Случи ми се нещо странно XVII

Направо ме шашнахте с историите си Аз се сещам,  че съм ходила на врачка един път само и в момента , в който застанах пред нея тя ми каза " Ти си влюбена" . Право в десетката уцели. Аз дори добър ден още не бях казала. Иначе преди доста време една циганка ме спря на улицата и ми каза, че ме обища рус ама ще се оженя за чернокос и че ще получа писмо. И двете неща се сбъднаха.

Aз пaк дa се отчетa с един сън - от тaзи нощ, по-точно рaнно утро. В болницa съм, трети ден след оперaция и възстaновявaнето ми върви бaвно зaрaди други съпровождaщи здрaвни проблеми. Според докторa ми оперaциятa е успешнa, но нa мен ми е трудно дa преценя зaрaди обостряне нa "скaчените" проблеми. Тa, тaя нощ около 4 чaсa сутринтa се събудих, после пaк съм зaспaлa докaто сестрaтa сутринтa не ме събуди. И осъзнaвaм, че съвсем ясно сънувaх бaщa ми (който починa минaлaтa годинa). Между мен и него имaше голям прозорец, почти кaто витринa . От лявaтa му рaмкa струеше яркa електриковa светлинa и огрявaше прострaнството около бaщa ми. Той стоеше нa някaквa полянa и се опитвaше дa ремонтирa някaкво устройство (беше инженер и рaзбирaше от жици и мaшини). Беше леко нaведен и рaботеше, зaтовa не виждaх ясно лицето му, но чувaх глaсът му кристaлно ясно, по който го рaзпознaх. Говореше нещо нa някого сякaш, но други нaоколо нямaше. Тaкa в съня си осъзнaх, че го виждaм, въпреки че е починaл и се нaстройвaм дa чуя ясно думите му. Но в тоя момент и глaсът и обрaзът му почнaхa дa избледнявaт, зaтовa улових и зaпомних сaмо последните му думи:
"Ще стaне!... Ще стaне!"

После сестрaтa ме събуди.
Ще ми се дa се нaдявaм, че всичко товa е положителен знaк зa изходa от лечението ми.

Недей да се плашиш, но мисля, че ти си видяла наистина баща ти в отвъдното. В много книги по темата за задгробния живот пише, че ние виждаме и общуваме с починалите хора най-ясно в съня си. Твърдо вярвам в това и мисля, че в твоя случай това е много добър знак.

