Дъщеря ми е скарана с баща си...

И се е тръшкало на пода пияно и разстроено, така го описа жената.

А сега си чете книжки и изкарва шестици, но по някаква причина трябва да е наказано доживот.

И щом е имало сили да се тръшка следва единственото логично заключение - малко е пило.

В това семейство децата са абсолютни жертви. Баткото поне е дисциплиниран и самостоятелен. Защо ли? Дано момата също да намери себе си.

Дъщерята дължи уважение и на двамата си родители, поради простия факт, че все още я хранят и живее в дома им. И родителите са длъжни да изискват​ това уважение.
Бащата е ударил шамар не на жена, а на разлигавена, пияна, плещеща глупости пикла. Дали е било правилно е друга тема. Правилното е било шамара да дойде от майка и. Тя обаче е прекалено "фина" за да си цапа ръцете с възпитанието​ на дъщеря си.
Мълчанието е наказание не за постъпката, а за проявявания магарешки инат. Дали е правилно е отново друга тема. Поведението на майката е безотговорно в не по-малка степен.

Вижте, тази жена си познава мъжа. Тя живее с него от поне 25 години. Дали ви харесва на вас или не, в случая е без значение. Тя си го е избрала, тя си го търпи или може да избере да не го търпи - изборът е неин. При всички случаи няма да го промени, колкото и да размахвате пръст от Бг Мама. Тя трябва да реши дали занапред ще продължи да живее с този мъж, какъвто е, или няма да продължи - и съответно да претегли много внимателно плюсовете и минусите и от двете решения. Ако реши да продължи, ще трябва да се съобрази с характера му. Това е положението. Може да ви се вижда всякакво - незряло, авторитарно, каквото там мислите - няма никакво значение. Същият този незрял и авторитарен мъж все пак е отгледал един син, а дъщеря си - до 16-тата й година. И все още продължава да я отглежда въпреки неблагодарното й поведение. И е много вероятно това да се е оказало по-доброто решение, отколкото алтернативата - децата да израснат сами само с майката или с друг мъж, който би могъл да е доста по-лош баща от истинския им. Доста безотговорни ми се струват подмятания с лека ръка да го зареже, щото не бил достатъчно гъвкав и модерен. Ами ако си има чувства към този негъвкав и немодерен мъж? Ами ако не е в състояние да поддържа семейството без неговото участие? Ситуацията има много повече измерения от напомпаното его на една, без извинение, вчерашна пикла.

Авторката, познавайки мъжа си (и ако имаше елементарен такт и житейска мъдрост), не трябваше да експериментира и да оставя насаме с него пияната си и неадекватна дъщеря. Трябваше да я дръпне навреме настрани и да не допуска апокалипсис. И след като все пак го е допуснала с безотговорното си бездействие, трябваше поне да не налива масло в огъня, като вдига скандал на и без това бесния баща пред дъщеря му. А след като е свършила и тази глупост, трябваше поне на сутринта да постави твърдо изискване на дъщеря си да отиде да се извини за обидите към своя родител (хубав, лош - родител е!), след което и самият родител най-вероятно би се извинил, че му се е отплеснала ръката. За различните хора са непростими различни неща. За всички вас може да е дребна работа какво му е наговорила, а той може да е бил смъртно засегнат.

След като обаче авторката е направила горните пропуски (поради липса на реална преценка или поради погрешно задействани майчински инстинкти), е трябвало да работи с дъщеря си по посока тя да осъзнае собствената си грешка - не само със самото пиене (което явно е говорено), но и спрямо баща си. Да осъзнае, че е необходимо да поеме отговорност за действията си като голям човек, а не да претендира, че е такъв, само когато й изнася.

Но след като така или иначе е допуснала с бездействието да се стигне до настоящата ситуация, трябва да престане да игнорира факта, че скрепяването на семейството минава първо през изглаждането на отношенията с мъжа й, а след това - на двамата общо с детето. Просто няма начин да бъде променен един вече възрастен и улегнал характер, какъвто има бащата. Или трябва да се съобрази с него, или да го напусне. Или да остави нещата, както са. Няма други опции.

