ми на 7 години за пръв път го заведох на рок концерт, на 6 качи Мусала... Казвам го, за да онагледя колко много неща може да правите с децата, щом навършат 6-7-годишна възраст.
Вярно, ние сме с едно, вие с две, но всичките ми приятели с две, че и с три деца действат по същия начин.
Нерви винаги ще има, но когато се редуват с приятни и позитивни моменти, се преживяват по-лесно.
Децата ти ще са малки още две-три години, след това става по-лесно, може на почти всички изброени места да ходите заедно.
Сина ми на 7 години за пръв път го заведох на рок концерт, на 6 качи Мусала... Казвам го, за да онагледя колко много неща може да правите с децата, щом навършат 6-7-годишна възраст.
Вярно, ние сме с едно, вие с две, но всичките ми приятели с две, че и с три деца действат по същия начин.
Нерви винаги ще има, но когато се редуват с приятни и позитивни моменти, се преживяват по-лесно.
Не разбрах дали имате баби, които да помагат?
Мислила ли си да пратиш децата на лагер? Малкото май е малко още, ама голямото?
Имам близки без нито една баба, починали са отдавна. Гледат две деца изцяло сами, обаче са нон стоп навън. Няма уикенд да висят в София. Децата лятото на спортни школи, каквото могат, записват ги.
Еднообразието ти е проблема, като бъдеща майка и мен ме е страх от това, през което ти минаваш.
Мислила ли си да пратиш децата на лагер? Малкото май е малко още, ама голямото?
Имам близки без нито една баба, починали са отдавна. Гледат две деца изцяло сами, обаче са нон стоп навън. Няма уикенд да висят в София. Децата лятото на спортни школи, каквото могат, записват ги.
Еднообразието ти е проблема, като бъдеща майка и мен ме е страх от това, през което ти минаваш.
Единственият ти проблем ми се струва еднообразието.
Вярно е, че с деца човек трябва да се съобразява, но нищо не пречи да напаснете и децата към вас и да се разнообразявате с тях, щом няма как без тях.
Понякога ги оставяйте с бавачка и ходете някъде сами, стига да може да си го позволите финансово или просто използвайте времето, когато са на градина/училище и си вземете 1 ден отпуска, за да останете насаме да се видите.
Понякога пък излизай сама, както пише ДХЗ.
Сама трябва да бягаш от рутината, защото иначе еднообразието е много съсипващи.
Виж дали с това ще се поуспокоиш.
Работата ти натоварена ли е? Да не би там да прегаряш и затова да нямаш после сили за животът извън нея.
Вярно е, че с деца човек трябва да се съобразява, но нищо не пречи да напаснете и децата към вас и да се разнообразявате с тях, щом няма как без тях.
Понякога ги оставяйте с бавачка и ходете някъде сами, стига да може да си го позволите финансово или просто използвайте времето, когато са на градина/училище и си вземете 1 ден отпуска, за да останете насаме да се видите.
Понякога пък излизай сама, както пише ДХЗ.
Сама трябва да бягаш от рутината, защото иначе еднообразието е много съсипващи.
Виж дали с това ще се поуспокоиш.
Работата ти натоварена ли е? Да не би там да прегаряш и затова да нямаш после сили за животът извън нея.
Явно човекът до теб е по-инертен и от там идва напрежението.
Поговори сериозно с него и се разберете да пробвате активности. Спорт, екскурзии в планината през уикенда, пикници в парка, театър или концерт има подходящи за цялото семейство) и подобни.
Пробвай ти да организираш нещо и да го запалиш да бъде "съучастник".
Ако не, оставяй го с децата и прави нещо сама - спорт, кафе с приятелка, театър.
Поговори сериозно с него и се разберете да пробвате активности. Спорт, екскурзии в планината през уикенда, пикници в парка, театър или концерт има подходящи за цялото семейство) и подобни.
Пробвай ти да организираш нещо и да го запалиш да бъде "съучастник".
Ако не, оставяй го с децата и прави нещо сама - спорт, кафе с приятелка, театър.
Явно човекът до теб е по-инертен и от там идва напрежението.
Поговори сериозно с него и се разберете да пробвате активности. Спорт, екскурзии в планината през уикенда, пикници в парка, театър или концерт има подходящи за цялото семейство) и подобни.
Пробвай ти да организираш нещо и да го запалиш да бъде "съучастник".
Ако не, оставяй го с децата и прави нещо сама - спорт, кафе с приятелка, театър.
