Ревност

Ама, виж сега...не е така ! Едно е да си сигурна, друго е да "чувстваш". Не е коректно да го обвиняваш (щото ти така си го написала горе), че той лъже, че работи, а всъщност пиел с приятели на риболов. Щото, то и той може да "чувства", че му кръшкаш, след като оставиш детето в у-ще. Нали ? Усещаш ли разликата ? Недей да обвиняваш, преди да си сигурна. А, ако нямаш намерения да проверяваш- тогава си изясни за себе си: имаш ли доверие на човека до теб или не? Защото то доверието се подарява, не се заслужава. Ако ти не му вярваш, и по цял ден в къщи до теб да стои, ти все ще намериш повод да се съмняваш в чувствата му към теб. Не се тормози, не тормози и него. Никой не може да е 100% сигурен дали не го лъжат. Просто сме се доверили и това е.

_Bianka__ Синът ми посещава занималня - до 16.00ч трябва да бъде взет от у-ще.Мислиш,че не съм си търсила работа ли ? Повечето са на смени от 6ч до 15.00ч(кой ще го води тогава на у-ще?) или от 15.00ч до 22.00ч(кой ще го взима от у-ще?)А и не мога да работя само първа смяна нали ? Имаше възможност да почна работа и на 4ч което ме устройваше идеално,но ето какво се случва ? - 2 седмици бяхме под карантина заради заразена учителка от ковид-19,после пък малкият се разболя...не мога да ходя хем на работа хем да съм си вкъщи с детето.Болнични току така не дават.Нима не знаете какво е в частна фирма ? Тук ще излезне и въпроса защо ММ не го води или не го взима от у-ще...еми защото той става в 6ч и тръгва за работа,а вечерта един Бог знае кога ще се прибере.
Soul Free Да трябваше да се върна на работа...тогава така решихме с ММ,че е по добре аз да съм си вкъщи,а той да работи...сега се чудя с какъв акъл съм се съгласила...
buttercake Усещам разликата - да,но вътрешната ми интуиция е доста силна...а и то се забелязва по много фактори.Доверие...имам му доверие,но не и на 100% за което той си е виновен.Той ме познава и знае,че няма как да му кръшкам.След като оставя детето на у-ще,аз се прибирам - чиста пера гладя готвя все домакински неща ВСЕКИ ДЕН...много рядко излизам навън с приятелки- по простата причина,че вече интересите ни се разминават и почти няма за какво да си говорим,а да излезна ей така просто защото няма какво да правя,за мен не е правилно.
Не искам да се вторачвам в него,дала съм му пълна свобода.Не мрънкам,не вдигам скандали...някак си съм се примирила с това негово отношение...но ми е болно.Търся вината в себе си...знам,че нещата не могат да продължават така...но не знам как да подходя...Дали не трябва да сложа край и да си тръгна?!Или просто да си мълча и преглъщам...За него излизането с приятели до късно посред нощ е нещо нормално...но да остане вкъщи с нас или да излезем заедно по семейно - все не му оставало време...може би просто му е писнало...не знам какво да си мисля...

В крайна сметка ще се редувате с мъжа ти - когато си първа смяна, той ще го води, ти ще го вземаш и обратното. Възлагай му повече отговорности относно детето.
Защо тръгва в 6 ч. и не се знае кога ще се върна? Какво работи?

Не сте единственото семейство с дете в начален курс. Някои се справят и с отговорностите по две и повече деца и пак се връщат на работа. Това, разбира се, си зависи от теб. Ако те устройва, просто седиш, мълчиш и оставяш да те издържа.

Мебелист е.Но всяка сутрин пие кафе с неговите колеги и за това тръгва толкова рано.По принцип е до 18.00ч на работа,но както казах почти всяка вечер е отново с приятели навънка и не знам кога ще се прибере.Дори и да му възлагам повече задачи,ми отговаря "що? ти не можеш ли" след което аз се отказвам да разчитам на него.
Сигурна съм,че не съм единствената с дете в първи клас...но просто не виждам в момента начин как да оправя нещата.Имам чувството че съм в еднопосочна връзка.Старая се,правя компромиси,но от среща няма никой..Приятелите му  сега станаха на първо място...

Кажи му - "Не мога, помогни ми" и го остави да се справи.

Оставяй го да сложи детето да спи, да излезе с него в парка, да му прочете приказка, да напишат домашното, такива неща....

Обсъдете варианта да започнеш работа и той да помага във вземането и воденето на детето до училище. Ще се редувате. Няма да тръгва в 6 ч. сутрин и да се мота с колегите, ще тръгва в 8 ч., ако  е от 9 ч., за да води детето.

ПС: Честно казано написаното не звучи добре. Вероятно иска разнообразие и рано или късно ще си го осигури....

Soul Free Говорили сме на тази тема...и нищо...Много пъти съм го оставяла да се оправят сами с детето и повярвай ми резултата е нулев.А ако ми се изплъзне от устата да кажа "Не мога помогни ми" - излиза въпроса от негова страна "ти какво можеш" и се почва с караница,която накрая завършва със сълзи и неговото поредно излизане.Говорихме за работа -той няма нищо против,но такава каквато на мен да ми е удобна за детето.Той не взима никакво участие.Накарам ли го нещо да свърши,просто си намира оправдание.Не знам какво се промени за тези 3 месеца...до сега не сме имали подобен тип проблеми.Напротив,беше изряден във всичко.Пак е излизал с приятели,но не толкова често.Винаги ние сме били на първо място и нуждите на семейството...а сега...имам чувството,че е друг човек.Не се интересува,живее вкъщи като на хотел...