Мълчание над година не е нормално в никое семейство, нито между приятели, нито никъде. След много чутовен гаф, мога да разбера да й се разсърди за няколко дни и да я гледа накриво, да я накаже за някакъв период да не излиза (както е и станало, доколкото разбрах от първите постове), наказанието трябва да е според провинението. Година и нещо игнор е пълно изпускане на детето и води до трайно отчуждаване. Как ли се чувства това момиче като, например, се разболее от грип, а баща й я подминава. Като не я пита яла ли е, наспала ли се е, добре ли е, като не обръща внимание на успехите й, не я хвали, не я поощрява, не я пита с кого е излизала днес, какви са й учителите, коя книга чете, какво мисли да следва... никой, ама наистина никой семеен проблем не се решава с безразличие. Нормално е да смята, че баща й не я обича предвид това, че с нищо не го показва.

Бащата знае, че е лош. Майката, като има претенции, че се оправя по-добре, да възпитава сама. Аз я съветвам да си спомни епизоди от тийнските години на големия, когато и двамата родители са се справяли заедно.

Гугъл, щерката няма никакво право да споменава за любов от човек, към когото не проявява елементарно уважение. И то с години.
Което не прави родителите по-малко за бой.
Отдавна би следвало да са я поставили на мястото и.

Какво означава "познавайки мъжа си"? Доколкото разбрах до този момент той не е посягал. При това положение на майката как да ѝ хрумне, че дъщеря ѝ не е в безопасност със собствения си баща?
Освен това, и бащата, и майката са попаднали на една и съща гледка. И двамата са били шокирани. Защо непрекъснато се опитваш да изкараш бащата някакъв идиот, който не може да носи отговорност за действията си, а майката не само че тряба да носи отговорност за нейните действия, а и за неговите? И ако наистина един здрав психически възрастен индивид не може да носи отговорност за действията си, за какво уважение към него може да става въпрос?

Ами хубаво, да подава тогава молбата за развод, та белким ви угоди. Може пък това да разреши всичките им проблеми.

Не е важно какво ни се струва тук на нас за най-правилно, а какви решения ще вземе тази жена в реалната ситуация, в която живее. От всичко най-нереално ми се вижда таткото да падне на колене пред дъщеря си и да моли за прошка, че е бил лош татко.

Отврат. Повръща ми се от изказванията на някои потребители, пълни с откровени обиди. Чудя се как не е минал модератор да ви замете.

Имам дъщеря и знам, че аз лично няма да издържа пълен игнор на детето си над една година. Каквото и да е направило. Ще говоря, говоря и говоря до припадък и ще се опитвам да оправя нещата. Плюя на ината и достойнството, те няма да ме топлят на стари години.

Дори не съм намеквала за развод.

sani24,
Попитай ги и двамата поотделно, доживот ли смятат да не си говорят. Ако утре единият от тях си замине от този свят (недай Боже), няма ли другият да съжалява за изпуснатото време и за лошите отношения? И какво според тях трябва да се промени, за да се поразтопят ледовете. Без да приемаш отговор "не знам". Оттам-нататък виж какво ще правиш според отговорите им. Посещение при семеен терапевт не би било излишно също, ако не можеш да се справиш - първо само ти отиди.

Ти не, но Лиляна - да.

А и какъв друг изход има?

Какви години? Те са се уважавали и са били дупе и гащи цял живот преди "случката". И разбира се, че може да изисква любов от баща си. Те са й родители. Направили са я, следователно са я искали, възпитавали са я, отглеждали са я, не могат просто да абдикират и да спрат да я обичат, защото е сгафила веднъж и после типично по пуберски се е дръпнала. Неслучайно родителската обич се нарича безусловна и макар че има изключения, тя не е убила човек, че да заслужи отлъчване.

Имам майка, знам си пуберските изпълнения и знам, че тя нямаше да издържи и седмица да ме игнорира в "наказание", каквито и глупости да съм сътворила, камо ли за единична грешка. Нали утре съвсем ще кривна и няма и да знае какви ги върша, защото е решила да не ме удостоява с вниманието си. А тази девойка даже сама се е съвзела. Извинявайте, ама дай боже на всички децата да карат толкова лек пубертет с 2 единични провинения, отличен успех и четене на книжки.