Дъщеря ми е скарана с баща си...

Измисля си го. За да се вживява в ролята си на морализато р.
Иначе не е като наистина момичето да няма вина.

Ти когато се напиваше, през останалите дни не учеше и не помагаше в домакинството ли?

Black Sapphire, когато експериментирах с бирата и ракията, трева нямаше, или поне аз не бях чувала за такова нещо.
Има родители, които са наясно, че децата в тази възраст експериментират. Не че не се страхуват детето да не тръгне по лошия път, но често е по-добре да го оставиш да понесе последиците от безотговорното си поведение и глупост, отколкото да го ограничаваш. С наркотици нямам опит и наблюдения и не искам да имам. Защото здравият човек иска да е свободен, и ако е ограничен ще търси начин д счупи оковите. По-добре му дай, покажи му свободата, но заедно с отговорността, която върви с нея.

Oх, какви гадости чета - пиян парцал, дрогиран боклук, на някой му липсват първите седем и това съвсем не е дъщерята на авторката, която си е един съвсем редовен тийн с най-обикновени проблеми, които обаче в собствените ѝ очи изглеждат направо драматични.
При положение че успехът на момичето си е добре, а не е спаднал трайно, не виждам повод за особена тревога. Като преодолее страданието по момчето, по-лесно ще се отвори и към баща си, стига и той да прояви разбиране и да спре да се налага, а също така да даде пример като пръв съжали за поведението си.
С него говори, че не може нито да я удря, нито да ѝ се налага и дано те послуша.
Сега, когато имам тийн, много взимам пример точно от моя баща, който беше много предвидлив, толерантен и знаеше, че ако забранява и се налага, ще има обратен ефект, та за целия си живот съм получила само две забрани от него, с които се съобразих, всичко друго ми е било позволено. До днес имаме прекрасни отношения и го уважавам много, точно защото никога не се е държал като гъз.

Последици, като например тежка травма (паднала и си ударила главата в бордюра), пътна злополука (излязла внезапно на платното по тъмно), нежелана бременност (при това никой не помни кои точно от купона са преспали с момичето), хващане на болест, предавана по полов път?
В либерална Швеция, например, последиците биха включили яка глоба за родителите + близко запознаване на девойката със социалните служби (за да види отблизо с какво плаши родителите си)...
В Щатите ще преспи в ареста (като там ограничението е до 21 годишна възраст), а организаторите на купона могат и до затвор да стигнат. А с досие за арест, живота става изведнъж интересен...

Може и да не искаш, но следвайки линията на твоята мисъл, не е ли по-добре да оставиш детето си да опита и да си понесе последиците? Май не , а?

И каква точно отговорност, според теб, върви с напиването? Махмурлука сутринта? А с кражбата?

И в моето семейство имаше такъв период със сестра ми. Имаше и тя нещастна любов и беше голям бунт срещу всичко и всички, никой не я разбирал, че тя не е като другите "перфектни деца" (аз и брат ми). Шамари не е имало, но беше изключително жестока към майка ни, имах чувството, че наистина я мрази. Майка ни обаче, вървеше след нея и не спираше да говори и дори тя да се извинява на сестра ни, че не я разбира. Аз и брат ми бяхме на страната на майка и не разбирахме защо се унижава да се извинява за неща, за които не е виновна, а също имаше и ревност, че към нея е по-либерална. Въобще всеки скаран с всеки, беше ужасно.
Оказа се, че този подход на майка ни, е бил правилен. Според нея това поведение е било нещо като "тест", в смисъл колкото и да е била груба и да я е отблъсквала, майка ни е реагирала с любов и е дала да се разбере, че никога няма да се откаже от нея и няма да спре да се опитва да оправят нещата. Дори накара мен и брат ми да се извиним, че не сме опитали да я разберем, а сме се настроили срещу нея.
Според мен и това момиче страда, защото си мисли, че бащата се е отказал от нея и мисля, че е редно той да се извини и да направи не само първата крачка, а много крачки, докато тя откликне.

Здравейте, изчетох Вашите мнения по темата, но нямам времето да изчета 13 страници, така че се извинявам ако повторя някого.