Здравейте и от мен! Изчетох последните две теми и реших и аз да споделя моята история. От както се помня винаги са ми се случвали странни неща, имам толкова много странни истории, сънища и т.н.Ще се опитам да ви разкажа най-накратко.
Винаги съм имала силна интуиция или предчувстия, не знам как да го нарека. Когато съм в дадена ситуация или се запозная с даден човек винаги усещам как ще се развият нещата, просто знам. И винаги се случва това, което съм предусещала. Обаче, за да стигна в това положение, че да разбера какво ме чака мен или мой близък ми е необходимо да се съсредоточа за няколко секунди, да погледна в празна точка и да си представя, че сякаш виждам в главата си. И така ми се появяват картини, усещания или мисли. Сигурно ви звуча откачено.
Освен тази интуация, моята специалност са сънищата. Постоянно сънувам „пророчески“ сънища. Ще разкажа два от най-фрапиращите.
1.   Братовчедка ми беше бременна в третия месец. Известно време след като разбрах сънувах, че отиваме на нейната сватба, която обаче се състои някъде под земята. Тя беше облечена в черна рокля, както и всички ние. На следващия ден разбрах, че същата вечер е загубила бебето.
2.   С моя приятелка, с която живяхме заедно спим в една стая. Към 6:00 часа сутринта и звънна телефона и и казаха, че трябва да се прибере в града, от който сме. Аз се събудих да я изпратя и после пак съм заспала. Започнах да сънувам леля и (която съм виждала само веднъж в живота си), която лети. По-късно през деня и се обадих и тя ми каза, че леля и е починала. Тя не е била болна и не сме говорили за нея изобщо.
Също така почти всеки месец сънувам прадядо ми, който почина когато бях 5-ти клас и с когото бяхме много близки. В началото ми се появяваше на символични дати, питаше как съм, казваше ми че е добре, че много съм пораснала и т.н. Последните години обаче го сънувам само като присъствие т.е. не го виждам, но знам че той е там, не си говорим. Винаги, когато го сънувам имам усещането, че знам че това не е сън, всичко е много реално, не не изпитвам страх, а напротив спокойствие. Има също два доста фрапиращи сънища с него, които много ми говорят за живота след смъртта, какъв е и какво да очаквам. Ако искате, мога да ги разкажа. Обаче много ми липсва това, че вече не го сънувам, усещам че е тук и ме пази, но ми липсват разговорите с него. Според вас защо вече не ми се появява и не ми говори?
Последния месец имах също и много странни усещания по време на сън. Сънувам, че летя и се рея и изведнъж се стряскам и се събуждам и започвам да усещам как някакво изтръпване преминава като вълни от главата към краката ми, сякаш някаква енергия преминава през мен. Помислте ме за луда, но аз си мисля дали душата ми не се отделя от тялото ми докато спя и това да е усещане, когато се връща?
Сега се сетих, понеже сте писали за огледала и т.н – аз не помня, но майка ми ми е разказвала как когато съм била на 3-4 години съм и разказвала за мое приятелче, с което си говорим през огледалото. Даже ме е виждала как стоя пред огледалото и си говоря с него...
Ох и друго се сещам, случвало ми се е когато спя да чувам как женски глас шепти името ми и после се събуждам и усещам присъствие.
Също и не знам дали с някой от вас се е случвало, но както си вървя или се гледам в огледалото, започвам да имам усещане сякаш се наблюдавам от страни, не знам много е странно.
Като цяло, мисля, че имам някаква енергия, която не знам как да овладявам и която на моменти много ме плаши...или съм просто леко луда.
П.П. Сетих се и за един друг сън, който ме навява на мисълта, че е някакъв мой предишен живот, с което горе долу мога да си обясня странните неща, които ми се случват в този.

О, aз изобщо не се плaшa, дaже нaпротив. Приемaм тaкивa сънищa кaто единствен шaнс отново дa видя "живи" моите починaли близки. И още повече, че обрaзите и/или глaсовете им в съня ми се явявaт толковa кристaлни, че мaкaр съзнaнието ми дa рaзбирa че в моментa сънувa почвa дa се съмнявa и дaли пък не е реaлност, a не сън... Тaкa съм стигaлa до въпроси от сортa: "Дядо, aмa ти нaли починa...!?", a той дa ми отвръщa " Жив съм, рaзбирa се! Нaли ме виждaш!" .... т.е. , убеждaвa ме, че животът (някaк си непонятно зa нaс) не свършвa със смърттa. И освен товa имa нaчини зa взaимен контaкт "от двете стрaни нa смърттa".

И аз имам една история с циганка. Май не съм я разказвала. Един ден преди мно-о-о-го години се звъни на вратата на апартамента. Отварям, циганка иска вода. Подавам и. Наближаваше 8 декември, бях студентка задочничка по това време и се готвех да пътувам аз В. Търново при близки приятели за празника. Тя започна да ми говори, аз я спрях и и казах, че не искам да ми гадае. Тя обаче беше упорита и продължи. Общо взето каза така „Ти се готвиш да пътуваш надалече, но няма да отидеш, където си решила. Един човек с големи обувки ще те заведе другаде.“ Аз и се изсмях и и казах „Няма начин!“ НО един приятел, висок 195, т.е. с големи обувки, студент в Пловдив си беше дошъл  в града ни, видяхме се, покани ме да отидем заедно в Пловдив и изкарах празника там.

