Дъщеря ми е скарана с баща си...

Някои тук от девет кладенеца вода измъкнаха за да изкарат момичето каква ли не, то не беше пропаднала наркоманка, пиян парцал и прочие. Смучете си ги от пръстите вече. Изключително грозно.

Черен сапфир, какво е това настървение от теб да изкараш нещата от черни по-черни, детето най-лошото на света, а майката виновна за всичко? Нещо се припозна ли?

И от моя пост защо точно домакинската работа и робския труд коментира, а пропусна останалото а? Или може би мислиш, че едно напиване на 16 години заслужава студенина от страна на бащата до живот и бой на момента?

Върни се назад и прочети по-внимателно какво съм написала.

Нито шамарът (което не е същото като тежък побой), нито студенината са в резултат от самото напиване.

И да, майката има основна роля в драмата. Дано, като прочете по-различни мнения от своето, да й просветне и да промени стратегията си, която до момента очевидно не е довела до нищо. Или да пита специалист, щом не се справя сама.

Кое съм си измислила?

Девойката не е натоварена с текущи домашни задължения. Тя не носи отговорност за абсолютно нищо извън собствената си персона. Не е приучена на респект и уважение към родителите си. Не е приучена да носи отговорност за действията си. Егото й е непропорционално на възрастта и положението в семейството. Няма близка връзка с брат си. Емоционална, страда от нещастна любов с години, склонна да обвинява за проблемите си други хора, в частност лошия си баща. Чувства се онеправдана от живота. Напоследък излиза ежедневно, което я разсейва от проблемите (а как точно се разсейва?). Кое от това не е вярно? Всеки психолог ще потвърди, че такава ситуация е рискова за започване на употреба на наркотици/влизане в секта/неподходяща връзка (и евентуално забременяване). РИСК, не действителни случки. Дали са действителни, това може да каже за момента единствено момичето.
Един от тези рискове при неуредици с бащата е и връзката с много по-възрастен (възможно е и обвързан) мъж, който е достатъчно обигран, за да се възползва от уязвимото състояние на едно неопитно и впечатлително момиче.

Нищо от това не е изкарване на момичето черно и пропаднало. Това са съвсем реални възможности и всяка майка трябва да ги има предвид, а не да си заравя главата в пясъка.

Значи ако един мъж и баща не е дървен инат, с его до небесата, комуто всички в дома му дължат уважение, защото е баща и ги "храни", то той е джендър? Ами няма какво да кажа, освен че се радвам, задето със сестра ми сме имали късмета да се родим и да бъдем възпитани в семейство на такива майка и баща джендъри, за които разбирателството с децата им и двустранното доверие и уважение е било приоритет, а не егото и властта на "строг" според собствените му разбирания замръзнал някъде в 18 век индивид, за когото егото и властта му са по-важни от децата му. Същото, научено от родителите си, прилагаме с мъжа ми към децата си, и мога да кажа, че това работи повече и по-добре, отколкото противоположното. Има огромна разлика между строгост и строгост, както и между това, децата да правят или не нещо от страх от родителите си и да ги накараш да разберат, че водещото за тях трябва да бъде не този страх, а възпитанието на собствената им преценка за редно или нередно. Ама за това се иска нещо повече от шамари, инатене и демонстрации на его.
Авторката е правила и продължава да прави, каквото може в положението си между чука и наковалнята. Ако зависеше от  нея, досега ситуацията да е разрешена. Но пък е удобно да се избягва отговорността и необходимостта от действия и съответно поведение на бащата, за което му пречи единствено егото.

Ние ѝ го казахме на авторката – да подтикне бащата да подаде ръка на дъщеря си, защото тя явно се измъчва, нищо че се прави на дръпната.
И макар че имайки представа за този род род мъже, силно се съмнявам да направи първи стъпката, то поне да се опита да проумее, че малките момиченца порастват и даже стават жени.

Дъщерята от поднесеното като инфо от авторката си е най-обикновен тийн. Моментът с "кражбата" беше награмаден и преекспониран. Аз като дете "крадях" стотинки от портмонето на баба и си купувах тайно сладолед, защото тя ми забраняваше да ям. Досега да съм превърнала в рецидивист по тази логика.
А дъщерята дори леко на драма куин ми отива. Тръшкане пред очите на мама и тате, демонстрации на крайни чувства.
И, което ми направи недобро впечатление, дано не бъркам, че от толкова страници плява, загубих същественото – майката си е позволила да говори, прави забележка (или с какъвто тон е говорила) на бащата пред дъщерята в момента на афект. Това не е правилно, така дъщерята се самонавива и драматизира още повече. И се подбива авторитета на бащата.
Друга тема е, че бащата не е редно да раздава шамари от безпомощност и очевидно не е от най-фините хора при общуване.
Разговорите между родителите се водят с обвинения, посочване на грешки и т.н. насаме между родителите. Взаимното подбиване на авторитетите им никога не води до нищо добро – единият или другият губи уважението на децата.

Отделно намеците ти за наркотици, защото е нормално, нали, особено с отличен успех.
Във всичките ти мнения все едно и също казваш - дъщерята и майката са най-виновни, а сульо, който се държи като пубер, изобщо не го коментираш или сякаш не ти е важен.

Виждала съм как пияна тийнейджърка безобразничи на публично място.
Дойде полиция,тя ритна полицая и веднага я закопчаха и я прибраха в полицейската кола.
Момичето изглеждаше на 15-16 години,но може и по-малка да е била.Не знам.Обаче гледката беше потресаваща.
Младо хубаво момиче .а точно като пиян парцал се търкаля,плюнчи се и псува като хамалин.

