Дъщеря ми е скарана с баща си...

Така е, има различни граници при различните семейства и това се предава като възпитание нататък. Примерно в моето родителско семейство отношението към кражбата би било същото. Други подобни "супер-провинения" биха били четене на чуждо писмо, отваряне на чужд дневник, ровене в чанта без позволение. За други семейства това е ок или "какво толкова". Лошо е, когато се съберат мъж и жена с много различни представи за такива провинения, както е в случая.

Темата е страшно интересна, както и всички позиции, изказани до момента.
Няма да коментирам кой, какво и защо - гледам вече сте го разнищили - само ще отговоря директно на авторката какво да прави сега, сега, когато вече положението е изпуснато и е такова, каквото е. Посете и тримата психолог за една или повече семейни консултации, след като не сте в състояние да се разберете помежду си. И това с търсенето на виновен! Сякаш вече няма значение кой и колко е виновен, не е ли по-добре да се насочи вниманието към това как да се реши проблема с изолацията между членовете на това семейство?

Да. Голяма простотия е сътворил бащата – първо наранява собственото си дете, после го шамаросва. Не знам кое от двете е по-лошо.

Black_Sapphire , не смесвай темата за джендърите в клюкарника с тази тема 
Не може за всичко да се обвинява майката/жената.
Също толкова несъстоятелно е както да се обвинява само и единствено бащата/мъжа.

Понеже доста пъти се спомена как момичето дължи уважение на баща си, аз само да вметна, че не виждам с какво точно този баща заслужава уважение. От всяко допълнение към историята ми става все по-черен. Може да е прекрасен съпруг, мъж, приятел, колега, но баща - не, не е. И ако иска уважение, не е зле да помисли как да го заслужи, защото неговите постъпки са много по-отвратителни от нормалното тийнейджърско поведение на щерката. Чакай пак да го напиша - МНОГО по-ужасни са постъпките му. Но той в такова семейство е отгледан, това е видял, на това е научен. Сега авторката, ако има желание и нерви, може да говори с него и да се опита да го накара да види колко греши - дали ще успее, не знам. Ако е като Ежко, надали. Разбрах, че според него, заради едната издръжка се дължи робско уважение и подчинение, ама слава богу, в обкръжението си хора като него нямам, та жена му да си му бере гайлето на него.
Моят син беше откраднал пари от баба си, моята майка. Имаше разговори, сълзи, извинения - не се повтори. Никога на никого и за секунда не му е минало през ума да се държи противно с него. Това е прийом на глупавите и бедни духом хора, познавам и аз такива, цупят се по месеци и после се чудят защо си нямат никого.

Точно, въпреки че след толкова години с един човек и то явно в много добри отношения ми е странно как може да не си дадеш сметка какъв проблем би било и защо.

А уважението към родителите е априори и би могло да се промени само при сериозни и систематични лоши постъпки от тяхна страна. Такива в случая не са налице.

Всеки ще трябва да пожертва нещо: авторката - инстинкта си на майка-орлица; бащата - някои от представите си за недопустимо и простимо; щерката - прекомерното си его и чувството си, че е онеправдана и винаги права.
Лошо е да се оставят нещата на самотек. Познавам момче, който нямаше връзка с баща си в продължение на години. Успешен иначе професионално, ожени се. Но залитна много лошо и за мен обяснението е тази така и незапълнена празнота.

В най-добрия случай ще си останат на студена вежливост, в най-лошия майката и бащата ще се изпокарат окончателно заради дъщерята и бракът им ще се разпадне, независимо дали ще се запази формално. Никой от тези варианти не е добър и си струва да се направят опити за избягването им. Мисля, че авторката има най-големият проблем със себе си. Тя самата не е наясно каква позиция трябва да заеме, лута се между единия и другия, с което в крайна сметка увеличава разлома.
Мисля, че първо тя трябва да поговори с експерт. Много ще се учудя, ако я посъветват да продължи да застава срещу мъжа си в присъствието на детето им.

