Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Жалко е, че учителите се слагат под общ знаменател. Да, има всякакви. Но, ако сега има некадърни, то представете си как ще бъде след години, след като никой млад човек не иска да учи педагогика. Знаете ли, че в тези специалности се влиза и с тройки? И то само, за да е студент детето, да не остане, не че иска да работи това в бъдеще. Е, щом този човек едва е вързал тройката, как тогава ще учи другите, като самият той нищо не знае? Опорочи се тази хуманна професия.

Всъщност, всички са виновни. Голяма част от учителите са некомпетентни и мързеливи. Голяма част от родителите на проблемни деца са по-проблемни и от децата, възпитавайки нагли лигльовци. И омагьосаният кръг се завърта.

Да, всеки може да стане родител,а учител се става след много подготовка. Точно защото учителят работи с всякакви деца, или поне трябва. И да наложи дисциплина,да преподава, да мотивира, да развива и да се държи като професионалист.

В университета подготвят учители за справяне с всякакви ситуации, с всякакви деца. Ако това липсва, значи е пропуск на образователната система за учителите, но съвсем не смятам, че нещо им липсва в педагогическото образование. Учителят трябва да е по-подготвен за справяне отколкото родителят, защото за учител се учи, но за родител - не.
Това, че масово влизаха едно време да учат педагогика, защото за друго не ги приемаха, е друг въпрос, от което им произлиза и мотивацията да образоват и да учат децата - при такива учители за никаква мотивация не може да става въпрос и не може и да се очаква да образоват деца, ако не са по призвание такива. При нас имаше такива учители и веднага разбирахме, че не им бе по сърце материята - масово претупваха материала и имаше голямо текучество по някои дисциплини.
Не мисля, че има нормални родители, които да не учат децата си, че е важно да се спазва дисциплина в училище и да слушат учителите. Ако има случаи на разглезени деца или такива родители, които си позволяват на говорят лошо за учителите пред децата, това е също друг въпрос. Аз говоря по принцип, в общия случай, когато мотивацията за учене трябва да се създава основно от учителите включително и дисциплината в клас и справянето с 20+ деца в клас, с каквито и да било проблеми. Защото децата прекарват в учене много повече в училище, отколкото у дома.

Гарантирам, ти, че никой нормален родител не прави съзнателно настройване на детето си срещу учителите! Никой не насъсква детето си и не го праща в училището като на фронта! Обаче, родителите забелязващи проблемите, идващи от учителите често изказват неодобрението си и пред децата. Това е в ущърб на учителския авторитет, но много родители не са склонни да премълчават това . В случая, те нямат вина за грешките на учителите. Нямат вина и че не премълчават истината за това от децата си! ... Децата не са глупави и усещат неизказаните истини и когато това го правят родителите им, това може да компрометира доверието от децата към тях. В подобни ситуации родителят трябва да избере дали с думи и действия да подкрепи училището и авторитета му с цената на премълчани истини, но да подкопае доверието на детето си към самия него! Решението никак не е лесно, и никой не е сигурен кой е по-добрия път към успеха!

