Дъщеря ми е скарана с баща си...

  • 29 646
  • 652
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 8 036
И мен така навремето ме накараха да се извиня, че ми е ударил шамар. Резултатът: на 40 съм и за последните 21 години сме се видели 3 пъти, от които за последните 10 години - 0 пъти.
Подобен авторитаризъм и опит за налагане от позицията на силния означава пълен провал като родител. На 16 не са зрели и житейски опитни, но са индивиди със свои чувства, възприятия и емоционален мир. А ние, родителите, сме в незавидната позиция да можем да ги пречупим и тласнем в нежелана посока.

# 61
  • Мнения: 12 692
Майката май няма полезен ход. Освен двамата инати да се съюзят срещу нея.

# 62
  • София
  • Мнения: 29 053
Майката май няма полезен ход. Освен двамата инати да се съюзят срещу нея.
За съжаление така излиза, да.

# 63
  • Мнения: 1 267
Аз за пореден път прочетох историята и въобще не видях наранено малко момиченце. Кражбата е станала доста след напиването, за да бъде приета като провокация към бащата за шамара. След кражбата е имало обиди и от двете страни. Може ли да си представим, че и този баща може също да му е обидно.

# 64
  • Мнения: X
И защо ако извинението за бащата се възприема като унижение, за детето да не е същото?

Защото не е. И няма да е, докато детето не си вземе само пътя в живота. Едва тогава може да се счита за равностойна личност.

Смятам, че по случая могат да се изказват компетентно само родители на вече порасли деца. Всичко останало е теория и добри пожелания. Не е същото като действителността.

# 65
  • Мнения: 157
И защо ако извинението за бащата се възприема като унижение, за детето да не е същото?

Защото не е. И няма да е, докато детето не си вземе само пътя в живота. Едва тогава може да се счита за равностойна личност.

Смятам, че по случая могат да се изказват компетентно само родители на вече порасли деца. Всичко останало е теория и добри пожелания. Не е същото като действителността.
Ако не е равностойна личност как очакваме да има адекватен, разумен, дори мъдър подход към ситуацията? Как след като майката играе роля на емисар, вместо бащата да седне да си поговори с дъщеря си?
Струва ми се доста безотговорно поведение на бащата.

# 66
  • Мнения: 157
И защо ако извинението за бащата се възприема като унижение, за детето да не е същото?

Защото не е. И няма да е, докато детето не си вземе само пътя в живота. Едва тогава може да се счита за равностойна личност.

Смятам, че по случая могат да се изказват компетентно само родители на вече порасли деца. Всичко останало е теория и добри пожелания. Не е същото като действителността.

Аз пък смятам, че всички сме били пораснали деца. За някои шамара е имал изтрезвяващ ефект, при някои точно обратното.
Така, че няма определено правило, няма стереотип на възпитание

# 67
  • Мнения: X

Аз пък смятам, че всички сме били пораснали деца.

Съвсем различни са нещата от позицията на родителя. Преди аз самата да стана родител, съм разсъждавала по съвсем различен начин за отношенията, които трябва да има между родители и деца.
Поведението на бащата е по-скоро израз на безсилие, а не на безотговорност. Не можем да направим всички мъже да заприличат на жени, колкото и да се правят опити в последно време. Има обективни разлики в психиката, а възпитанието добавя допълнителни ограничения. Майката може и трябва да е посредник, дори такава роля е съвсем естествена. Но посредник не означава да извинява пуберските глупости на дъщеря си, особено това с кражбата. Честно казано, тонът, с който споменава за тази кражба, е прекалено омаловажаващ и лековат. Като че не я притеснява толкова, вижда й се дреболия, младежка лудория.

Последна редакция: ср, 28 фев 2018, 13:10 от Анонимен

# 68
  • София
  • Мнения: 29 053
И защо ако извинението за бащата се възприема като унижение, за детето да не е същото?

Защото не е. И няма да е, докато детето не си вземе само пътя в живота. Едва тогава може да се счита за равностойна личност.

Смятам, че по случая могат да се изказват компетентно само родители на вече порасли деца. Всичко останало е теория и добри пожелания. Не е същото като действителността.
Не знам дали забеляза, но в темата пишат и баби на внучета.

На мястото на майката не бих поощрила дъщерята да се извинява. Бащата пръв трябва да го направи. И да се опита да спаси отношенията им, ако въобще е възможно. А ако инатът му е по-важен... Е, в такъв случай, може би е по-добре да не бъдат спасявани.