Поговори сериозно с него и се разберете да пробвате активности. Спорт, екскурзии в планината през уикенда, пикници в парка, театър или концерт има подходящи за цялото семейство) и подобни.
Пробвай ти да организираш нещо и да го запалиш да бъде "съучастник".
Ако не, оставяй го с децата и прави нещо сама - спорт, кафе с приятелка, театър.
Затова предлагам първо да пробваш да организираш нещо за цялото семейство.
Ние, примерно, ходим семейно на спорт, вкл.с децата. Задължително през уикендите сме в гората или сред природата. Организираме си екскурзии до други градове. Ходим по разни хепънинги. Така и ние се разнообразяваме,и за децата е интересно и полезно.
Иначе наистина директно му кажи какво ще правите в 1 ден отпуска заедно: изпращате децата на градина и училище, пиете кафе в леглото, гушкате се, правите секс, отивате на разходка и обяд навън, може на кино или просто на пейка в парка да си поговорите, пиете по едно вино, държите се за ръка и вечерта си прибирате децата и продължавате с еднообразието. Това няма ли да му хареса?
Ние, примерно, ходим семейно на спорт, вкл.с децата. Задължително през уикендите сме в гората или сред природата. Организираме си екскурзии до други градове. Ходим по разни хепънинги. Така и ние се разнообразяваме,и за децата е интересно и полезно.
Иначе наистина директно му кажи какво ще правите в 1 ден отпуска заедно: изпращате децата на градина и училище, пиете кафе в леглото, гушкате се, правите секс, отивате на разходка и обяд навън, може на кино или просто на пейка в парка да си поговорите, пиете по едно вино, държите се за ръка и вечерта си прибирате децата и продължавате с еднообразието. Това няма ли да му хареса?
Сигурно всички семейства имат моменти на инертност по отношение на битовизми и отглеждане на децата. Нашите вече са големи, имаме си нашите моменти все по- често. Сега ни се налага да почиваме в различни дни по ред причини, но всяка вечер или следобед, които успеем да си откраднем без належащи задачи, са безценни. Излизаме да ядем навън, да пием кафе или просто да разхождаме кучето заедно. Четем книги, гледаме филми или лежим на басейна заедно.
Период е, според мен, нещата ще се наредят с времето и порастването на децата.
Излизането по отделно не е за подценяване.
Период е, според мен, нещата ще се наредят с времето и порастването на децата.
Излизането по отделно не е за подценяване.
Опитай да измислиш нещо, Фивър виж колко хубаво ти написа.
Не знам от кой край сте, но съм сигурна, че имате природа около вас. Ние с мм не се бяхме качвали на Витоша заедно. Представяш ли си? То срамота, един уикенд се хванахме до Боянския водопад. Взехме по 1 сандвич и 1 бутилка вода. Може това да не е подходяща дестинация за 3 годишно (не знам), но има други със сигурност.
Имам чувство, че мъжът ти е хем ревнив, хем инертен. Не измисля забавления, но ако ги намериш сама, се дразни.
Вариант е да му кажеш, че искаш по 1 час на ден за себе си. Да се занимава той с децата, този 1 час ти излизаш - тренировка, маникюр или друго, не се обясняваш.
Дори да нямахте деца, всеки човек има нужда от лично време.
Не знам от кой край сте, но съм сигурна, че имате природа около вас. Ние с мм не се бяхме качвали на Витоша заедно. Представяш ли си? То срамота, един уикенд се хванахме до Боянския водопад. Взехме по 1 сандвич и 1 бутилка вода. Може това да не е подходяща дестинация за 3 годишно (не знам), но има други със сигурност.
Имам чувство, че мъжът ти е хем ревнив, хем инертен. Не измисля забавления, но ако ги намериш сама, се дразни.
Вариант е да му кажеш, че искаш по 1 час на ден за себе си. Да се занимава той с децата, този 1 час ти излизаш - тренировка, маникюр или друго, не се обясняваш.
Дори да нямахте деца, всеки човек има нужда от лично време.
Да, разбира се, аз имах предвид, че не знам точно дали Боянския водопад е подходящо, но и да не е, има много други пътеки и природа, където да се отиде.
Иначе допълнителен съвет- авторке, виж си нивата на витамин Д. Ако имаш дефицит, това много влияе на депресивните състояния. А изключително много хора имат дефицит и не го знаят.
Иначе допълнителен съвет- авторке, виж си нивата на витамин Д. Ако имаш дефицит, това много влияе на депресивните състояния. А изключително много хора имат дефицит и не го знаят.