Ще ти кажа аз как насърчавах отношението на сина ми към класната им - казвах му, че тя е като майка по заместване за всяко дете от класа. Обича ги, грижи се за тях, отговорна е за тях, като всяка майка. Аз го предавам на нея за през деня и й имам доверие, че ще се грижи за него както аз го правя! И затова той трябва да я уважава и да прави каквото иска от него! ... Всяка сутрин откакто е влязал в училищния живот му казвам да мисли, да не бърза и да се пази от провокации, да не влиза в конфликти.... В последствие при възникване на проблеми и разговори с учителката и при присъствието на детето винаги съм подкрепяла мнението й - винаги съм взимала нейната страна за да подсиля авторитета й пред него и въпреки това тя не успява да го получи в достатъчна степен. Защото детето е умно и забелязва несправедливите й реакции и действия при решаване на дадени проблеми - в масата случаи определя един виновник, а приносът на останалите замесени в конфликта се неглижират. Викат се родителите само на основния виновник - този, които промерно най-остро е проявил реакция, без значение колко остро е бил провокиран или заставен да реагира някак... На конфликтите не се гледа като на равноразмерен проблем за всички замесени в него, като на проблем в един отбор (екип). Децата не се насърчават да залагат на екипни отношения и взаимоуважения за постигане на обща цел. Вместо това те биват конкурирани едно с друго; сравнявани кой е "по" и кой е "най"...
Факт е, че въпреки моята подкрепа за учителката, тя изолира детето както изолира и децата на други родители, за които не съм сигурна до колко я подкрепят или не я подкрепят! Тя ползваше еднакъв модел на отхвърляне за проблемни за нея деца!
Между другото, отчитам вероятнен принос на моята подкрепа за учителките при прояви на близост на детето към тях - на какво друго да го отдам? :  Първата госпожа, която "вдигна ръце от сина ми" и поиска да бъде изключен от занималнята (или поне преместен в друга група) се разплака, когато последния ден на раздяла синът ми импулсивно я прегърна и й каза "Довиждане, госпожа! Обичам ви!" Мисля, че в тоя момент пролича осъзнаването й, че тя се е провалила като педагог!...
Съвсем подобна ситуация в края на първи клас, когато на тържеството класната раздаваше Удостоверенията на всяко дете. Мина повечето клас докато дойде ред и на моето дете. Когато тя го извика, той пак така импулсивно я прегърна и кажа " Благорадя Ви, госпожо!" Всички родители избухнаха в ръкопляскания, а децата след моя син поеха идеята и също запрегръщаха класната. ... Само месец преди това същата класна ме помоли да помисля да сменим училището от следващата година... Та така... Ева ли съм единственият родител, подкрепящ и с ръце и с крака учителите в трудната им работа, ама има неща, (много основни, при това), които просто не зависят от нас!

Фокусираме се върху граничния случай - дете с проблемно поведение и майка, която твърди че нейното е злато, а другите са виновни.

Може и да има такива, но в 99,9% от случаите не е толкова просто.

Както да правят "нормалните родители", както каза spiderwoman, които учат децата, че е важно да спазват дисциплината, да слушат учителите и т.н., когато се сблъскат, с това, за което разказва Mama Ru?

Не искам да слагам етикет на учителите. Сред тях има достатъчно читави и даже страхотни, обаче често и където няма изразен проблем, те могат да го създадат или най-малкото да отравят средата в класа с техните етикети и неадекватни реакции в ситуации. Леко съм се втрещявала от разказани случки от детето (и такива, в които не е участник) и при това с учителката, която харесваме и двамата и се радвам, че детето срещна. Не става въпрос за конфликтни ситуации някакви, а за дребни случки, уж незначителни, но отразяващи се, според мен на поведението на децата. Дяволът е в детайлите. Мотивацията за учене даже е съвсем друг въпрос и измества акцента.

За последно се опитвам да ти обясня за какво иде реч,ако не вдяваш какво казва другия,поне не извъртай и не преиначавай думите му,както стори с авторката на темата и заяви,че тя отричала проблема,а като ти навряха нейни цитати които напълно опровергават празнодумието ти,тогава обяви,че по принцип си говориш..Айде без тези грозни прийоми,ако обичаш.

Не съм казала,че не трябва да има наказание! Напротив,казах,че трябва да има такива,но е важен начинът по който те се налагат.

Едно е да кажеш на детето  'Ти направи нещо лошо "и за това заслужаваш наказание,а друго е да му кажеш "Ти си лош" и за това ще бъдеш наказан.



Нали не е едно и също "Да мина да те взема" и "Да взема да те мина"?


В това число всички,не слагам децата.Родители,общество,учители..Да.
Но за един първолак да говорим за 'вина'?
Вина за какво?Че не се справя и не понася тежката семейна ситуация,че се назлобява и става агресивно,че расте с липси,а обществото постоянно гледа да му напомни,за всичко това?
Тези деца влизат в един омагьосан кръг а ние като общество сме стените на този кръг.Това е грозната истина.

