Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
- Публикувана: 2 март 2018, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2020, 20:56 ч.
Ревност
"Почти" бивши няма. За мен има или край или си натискам парцалите и търпя.
Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
Извинявам се! Не отговарям за нея, но и на мен ми направи впечатление понятието "почти бивш" и затова изразих мнение! 😌
Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
Защото още не му бях казала, че ще се развеждаме
Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
Защото още не му бях казала, че ще се развеждаме
Защо мъжът ти е почти бивш в тези ситуации? Това не е ревност, това е почти болестно състояние. Той уверен ли е в себе си? Майката ли играе някаква роля?
Защото още не му бях казала, че ще се развеждаме
А1111, благодаря за мнението ти. Имаш право на него, както и имаш право да нямаш чувство за хумор! 😏
)) благодаря и аз.
Никак!!!! Опитайте се да се шегувате на тази тема. Съмнявам се, че много ще помогне, но поне за кратко ще бъде весело
Това не мисля, че би било забавно за един закоравял ревнивец. Ще има точно обратния ефект...😏
Здравейте.Виждам,че темата не се посещава от 2 години...но ме мързи да правя или търся нова за това ще се развам ако някои се включи по моя въпрос.
Проблема е следният - омъжена съм от 9 години,имаме прекрасно момченце на 7г и вече в първи клас.Аз не работя(така се случи,че няма кой да помага с малкият - кой да го взима от у-ще и прочие)та съм си по цял ден вкъщи.С ММ до скоро нещата яха тип топ - карали сме се,имало е скандали и т.н но по често за неща от битов характер.От скоро(близо 3 месеца вече) почти всяка вечер след работа е с някои бивш колега или приятел.Разпуска - окей всеки има право на лично пространство...но да се прибираш пият като ....по средата на нощите за мен не е ок.Събота и неделя се оправдава,че работи извънредно,а в същото време с приятели е я на риба я на разходка...Няколко пъти се опитах да разговарям с него.Казва ми,че не иска да е - от работа вкъщи и обратната.Никой не го и кара...просто искам време не само за семейството,но и за нас като двойка.Имам чувството че се отдалечеваме един от друг все повече и повече.Миналата седмица прекара цели 3 дни подред вкъщи,но сякаш бяха по задължение - тялом си е вкъщи,но духом е някъде другаде.Почти убедена съм,че не ми кръшка(не го изключвам като опция,човек никога не знае все пак).Опитах с разговори,със спорове...опитах да се "лепна"за него...да излизам навънка с приятелки и...детето също(няма на кого да го оставя,а ММ толкова рядко се прибира,че няма как аз да го чакам само за да му оставя детето) и нищо.Все едно вече не съм му интересна или не ме обича...моля за съвет...
Проблема е следният - омъжена съм от 9 години,имаме прекрасно момченце на 7г и вече в първи клас.Аз не работя(така се случи,че няма кой да помага с малкият - кой да го взима от у-ще и прочие)та съм си по цял ден вкъщи.С ММ до скоро нещата яха тип топ - карали сме се,имало е скандали и т.н но по често за неща от битов характер.От скоро(близо 3 месеца вече) почти всяка вечер след работа е с някои бивш колега или приятел.Разпуска - окей всеки има право на лично пространство...но да се прибираш пият като ....по средата на нощите за мен не е ок.Събота и неделя се оправдава,че работи извънредно,а в същото време с приятели е я на риба я на разходка...Няколко пъти се опитах да разговарям с него.Казва ми,че не иска да е - от работа вкъщи и обратната.Никой не го и кара...просто искам време не само за семейството,но и за нас като двойка.Имам чувството че се отдалечеваме един от друг все повече и повече.Миналата седмица прекара цели 3 дни подред вкъщи,но сякаш бяха по задължение - тялом си е вкъщи,но духом е някъде другаде.Почти убедена съм,че не ми кръшка(не го изключвам като опция,човек никога не знае все пак).Опитах с разговори,със спорове...опитах да се "лепна"за него...да излизам навънка с приятелки и...детето също(няма на кого да го оставя,а ММ толкова рядко се прибира,че няма как аз да го чакам само за да му оставя детето) и нищо.Все едно вече не съм му интересна или не ме обича...моля за съвет...
