Ревност

Нищо не се знае... Имам сред близките си достатъчно примери, в които новият мъж се превърща в истински баща за детето/децата. Както и такива, които живеят сами и детето се чувства по-добре без ежедневното напрежение и усещането, че е игнорирано.
Ако един човек иска да е родител, раздялата няма да го спре да бъде такъв. И обраното, ако предпочита да прекарва свободното си време с приятели и не му пука за детето и семейството, не можеш насила да го накараш да бъде баща.

Съвет не мога да дам, защото всеки има различни разбирания за семейство. За мен това е нещо, което го изключва напълно: За друг пък е ок. Всеки преценява как иска да прекара живота си.

По въпроса за ревността - когато има повод, няма полза от това да си заровиш главата в пясъка. Напротив, дълбаеш, докато откриеш истината и вземаш решение, спрямо реалността.

По принцип всичко е възможно, така е. Но, най-добре за детето е да бъде отгледано от двамата си родители(в нормална и здрава среда). Това, че той отсъства често не го прави лош баща. Много мъже отсъстват от вкъщи, но са си добри бащи.

Не знам каква атмосфера създаваш, чета това, което пресъздаваш. Конфликт перманетнен. Ти възлагаш, той бяга, поставя те “на място”, опонира и нищо.
Разбрахме, че ти си обичаш мъжа и искаш семейството. Остава да се информираш той как вижда нещата.

За мен може би единствения възможен вариант е да се намери жена да помага с детето и авторката да си търси работа. След което да отстоява това свое решение и да не се отказва. А опити за манипулации от страна на мъжа ще има доста. Не знам авторката дали е достатъчно твърда за да го постигне.

Именно. Но това не е отглеждане от двама родители:
Той не само отсъства от вкъщи, но и отказва да го гледа, когато по изключение е там.
Човекът си има съвсем други приоритети и те не включват детето, ако за някой това е добър баща, ок.
За мен такова пристрастяване към приятелите, независимо дали има или не друга жена, не е здравословно за двойката, съответно няма как да има нормална, здрава среда в този дом.

_Bianka__ Нали затова пуснах въпроса си тук...искам промяна,но не знам как да я направя..за това помолих за съвет.Къде казах,че нито 1 път не си води детето на у-ще?Написах,че от 3 месеца не го прави и не желае да се ангажира.Кое е смешното?Мисля си и просто разсъждавам пред вас каква може да е причината...странното е по скоро,че нещата се случиха по едно и също време.Аз поисках работа и оп все нещо се случва за да не почна или той абдикира от семейни задължения и е навън с приятели....
Кое е умно? Да му тросна някоя"чужда" вкъщи и да се изпокараме ? Като не е съгласен,на сила не мисля,че ще се получи...по скоро ще се изостри цялата ситуация.Трябва да прочна да правя сцени и скандали ли ? Да мрънкам ? Да поставям ултиматуми ? Да заплашвам ? Това ли е начина за справяне със ситуацията ? Не,аз наистина не знам...до сега не съм се сблъсквала с подобен тип проблеми...вие така ли действате с мъжете си ? Може би наистина това е начина..но някак не ми изглежда правилно.Искам тихо и мирно да се разберем...ако не става..просто няма смисъл да вливам акъл на някого...аз не съм му майка да го уча...Проявявам търпение към действията му....но това не значи че ще седя до безкрай и да чакам...ще ми писне окончателно в един момент и ще си тръгна без много приказки.
Отностно апартамента - на ипотечен кредит е,води се и на двама ни,защото го купихме след брака.Има възможност ако реша да се развеждам да отида при леля ми(в Германия) но това е крайно решение.
Дренка Нали за това се опитвам да водя разговори с него..които завършват с излизане навън.Явно не му се разговаря на "сериозни" теми...Почвам да си мисля какво ли не..като започнеш от факта,че иска разнообразие,до момента,че може би му е по лесно и приемливо да съм си вкъщи и да не работя...някоя жена...или да го е хванала критическата и ниското самочувствие...знам ли вече..
Не се сърди, човече В началото си мислих,че е нещо временно...но това продължава 3 месеца,че и повече...
Стигам до извода,че явно спасение няма...ако той сам не се вразуми едва ли аз или някой друг ще успее...и май май колкото и да не искам ще се стигне до раздяла...

Демек нищо няма да направиш и нищо няма да промениш. Ти ще си огорчена и нещастна, а детето ще наблюдава разпада отстрани. Дори няма да го напуснеш, защото нямаш работа. Няма и в Германия да заминеш, защото ще искаш детето ти да се вижда с баща си.

В едно семейство нещата се случват, когато и двамата го желаят. Ако промяната е от три месеца, може би не е късно. За такава рязка промяна, със сигурност има причина.Дали в къщи нещо е подтикнало или нещо на вън, ние няма как да знаем.
Уви, каквито и разговори да се водят ако няма желание в мъжа ти все ще се стига до скандали и вменяване на вина в теб.
Съвета ми да започнеш работа беше, защото това ще разчупи статуквото и за теб, и за семейството. Може би пък е време да спреш да си мила и разбираща. Заявяваш,че стоенето в къщи вече не те устройва и искаш да работиш. Като не иска.. той да си промени навиците, наемате жена да помага,когато има нужда. Какво значело, че не искал чужд човек. И ти не искаш него да го няма, но той си прави каквото знае.
Мога да кажа само, че колкото по-дълго продължи това( щом е от скоро) и не успеете да го промените ..нищо хубаво не вещае.

miss_chichi демек нищо не си разбрал/а.Няма да си правя труда да отговарям даже.
Рози и Бодли както ти така и останалите които са включиха(за което съм благодарна) ми отвориха очите за нещо.Аз трябва да бъда независима не само финансово но и емоционално.Съм и ще бъда още по - добра от преди,вече не толкова за "нас" колкото за мен и синът ми.Прави сте...щом той се е променил,ще се променя и аз..в крайна сметка всеки има право на избор.Ще му го предоставя,без да вдигам скандал и да поставям ултиматум...ако му изнася,ако ни обича и иска да сме заедно...няма смисъл да чакам и да си хабя нервите,ако ще съм сама в тази връзка.Както каза 512 да ми е лошо мога да си го причиня и сама.Благодаря ви за куража и подкрепата.Благодаря и на тези за негативизма... понякога е по добре за те заслешяват с истината,отколкото да те галят с лъжи.

Успех, момиче! Дано се осъзнае твоят хубостник, че иначе няма да ти е лесно....

Това със сигурност ще те промени.А промяната в единия, води до промяна в другия. В каква посока времето ще покаже.
Но когато ти си независима имаш избор и възможности. Хоризонти, интереси, самочувствие.

Браво, ей така те искам момиче !
Сигурна съм, че ще се справиш !

Искаш да кажеш, че преди това, освен за приятелите си е намирал време и за вас и си е гледал детето?
Ако е това, не звучи добре. За такава рязка промяна има причина.

Интересно ми е какво ще промениш и как ще действаш? Всичко, което ти беше дадено като съвет, го отхвърли, въртя се въртя и пак реши, че май най добре в къщи да си седиш.

Все пак той е почнал да излиза, откак тя е поискала да работи. Не го забравяйте. Което той не иска, не бива да се случва!