Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Във всичките ти постове звучи недоволство от мъжа ти, че не ти създава емоции и разнообразие.

Не може ли да се отпуснеш и да си живееш спокойно? Когато се почувстваш изморена,, или отегчена,  остави децата на мъжа си и иди на разходка, на кино, или си купи нещо.  Звучиш като човек, който няма сериозни проблеми, но е решен да си ги създаде.

Ти нали работиш, значи можеш да си поемеш разходите по хобито. Като се прибираш късно, ще сготвиш предишния ден, или ще вечеряте пица. Като не ти се ходи в неделя у свекърите, още по-добре, излез с някоя приятелка или сама се разходи, или си практикувай хобито през това време. Или търсиш начин нещо да стане, или търсиш оправдания защо няма да стане. Ти решаваш.

Хората живеят така, както си го направят. Останалото са оправдания за липсата на (само)инициатива. И/или липса на съпричастност.

Аз също съм майка. Определно се натрупва умора, когато се грижиш за толкова малки деца.Това изисква много грижи и внимание и всичко останало да мине на заден план за едно известно време.  Липсата на баби определено не помага.

Но според мен, според текста от първата публикация (не съм чела други) си дълбоко неудовлетворена от съпруга ти.
Нямате време насаме. Той не инициира такова, не търси и не се старае да изгради връзка с теб. Да те види отвъд ролята ти на майка, а като жена, която все още има нужда от внимание, обич... Като да  е загубена емоционалната връзка. Липсата на общи моменти те кара да се чувстваш сама. Разбирам го. Когато имаш активен партньор и съучастник, когато сте заедно срещу света, е друго. Можеш да повдигнеш планини. А ти се че чувстваш така сякаш два изморени коня теглят каруцата.
Неразбрана и самотна в заедност.

Отделно си загубила старото си аз. И ти е мъчно. Това е много често срещани, въпреки, че не си го признават жените.

Според мен тръгни към това да говориш с него. Без обвинения и намеци. А да покажеш, като в онази стара песен на Богдана Карадочева...

Остаряваме бавно (2) неусетно почти Много видимо аз (2), по невидимо ти
 Вече май наближавам 35, а все още минавам за един млад поет.
 Едно старо момиче почва в мен да личи, със опънати нерви, с уморени очи.
 Обяснима развръзка и естествен процес - утре сутрин ще станат, синовете ни шест. Тоз обелил коляно, оня пукнал глава. питат, плачат, разпитват за това и това. Припев:... /2x/
И ни връзват жестоко със желязно въже, хищни малки момчета, страшни малки мъже. Погледни ме, не гледай все към тях, все към тях, Ах, отдавна забравих тази думичка, ах. Остави ги самички, тази вечер поне. Ние имаме още колене рамене. Ние имаме още свита в нас на кълбо, една зла упорита остаряла любов.


Може като сложите децата да спят да си организирате кино вечер за двама..
Може да помолите приятелка, съседка да ги погледа за час два за един обяд навън.
Това няма да натовари гледача, а вие ще откраднете време, в което ще обсъдите ваши си неща.

Да ти кажа този етап за много хора е такъв. Но не е вечен. Приеми, че е част от приключението да имаш деца. Твоят боен другар сигурно също е изморен.
Не знам всички отговори. То никой не ги знае. И само отстрани хората с лекота се справят с изброените емоции.
Истината е, че всеки си носи раницата и стиска зъби или слага маски.
Тревата другаде не е по-зелена.

П.С. Мразя автокоректа Постоянно ми слага думи в устата.

Според мен с мъжа ти сте твърде различни от там ти идват всички проблеми.
Аз съм също инертен човек и не обичам да ме занимават с глупости - искам след работа да си направя една голяма чаша кафе, да си взема книгата, да се завия с одеялото и да не ме занимават след цял ден общуване с хора.
Мъжът ми е същият и слава Богу, че иначе щяхме да се разделим.
Говори със съпруга ти да направите някакви компромиси поне веднъж седмично. С деца е друго.

Гняв и яд, ами беснея си. Гледам на криво час два и ми минава. Скука, честно казано няма време за скука. В почивните дни не чистя, почти не стоя вкъщи, прибирам се в късния следобяд за вечеря. Постоянно хойкам нанякъде, или пазарувам (предимно сама) или с децата. С мъжа ми рядко, защото той пазарува рядко и ме бави 😁😁. Той си намира гардински занимания из двора и на село. Понякога и аз помагам там. Лятото сме по басейни, тази година на нашия на село, миналата година бяхме с Мултиспорт карти и бяхме на единия градски. Зимата бродим из мола, играем на игрите, вкъщи гледаме сериали. Ако имам време рисувам.
Но честно казано не го карам да излиза с мен/нас. Разбрала съм, че човек, който не иска да прави онова, което аз искам, е по-добре да бъде оставен да прави той каквото му е добре, вместо да ходи и мрънка. Понякога му се приисква да дойде с нас, но е рядко. Ето в събота излязохме само с деца по обяд, отидохме, хапнахме по една супа на центъра, разходихме се два часа и така. Понякога пък излизаме с приятели, които имат деца, обикаляме из парка.
Мисълта ми е, че за да разчупиш рутината, не ти е нужно непременно да си с мъжа си. Едни учебници се обличат за час максимум. Денят е поне 12 часа дълъг. А децата могат да ядат и пица или пържени картофи и кебапчета понякога.