Здравейте.Виждам,че темата не се посещава от 2 години...но ме мързи да правя или търся нова за това ще се развам ако някои се включи по моя въпрос.
Проблема е следният - омъжена съм от 9 години,имаме прекрасно момченце на 7г и вече в първи клас.Аз не работя(така се случи,че няма кой да помага с малкият - кой да го взима от у-ще и прочие)та съм си по цял ден вкъщи.С ММ до скоро нещата яха ???тип топ??? - карали сме се,имало е скандали и т.н но по често за неща от битов характер.От скоро(близо 3 месеца вече) почти всяка вечер след работа е с някои бивш колега или приятел.Разпуска - окей всеки има право на лично пространство...но да се прибираш пият като ....по средата на нощите за мен не е ок.Събота и неделя се оправдава,че работи извънредно,а в същото време с приятели е я на риба я на разходка...Няколко пъти се опитах да разговарям с него.Казва ми,че не иска да е - от работа вкъщи и обратната.Никой не го и кара...просто искам време не само за семейството,но и за нас като двойкаИмам чувството че се отдалечеваме един от друг все повече и повече.Миналата седмица прекара цели 3 дни подред вкъщи,но сякаш бяха по задължение - тялом си е вкъщи,но духом е някъде другаде.Почти убедена съм,че не ми кръшка(не го изключвам като опция,човек никога не знае все пак).Опитах с разговори,със спорове...опитах да се "лепна"за него...да излизам навънка с приятелки и...детето също(няма на кого да го оставя,а ММ толкова рядко се прибира,че няма как аз да го чакам само за да му оставя детето) и нищо.Все едно вече не съм му интересна или не ме обича...моля за съвет...
Проблема е следният - омъжена съм от 9 години,имаме прекрасно момченце на 7г и вече в първи клас.Аз не работя(така се случи,че няма кой да помага с малкият - кой да го взима от у-ще и прочие)та съм си по цял ден вкъщи.С ММ до скоро нещата яха ???тип топ??? - карали сме се,имало е скандали и т.н но по често за неща от битов характер.От скоро(близо 3 месеца вече) почти всяка вечер след работа е с някои бивш колега или приятел.Разпуска - окей всеки има право на лично пространство...но да се прибираш пият като ....по средата на нощите за мен не е ок.Събота и неделя се оправдава,че работи извънредно,а в същото време с приятели е я на риба я на разходка...Няколко пъти се опитах да разговарям с него.Казва ми,че не иска да е - от работа вкъщи и обратната.Никой не го и кара...просто искам време не само за семейството,но и за нас като двойкаИмам чувството че се отдалечеваме един от друг все повече и повече.Миналата седмица прекара цели 3 дни подред вкъщи,но сякаш бяха по задължение - тялом си е вкъщи,но духом е някъде другаде.Почти убедена съм,че не ми кръшка(не го изключвам като опция,човек никога не знае все пак).Опитах с разговори,със спорове...опитах да се "лепна"за него...да излизам навънка с приятелки и...детето също(няма на кого да го оставя,а ММ толкова рядко се прибира,че няма как аз да го чакам само за да му оставя детето) и нищо.Все едно вече не съм му интересна или не ме обича...моля за съвет...
Здравей. Виждам какво искаш, но не разбрах ти какво даваш насреща, освен грижата за детето.
Бившият ми мъж падна много отвисоко, щото години наред си мислеше, че той проблеми (с мен) нямал
Според мен не е ОК да стоиш вкъщи и да взимаш само детето от училище. И без това икономическата ситуация е трудна, потърси да работиш нещо. Повечето училища имат занимални за 1 клас и може да си вземеш детето и в 17.30. Което съвсем оставя време за работа. Иначе това вторачване в мъжа ти не е полезно за теб. Той очевидно гледа надругаде и няма да стане мил съпруг, ако си продължавате както досега. Може и никога да не стане. Прояви разум и мисли за себе си и детето.