Ако това ще те успокои: повечето жени, които не работят са така. Мъжът носи парите, тя гледа детето и дома. Ти си приела да е така. Не можеш вечно да се оправдаваш с детето. Просто не ти се работи (няма лошо мъжът ти да те издържа), но човекът си има свободата да общува с колеги и приятели.  Има социална среда.  Ти като не искаш, стой си в къщи, но поне не му мрънкай,щото може и съвсем да спре да му се прибира. Никой не обича ревниви и обсебващи жени, дето само мрънкат и натоварват. И запомни да оставиш детето си също да има собствен живот. Не се вкопчвай в него,както в съпруга си. Не прави тази грешка.

Какво да ти кажа, ако акълът не му дойде, няма да можеш да му го налееш. Явно нещо се е променило и то не към добро за теб.
Оставяй го да върши неща с детето, независимо какъв е резултатът и не минавай след него да поправяш нещата.

И, да, помисли да се върнеш на работа. Детето ти е достатъчно голямо.

ViPBuNnY, за съжаление преди години сте мислили, че е за добро, но модела, който сте приели е бил грешен.Не знам дали има връщане назад или промяна към добро.
Съпруга ти е абдикирал от грижите за семейството. В неговата глава е, че полага достатъчно издържайки семейството.Всичко останало се очаква от теб. Само,че с годините настъпва рутината - работа по10ч,а после в къщи едно и също. Още повече като няма отговорности, които да го приобщават. Та намерил е разнообразието и интересното с приятелите.
Всяко мрънкане и изискване от твоя страна, най- вероятно му е досадно."Тя не ме разбира, аз работя и давам всичко..имам нужда да разпусна"
Попаднали сте в омагьосан кръг от който трудно се излиза. Не вярвам, че разговори, вменяване на нови отговорностти ще доведат до добро.
Търси работа и ако не иска да се ангажира с детето-вариант е жена,която да помага. Мисля,че това е най-важното в момента.

buttercake Явно не си ме разбрала изобщо.Преди време имахме тази уговорка - да,преценихме,че така ще е по добре както за нас така и за детето.Времената се менят,също и мисленето.Взехме решение да започна работа от септември,но такава която да е удобна за да водя синът ни на у-ще и да го прибирам.(Къде видя,че съм казала че не ми се работи или с някое изречение да съм го намекнала?-напротив)Естествено е ,че има социална среда - никога не съм го спирала да излиза,нито съм мрънкала.Не съм показвала и ревност когато обикалят дискотеките.Не го питам кой ти звъни,защо сега излизаш и прочие.Струва ми се,че четеш между редовете и изобщо не вникваш в това което съм писала.Думите ти се разминават с моите мисли и действия.
Soul Free търпелив човек съм...но ако нещата не се оправят,не мисля,че ще има нужда да стоя повече.Не искам детето ми да расте без баща,а и да си разбивам брака.Дори и да се е променило,мисля,че е редно от негова страна поне да седне и да говори с мен,да бъде искрен,без значение каква ще е истината.

Съжалявам, че не ви харесва моето мнение, но на мен точно такава ми изглеждате.  Може и да не сте била такава преди, но в това сте се превърнала. Какво пък толкова, че човекът си има приятели ?
Не сте единствената, която гледа първокласник. Аз имам и първокласник, и третокласник+ ходя на работа. Занималните са до 17:30 ч.

Освен ако фирмата не е ваша или на роднини, работа, която е "удобна за ангажиментите с детето", няма. Евентуално  нещо на 4 часа, но такава работа трудно се намира и е нископлатена. Може в Лидл, Кауфланд например. Знам, че там имат подобни смени.


Ами, ако и тя каже - Какво пък толкова, ще си излизам и аз с приятелки?
Няма лошо, но да е с мярка. Ако е веднъж седмично, няма лошо, ако е всяка вечер, вече не е ок...

Бътъркейк, не мисля, че жената е обсебваща, а, че иска малко внимание от съпруга си, на който явно му е писнало от семейните неща и си търси разнообразие. Всички знаем, че тези срещи с приятели и подобни, много често водят до неприятни резултати вкъщи. Ако мъжът не е достатъчно разумен, за да осъзнае, не така не е ок, няма как някой да му го наложи... Ако жената почне работа, той трябва да се включва с помощ за детето и дома, току виж се сетил да разреди забавленията навън.

ViPBuNnY, детето не е оправдание за оставане у дома. Голямо е, не е като да е на годинка например. Какво работеше преди майчинството? Евентуално нещо свое да си стартираш...?

При нас занималнята е до 18:00ч

Занималните са минимум до 17 ч., повечето са до 17,30-18 ч. Това, че някои родители си вземат децата в 16 ч., е друг въпрос. Отново казвам, 80-90% от родителите с малки деца нямат помощ, водят си и си ги вземат, ходят и на работа.

Няма да ти правя и сметки как да си подредиш житието - битието, това не е мое дело. Може да ти спестява факти, възможно е и да е усетил нуждата от глътка въздух и свобода, всичко може. Вие сте във вражда кой знае откога, като чета диалозите.