# 69
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
И защо ако извинението за бащата се възприема като унижение, за детето да не е същото?

Защото не е. И няма да е, докато детето не си вземе само пътя в живота. Едва тогава може да се счита за равностойна личност.

Смятам, че по случая могат да се изказват компетентно само родители на вече порасли деца. Всичко останало е теория и добри пожелания. Не е същото като действителността.
Родител съм на една 18-годишна и на една почти 14-годишна. Смятам, че това ми позволява да се изказвам компетентно - едната таман излиза от пубертет, и то не от леките, другата тъкмо навлиза. И със сигурност знам, че ако смяташ извинението за унижение за себе си пред детето, то го учиш да възприема същото отношение към него. Така е с всичко останало - детето възприема и копира отношението към него, за да го изразява на свой ред пред другиго, и родител в това число. Това, че си родител, не те прави господар на детето, нито него - неравностойна личност, която е длъжна да се извинява и да отстъпва, без значение как се отнасят с него. И ако родителят не съумее да изгради отношения на доверие и приятелство, като същевременно запази авторитета си, вината си е в него. И в такива случаи детето като си вземе само пътя в живота, първата му работа е да прекрати отношенията си с тоя родител.

# 70
  • София
  • Мнения: 29 053
Сомбра, имаш позволение да пишеш.

# 71
  • Мнения: 14 654
Честно казано, тонът, с който споменава за тази кражба, е прекалено омаловажаващ и лековат.
И на мен това ми направи впечатление, но понеже по този въпрос съм напълно некомпетентна, ако на мое дете се случи, ще потърся помощ от психолог.
Принципно кражбата може и да е от глезотия, има деца, които са свикнали да получават всичко, което поискат и когато нещо им хареса, а знаят, че няма да им го дадат, просто си го взимат. Това съм го виждала с близко дете, което задигна играчка от вкъщи, та може случаят да е подобен, но може и да е симптом на нещо много по-сериозно, та затова е добре да се потърси мнение от специалист.

# 72
  • Мнения: 20 400
Не става въпрос бащата да лази на колене или да се унижава и мазни. да застава на челна стойка. Става въпрос за опит за общуване, за да се изясни грешката на момичето.
Аз също съм консерва във възпитанието и волностите, преминаване на определени граници осъждам строго – наказвам с лишаване от пари, обещан подарък или излизане. Но за радост рядко се случва да има наказания. И най-важното – ликвидирала съм бариерата родител-дете. Детето е наясно, че не одобрявам това и онова, но за всичко се говори свободно, не се крие. Знае, че дори и да осъждам, да съм строга, винаги съм насреща и има подкрепата ми.
А доколкото виждам в семейството на авторката липсва комуникация на детето с родителите като цяло.
За да се стигне до това поведение на момичето има комплексни фактори – може самото дете да е с проблемен характер, може възпитанието на родителите да я провокира и куп други фактори.
И, да, за някои един шамар действа отрезвяващо, за други като повод за омраза цял живот. Но това зависи от самата атмосфера в семейството. Ако са си чужди, пропастта ще се увеличава. Ако се поддържат и са като цяло, ще има период на отчуждаване, но отминава.

# 73
  • Мнения: 157
Sani24 интересно ми е мъжа ти дали съжалява, че е ударил шамар на дъщеря си? Като сте си говорили за случая той какво казва по въпроса?
Макар, че е ясно, че съжалява. Доколкото разбирам повече не я я шамаросвал, дори при случая с роднините

# 74
  • Мнения: 12 692
Честно казано, тонът, с който споменава за тази кражба, е прекалено омаловажаващ и лековат.
И на мен това ми направи впечатление, но понеже по този въпрос съм напълно некомпетентна, ако на мое дете се случи, ще потърся помощ от психолог.
Принципно кражбата може и да е от глезотия, има деца, които са свикнали да получават всичко, което поискат и когато нещо им хареса, а знаят, че няма да им го дадат, просто си го взимат. Това съм го виждала с близко дете, което задигна играчка от вкъщи, та може случаят да е подобен, но може и да е симптом на нещо много по-сериозно, та затова е добре да се потърси мнение от специалист.

В случая може да е реакция. Да предизвика баща си. И да продължи с по-сериозни изпълнения.

Общи условия

Активация на акаунт