- Публикувана: 1 окт. 2025, 09:30 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2025, 11:13 ч.
След раздялата - анкета
Аз отговорих с:
С пълна отдаденост на работата и ангажиментите, за да няма време за самосъжаление.
С обръщане към семейство и приятели, без особено споделяне;
и Никак, времето е най-добрия лечител (пасивно отношение).
От всичко се лекувам като работя здраво и излизам с близки да се разсейвам. Говоря веднъж за раздялата, за да се знае, че вече не съм с този човек и край - повече никога. Не желая да го дъвчем, нищим, разискваме... Времето наистина е най-добрият лечител.
С пълна отдаденост на работата и ангажиментите, за да няма време за самосъжаление.
С обръщане към семейство и приятели, без особено споделяне;
и Никак, времето е най-добрия лечител (пасивно отношение).
От всичко се лекувам като работя здраво и излизам с близки да се разсейвам. Говоря веднъж за раздялата, за да се знае, че вече не съм с този човек и край - повече никога. Не желая да го дъвчем, нищим, разискваме... Времето наистина е най-добрият лечител.
И активно, и пасивно - трябва да го преболедуваш, а как - според характера и нагласите на самия човек. Един се затваря, друг проглушава ушите на приятелите и всяко от изброените.
Не мисля, че има универсална рецепта.
Аз съм от тези, които си отвличат вниманието с всякакви дейности, но червейчето си гризе... докато просто спре, даже без да се усетиш.
Не мисля, че има универсална рецепта.
Аз съм от тези, които си отвличат вниманието с всякакви дейности, но червейчето си гризе... докато просто спре, даже без да се усетиш.
От всичко по малко, ама то си боли.
Гледах да се разсейвам с приятели, приятелки, работа, обзавеждане, децата, ама особено следобед на работа и вечер, болката идва и те хваща за гърлото.
Гледах да се разсейвам с приятели, приятелки, работа, обзавеждане, децата, ама особено следобед на работа и вечер, болката идва и те хваща за гърлото.
Нали всички казват,че работата помага ? И аз не съм на мнение ,че помага ...
Малко мазохистичен подход, ама при мен действа много добре. Давам втори шанс. Естествено, господинът се дъни по същия начин, заради който съм го напуснала. Обаче на мен някак ми се проясняват нещата и ми изстиват чувствата окончателно.
Един път дадох втори шанс и точно така стана. Оттогава не давам втори шансове във връзките, също и самата аз не съм имала нужда или искала такива. Ако ти е било наистина важно е нямало да се издъниш, така мисля.
Гледаш само напред и се контролираш да не изпадаш в сълзливи състояния. Повечко излизания с приятели, децата, по възможност някакъв спорт. Нови цели, повечко работа. Всичко друго само си идва.
Не съм чакала да се "излекувам" напълно, за да вляза в нова връзка. Като я почнах обаче, ми мина доста бързо.
Не съм чакала да се "излекувам" напълно, за да вляза в нова връзка. Като я почнах обаче, ми мина доста бързо.
Парадоксално за някои, но смятам, че нова връзка плюс обръщане към себе си плюс терапевт е на практика работещ вариант.
Първо е важно да се скъса с идеята, че се търси качество; то и реално проблемът е че се търси "качество" (да те обича новия човек, да те цени, да избухне като супернова една велика любов). То е принципно загубена кауза, не се случва по план. За това няколко топли, утешителни връзки работят отлично (не hook-ups по заведенията и НИКОГА компромис със сексуалната част - прави се задължително само и единствено секс, какъквто обичате, с нулев, повтарям НУЛЕВ жест към предпочитанията на мъжа/жената). Много хора се намразват в тоя леко промискуитетен период само защото са правили компромиси със секса. Не правете.
Не се заблуждавайте, че сте различни, че търсите любов, че никой не ви допада - това са глупости, лични блокажи, които ако обслужвате, ще си стоите сам и неизлекуван.
Междувременно си работите и се развивате и всяка седмица - на терапевт, да оправя чакрите
Не само се лекуваш от раздяла, но даже си нов човек, готов за много по-хубави връзки.
