Минималистичен начин на живот

  • 559 524
  • 12 091
  •   2
Отговори
# 11 895
  • Мнения: 372
Ако ще се подарява, за да не се хвърля, какво значение има кой го взема? Ако съответният човек после го продаде, какво от това? Значи просто има времето и нервите, които вие нямате.

# 11 896
  • Мнения: 18 302
Минимизирам си нервите - питам някой иска ли и ако никой не поиска - засилвам към контейнер. Само от мисълта за пазарлъци вдигам кръвно.

# 11 897
  • Мнения: 1 659
Ако ще се подарява, за да не се хвърля, какво значение има кой го взема? Ако съответният човек после го продаде, какво от това? Значи просто има времето и нервите, които вие нямате.
Да подариш на някого, за да направиш добро на човек, който има нужда и покупка би го затруднила е едно, да изхвърлиш в контейнера е съвсем друго. Телефон например - модел на Самсунг на 6-7 години, напълно годен и работещ, несъвместим вече с моя начин на живот и технологични изисквания. Има премного хора без особени претенции към тази техника, например за първокласник с родители с по-ограничени възможности бих подарила или пък за някой на годините на родителите ми с ниски хододи. Не бих хвърлила в контейнера, приемам го като разхищение, поради същата причина не хвърлям и храна и гледаме вкъщи максимално да се изяжда всичко. Но ще ми е обидно ако видя телефона ми на другия ден да се продава, защото лъжат, че им трябва, а това им е 3тия подарен и продаден телефон само за този месец.

# 11 898
  • Мнения: 372
Ами всъщност им трябва, но не като телефон, а като парите за него. С телефона не може да купиш хляб за децата си.

# 11 899
  • Мнения: 1 659
Ами всъщност им трябва, но не като телефон, а като парите за него. С телефона не може да купиш хляб за децата си.
А защо лъжат, че им трябва телефон, а не кажат истината, че им трябва хляб?

Пък и да не изпадаме в крайности. Много семейства с две минимални заплати в по-малките градове си покриват съвсем добре нуждите от храна, облекло, лекарства, но нямат възможност да купят на детето си телефон за 800 лева. И търсят някой да им подари. Няма лошо, ама лъжата ми е много, много грозна. Затова не подарявам.
Скрит текст:
Допълвам за лъжата. Преди време един колега помоли шефа на фирмата да му даде пари на заем. Сумата беше малко над месечната му заплата. Били за детето му, щели да правят някакво скъпо изследване в София в не знам коя болница, забравих. Шефа даде парите, защото на дете в нужда как да откаже все пак, (друг е въпроса редно ли е или нередно такива устни отношения между работодател и работник), колегата взе отпуска, уж заминаха. Върна се с нова кола. На всички ни увиснаха ченетата за безочливата лъжа.

Последна редакция: пн, 22 сеп 2025, 18:54 от HoneyBee33

# 11 900
  • Мнения: 372
Интересен сценарий. Примерно виждам вашия телефон да се подарява и си казвам ей, това ако го продада ще мога да си платя тока. Свързвам се с вас и ви казвам - много ми трябва телефона, че да го продам за пари за тока. Как ли би реагирал продавача? Дали няма да си каже - вярно, що го подарявам и аз мога да си платя тока с него.
Не знам, просто си разсъждавам.
Нито съм продавала, нито съм подарявала или обратното. Но ми изглежда логично, да кажеш, че ти трябва телефон, ако се подарява телефон. Ако пък подарявам, не виждам защо ще се разправям или ще правя кастинг на хората. Ако имам времето за това, ще го продам. Моята цел е оттърваване от предмета без да се изхвърля.

# 11 901
  • София
  • Мнения: 22 700
Бая хубава заплата е имал, щом е успял да си купи кола с нея. Grinning

И аз не подарявам, за да не бъде взето от недоброжелателни хора. Просто вътрешно чувство за справедливост. Не е минималистично хич обаче.

