Породени деца

Прецакана си. Изчислява се върху парите, които си взимала като майчинство, а не върху заплатата, по която е начислено първото майчинство. Тоест включват се и ония месеци от втората година с малкото пари.

Много ти благодаря The Siren

Така може да излиза изгодно, но като станат студенти-едва ли. Особено ако се налага редовно обучение-пример-медицина. И не всяка кара леки бременностти.

Надали ще ти излезе по-евтино да имаш един след друг студенти или с няколко години разлика, вместо едновременно. Все си е разход. По тази логика изобщо не бива да се ражда повече от едно дете.

Е как да не излиза по - изгодно? Ако имат поне 4 години разлика няма да се засекат като студенти изобщо. Поне няма да ги издържаш двамата ЕДНОВРЕМЕННО. Това обаче е последното нещо, което бих имала предвид като си планирам децата.

Няма да са студенти, но тогава е вероятно да са студент и гимназист (учебници, курсове, подготовка за кандидатстване в университет). Или студент и ученик в прогимназията (курсове и подготовка за кандидатстване в гимназията, бързо израстване, заради което всички дрехи и обувки се подновяват почти всеки месец). Или студент и бебе (АМ, памперси и всичко останало).
Още нямам опит със студенти, но в момента най-скъпи ни излизат гимназистките и най-евтино излиза най-малкият. Ученичката в прогимназията е 50:50. Няма добра или лоша разлика, а е въпрос на лични възприятия.
Пък и студентите (поне през ваканцията) могат да поработват и да подпомагат семейния бюджет, докато по-малките деца нямат дори това право.

Когато първата ми дъщеря беше малка, се бях посветила само на нея. В един период заспиваше много трудно, а аз никога не се бях опитвала да я дисциплинирам, единствено следвах нейните желания и правех каквото работи. Цялото ѝ ежедневие беше "на поискване", защото някой така ми беше набил в главата, че е правилно.
Така се оказах в ролята на шут, който разнася детето в слинг, подскачайки в тръс около блока и това го правех и за дневното и за нощното приспиване, защото тя просто не искаше по друг начин.
В един момент ми хрумна беглата мисъл, че това не може да е правилно, защото ако си имах и друга работа или и друго дете, нямаше да мога да се правя на маймуна за абсолютно всяка прищявка. Но тогава при мен всичко беше на заден план, само комфортът на детето на първи. И беглата  ми мисъл, че бъркам, не се превърна в действие, а си продължих по този начин и после брах много кисели плодове.

Майка ми е гледала две породени деца в периода, когато не е имало нито памперси, нито автоматична пералня. Две породени, с които половината ти ден минава само в пране на ръка. А кога ги дундуркаш, носиш в слинг и редиш пъзели с тях на пода? Никога. То пъзели тогава нямаше и което е по-интересно, почти никакви играчки нямаше.
Баща ми е бил на няколкомесечно обучение извън града, бабите работеха. Т.е. тя сама. Коли тогава е нямало, чакали са 10 години и я получиха в някакъв момент доста по-късно.
Колички за породени също е нямало. Как е излизала до магазина в периода, когато "пускаха" някаква стока от време на време и се чакаше на опашки? Колко пъти не е успяла да завари в магазина я хляб, я нещо друго.
Но никога не се е оплаквала, за разлика от мен. Аз много се оплаквах. Беше ми мнооого трудно.
Просто сега сме страшно разглезени и очакваме всичко да става едва ли не от само себе си и ако не стане така, значи е ужасната трудност.

На всяко дете можеш всичко да обясниш и можеш на много неща да го научиш, стига да намериш точния подход. Уловката е, че не става като му го кажеш в прав текст и очакваш то да се държи като робот.
И пак да повторя, не казвам, че е лесно. Но пък от друга страна в днешно време всичко ни е трудно, а имаме удобства, които хората в миналото не са и сънували. И не говоря само за домакинската техника, а например детегледачка, детско клубче, където да оставиш детето и да идеш да си свършиш някаква работа, всевъзможни играчки, с които да му привлечеш вниманието за известно време и не на последно място анимации, които можеш да използваш в спешни ситуации да свършиш нещо без да се страхуваш, че детето може да се претрепе, ако остане за 5 минути без надзор.

Двама студенти едновременно могат да делят квартира.

Освен това нека влязат медицина, пък ще му мислим.

Ооо, това с мисленето е любимият лаф на нашите, който в практиката ми показа, че не води до нищо добро.
Интересно как биха я делили ако единият е в Сф, другият във Варна примерно ))

Юна, след като сте били породени, нямало е нужда да ви дондурка, занимавали сте се едно с друго вероятно. Това е плюс (според мен лично единствен на породените!), който не отричам. А иначе за удобствата в днешно време си абсолютно права, особено за техниката. За играчките не е съвсем така защото повечето деца не се вълнуват от играчки колкото от неща от бита и това не е случайно. Моето не гледа никакви анимации и НИЩО по телевизора. Не е изгледала дори една реклама. Така че за мен това не е опция. Има деца, които си играят сами и други, които изискват постоянно внимание. И не е защото вторите родителите им "така са ги научили" любимата ми фраза, а защото просто са такъв тип. Такъв им е характера, темперамента и т.н.
На моя много близка детето от самото начало е способно да играе само с часове (което за мен е дори странно за възрастта му), не го гледа по някакъв коренно различен начин от мен, нито е постигнала това с някакви извънземни трикове. Питала съм я. Просто е такъв. От раждането спи по цяла нощ, с часове седеше в количката навън и сега играе сам. Моето е точно обратното.
Не съм съгласна, че родителите правят децата такива. Обратното е - налага ти се да станеш такъв защото иначе се виждаш в чудо с това КОНКРЕТНО дете. Второто може да е по - различно.