Първо е важно да се скъса с идеята, че се търси качество; то и реално проблемът е че се търси "качество" (да те обича новия човек, да те цени, да избухне като супернова една велика любов). То е принципно загубена кауза, не се случва по план. За това няколко топли, утешителни връзки работят отлично (не hook-ups по заведенията и НИКОГА компромис със сексуалната част - прави се задължително само и единствено секс, какъквто обичате, с нулев, повтарям НУЛЕВ жест към предпочитанията на мъжа/жената). Много хора се намразват в тоя леко промискуитетен период само защото са правили компромиси със секса. Не правете.
Не се заблуждавайте, че сте различни, че търсите любов, че никой не ви допада - това са глупости, лични блокажи, които ако обслужвате, ще си стоите сам и неизлекуван.
Междувременно си работите и се развивате и всяка седмица - на терапевт, да оправя чакрите
Не само се лекуваш от раздяла, но даже си нов човек, готов за много по-хубави връзки.
че никой не ви допада - това са глупости, лични блокажи, които ако обслужвате, ще си стоите сам и неизлекуван.
Зависи от какви отношения се излиза.
При изход от токсични отношения, една нормална топла и тиха любов без големи амплитуди в отношенията (страст, сексуална зависимост, физическа) е много подходяща за канализиране на либидото и трансформация.
При изход от заспала любов – обратното. Една силна, страстна, бурна любов отваря сетивата и носи вдъхновение.
Така че – няма рецепти, има конкретни казуси.
При изход от токсични отношения, една нормална топла и тиха любов без големи амплитуди в отношенията (страст, сексуална зависимост, физическа) е много подходяща за канализиране на либидото и трансформация.
При изход от заспала любов – обратното. Една силна, страстна, бурна любов отваря сетивата и носи вдъхновение.
Така че – няма рецепти, има конкретни казуси.
че никой не ви допада - това са глупости, лични блокажи, които ако обслужвате, ще си стоите сам и неизлекуван.
Ако дойде - дойде. Ако искаш - участваш. Ако ти е приятно - защо не.
Много по-проблемен е блокажът с идеали, илюзии, наранени очаквания и тн. Не се лекува със секс, но не бива да се битува в такова състояние излишно дълго време.
Съжалявам, ако не си попадала на свестни хора след раздяла, на много хора им се случва обаче - привличат/и срещат нормални мъже и жени. Върви им приказката, излизат, срещат се по разни поводи извън сексуални - за това и се наричат нормални топли отношения.
Има някаква токсичност, която не съм споменала, но тя е мисля, за по-проблемни хора, за които раздялата е драматична. Който иска, да се изкаже и за такива варианти.
След раздяла си намирах приятелче само за секс. Не можех да си представя да седя като монахиня шест месеца или година и да чакам да ме тресне по главата нова любов. Според мен има по-голям шанс да ме тресне, когато съм задоволена и спокойна, отколкото ако съм самотна и недоклатена.
Мен така ме тряска.
Мъжът не ме ли цени, обича и не избухват ли супернови, би ме депресирало и би наранило егото ми още повече. А за мен краят на една връзка е предимно наранено его.
Ако аз самата не виждам мъжа като мега качествен пък направо егото ми ще удари дъното. “Дотук ли стигнах? Да се влача с тоя?”
Разбира се, това е до усещане и нужди. Аз не изпитвам самота и не ми трябват такива отношения.
Мъжът не ме ли цени, обича и не избухват ли супернови, би ме депресирало и би наранило егото ми още повече. А за мен краят на една връзка е предимно наранено его.
Ако аз самата не виждам мъжа като мега качествен пък направо егото ми ще удари дъното. “Дотук ли стигнах? Да се влача с тоя?”
Разбира се, това е до усещане и нужди. Аз не изпитвам самота и не ми трябват такива отношения.
Мен така ме тряска.
Мъжът не ме ли цени, обича и не избухват ли супернови, би ме депресирало и би наранило егото ми още повече. А за мен краят на една връзка е предимно наранено его.
Ако аз самата не виждам мъжа като мега качествен пък направо егото ми ще удари дъното. “Дотук ли стигнах? Да се влача с тоя?”
Разбира се, това е до усещане и нужди. Аз не изпитвам самота и не ми трябват такива отношения.
Мъжът не ме ли цени, обича и не избухват ли супернови, би ме депресирало и би наранило егото ми още повече. А за мен краят на една връзка е предимно наранено его.
Ако аз самата не виждам мъжа като мега качествен пък направо егото ми ще удари дъното. “Дотук ли стигнах? Да се влача с тоя?”
Разбира се, това е до усещане и нужди. Аз не изпитвам самота и не ми трябват такива отношения.