Минималистичен начин на живот

Ех, тези кюфтета, миналата седмица така си вдигнах протеина в менюта, ядох два дена конски кюфтета с таратор. Искаха се, приготвих ги, насам-натам накрая с едното дете ги ядем за закуска


Замразено много обичам печено агнешко с дроб сарма, слагам на порции и след два месеца да е, не си е загубило вкуса, получава се официална маса  без миризми и готвене с една салата за добавка.
За децата порционирам изчистена риба на пара и замразявам, после в бързината само добавям в техните купички

Такива кутии изненади с продукти не обичам, инцидентно сещат се за супа при условие, че имам ориз на фурна, тогава отварям да видя менюто на близките места с топла храна и за 10 минути съм взела по една супа

Кутии изненади и аз не обичам, готвя само това което ние ядем. Не импровизирам, готвя бързо и с минимални усилия. Моите не бяха свикнали с храната от кукър, слоукукър. Сега купешка не искат...а аз вече нямам ни една истинска тенджера, само три купи за кукър и керамично гърне!

Кутии не бих поръчала никога, замръзена храна също. Приготвям си всичко сама, различни меса и зеленчуци в пакетчета във фризера имам винаги. Знам много добре колко изяждаме двама човека. Излишък няма, нито някой преяжда. Уикенда се храним много често навън. Ако нещо не изям си го вземам за вкъщи.

Половинка авокадо прибирам в хладилника за следващия ден или за след няколко часа. Запазвам половинката с костилката. Да, потъмнява, но потъмнялото е не повече от милиметър дълбочина. Махам потъмнялото и нарязвам останалото.

Сготвена храна във фризера слагам, само ако ще оставя ММ сам за няколко дни. Просто гледам за половината от храненията да има нещо готово и да не мисли какво да яде. Другото, което държа редовно във фризер е... хляб. Купувам явно по-специфичен хляб, от който не зареждат големи количества и свършва рано. Затова слагам във фризера от него.

Аз махам костилката на авокадото и необелената половина която е останала я захлупвам върху чиния намазана със зехтин, може и с олио.
Не потъмнява за 1-2 дни.

Вакуумирането на срязано авокадо работи най-добре срещу покафеняването му. Аз чак не вакуумирам, но ако искам да запазя за няколко дни срязано авокадо без странични ефекти (поставянето върху зехтин го омазнява, а върху лимонов сок  - става кисело) го увивам в пластмасово фолио.

С фолио пак потъмнява, но по-бавно. Аз така или иначе винаги си махам няколко ММ от срязаната половинка, дори и да не е потъмняло.
Ние си оползотворяваме не всичко, но почти - останали ягоди/банани си правя на шейкове, останали пържени картофи, спагети и малки парчета (остатъци ги наречете от кашкавали, сирена, колбаси) - на омлети; печено пиле - на супа. От едно кюфте между храненията никой няма да надебелее. Друг е въпросът, че при нас с 600гр.кайма смес правя кюфтета и си ги изяждаме (дъщеря ми - едно, аз - три, мъжът ми - 4). Единственото, което мога да изхвърля, е останала салата.
Картонени чинии на килограм, изхвърлени кюфтета, да не се окажат ваши сега и изхвърлените до контейнерите книги на класици, където често-често снимат по ФБ, я да си признаем???

Салата в малки количества все не ми се получава. Започнах да не я овкусявам цялата, а в чиниите. Останалата, покрита с фолио и в хладилника си е съвсем годна за другия ден.

Аз имам голям напредък ,изхвърлих дрехите и бумагите на дъщерята която не живее вече в жилището и  мои дрехи ,опаковах спално бельо и зимни дрехи ,които не се ползват вече  за къщата в планината, когато стане готова ,всичко свалих в гаража на стенд бай .Купих си 8 бели тениски и ги нося цяла седмица .Свалих до контейнера един кашон чинии и тенджери -реално ползвам инстант пот ,един чугунен и един обикновен тиган-готвя всеки ден.
Имам и залитания в посока максимализъм-взех си огромен телевизор и съм супер доволна ,имам проблем с очите и бях почнала да се нервя на старият.Телевизор в къщи не се пуска за фон ,но се организират кино дни със избрани сериали уикенда и съм много щастлива.
Най-големият минимализъм ще е като се пръждосат децата, едното се изнесе преди две години ,веднага се усети един простор...другото беше на лагер една седмица ...вчера си дойде и още не мога да свикна със джангъра ...има още 6 години до изстрелването му,нямам търпение ..

