Как успявате да запазите спокойствие вечер у дома?

А какви са "спусъците" за проблемите? Обръщала ли си внимание. Умора, превъзбуда и т.н. са първопричини, но какво е онова,което отключва избухването?
Думи, жестове, осъзнаване как само ти се грижиш за всичко, липса на участие от партньора? Какво точно?
Колко са големи децата? Само в делничните дни ли е проблемът или и през почивните?
Търсиш ли изобщо причина и решение или темата е с цел да видиш дали има и други като теб и да се успокоиш, че не си единствена?

Аз мисля, че всеки е със собствената си динамика. Много хора ще предпочетат да им е шумно, бурно, неспокойно, но да са заедно, отколкото моментите с чаша вино и книга в ръка под одеалото, а останалите - всеки нанякъде.
Вечерите са, за да се споделят със семейството такова, каквото сте си го създали. Шумните периоди на тийнейджърите преминават. Ще дойдат моменти, в които всеки ще реве в стаята си и ще отговаря на загрижеността на останалите с "нищо ми няма! остави ме!"

Според мен ти просто си имаш твоя представа в главата, как трябва да изглеждат "хубавите" вечери. За децата ти обаче, хубава вечер може да означава да си поиграят и подивеят. Аз много съм се напрягала, ако нещата не се случват по моята представа, моя график, но осъзнах, че не мога да изисквам другите хора, включително и децата, да се впишат в моите точно представи. На мен вече ми са тихи и спокойни вечерите, защото детето ми порасна, дали не искам да ми е шумно и да ми щъка наоколо, как мислиш?

Мила1991, не си уточнила колко са децата, на каква възраст са.
Имам спомен за такъв период с малката ми дъщеря. Каката - тийнейджърка, съответно не иска да си играе с малката /9 години разлика/. Вечер аз се опитвам да готвя. ММ си почива. Малката - залепена за крака ми и ме врънка за внимание. От тогава ни е останала бисерната й фраза "Не обичам моментите!" Защото на врънкането аз постоянно й казвах "Един момент!", "Един момент!" и тя накрая ми заяви "Не обичам моментите!"


Но всичко с времето си - сега тя самата е тийнейджърка и ми липсва общуването с нея, защото предпочита да си седи в своята стая.

Ключов момент е това

Смях, закачки, шумни игри, забавна суматоха и известен хаос - това е съвсем нормално, особено когато децата са по-малки.

Но авторката говори за напрежение, бойно поле, избухване - а това означава, че нещо не е съвсем наред.

Дай малко повече информация, авторке - кой внася напрежение, кой избухва, какво разбираш под "бойно поле"? Само ти ли се чувстваш така, или всички в семейството? Кой е превъзбуден, кой е уморен, от какво?
Напълно е възможно нещо в самата организация на деня и разпределението на задачите да не е наред, и оттам да се получава тази изнервена атмосфера.

И за децата, и за възрастните, е много важен дневният режим - достатъчно сън, редуване на активност и почивка, правилно хранене и хидратация, физическа и емоционална подкрепа към този(или тези), които имат нужда в конкретния момент. Домът е мястото, а семейството са хората, където и с които да се чувстваме максимално добре, да се отпуснем, да сме себе си. Напрежението е много, много лоша част от семейния живот,
и вместо да търсите начини за справяне с последиците от напрежението, намерете корените му, и го отстранете изцяло.

Ти ли си човекът, който избухва?
Майка ми много  успешно ни отравяше почти всички вечери, като връщайки се от работа започваше да души като хрътка за някаква нередност, или потушаваше всеки изблик на жизнерадост, обявявайки, че страшно уморена, а баща ми тутакси я подкрепяше и само шъткаше да не изнервяме мама.
Затова общо взето съм се старала винаги да се възпирам от прекалени претенции за подреденост и липса на шум в дом, в който има малки деца.

Сега вече ми е тихо и подредено, но не ми харесва особено.