Аз бих искала да разкажеш за фрапиращите сънища

Единият, с прадядо ми беше преди около 4 години. Нека само вметна, че баба ми е починала, когато съм била на 3.
Сънувам, че влизам в неговата стая и той ми казва - хайде да излезем на двора - да ти покажа нещо. Излязохме и почувствах някаква енергия и не знам защо се сетих да го питам за баба ми - защо никога съм я виждала насън и къде е. И той ми каза нещо много интересно. Каза - тази вечер е часът, в който по старите (може би хората, които са починали по-отдавна,защото баба ми е по-млада на години от него) се издигат и сега останах само аз да ви пазя, докато дойде следващия.
Аз си го обяснявам така, че може би, когато някой почине остава да бди над семейството, докато след това почине друг и го "освободи" да отиде някъде. И като се замисля - до 10тата година, от смъртта на дядо ми си говорехме насън и самите сънища бяха по-дълги, а сега както ви казах, дори не го виждам, само го усещам. Може би с времето връзката им с нас отслабва и не могат да контактуват.
Друг сън, за връщането в минал живот е следният. Сънувам, че е война, много жестока и мисля, че е било времето на кръстонодните походи. Има трупове, много кръв, икони и кръстове. Аз бях нещо като лечител или човек със силни способности, който помагаше и лекуваше хората. Азхождах се с една икона.
Не знам дали е е просто игра на съзнанието ми, но съня и усещането бяха много реални.

Аз не мога да си обясня едно. Често се говори за прераждане и т.н., в същото време, пък, се говори и за общуване, по един или друг начин, с душите на починали хора. Ако имаше прераждане, не би ли следвало душата вече да се е вселила в друго тяло? Двете неща някак са ми взаимно изключващи се...

Т.к. понятието време съществува само за нас, тук на Земята, ни се струва така. Те са починали, ние живи, уж починалите се прераждат, ама как се синхронизираме във времето. Но, обикновено хората от един духовен кръг се прераждат как да кажа, по едно и също време, в смисъл в своя духовен кръг, но в различни роли. Освен това, теориите за паралелните вселени също се намесват и според някои от тях ние изживяваме настоящия си живот във всичките му възможни варианти по едно и също време, но паралелно. Ох, абе сложно идва и объркано. Освен това част от душата, т.нар. АЗ не идва на Земята, а остава като енергия в духовния си кръг.

Всъщност всичко се случва на една плоскост, по едно време, но във всичките възможни ситуации в които може да се случи. Така изживяваме този си избран живот, като изпитваме всичките му възможни ситуации и учим уроците си от него паралелно, а не се връщаме отново в същия живот, за да го изживеем по друг начин. След като изживеем всичките му варианти, тогава получаваме следващото "изпитание" и така докато достигнем това за което сме предназначени.

ПП Моля, не ме заклеймявайте. Това са теории, доколко са верни ще разберем, когато му дойде времето.

Ох, много сложно. Някак, трудно ми е да го асимилирам. А какво се случва с душите, които са преминали през всички изпитания?
И изобщо, има ли някакви, разбира се, некосвени доказателства, че прераждането съществува?

Най общо казано сливат се с върховната енергия и стават част от нея. Ама това е най абстрактно казано и пътя е много сложен, дълъг, и сложнотия си е отвсякъде.

Доказателства от рода на - око видя, ръка пипна, няма.

В книгата на Майкъл Нютън " Пътят на душите" обясняваше, че може да мине много време докато 1 душа се прероди отново, при някои става бързо а други прекарват доста време в духовния свят преди да се върнат на Земята.Може би затова виждаме някои роднини в сънищата си а други-не .Там също  пишеше, че самата душа решава дали ще се върне или ще изчака известно време и май толкова хубаво било, че никой не бързал  да се връща

Има хора, "върнали" се от онзи свят и всички твърдят колко хубаво, безгрижно и приятно е. Пълно блаженство 🤔
Или е игра на мозъка, преди да изключи тотално, нещо като защитна реакция, или може би е истина...
Не знам, размишлявам над тези въпроси от дете. Интересна ми е същността на АЗ-а, на душата.

Имаше някакво обяснение и какво става с душите, които са минали всички изпитания, но не помня,май на други планети ги пращаха ли...кво ли