Ако се разбере, че осъзнаване не значи само и единствено извинение, ще се разбере и останалото. Това е нейният начин да реагира и покаже. А и както казах, уважението е и за двете страни и от двете страни. Каквото е видяла от баща си като поведение, това и прави. А и не смятам, че при неговото поведение той заслужава уважение - същото щях да смятам и за своя баща, ако бях попаднала в такава ситуация.
Изобщо не преувеличавам - наблюдавам приятели и съученици на децата ми, доста от които са ми и във фейсбук, и прави впечатление, че най-изтърваните, най-гневните, най-непокорните и склонни на самоубийствени щуротии са именно тези, на които им липсва родителят в образа на разбиращия и готов да обсъжда и говори. Родителите им обикновено са от типа "аз казвам, ти изпълняваш, без приказки" и съответните наказания, забрани и ограничения включително и шамари. Няма смисъл да казвам, че могат и прекрачват тези забрани, когато им се удава случай, вършат си щуротиите и родителите им са в блажено неведение какво става и вероятно много доволни от "авторитета" си пред децата. Точно заради липса на доверие и уважение, които самите възрастни не са се погрижили да създадат, а смятат, че положението им на родител е достатъчно.
Незнанието за мястото в семейството и света е следствие от семейната среда и отношението към децата. И освен това от непълнолетни не знам какви отговорности могат да се очакват, освен да си гледат ученето и да се ангажират в домакинството, което при момичето в случая е налице.

Мен шамара на бащата не ме възмущава толкова, въпреки че е неадекватно приложен, колкото унизителните реплики към дещеря му: "Такава крадла като тебе" , "Той естествено ще предпочете софиянката пред тебе, виж се " . Истината може да се каже по различен начин. Така негативно плюс лепене на етикети наистина действа разрушаващо за всяка една връзка.

И колкото и да е недоволен от дъщеря си, както вече е написано, все пак и той я е възпитавал. Тя е плод на неговото възпитание , не само на майката. Пък ако е абдикирал от възпитанието й от рано , няма защо да се чуди , че майката не се е справила както му се иска.

Black_Sapphire, не разбрах какви са пропуските на майката, заради шамара на бащата?

455 дни, ден след ден, той се прави, че няма дете. По-голяма систематичност от това, здраве му кажи.

По въпроса за кражбата, тя разполага ли с джобни по принцип?

Ами аз многократно ги писах.
Въобще не е трябвало да допуска щерка й да каже дори и думица в това състояние. Трябвало е незабавно да я закара в банята, оттам - в леглото. Та я е оставила да се кара с баща си и да се надцакват кой е по-по-най.
Отделно цялостното й отношение изглежда опростително, съжалително, оправдателно. Нормално е за всяка майка, сърцето така говори. Но не прави добра услуга на детето. Бащата е имал забележки и преди това. Вместо да бъдат адресирани от ДВАМАТА родители ЕДИННО, майката се е скатавала, вероятно е давала морална подкрепа на детенцето си против прекалено строгия баща и воала! Резултатът е налице. След няколко чашки алкохол малката набира достатъчно смелост, за да му каже "истината в очите".

Мда, от това, че майката излезе виновна, просто смях ме напуши То ясно, че майките по дефолт сме виновни за всичко, ама тука вече излязохме в орбита
СЪщо и сравнението на родителската обич и взаимоотношения, с тези с началник и съпруг, брутална история. Това може да го каже човек, който нито е получавал, нито давал родителска обич.

Да, бие я, изгонил я е от вкъщи, лишил я е от издръжка и не се интересува как е в училище. Същото е просто. Че се инати като дете и той е ясно, но хайде да не преувеличаваме - самата Сани каза на няколко пъти че той не е спрял да се интересува от дъщеря си, просто не си говорят. А това е мааааалко по-различно от изброеното горе.

Какво точно мислите че постигате като повтаряте на авторката, че мъжът й е дебил, насилник, за нищо не става, а самата тя и особено дъщеря им нямат ни-как-ва вина? Не е ли по-полезно да й помогнем да погледне на ситуацията от различен ъгъл, да види тя къде е сбъркала и какво може да направи докато не е прекалено късно?!

Не знаеш дали се е скатавала, не си била там.

Ако бащата е имал забележки нормално е първо да ги сподели с жена си, да вземат заедно решение и да установят единен фронт за справяне с проблема. Може би той не го е направил, а е решил да го играе строгия баща, който надига глас и всички му козируват. Казвам може би, защото и аз не съм била там, но по последиците май натам отива.

Нелия, не видях някъде да е писано, че бащата е дебил и насилник, нито че момичето няма вина. Акцентира се, че като по-зрелия той трябва да направи първата крачка. А момичето може и да има вина, но за тази година и повече е наказана предостатъчно с това отношение от негова страна.

Не се повтаря, че е дебил насилник, а че реагира неадекватно и това е недопустимо за него, защото той е възрастният и би трябвало да знае, че подобно игнориране на детето и бягство от отговорност в продължение на повече от година не би довело до нищо добро, особено в дивия пуберски период на детето.