Прави ми впечатление,че в този случай липсва уважението към бащата.Да,прекалил е с шамара.
Виновен е,защото е допуснал да се стигне до там,че щерка му да се връща пияна и да краде.
Тя би трябвало да се извини първа.Защото тя с неадекватното си поведение е предизвикала скандала.
И после той да се извини за шамара.
На майката съчувствам.

Все пак дъщерята е непълнолетна,живее в къщата на мама и тате.И те са отговорни за нея.
Защото утре ,ако не дай Боже се случи нещо с пияната принцеса всички ще кажат,че родителите и са виновни.
Щом е достатъчно голяма да ходи по купони ,значи е достатъчно голяма и да си носи последствията и да се извини.



 

Е, и какво като не е натоварена с домашни задължения редовно? И аз не бях. Започнах да върша домакинска работа като останах да живея сама, на 22 години. Не съм по-малко човек, нито съм пропаднала, нито наркоманка, нито алкохоличка, нито безотговорна.

Жената написа, че момичето помага винаги като й се каже. Какво точно престъпление е това?

Ако се напива редовно, безобразничи и прави сцени, разбира се, че ще се опре до полиция. Но тук е направила една проба бе, хора! Не й е понесло, станала е кофти ситуация. Но тя не е била досега в такава ситуация за да знае как точно да реагира. А таткото е бил. Сто на сто е имал напивания някога си. Би трябвало да знае как се реагира и говори с пиян човек.

Няма как да не се съглася. Обаче този основен момент продължава да се неглижира и от майката, и от половината изказали се по темата. А без да се отстрани този проблем, възстановяването на семейните отношения няма как да стане.

Уважението към бащата си го е имало, докато той не е реагирал идиотски. Авторката го е описала.

Аз лично този момент съм го пропуснала. Може би е част от измислиците на Черен Сапфир.

Дъщерята е уважавала баща си, докато не е решил да се държи като пубер, какъвто за разлика от нея, не е.
На мен ми е трудно да си представя как ще уважавам мъж, който като женичка си изпуска нервите и си позволява да удари момиче/жена. А тези драматични излияния как някой някъде видял пияно момиче, което се държало не знам си как са наливане на масло в огъня. Всеки тийн се е напивал поне веднъж и са единици тези, прибрани от властите, в случая също няма замесена полиция, а най-основното е, че девойката не го е повторила нито веднъж това провинение. За сметка на това ежедневно е наказвана над година за драматичната си грешка. Аз си спомням много мои изцепки като пубер. По тази логика би следвало да съм прекарала няколко години в пълна изолация с мисълта, че родителите ми не ме обичат. Много полезно и възпитателно, няма що.

На децата се караш, обясняваш, наказваш, пак обясняваш, но не ги лишаваш от любовта си.

Мила, Сани, обръщам се директно към теб, всякакви интерпретации , епитети и грозни измислици ги подминавам.За цялата ситуация в семейството Ви , която се точи 1г и 3 месеца е виновен съпругът ти, ясно е защо.Предполагам, а и съм сигурна, че не е безгрешен, той как ще се чувства, ако ти му удариш шамар , игнорираш го една година и го подминаваш със студено презрение? Подкрепяй дъщеря си, бъдете си близки, ако може станете и по-близки.Тя ще има много, много нужда от теб тепърва. Спри да опитваш да ги сдобряваш, с порастването на децата, много отношения в семейството се променят.

Всеки може да си изпусне нервите, никой не е робот. Въпросът е да не прекалява и какво ще направи след това. Съвсем скоро писах в друга тема – скарах се много на сина ми, защото ми лазеше по нервите; не трябваше да се карам толкова и след това му обясних, че съм сбъркала и се извиних.

Изчетох цялата тема. Какво да се прави?
Най-напред ми се струва, че трябва да поговорите отделно с всеки от двамата с един въпрос: искат ли отношенията да се подобрят, да се върнат такива, каквито са били преди инцидентите? Защото.....може вече да не искат. Може единият поне да не иска. И тогава...най-вероятно така ще си останат нещата. Дъщеря ви ще се изнесе веднага щом завърши и повече никога няма да се върне.
Но ако искат всичко да се поправи, а просто не знаят как да го направят, без всеки от тях да се чувства, сякаш върши насилие над собствените си разбирания, то тогава вие, госпожо, сте на ход. Може би трябва най-напред да посетите психолог, за да отработите стратегията заедно. И после да се заемете с тази ужасно трудна задача - да съберете счупените отломки на семейното доверие и разбиране и да ги залепите така, че да не личи. Трудна задача, която сама не знам дали можете да решите.
Но първо наистина: най-откровен разговор отделно с всеки от тях с въпроса: дали иска да възстанови отношенията си с детето/бащата? И на какви отстъпки е готов/а за това?
Има един ужасно труден момент: да надделееш над чувството си, че вършиш насилие над себе си, като отстъпваш и се извиняваш. Това го казвам от опит. Аз не си говорих с родителите си 2 години, бях на 35, семейна. Аз се обадих първа и ако те не бяха се държали така все едно нищо не е станало, изобщо нямаше да се видим и в следващите 20 години. Все още са живи на 84 и 85г, но аз нямаше даже да го знам.

Не е. Крещяла е на бащата след скандала, а момичето е слушало от другата стая.