Някога подарих една много ценна тетрадка на един човек. Тетрадката беше по език(не АЕ, за който има безброй материали днес) с най-разбираемо поднесена та граматика и много лексикални теми и водена през всички гимназиални години. Реших, че няма да ми трябва, за това, което започнах да уча във ВУЗ беше неприложим език, а и аз "всичко си знаех". Десетилетия по-късно умрях от яд, че я нямам, когато синът ми почна да учи езика. Да не говорим, че той почна да го учи по случайност, не по мое настояване. Обърнах света, питах в групата на класа във ФБ, с много съученици поддържаме лични отношения, питах дори учителка (пенсионер) от гимназията, която работеше с моята учителка, няма и няма, никой не пазеше тетрадката.
Няма никъде по-добро помагало, онлайн или на хартия просто това беше метод на нашата учителка. Добре, че имах едно старо помагало, горе-долу покрива ше материала. Учебниците на детето бяха направени като нарочно да не научиш езика.
друг случай Разчиствам кухненски шкафове. Изхвърлям старо ренде, за какво изобщо съм го държала.Изхвърлям и други ненужни прибори. В това време се довършваше новата ни къща, мъжът ми си прави сам повечето неща. Връща се вечерта и ме пита "да имаш някое старо ренде?" Трябвало му за восък.Е, ходих да купувам ново, което да го ползва. Ако някой друг ми го разказваше, нямаше да повярвам че и същия ден се случи.
трети случай - Изхвърлям в торбата за разделен боклук захарница, здрава но без капак. За какво ми е, да не говорим, че не употребявам захар за кафе и чай.
Обикновено синът ми хвърля разделения боклук, защото е малко по-далече мястото, негова грижа е. Връща се, а в торбата захарниц ата. Питам го, защо си върнал този боклук, така, не дава да се хвърля. Оставих я на рафт на терасата, да няма драми. След месец, гледам подобни захарни и се продават във ФБ групите, вкл без капак, вкл и пукнатини. Е седи си така.
Сега имам чинии, употребявани, но не ползвани отдавна. Мисля хубаво да ги измия и да ги обявява за подарък в порцеланови те групи, но за нашия град, че да не се налага такси за изпращане. На боклука няма да ги хвърля.
Веднъж бях оставила до боклука здрав чушкопек, но решихме че няма да го ползваме. След часове с ужас видях, че един човек го чука, при което се разпиля наоколо някакъв прах от вътрешността, стана абсолютен боклучсрник наоколо, ама човекът си го чуксше, да вземе само ламарини те.

Аз оставям неща само до боклука  и някой веднагически ги отнася ,не ги премислям тези работи и не ми пука кой ще ги ползва. Майка ми например ми е вдигала скандали как така  циганите ще вземат дрехите и нещата на децата ,като ,че ли само принцове и принцеси имат честта да носят  износените парцали на нашите отрочета 🤣 аз гледам да се освободя по най-краткия път.
 Случвало се е  нещо метнато  да ми потрябва, но не ми е драма и най -вече неща ,които са ми трябвали- не съм намирала в натуриите и тогава фрустрацията ми  е по-голяма.
Книги нямам всичко съм подарила ,един киндъл с подстветка е най-смислената ми инвестиция от години.
Имам чувството, че откакто разчистих и не се стискам за боклуци  се отваря пространство за  ценни неща в живота ми за които преди е нямало място...съвсем буквално преди една седмица влязох случайно в една втора употреба с приятелка и гепих най -яките ленени пердета евър ,страхотно качество ,с тежести в подгъва  ,регулеруема височина за 50 кинта ,"отворих" цяла стена в хола си като разкарах блекаута и прозрачните .
Иначе не съм заклет аскет  минималист  ,обичам лукса и удобството ама най- ме е страх да не заприличам на майка ми  която само трупа излишни вещи и постоянно ги сортира в органайзери ,калъфи ,кутии

И нашите родители са такива...трупат, опаковат, съхраняват. Нищо, което съм изхвърлила не ми е потрябвало. Колкото по малко вещи, по се диша, лесно се чисти и подрежда. Вкъщи още има доста какво да се минивализира, това лято едно по едно ще разчистя...живот и здраве.

Дай идея къде и как ще разчистваш.
Разни захарници с капачета, комплект за олио и оцет и други кухненски подаръци, кристални неща съм пробвала да продам във Фейсбук групите, но не. Цените са били като на съседни обяви, под които също не съм видяла някой да пише.

Честно казано, ако не става въпрос за колекционерски или много стари серии порцелан или кристал, не очаквам някой да си купи подобни съдове ВУ, дори реално да не са ползвани и да не са ВУ. Но пък има много хора, които имат нужда, а не могат да си позволят такива неща. Та, в групи за подаряване или организации, които набират покъщнина за нуждаещите като трябва да се преглътне мисълта, че някой може да спечели от вашите вещи.

Разликата в поколенията и отношението им към трупането и консумацията се усеща. Нашите родители и техните родители са расли в нямане и много труд, през младите и зрелите им години са преживели няколко кризи, отглеждали са деца и градили домове при празни рафтове в магазини и складове, набавяли са базови неща с връзки и късмет. Затова са склонни към трупане и презапасяване. Нашите деца пък обратното - недоимък и недостиг не са им познати. Повече са склонни към минимализъм, мислят сериозно за ограничаване на консуматорството, против бързата мода са, еко-настроени до крайност понякога.
Когато съм при родителите ми, ме тормозят натрупаните при тях излишни вещи. Но това си е техния живот, техния дом, техния начин. Те така се чувстват сигурни и не им е възможно да оценят лекотата, хармонията и спокойствието, което дава минимализмът като начин на живот.

Преувеличавам наистина, не са планини. Но сякаш по описанието ти съдя, че опаковките им тук са малко повече от вашите. Трудно ни е за преглъщане и затова се отказахме от предимствата на кутиите с продукти.