Цигари и бебе

Отказах цигарите преди да забременея, с мъжа ми се разбрахме че няма да има бебе ако не спра да пуша и аз спях. Отведнъж, без да съм се връщала пак. Най-голямо влияние от нещата за отказване на пушене имаше за мен дъвки Никорете, толкова гадно нещо не съм опитвала през живота си. Усешането доколкото мога да го предам е все едно да сдъвчете пепелник с фасове. Още си спомням вкуса дори и сега. След тая дъвка не съм имала дори желание да запаля, отвращаваше ме самата мисъл за това.
Помисли си дали би дала на бебето си да пуши, представи тази картинка и може би ще ти помогне да спреш.

Никога не съм била кой знае колко страстна пушачка. Пушила съм по 10 цигари на ден. Сега съм бременна с второто си дете. С нито една от двете ми Б не ми се е гадело и не ми е ставало лошо. Стоя си покрай пушачи и не ме дразни въобще. Даже изключвам, че съм пушила. Още с първата Б ги спрях веднага. Не мога да поставям собствените си нужди от никотин пред здравето на детето. С втората Б също ги спрях веднага. Пуши ми се, но съм си втълпила, че просто не трябва, не е редно, аз съм отговорна с действията си за друго човешко същество- моето същество. Как бих могла да му навредя?! 10 цигари на ден е страшно много, да не говорим за 30. Бъдете отговорни. леля ми пушеше много, докато беше бременна. Братовчедка ми се роди 900 гр. Господ беше с нея и днес вече е млада и здрава госпожица. Но през какво мина цялото семейство няма да ви обяснявам. Дали само цигарите са виновни, или съвкупност от фактори, никой не може да твърди със сигурност. Но да се твърди, че да си бременна и да пушиш не е кой знае какво е безотговорно.

Моя братовчедка също пуши цяла бременност 15-20 цигари на ден, детето се роди преждевременно и е аутист. Не знам дали общо...

Грях ми е на душата - имах оставащи 7 цигари в кутията, пушех по 6-7 на ден, не много,но за бебе си е огромно количествено. Пушех от най-слабите, и си ги допуших, за да не ги мисля - 2 дни след като разбрах, от тогава не съм пипвала, не изпитвам и желание. Сякаш нещо в мен се прекърши. Важното е, че човечето в мен е добре и расте здраво. Не ми пречи тютюневия дим, но гледам да избягвам такива места, не ми се повдига или повръща.

Бях изключително страстен пушач и ми беше ясно, че без цигара мога, но само с 3 или 5 не мога и затова ги спрях изцяло. Трудно ми беше от психологична гледна точка, да свикна, че няма да си пия кафето с цигара и да се отуча да държа нещо в ръце. Затова спрях кафето и си бях взела ластик за коса, с който си играех вместо да държа цигара. При мен подейства-от близо кутия на ден, не съм палила от година и девет месеца.

Как може изобщо да се задава такъв въпрос... просто ги спираш! Здравето на детето трябва да е достатъчна причина. Може да хапваш повече плодове или нещо такова, да дъвчеш дъвки...

Май чувството на вина не е много силно, проявата на воля в този момент е много, много важна стъпка. Изобщо не се хващам на извинението ама тялото ми го иска повече от мен и ако ги спра от раз e по-лошо. Спрях цигарите ( кутия синьо виктори на ден) в момента, в който реших, че искам дете, то взе че стана веднага... Нараво ми се ревеше от желание да пуша, сънувах, че пуша, беше кошмарно време. За себе си реших, че няма да се връщам към този навик след бремеността и устисквам фронта все още 4 години по-късно. Имам спомен, че желанието да пуша се върна и с бременост номер 2, сякаш току-що съм ги спряла и много ме мъчеше последните 2 месеца.
За съжаление имах "честта" да видя дете родено в 39г.с от майка пушачка, потресаваща картинка. Освен това децата на майките пушачи са по-склонни да развиват смъртоносни синдроми. Цигарите не са ви по-важни от децата. Съберете си силите, волята и ако щете ината и ги оставете.

Най-грозната гледка, която съм виждала някога на живо е една майка, бременна с огромен корем, пресичаща кръстовище стиснала цигара в едната ръка и ръчичката на 4-5 годишно момиченце в другата. Беше преди 7-8 години, но и до ден днешен си го спомням все едно е било тази сутрин.
Освен опасност за бебето в утробата, учените са установили и връзка между тютюнопушенето и завишения риск от Синдром на внезапната детска смърт. Има много литература по темата и който се интересува може да прочете.
Също така, смятам, че когато се касае за бременнност и тютюнопушене, особено в контекста на количествата цигари, които се обсъждат в тази тема, бъдещата майка не бива да се лута в случайни съвети за книжки, дъвки и лепенки, а да потърси помощ директно от квалифициран специалист по зависимости.