Да се върти семейство  къща, деца, работа едновременно е изтощително, особено за нашето поколение,  което ражда все по-късно.
Изживели сме най-активните си години свободно, харчили сме си парите само за нас и изведнъж трябва вече на доста по-зряла възраст да се напаснем на съвсем различен начин на живот и от там идва шока.
Нашите родители например като повечето между 19-24 годишна възраст са имали вече семейство за което да се грижат са го приемали като нещо съвсем естествено и на 35-40 , когато енергията в нас намалява, те вече имат 15-20 годишни самостоятелни деца.
 Когато се почувствам изтощена от ежедневието, като в капан, си спомням думите на една много мъдра позната:
-Най-хубавите ни години бяха ,когато децата бяха малки.
И си представям след години празна къща, ще се моля на децата да дойдат на гости и всичко ще ме боли.

Практически съвет - без обвинения и нападки кажи на мъжа си, че времето с него като семейство не ти е достатъчно. Имаш нужда от общи преживявания, за да минават по-лесно скучните дни със задължения.

И предложение - един ден в седмицата правите нещо специално забавно заедно.
За да е честно - ти организираш едната събота, той следващата и т.н. Ти може да предложиш планина. Той предлага разходка в парка и игра на карти в парка.
Който каквото предпочита!

Така знаете каква е традицията всеки уикенд, всеки си знае реда и няма намеци 'хей хайде' а той те игнорира и т.н.

Може би съм пропуснала нещо, но не разбрах каква е представата на авторката за интересно прекарване на време със семейството и защо не го предложи и организира тя.

Аз разбирам много добре, защото съм била в ситуация в която ти предлагаш нещо уж забавно - няма ентусиазъм, а все едно предлагаш да ги заведеш на зъболекар. Това ти убива всякакво желание.

При мен сработи каквото описах преди - редува се организирането, тоест дори да не ти е най-любимото занимание, няма оплаквания, защото знаеш че следващата седмица е твой ред.

Предполагам проблемът в голяма степен идва от пасивността на мъжа.Просто поговори с него,че не си щастлива и че имаш нужда той да организира и изненадва я с разходка я с почивка...около 35 възрастта е трудна.Кризата на средна вьзраст си е на лице.Има ли начин да почнеш нова работа?Спортувай уикендите.Ако мъжът наистина е пасивен човек,можеш уикендите да ходиш примерно на танци.Действа зареждащо и освобождаващо.И не забравяй,че временно си така.Нещата ще се подредят,но постарай се да си намериш лично време за теб.И...дано съпругът ти също положи усилие.Всичко ще се оправи.Имаш семейство,деца,родители,работа,млада и здрава си.Радвай се:)

Криза на средната възраст на 35?
Ухааа. Тя докато стигне 50 и трябва да влезе в манастир.
Жената очевидно страда от липса на внимание и време с мъжа си.
Не ги изтласквай тези неща, авторке.
Когато не се чувстваш ок или игнорирана, пренебрегната – говори с мъжа си директно и открито. С натрупване тези емоции водят до това – депресии, неудовлетвореност, саморазрушителни са.

Разбирам те, на мен също ми се е случвало, но пък очаквам ако човек иска да е с някого, да е склонен да направи първа стъпка или отстъпка за сплотяване на двойката. У нас основно аз предлагам какво да правим и къде да ходим. Отдавна минах фазата да очаквам ММ да измисли и това ми спестява трупане на напрежения и разочарование. Разбирам го, че работата му е натоварена и стресова и не му е до мислене къде да ходим. Имаме си няколко редовни места за разходки и ако не съм се сетила друго, ходим там. Важното е да излезем от вкъщи и да сме заедно. За занимания, изискващи повече средства или купуване на билети много по-рано, предварително го обсъждаме и запазваме билети.
Разбирам и всички съвети авторката да си търси странично занимание/хоби/среда, оценявам нуждата всеки да има и друг свят отвъд семейството му, стига обаче този друг свят да не засенчва основния му - семейството. И когато двойката е млада и децата малки, много по-важно е повече да се гради задружност, да се търсят общи занимания и радости, отколкото всеки да прави това самостоятелно.
Иначе, една обикновена разходка в парка, в гората, планината или край морето зарежда много, а почти не изисква нищо, освен да не вали или да не е много студено, а все още сме в ранна есен и предстоят още много прекрасни дни. Но ако авторката иска да ходят на места, които изискват повече финанси, а партьора ѝ да знае, че  към момента това ще ги затрудни, може би затова е по-пасивен и предпочита неделния обяд у родителите си.
 
А на 35 наистина е още много рано да се говори за криза на средната възраст.

Блу, да, това става, даже е идеално, ако на отсрещната страна просто й липсва инициатива, но се радва на предложения.

Но аз разбирам ситуацията като - хем няма инициатива, хем мрънка и се оплаква от идеите. 😆

И е възможно да не се усеща, че е негативно мрънкало - затова първо разговор. Ентусиазъм не става и да се преструваш - затова при мен е сработило да се редуваме. Някакъв вариант все ще сработи, важното е да го изговорят и половинката да разбере проблема.

Не, не е такъв животът на възрастните.
Щом мъжът ви не е организаторски тип, превземете тази роля вие. И само го уведомявайте за датите и дестинациите. Вие решавате кога, къде, и колко. Ако не иска- да не ходи. Много жени пътуват сами, и/или с децата.
По този начин няма да имате чувството, че някой ви краде живота. Няма кой друг да ви извади от коловоза. Вие сте възрастната, инертността е пагубна. И сложете картите на масата. Нищо лошо не виждам да споделите, че това не ви устройва, и искате разнообразие.


LemonFantastic, когато другата страна се оплаква и не иска заедност, обикновено е знак, че иде развод. Не че не иска да пътува, но не и с жена си.

Примери: Избирате си места и дати, и действате. Ние пътувахме винаги с децата (3 броя), като най-малкия беше на 6 месеца, и пак изкарвахме супер.
Ако искате без деца- платете на бавачка.