Бойно поле у нас няма, само подвиквам от време на време поне 7 пъти кой да отива към банята и кой да си облича пижамата , вместо да скача по леглото.
В домакинството всичко сме разпределили (от скоро) много успешно така че никой да не се чувства прецакан.
Пробвай да наложиш определен час за нещо си-четене на книжки, пъзел, каквото приемаш за "време за свързване" и да го спазват децата
Нашето грубо е така:
6:30 рм-вечеря,
7:30-баня и в 9-лампите се изгасят
Между 8 и 9 се оцветява, разказваме  си случки от деня или четем книжка в стаята на детето, което помага за по-лесния транфер към леглото.
Няма как да не са напрегнати вечерите, но си припомняй че всичко това е временно и един ден ще ти липсва, когато децата порастнат

Зависи за кой период става въпрос. Единственото напрежение за мен е било, когато детето от първи до някъде към осми клас донесе забележка(а това се случваше често) или лоша оценка(по-рядко) или с ненаписано домашно. Срам ме е, но съм огласяла входа бетер гражданска отбрана. В гимназията вече нямаше проблеми, цялата дивотия си изкара в детството и дори не разбрахме, че има пубертета. Иначе с мъжа ми сме раснали в подобна среда, внесохме си същите "ритуали" като в нашите си семейства. Вечер всички сме на масата заедно, разказваме как е минал денят. В делник не правим сложни вечери. Да, имах помощ за готвенето от майка ми, която живееше  в същия вход и детето след училище беше при нея(но аз се грижех за други неща, също и бях от голяма помощ) Но тъй като готвеше предимно постно, за мъжа ми се намираше друга храна. Понякога сме били на някаква по-богата салата само, зимата-препечени филийки с нещо. Или нещо съвсем набързо-напр спагети Болонезе, зеленчуци на фурна, пилешки крилца, такива работи.Въобще, у дома се държи на прясна, здравословна храна, но не и на сложна и трудоемка. Завъртяните менюта само на празник. Седим, говорим си как е минал денят, по някое време младежът си доучва или дописва нещо.

Към днешна дата синът ми е студент, майка ми вече я няма и той изцяло се установи в нейния апартамент,в който всъщност и като ученик прекарваше повече време. Пак вечеряме заедно, но все по-рядко и все повече се скъсяват тези моменти. Наскоро около седмица мъжът ми и синът ми бяха извън града, в друго наше жилище имаха работа. Ами, седях сама, слагах си за ядене когато реша и ако реша, но... не ми беше добре така.

Авторке, от работа ли се връщаш толкова напрегната, че ти се иска да се завреш в тиха стая и да не мърдаш?
Никога не съм възприемала вечерите ни като бойно поле. Готвя на 2 дни за 2 дни, не всяка вечер. Децата като малки вкъщи не са карали скутери, играли с топки или гоненици. Това е за навън. Имало е моменти да се скарам като Светкавица за лоша оценка и ненаписано домашно, но това е инцидент. Децата  - 2 броя сами си намираха, какво да игарят. Не знам, аз ли съм била строга или те по-спокойнои, но като кажех, че съм заета с готвене, не ми се увисваха на ръцете и краката да ми се пречкат. Иначе време за тиха игра винаги сме намирали. Вечерята е мястото, където си разказваме случки от деня. Но пък проблеми с лягането не сме имали, дори да има мрън-мрън, всички чинно отиват да си мият зъбите, обличат си пижамите и после четем приказка за заспиване.