Никак. Не съм ги отказвала. Упражних правото си на избор по този начин.

Чудесно, награда искаш ли за това?

Е, твоето право на избор никой не оспорва. Възрастен човек си, може да пушиш, колкото си искаш. Бебето... няма право на избор, щом е под 18, ще мълчи

Винаги съм се чудела, защо някои жени правят опити за бебе, а не предприемат мерки да откажат цигарите. Никога не бих рискувала да се окажа бременна пушачка и да се налага тепърва да ги отказвам. Много е важно една бременност да е планирана за да може жената да подготви организма си за предстоящата бременност. Цигарите трябва да се откажат минимум 3 месеца преди забременяване, а ако бременността е непланирана- веднага след положителния тест. Обаче, се оказва, че голяма част от бременните пушачки изобщо не успяват да ги откажат. За мен това е необяснимо и се опитвам да разбера на какво се дължи ниската здравна култура на съвременната българка. Вредите от пушенето по време на бременност могат да се прочетат в най-различни източници и смятам, че са ясни на съвременното общество. Някои от тях могат да се проявят на по-късен етап, така че трудно може да се направи заключение дали майка пушачка е навредила на детето си или не.

Аз бях пушач около 8 години. Мъжът ми беше пушач от около 16-17 години и пушеше по 2 кутии на ден. Решихме, че ще правим бебе и първото, за което помислих е, че трябва да откажем цигарите и двамата. Още на първата седмица опити спряхме да пушим от раз. За мен беше много лесно, защото имах правилната психическа нагласа. Смятам, че това е разковничето за успешно отказване на цигарите- да си сигурен, че ги спираш завинаги(а не да ги спираш с идеята пак да пропушиш) и да имаш желязна мотивация. Забременях 10-11 месеца по-късно и когато това стана, цигарите вече бяха далеч от живота ми и организмът ми се е поизчистил колкото е възможно. Преди опитите за бебе съм опитвала да ги спра, но пропуших отново. Тогава нямах мотивация и истинско желание за отказване. Но ми назовете една по-смислена причина за отказване на цигарите, от здравето на собственото ви дете. Аз не се сещам за такава. Днес, 3 години по-късно, с мъжа ми все още сме непушачи. След като, освен че самата аз ги отказах, пред очите си съм видяла как един мъж, който е по цял ден с цигара в уста и обожава да пуши, е решил да откаже цигарите в името на създаване на дете, за мен няма никакво оправдание една бременна жена да продължава да пуши.


Авторке, спри да си купуваш цигари и гледай да се разсейваш с други занимания(гледай филми, чети как се развива бебето в седмицата, в която си и т.н.), яж ядки, семки, солети и пр. Няма такова нещо, като намаляване на цигарите. Те се спират от раз. Не допускай вариант да продължиш да пушиш, а си кажи сама на себе си, че това е единствената възможност. С добра психическа нагласа, отказването на цигарите не е никак трудно. Причината да пушиш е в главата ти, начинът да ги откажеш също е там. Затова хората казват, човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи. В случая, обаче, лошото е, че го правиш не само на себе си, а и на едно невинно същество, което не може да възрази. Не ти ли е жал за бебето ти и, че е длъжно да търпи твоите прищявки? Не изпитваш ли вина, която те кара да намразиш цигарите? Не се ли ядосваш, че другите майки са успели да ги откажат, а ти не можеш? Мъжът ти за нрмално ли приема да тровиш неговото дете? Помисли добре над тези неща. Човек понякога има нужда от доза реализъм и обективизъм, а не от съчувствие. Съчувствието трябва да е насочено към бебето, а не към теб. Успех с отказването!

Именно фактът, че подобни въпроси (защото тя със сигурност си ги е задавала) не са я накарали да спре досега, както и жените, които пушат по 10, по 30 и т.н. цигари, за мен е сигнал, че трябват по-крути мерки. Затова и предложих специалист по зависимости. Съжалявам, но за мен това си е хардкор наркомания - съзнаваш, че вредиш на себе си и на най-милото си, но пристрастеността е по-силна от теб.
Семките и бонбонките по мое мнение са за тези, които се намират в ситуация, която им позволява да експериментират и да се провалят многократно. Бременността не предполага подобен лукс.

Не става въпрос за прищевки.. а за малко никотин всекидневно в оформящия се бебешки мозък. Защо цигарите, а не себе си?

пп. Очаквам някоя да изскочи с теорията колко полезен е никотина в минимални количества. И как по всяко време може да спре цигарите, но защо да го прави?!

Спрях напълно да пуша година преди да забременея. Като бременна не исках да съм в помещение, в което се пуши. Синът ми е сядал в заведение с пушещи никога. Не съм опитала и глътка вино или бира и изобщо не ми се е искало.
Всички ужаси, които могат да се случат, са ми достатъчни, не да проявя воля, а да не искам и да не помисля за цигара в такъв случай.