От близък, истински учител, сме получили съвета винаги пред учителя да си застанем до детето. Това да не се чете, като да казваме нашето никога не е виновно, да не го накажем после вкъщи, да разговаряме и всичко което трябва. Просто да не й пригласяме повече от нужното, защото за нея после то става, детето дето и майка му знае, що за стока е и е най-лесно в него да е проблема.

И сигурно на всички тук се е случвало да разкаже детето нелепа случка и да се чудят как да обяснят ситуацията, без да кажат че учителката е била неадекватна и е сбъркала, защото искат тя да е авторитет за детето. Е да, ама децата не са глупави и като вземем да мажем, те разбират всичко.

Прав е учителя.
Детето ако не чувства подкрепата/дори когато порицавайки го,то трябва да усеща родителска подкрепа/още повече се назлобява,в това число и към родителя

Хич не го уча да се кланя на глупаци,само защото били авторитети.
Днес лиже задника на даскалицата,щото нали..авторитет,утре ще се превива пред шефа,щото и той авторитет..

Уча го да уважава хората заради личните им качества,а не заради това кой кви връзки на обуквите има и на ква работа се е уредил..

И ако даскала е тъп,сори..Няма да си карам детето да го уважава,а ще му обясня,че просто лицемерно трябва да мълчи,защото в такова общество живеем и дори учителя на дъската да говори пълни тъпотии,му казвам мълчиш и толкоз.Ама не викам слушай,маме,слушай..Кво да слуша,че водата в морето е солена,щото някой е метнал варел с готварска сол в него?
 

Е, тук говорим за 1-2 клас. Учителят трябва, според мен, да е нещо специално за детето.

В 5 клас вече му е обяснено, че учителите са там, за да ги учат, а не да ги възпитават и звероукротяват и конфликтите ги затормозяват и участващите деца ги подразват заради създаваните главоболия. Та да не очаква те да са справедливи съдии на случките. Отделно и те са хора, всеки си има проблеми някакви и дори да искат, не винаги имат нерви да мислят кой крив, кой прав.

В детската градина, обаче, и първи и втори клас учителите трябва да имат нерви за тези неща, дори повече отколкото за учебния процес. Всички се научават да четат и пишат. Ако това се получава, нагоре вече ще налага по-малко.

Не, не мисля, че възпитaнието спирa до мaлките клaсове. То е нужно до 18 години!  Зaтовa хорaтa кaзвaт " Мaлки децa - мaлки ядове, големи децa - големи ядове!". Мaсa учители нa по-големи децa се измъквaт с тaковa снижение нa грaницaтa. Те, големите много добре знaят прaвилaтa - не е нужно дa ги учaт кaто мaлките. Нужно е възпитaние дa ги спaзвaт , дa се отстрaнявaт причините зa неспaзвaнето!

Не става въпрос да спира възпитаването. Ама те от детската градина живеят в джунгла. С правото на по-силния и приемането на агресията, за неизбежна част от ежедневието, после не до 18, ами до 38 не успяват да се възпитат. Ако някои неща не им се покажат като неприемливи и недопустими в детската градина, то вече всичко е изтървано. Не казвам, че няма какво да се възпитава и в по-големите деца, но така или иначе без А,Б-то за него не остава време.

Бяха тези времена..Ама те и учителите бяха други някак...

Възпитанието на един човек е процес който трае през целия му живот,кво остава да го сведем само до първи клас..Тц.

Какво?, да съгласна съм с корекцията- децата не може и не бива да се мерят с аршин като за възрастни.

За протокола, никъде не твърдя, че възпитанието свършва в 1-2 клас. Отбелязах колко са деликатни първите години в училище и колко неадекватността на учителите може да стане източник и начало на проблем в този момент. В 5-6-7 клас е доста по-трудно дете да се настрои срещу съученик, защото учителката е изпляскала някаква глупост по негов адрес, отколкото в 1-2 клас, когато това ще се случи дори неосъзнато от детето. В 5-6-7 клас учител и да каже на дете, че не справя, уместно или не, това няма да го докара до такива състояния, както едно първолаче и т.н.