С малки деца е възможно да е хаос вечерите.
При нас пък проблема са сутрините.
Едвам ми стига времето да се оправим двете, а няма как да стана по-рано, защото това означава да спя много малко.
И имам само едно дете.
Разбирам за какво говориш.
Човек е напрегнат от работния ден, срещал се е със сто човека, бил е в социума. Вечер иска тишина и спокойствие. А то тепърва работата продължава - готвене, домашни, чистене, оправяне за другия ден. И имаш чувството, че животът е само това - задължения.
А уикендите минават като миг.
Ще разкажа как е при нас. С уточнението, че аз съм силно интровертна личност, не обичам забързани неща, хаос, викове, игри и шум до късно.
Но пък работата ми е много социална (в училище, деца учители, директори, прочие, всякакви характери и чудатости). И за мен като интроверт си е предизвикателство.
Обичам времето да съм сама и си го търся. Самодостатъчна съм си. Имам много хобита и държа на тях.
Депресивна съм  и съм по -нервна.
Мъжът ми е пълната противоположност.
То затова и ни се получават нещата.
Тези неща са от значие.
Запитай се и ти дали няма нещо в средата, което те дразни, нещо и в теб самата също може да е.
Ние ставаме в 7. В осем започва работния ден.
Прибирамв се в 16 30- 17 ако детето има танци, след 18.
Обикновено в дните, в които няма танци до 17 и 30 съм си направила тренировка, сготвила съм. А тя си почива от училище с детски, рисуване, както иска в нейната стая.
До 19 часа чанти и домашни са оправени. И в 19 и 30 се вечеря.
В 20 часа се къпем. 21 се заспива. Задължително книжка всяка вечер, от две годишна. Сега е втори клас.
При нас е по-различно, защото баща й е на смени, два на два. Всички домакински задължения са ни по равно.
Той има и много повече време и често и готви и чисти. И много често като се прибера ми е изчистено и сготвено, защото в този ден е почивал примерно.
Готви се през ден. Аз в Неделя готвя понякога и по две, три неща. Като ми дойде музата.
Или единия ден готвя аз, на другия той.
Ние не можем да вечеряме заедно тримата всяка вечер. Той се прибира в 21 часа.
Съответно не го чакаме. И ядем двете самички.
Когато пък е нощна детето задължително спи с мен в спалнята.
Ако е на танци времето се скъсява, а тя е три пъти седмично.
Понякога едвам смогвам до 22 часа да свърша всичко.
Понякога много се изнервям. Просто време не достига.
А доскоро и учех. Някаква безумна въртележка е.
Почивам вечер с книжка. Всеки си чете каквото си иска. Научих ММ да чете. Доскоро е го правеше.
Аз гледам и сериали. ТВ не гледам.
Какво успях да подобря за да не се изнервям толкова вечер и всички да ми е по-лесно, усмихнато и спокойно?
Правя йога през вечер, ходя и в студио.
Тренирам всеки ден. Така си почивам от лудницата в училище и от общуването с много хора. Направо главата ми се изпразва от всичко и имам много повече енергия и да сготвя и да напишем нещо допълнително, да четем или друго да правим с детето.
Като цяло обаче в занималнята всичко си написват. И отскоро ми отпадна и този ангажимент.
Като цяло съм домошар. Обичам да съм сама и никой да не ме закача. Детето беше десет дни при далечната баба. Нямах никакъв проблем. Учех и ходех на лекции.
Беше ми супер.
На мен не ми е скучно, защото просто имам много хобита и се чудя къде да ги вместя.
Режимът на лягане, ставане, вечеря ни е изграден от години.
И не съм променяла нищо.
Много тегаво беше в първи клас. Сега е по-поносимо.
На мен ММ просто ми е много активен баща, много ми помага и това ме улеснява много.
Ако бяхме и двамата редовна смяна не си го представям как ще е. Това ни улеснява много.
Съшо и фактът, че имам привилегията да работя до 16 и 30.
Аз в пет без 15 съм си в къщи.
И имам доста време реално.
Сутрините ме събатят мене. Защото е вечно бързане, повтаряне по сто пъти едно и също, бавене, мотаене.
Но съм си наумила да ставам 15 мин по - рано за да спомена това.

Вечерите винаги са били спокойни, защото децата ми са имали здрав режим. Направили домашни , след това игра и в 7.30 вечеря, баня и до 9.30 по леглата.
Сега като са големи е една идея по- трудно. Не мога да втълпя на младежа да не ляга в полунощ, когато в 5 трябва да стане, за да си хване автобуса за лекциите в 8 ( живеем на 50 км от града). В момента сутрин е по забързано и нервно от която и да е вечер когато е бил малък. Брат му е като войник, но малкия е една шматка...

Най- напрегнато ми беше когато трябваше да се приготвя за нощна смяна и едновременно с това да помогна за домашно или нещо друго, изникнало в последния момент. Сутрин сме нямали проблеми. Синът ни винаги е ставал без рев, в 7 ч излизахме за ясла, градина или училище. Умишлено съм ги избирала близо до дома ни. Вече гимназията беше на другия край на града, но и той стана самостоятелен. ММ го е гледал сам вечер и температура е свалял. Условието беше да има изгладени дрехи за ясла, градина.
Сега, вече е студент в друг град и вечер сме като пенсионери - един с книга, друг със судоку.

Аз мисля, че авторката е изнервена в работата, и затова вечер иска спокойствие, но и децата си искат своето време. +1 че спортът много изпразва главата, но ако нямаш време и сили от работа , как да ходиш?

Спортът не е универсална панацея. Едни се успокояват със спорт, други с танци, трети с книга, четвърти ядат, пети бърборят с приятели на по чаша вино. Няма как да й препоръчаме всички тези занимания, при положение, че въпросът е как да укроти челядта вечер вкъщи и да има тишина и спокойствие.
Радвайте се на шумен дом, пълен с хора.