# 11 902
  • Мнения: 1 659
Бая хубава заплата е имал, щом е успял да си купи кола с нея. Grinning
Е за кола на старо говоря, разбира се. 20 годишна, вместо тогавашната му 30 годишна. Може би е имал част от сумата и е донаждал просто. Но не е това темата.

Последна редакция: пн, 22 сеп 2025, 23:37 от HoneyBee33

# 11 903
  • София
  • Мнения: 22 700
Пак

# 11 904
  • Мнения: 13 431
Което реша подарявам, което реша, продавам. Напр, преди време участвах в една инициатива "Между приятели" приемат се два пъти годишно детски дрехи и вещи. Малко е хамалогия, но имах малко дете, бързо умаляват дрехите, някои не се обличат дори(подаръци и тн). Занесох дрехите, след три дни отивам за резултат, имах някакви продажби. От другите избрах една, две да си върна и останалите оставих за подаряване. Подарявала съм на непозната жена с три деца, но тя напр, отказа по-големия номер, явно че каквото и е трябвало, това. Малко ми беше странно, че като отидох в Еконт, знаеха името и и се позахилиха, може и да е продавала подаръците, но какво от това. На мен нали не ми вършат работа, на някого ще свършат, дори и да е в парична равностойност. Продавала съм и учебници, помагала. Не съм спечелила, най-много някоя тетрадка да сме купили с парите. Но по-добре така, отколкото да се хвърлят. А учебници се търсеха, ако пиша че подарявам, как да избера на кого, ще са повече желаещите.

# 11 905
  • Мнения: 7 374
Цитирам по памет, не помня от къде: на вещите вече сте им платили цената като сте ги купили, ако вече не са ви нужни - спрете да плащате за тях с място в дома си, или с времето си.
След като съм решила да се разделя с нещо, изобщо не ме интересува кой и за какво ще го ползва, ще продава ли, ще преподарява ли. Всичко е по-добре, отколкото да замине на сметището.
И наистина действа много дисциплиниращо, като подариш един куп неща, после много се замисляш какво и защо купуваш.

# 11 906
  • Не съм от тук и съм за малко
  • Мнения: 753
На въпроса на HoneyBee33 - ако искате да дарите, има християнски сдружения с безплатни центрове за лечение на зависими. Те се финансират от дарения, както финансови, така и на вещи годни за употреба, които продават. Има един магазин на бул. Христо Ботев в София, пълно е със старинни мебели, картини, книги, най-различни вещи. Приемат техника, дрехи, обувки - знам, защото сме давали. Това за нашето семейство е много добър вариант. Не изхвърлям на контейнери, виждам какво се случва с годни вещи поставени там - разпиляно, разхвърляно, грозна картинка. Контейнерите на Червения кръст биха били добър вариант за дрехи, обувки и пр., ако не се случваше почти същото. (Дребнички малчугани влизат и вадят навън торбите, ровят и разхвърлят... Sad )

# 11 907
  • Мнения: 11 020
И аз много се ядосвах на кучето като спреше да яде някаква храна и остане повечето в пакета. Обаче се сетих да попитам в магазина за животни какво да правя с отворениете пакети и се оказа, че си имат контейнер за румънски общежития за кучета и се радват на всичко . Т.е. малко отворен, залепяш или защипваш и даваш.
Ами се чудя дали и в другите магазини не може да се попита?
В Била например на изхода има контейнер за храни, нови опаковки разбира се, но не е много ясно дали няма други магазини с други варианти?

# 11 908
  • София
  • Мнения: 22 700
Тук има много улични, да минеш с цял чувал, ако нахраниш всички по пътя, ще го занулиш за един ден.

# 11 909
  • Мнения: 1 210
Затова не разчиствам много наведнъж. Една торба с неща по-лесно се прежалва. Ако има нещо скъпо, което знам че не ми трябва продавам. Или съвсем ново. Детски колички смених 3-4, намират си винаги собственик, на привмлива цена. С дрехи и обувки не бих се занимавала обаче, ще е хамалогия.

Общи условия

Активация на акаунт