След раздялата - анкета

Моите отговори се бият помежду си - с излизане с цел нова връзка  и споделяне с приятели, но отбелязах и "никак, само времето лекува".

Много зависи обаче, каква е била връзката, дали става въпрос за  младежки гаджелък, или дълготрайно съжителство, особено пък и с деца. Макар че на млади години пък емоциите са много интензивни, затова предполагам, че от всичките боли еднакво.

От всичко по малко, ама то си боли.
Гледах да се разсейвам с приятели, приятелки, работа, обзавеждане, децата, ама особено следобед на работа и вечер, болката идва и те хваща за гърлото.

"Животът продължава" е моят отговор.

Всички разбират, че животът продължава, но без работа върху себе си и собственото си състояние, страданието ще отминава по-бавно. Затова срещите с приятели, без да се търсят нови връзки, фокусът върху личните интереси и работата (въпреки че не избрах точката с работата, защото предпочетох да посоча точка 8 като 3-ти вариант).

Работа, забавления и време. И в един момент осъзнаваш, че ти е минало. При мен беше много времето, но преболедувах успешно

Аз хем го зарязах, хем май страдах повече от него
Бях още в университета и един колега като разбра, че съм необвързана веднага си каза директно, че клин клин избивало, но аз не вярвам в това. Имам необходимост да анализирам, да видя как се е стигнало до тук да се приключат отношенията, да си направя равносметка. Дори равносметката да е, че бившия е емоционален терорист и задник пак предпочитам да се замисля отколкото да използвам друг за замазване на емоциите.

Мен четенето ми беше спасителен механизъм. Много четях, СТРАШНО много. Не излизах с приятели, не излизах изобщо (никога не ми е харесвало), седях си с книгите, направих си равносметката и си продължих живота. Той междувременно се чална и почна да ме търси и обяснява в любов.

Тва да стоиш и да чакаш с времето да ти мине е пълна глупост за мен, освен че не работи и допълнено си утежняваш положението. Значи случвало ми се е буквално след месец от края на първата ми любов и първия път когато ми разбиха сърцето да срещна друго момиче и да ме изстреля отново в облаците. Естествено си даде отражение твърде краткото време и също и по други причини не се случиха нещата. При мен обаче не беше като цел, просто така се случи да ни запознаят в една компания, аз обаче и не стоях да чакам да ми мине докато се самосъжалявам.
По късно пък с години не ми се получаваше същото, след много усилия, много ходене по срещи накрая пак се случи дори доста неочаквано като че ли.
Така че универсално решение няма, а най доброто е нова тръпка, но истинска такава, а не квото има колкото да не си сам

Времето не лекува, а размива силата на емоцията. Постепенно адреналинът, гневът и отхвърлянето се изчерпват като наситеност на емоцията. И това от гледна точка на биохимията на мозъка, а не като стоене и чакане.
Времето като пасивен вариант не е точно определение.
Зависи от връзката и раздялата, от самите хора и най-вече от причината.
Някои хора са по-действени и оптимистично настроени, други имат нужда от самосъжаление и усамотяване.
Няма рецепти. Добре е да има осъзнаване на случващото се и приемане, за да се продължи по начин, който е комфортен за конкретния човек, а не как е било при мен, Пенка или Ленчето.
А това какво казвали отстрани приятели/ки, близки е тотален миш-маш и няма общо.
Дето вика Благо Джизъса – Човек само когато знае какво му е, само аз си знам какво ми е.

Малко мазохистичен подход, ама при мен действа много добре. Давам втори шанс. Естествено, господинът се дъни по същия начин, заради който съм го напуснала. Обаче на мен някак ми се проясняват нещата и ми изстиват чувствата окончателно.

Всъщност наистина това работи, с бившата ми не беше точно един втори шанс, а много, обаче накрая до толкова претръпнах, че при последната раздяла въобще не ми дремеше

Хората са различни като характер, оттам и различните реакции при сходни житейски събития. Има такива, които се вманиачват по бившите, особено, ако другият е сложил край, даже тази седмица имаше информационен повод да се заговори по темата.

"Бърза нова връзка" не е ясно какво значи. Предполагам, има се предвид каква да е нова връзка, като само се стремим да се случи бързо. И предполагам, повечето биха казали, че не е сред техните отговори.
Но всъщност при късмет да е успешна новата връзка е наистина много ефикасен клин.
Успешна означава с чувства и без сериозни конфликти и дефекти.

След продължителна връзка, с много чувства, неминуемо има един период на излекуване, в който ние сме или страшно депресирани и не говорим за нищо или страшно досадни /като мен/ и непрекъснато говорим за бившия. В такъв период сме невъзможни за нова връзка или попадаме на разни счупени - обсебващи, само за секса, ангажирани, които търсят любовница и прочие дървета и сламки.

Много е лошо да влизаш в нова връзка "неизлекуван", носейки още бремето от старата. Такава връзка почти винаги се проваля също толкова бързо, колкото е започнала. Лошото е и, че води понякога до влизане в порочен кръг и търсене на следващата бърза нова, и следващата, и следващата.

 Всички точки в анкетата, включващи споделяне  също са нож с две остриета, защото понякога приятелите и семейството не са добър съветник, не защото ти мислят лошото, а защото просто не са на твое място и на го разбират по начина, по който ти го изживяваш.

Всяка болезнена раздяла трябва човек да си я изживее и истината е, че единснвено времето лекува. Не става с магическа пръчка.

Особено пък при наличието на деца не виждам какво позитивно може да се извлече от наблягане на приятелствата, излизане, купони, бърза нова връзка, вглъбяване в работата, записване на 5 нови хобита/спорт/танци... всичко това отнема от времето с децата, които в една раздяла страдат също толкова, ако не повече и трябва да сме там за тях, а не да ги водим у баба им през ден, за да можем ние да разпускаме след работа и да се "лекуваме". За съжаление познавам такива майки... децата на самоотглеждане, а тя - по живота, за да забрави бившия. Една от тях беше споделила, че е много обидена на компанията семейни приятели, след като тя се раздели с мъжа си и започна да купонясва като студент първи курс, докато компанията се събират семейно тихо, културно, на приказка и хапване и се прибират преди полунощ. Спряха да я канят, когато излизат, а тя ме пита "аз като нямам половинка да не би да съм половин човек?" Тъжно ми стана за нея, но как да й кажа, че поведението й не предполага да я поканят?

Ако говорим за връзка без деца е друго, но според мен и там отговора е същия - живота продължава.