Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Не е ли по-добре ежедневно да правите жестове един за друг, а не всеки да има определени очаквания по "събития"?
И аз мисля като мъжа на Little Queen.
Като цяло имам за сбъркано това женско поведение на "аз съм принцеса" и искам подаръци, за да ми се доказва, че съм принцеса.
Много голяма част от жените са възпитани по този начин, което после в живота им изиграва много лоша шега, тъй като зрял човек би трябвало отдавна да е минал тази фаза още до 10-годишен. И после имаме – защо на мен, защо съм нещастна в любовта, защо не съм оценена. А то какво? Тя има нереалистично очаквания на неуважена принцеса. А уж голям човек.

На теория е така. Но като чета авторката и все едно моя бивш описва. То ще ти омърмори света, от 100 кладенеца вода ще извади как има да се прави не знам къв ремонт и как няма “излишни” пари, а пък защо точно в тая държава или този хотел. С леки вариации това е и за ежеседмични инициативи (като например кино, недай боже някой концерт). Ами отщява ти се и на теб да ходиш, да планираш, да инициираш…

Сега… аз розички и медальончета също не харесвам и виждам, че авторката в направила подарък на мъжа си все едно е за 80-годишна лелка. Ама като се ожениш за някой, който харесва, си правиш малко труда от време на време да му покажеш, че го виждаш още този човек и го оценяваш. Дали с подарък, дали с ежедневни жестове…

Да, по-добре е, по-ценно е. Да се заемеш с проблем, да приготвиш вечеря, да купиш храна, плодове, които половинката обича.Ако ще да е предпочитана лютеница.
Но празниците имат свой "цвят" и наистина е впечатляващо как се отбелязват, какво правиш за човека до теб.

Ей това е! Най-тъжното е да отминават поводи, без най-малък знак, без да се запомнят с нещо - с жест, с импровизация, с изненада, с желание да зарадваш. Виж ти, виж ти. А мъжете в моя живот с радост са откликвали на подобни желания.

В моя също 😍
Не помня да съм пожелала някоя чисто женска глезотия и да не ми се вземе. Разбира се, и сама мога да си купя каквото  искам. Работата е там, че мъжа ми нищо не ми отказва, ако ще да е най голямата глупост на света.

Размяната на подаръци не е единственият начин да отбележиш повод. Също подаръците без повод не означават, че на повод няма такива или че поводите не се отбелязват, тези две неща в никой случай не се изключват едно друго.

Жените имат различни потребности, важното е мъжа до тях да отговаря на техните потребности, а не на тези на Пенка примерно. С подаръци, глезотии, почивки или без такива, добре гледаната жена си личи от километри. Вярвам, че с това ще се съгласим всички.

Точно така.
Глезотията за една е прищевка за друга.
Ако има кой да им уйдисва – супер. Но после без цупни, ако милото не ѝ взел розовото колие с 54545454 камъчета сваровски. Но пък всеки ден ѝ сипва винце вечер и масажира ходилата. И тя пуска теми и се тръшка, и реве, че той не я обича.

Затова се казва, че за всеки влак си има пътници. Аз  знам капацитета на моя си мъж, знам какво мога да очаквам и не се тръшкам ако се разминем някъде по трасето, само защото не съм изчислила правилно траекторията. Т.е. очаквала съм да направи нещо, което той по принцип не прави.

Не е добре така да се принизяват и елементаризират жените. Това, че има и такива теми означава, че има и такива жени, но има и още толкова, ако не и повече умни, досетливи, фини, съобразителни и т.н., които не реват, а действат съобразно мъжа до тях.

ПП - безброй камъчета не понасям, вино всяка вечер също, но съм масажо-зависима, обаче и масаж всяка вечер от работещ мъж не можеш очаква доживот.

Нещо кривееш, Елиф.
Уикенд е - разходи се. )
Напротив – кифлите са си кифли, те сами си се принизяват.
Никоя уважавана и уважаваща себе си жена няма да тръгне да се тръшка за дрънкулки.

Ха-ха, много съм си добре, слънчева и лъчезарна, просто с друго мнение, спрямо твоето. Не е добре непеещите в твоя хор, Бази, да ги етикираш. Вземи пример от мен - мнението ми за теб е високо, въпреки че в половината случаи не се припознавам в писаното от теб
Апропо, точно за уважаващи себе си жени писах, разграничавайки ги от кифлите.

Етикет е да ти кажа на теб, че си кифла.
На някоя дето е кифла няма как да се хиля мазно и да ѝ кажа - знам, че обичат да те глезят. Точно така трябва. Ами, ок – уйдисват ти, но това не означава, че не си кифла.
Това е разграничаване.

Етикет е да ми кажеш, че кривея. Няма как да знаеш така ли е, още повече е невероятно да се предположи на база добронамерен пост.
Уйдисването разбрахме, че има повече общо с мъжа, отколкото с кифлеенето на жените.

Да напиша и нещо по въпроса на темата, все пак На гняв и яд се старая да давам време, на умората почивка, а на скуката много любими неща - като се почне от книги и се свърши с колело. Това когато съм бяла и добра, в другата версия преодоляването е в отдаването

Е, ако не се нацупя поне малко на мъжа до мен след кофти ден, то къде отива всичко? Общо взето към оная песен "I can buy myself flowers, write my name in the sand, talk to myself for hours, say things you don't understand...  can love me better, can love me better..."

Радвам се, че някои ме разбраха. Наистина дори аз не можах така да го кажа, че мъката ми беше за малко цвят поне по поводи. Щото без поводи пък хич не помня изненади. То ми беше почти ясно, че всеки ще тълкува нещата от неговата камбанария, няма как онлайн да се усети ситуацията, да се предаде с 30 реда. За бижуто с роза няма особена драма - да, подметнах, че би било добър тематичен подарък като идея, да, беше "розова" годишнина, 10та. ТОва от гледна точка, че се чуди за нещо. В крайна сметка видях, че не се чуди. Аз лично винаги питам и мен са питали приятели по поводи, ако е възможно да се улесни избора, не виждам лошо и спестява умуването. Да, сега съм в такъв етап, че всичко ми тежи - работата ми, семейните задължения. Надявам се на домашна утеха. Навсякъде само изисквания, работа, ангажименти. На работа напуснаха доста хора и ми тежи обстановката. ТЪрся ново място, но не става светкавично. Имането на малки деца не ме улеснява изобщо. "Кифла" за щастие никой от познатите ми няма и да му хрумне да ме етикетира, поне малко се развеселих с тези коментари. Признах нагоре, че дървото го взех в последния момент, че не е някакъв идеален подарък. Просто сувенир, хареса ми идеята за издръжливостта на мъха, символичността на дървото, че устоява на времето и годините. В това отношение дори ме пита от къде е, пипаше го с интерес, дали само така си стои или трябва грижи, скъпо ли било (казах, че няма отношение щом ми е харесало). Още помня мой РД, на който също не получих подарък. Четейки ви, явно трябва да се стегна, да не кифлея и да не очаквам лиготии за щяло и не щяло. Надявах се на мнения, че има такива моменти, еди-какво си би предразположило мъжа да обръща внимание на жената до себе си. Или че просто е изстинало отношението му към мен и да не се надявам на повече заинтересованост. Който беше писал за намирането на любовник също не е оферта за мен.