Както и да е, обърнахме темата в съвсем друга посока, а тя не е кой на какво си е "научил" детето.

Да, аз не мога да си представя разходка с породени. Някой друг може. Просто искам да представя и тази гледна точка на авторката, а и на другите, които четат темата и един ден биха били в нейното положение. Защото повече от другите постове са само колко е прекрасно всичко и някой, който още няма деца или е с бебе ще реши, че наистина е лесно и нищо работа да се гледат породени, а не е така. Иначе то като ти дойде до главата ясно, че все някак ще се оправиш, няма неотгледанео дете дето се вика, въпроса е защото да е така като може да е иначе

Смятам, че авторката вече си е взела решението. Дано е най-правилното.

Калина, къде прочете чак пък толкова хвалби за лесното гледане на породени? Масово се наблягаше на това колко е трудно, но не и невъзможно.

Иначе...хората сме различни. Не само ни е различно семейното и финансово положение, но и ни е различна нагласата към живота и начина по който възприемаме трудности и проблеми.
За мен лично разходката с породени е нищо работа. Излизала съм с децата всеки ден, в хубаво време, но и в дъжд, сняг, пек, вятър и мъгла. По 2 пъти. С 2 породени и с 3 породени. Не съм висяла по детски площадки, това ме побъркваше. Ходехме по паркове, в гората, в полето. За мен не беше драма детето да се бухне в локвата, обувахме гумените ботуши и дрехите за дъжд и разходката в дъжда се превръщаше в страхотна веселба. За много майки локвите са заплаха, драма, ужас, апокалипсис. Не ми е било проблем да контролирам движението на по-голямото дете/деца. Имахме си правила за движение по тротоари и улици - детето се държи здраво за количката и това е. Ако се пусне - спирам. Няма друга опция, така че ако иска да се движим, се държи. Свобода - в парка, в гората, на поляната. Едно двегодишно може да го разбере и го разбира. Както го научиш - това е истината.
Ясно ми е, че масата не иска да им е трудно, породените са проблем и усложнение. Разбирам и го приемам. Но приемете, че има и други хора, за които породените деца са нещо хубаво, много, много хубаво. Трудно, но хубаво.

Локвите са хубаво нещо, ако наистина са в гора и парк. Ако са в града и са ултра кални...не толкова. И да, и аз имам дъждовни костюми, само че после чистенето не е точно весело. Зависи в какъв ландшафт живееш, но има видове кал, които не се отмиват лесно.

Всъщност разходките са ми били най-уморителното и неприятно нещо, пък и защото имат елемент на задължителност.

Локвите не ме плашат нито сняг нито дъжд. И моето дете скача в локвите с гумени ботуши с кеф.
Не мога да разбера защо като прочетете, че на някой му е трудно веднага решавате, че той сам си измисля драми и 100 % нещо не прави както трябва (според вашите критерии сякаш са единствено правилните за това какво ТРЯБВА).

А иначе и моето дете като не искаше да ми дава ръка и аз спирах. И тя знаеше, че ако не върви до мен и не ми дава ръка за пресичане разходката приключва и се прибираме.
И знаеш ли какво правеше? На излизане всичко точно, дава ми ръка, върви в моята посока, слуша. Ама на връщане когато знаеше, че вече се прибираме и няма какво да губи си правеше каквото си иска и беше неуправляема. Бягаше в друга посока, сядаше на земята, не искаше да върви, настояваше да пресича сама и т.н.
Хайде сега ми обясни колко лош родител съм и как нямам подход към детето и т.н. Аз пък смятам, че е просто период, че детето ми е твърдоглаво и упорито и че си изпробва границите, т.е. смятам го за нормално за по - буйните деца.
Премина, въпреки че и сега се случва от време на време, главно ако е превъзбудена от нещо или уморена да започне да ми прави номера на улицата, но е рядко и вече е внимателна. Ама е на 2 години и 5 месеца. На 1 години и 5 месеца не смятам, че детето може да бъде научено да върви, държейки се за бебешката количка или поне не всяко дете. Та една година как би трябвало да се придвижвам?

До гората и до полето нямам нищо против, но не мога да ходя на такива места, не са ми наблизо, а не съм шофьор, нито пък имам личен такъв. Така че излизам около нас и на площадки. Нямам избор.

А къде прочетох че е лесно? Ми повечето постове са такива - как нямало да се справи, от какво се притеснявала, сякаш изобщо няма от какво?!

Мога да приема, че за някои хора породените деца са нещо хубаво, но такива хора си ги планират и си ги правят умишлено. Когато е станала грешка и човек се чуди какво да направи в случая е добре хубаво да си прецени силите и възможностите преди да взима толкова важно решение.

Могат, ако имат еднакви интереси и влязат в един университет. Моите бяха в двата края на София, нямаше как да стане този номер с една квартира. В едно познато семейство децата учеха в различни университети и накрая големият мина задочно, за да може да работи, че не издържаха финансово и защото на малкия семестриалните такси бяха доста големи, отделно от другите разходи.