Две важни неща искам да Ви кажа - едното от гледната точка на мъж, другото от гледната точка на човек, който е имал бурни тийнейджърски години, пред които "провиненията" на щерка Ви могат да предизвикат само усмивка.

1. Имам чувството, че и двамата гледате на дъщеря си като на малко момиченце, а реално тя вече е жена във всяко едно отношение. Аз лично не виждам някаква съществена разлика в мисленето на един 16 годишен и един 22 годишен. Естествено зависи от конкретния индивид, но на 16 човек е достатъчно самостоятелен и има нужда да се учи от собствените си грешки. Нелепо е да наричате епизод, в който тя успява сама да се прибере (а не Ви звънят от токсикологията) като чак толкова трагично състояние и взимането на 5 лв. от баба "кражба". Твърде преекспонирате тези случки, които ме навежда на мисълта, че дъщеря Ви може би се бори да се освободи от в известен смисъл консервативните Ви възгледи в семейството, които просто не са адекватни спрямо бруталната реалност в обществото ни. Вижте съседната тема - момиче на 18, вече бременно на такъв етап, който предполага, че ще запази детето, се сблъсква с положението на самотна майка. Детето Ви вече е голям човек, независимо дали Ви харесва или не това. И ще прави най-големите си грешки точно сега и през следващите няколко годни.

2. Основният проблем на съпруга Ви е, че е допуснал слабост. Физическото налагане в случая е провокирано от безпомощност да се справи със ситуацията. От една страна това се усеща от дъщеря Ви и огромното унижение от нещо, което не се е случвало дотогава и вероятно се преживява най-тежко от един пост-тийнеджър с крехкото му его, се съчетава с усещане за неговата слабост и безпомощност, криещи се зад прибягването до физическо налагане на загубения авторитет. Но най-тежко го усеща това той и от там неговото затваряне. Безкрайно много го е срам и затова и той е "обиден" като същински тийнеджър. Правилният изход от тази ситуация би бил да се извини, но е минало толкова време от случая, че вече подобно извинение не би му помогнало. И колкото повече време минава, толкова повече нещо, което би могло да е дребен инцидент, който да бъде преглътнат и да се продължи напред, се превръща в разрив между неукрепналото его на 16 - годишната и разрушеното его на "главата на семейството", който може би дори се е ласкаел с прогресивните си възгледи и решаването на семейни проблеми без прибягване до насилие. Не виждам какво можете да направите Вие в случая обаче. Някой трябва да направи малка стъпчица, другият трябва да приеме този знак за сдобряване, трябва да дойде от тях това. Времето вероятно ще помогне. За да ги подбутнете Вие към подобна стъпка се изискват умения, които не всеки човек има. Трябва да говорите много, да говорите убедително, да напипате същината на проблема (която може да е написаното от мен, но може и да е друго - съвсем различно е усещането от "живата" информация). Щом досега не сте успели, най-вероятно няма да Ви се получи. Така че поне Вие не се чувствайте виновна, времето лекува, ще намерят отново път един към друг след някакъв период, сигурен съм Не се притеснявайте.

Щатите са просто идеален пример с напълно налудничавата си логика по отношението на пиенето, гласуването, военната служба и т.н.

Генерално по темата, не към теб: присъединявам се към Янечек, безумно грозни приказки по адрес на момичето.

Някъде прочетох пост за леко насилствено приобщаване към общи дейности, съгласна съм. Нещата са на ръба на изтърването, тия двама опаки човека може цял живот да си изкарат в такива отношения.
С баща си имах случай да не си говоря месец и половина докато живеехме заедно и майка ми съвсем се беше притеснила, не знам как сте допуснали да стане над година тази ситуация, то не се издържа.
Много работа имат и двамата върху характерите си, с този инат цял живот ще им са проблематични връзките с хората, това е лошото. Един шамар се забравя, трябва да се избегнат дългосрочни последици от ненормалността на тези им отношения.

