Като 2 капки вода са – той инатлив, горделив, явно със свръхморални уклони, склонен да насажда чувство за вина. И, да, от неловкост не знае как да постъпи. Удобно му е да е сърдит.
Дъщеря ти – драма-куин (не се сърди, но чувствителност е нещо съвсем друго). Играе го жертва – страх, ужас, шок, милата. Толкова е наранена и унижена, че за един шамар ще се самоубива. На нея също ѝ е супер удобна ситуацията.
Понякога шамарите действат отрезвяващо, да. И, не, не означава, че човекът отсреща те мрази, а че твърде много му пука и не желае да те вижда по определен начин, не го приема.
И не забравяй, много по-лесно е да се мрази, да ни е страх, да не правим нищо, защото... могат да се изброят хиляда и една причини.
И двамата са си ок, ти му мисли.
Връткат те както си знаят за добре.
Остави ги да се оправят двамата и ме насърчавай ролята на жертва в дъщеря си. А с мъжа си бъди искрена и кажи, че на теб ти тежи тази ситуация. А не му излизай с номера "горкото дете, няма ли да му се извиниш, то го е страх от теб".