Ех, Ежко, Ежко .... то освен да се усмихвам снизходително, по друг начин на твоите постове не мога да реагирам. Те са толкова брутално неадекватни и безсмислени, че само се моля авторката да има сили да мине през тях и да ги пренебрегне. Ти не си обикновен грубиян, ти си класи над това.

Не се притеснявай, Бърди, авторката прави точно това.

Направила си е тема, за да се увери, че циркът от нейна страна в присъствието  на детето срещу шамара на бащата не е напразен. На приказките ви, че той е злодей, реагира много интересно - опроверга ги със замах. Когато обаче детето е споделило, че баща му не го обича, стисва зъби и въобще не се и опитва да разсее впечатленията и да успокои дъщеря си.

Ежко, за да се стигне до изброените от теб крайности, нещата бая са изпуснати. И с вечерен час и наказание няма да се получат. Все ще стане на 18 и като зачезне да консумира свободата и пълнолетието си, какво правиш?

А как се носи отговорност... Индивидуално е и зависи при всеки конкретен случай. Като се напие младежа или девойката, гледаш дали шава/диша и я/го оставяш да изтрезнее. И през това време да му/й е зле. Не намилаш, не съжаляваш. Следващият път да си прави сметката колко ще пие. Ако не може да осъзнае това... връщай времето назад да видиш какъв пример си дал.

За кражбата... за мен е малко пресилено... Не е отишла у чужда къща или магазин да крадне. Взела е 5-те лева от бабата, защото е искала да си купи цигари. Разчитала е, че бабата няма да забележи. За мен по-тревожно е, че пуши. Тук вече може да се мисли с какви хора се събира, какво правят и къде ходят, докато са навън.
Отговорността за кражба... Виж в Накзателния кодекс. В случая с момичето... Предвид чувствителната възраст и конфликта с таткото, аз бих говорила.... Няма универсално решение, всеки човек/дете е уникално, но с бой, санкции, ограничения, лишения личност не се гради.

"Уникално", колко да е уникално? Детето съзнава ли собствената си уникалност: пие, както само то може да го направи? говори уникални глупости на родителите си? тръшва се по най-неповторим начин, за да накаже родителя, позволил си да му посочи единствена по рода си грешка? Какво излезе? Всички сме го минали, но точно това дете го преживява уникално драматично. Никой не си е и позволил да пише рецепти, а споделя своя уникален начин за справяне в подобна ситуация. Не ли?

И още по-драматично ще преживява, ако баща й продължава да се държи неадекватно.
Аз като че ли със сина ми действах като на Янечек бащата, надявам се и с щерката да успея след време.

Като изключим боя, не виждам как би могло да се мине без останалите изброени средства в който и да е възпитателен процес. Само с морков не става, трябва и тояга (образно казано, да не кажете сега, че пропагандирам физическото насилие).
По твоята логика преди последните 20-тина години на либерален постмодернизъм личности въобще не са се градили. Пък и бая бой са яли хората от деца, наред с ограниченията и санкциите. От това не е настъпил бум на пубертетските депресии и не се е увеличила клиентелата на психиатричните клиники. Наясно съм, че физическото насилие като възпитателно средство няма място в модерното общество, но да се говори, че възпитанието може да се извършва само с поощрения и без никакви санкции, е чиста илюзия.

Не съм застъпник на военното възпитание с камшик и строева подготовка, но известно ниво на дисциплина е абсолютно задължително от най-ранна възраст. И няма нужда от никакво насилие, достатъчно е постоянство и единодушие на родителите.

Авторката първо трябва да разреши проблемите с мъжа си, и то насаме, не пред дъщеря си. Трябва да изработят единна позиция като стратегия на отношенията и да я прилагат стриктно двамата родители, като изразяват постоянно подкрепата си един за друг. Ако не са в състояние да се  справят сами, да потърсят семейна консултация. Без това условие няма нищо добро да произлезе. Авторката ще дава сила на малката бунтарка да се бунтува срещу лошия татко и в крайна сметка ще си разцепи семейството, защото няма да издържи на антагонизма между двамата. Ако желае това, да кара и занапред все така.

Чунким майка ѝ е супер уникално адекватна?

Стискам ти палци. Определено с момичетата е по-трудно.