Скрит текст:
Настръхнах.................................................. Днес в нета попаднах на една интересна история относно случките със съдбовен заряд (така да ги нарека)..., случки, за проявата на които за мен единственото смислено обяснение е намеса свише:
"По тоя повод (Денят на победата) ще ви разкажа една история. Преди години имах колежка, готина жена, почти пред пенсия, а веднъж нещо се заговорихме и тя ми каза, че нейният баща бил участвал в тази последна фаза на войната...Не го помнела, че била 4-5 годишна, но имала ярък спомен как майка й плачела по цели нощи и все го чакала, а той така и не се върнал и те така и никога не разбрали къде бил убит...И въпреки че се водел безследно изчезнал, майка й все повтаряла, че не може баща й да изчезне безследно...
Минаха няколко години и един ден моята колежка донесе бонбони за „Бог да прости“ – майка й била починала, а скоро след това замина на екскурзия в Унгария, да се поразсеела нещо, че майка й все й се явявала насън и е такива работи...
А като се върна, пожела да ми каже нещо... Както пътували часове из унгарската пуста (докъдето ти поглед стигне, само поле), взело да става такава жега, че повече не се траело...И тук да спрат, там да спрат, шофьорът казал, че наблизо насред полето имало чешма, иначе първата бензиностанция била далеч...
И слезли, тръгнали през някакви жита по тясна пътека и някъде навътре, на 200 -300 м, стигнали чешма с паметниче пирамида... И тогава тя ми каза:“И, Мире, ти можеш ли да си представиш, че както се наведох, пих вода и си наплисках лицето, случайно погледнах паметничето над чучура и в тоя момент усетих как светът пред мен се завърта... Погледът ми падна върху едно име и това име беше името на баща ми...И стоя и не мога да помръдна, и слънцето ме пече, а съм на някакво безкрайно унгарско поле, в средата на нищото, и чета ли чета името на баща ми и не мога и не мога да повярвам, че аз разбрах къде е загинал, но не и мама..."
А аз слушам като тресната и не знам и не знам какво да й кажа...И когато се освестих, тя продължи: „И знаеш ли, същата нощ в хотела в Будапеща сънувах мама:“Казвах ли ти, че баща ти не може да изчезне безследно...“
Боже, какви човешки трагедии... И да няма днес кой да помене българските войници, участвали в последната фаза на Втората световна война...И какво да кажа друго, освен че ние българите все повече и повече се превръщаме в отрицание на самите себе си...."
....
Дописвам: Публикувах го и пак си го чета и стигам до следния извод: След като е починала майката, тя се е "срещнала" с бащата. И след това, по време на сън се явява на дъщерята за да я насърчи за пътуването до Унгария... Т.е. майката вече е научила за лобното място на мъжа си. Искала е да накара дъщеря си да го намери, просто... Но, дъщерята май не си е дала сметка за това - останала е с разбирането, че само тя е научила къде е погребан баща й...
"По тоя повод (Денят на победата) ще ви разкажа една история. Преди години имах колежка, готина жена, почти пред пенсия, а веднъж нещо се заговорихме и тя ми каза, че нейният баща бил участвал в тази последна фаза на войната...Не го помнела, че била 4-5 годишна, но имала ярък спомен как майка й плачела по цели нощи и все го чакала, а той така и не се върнал и те така и никога не разбрали къде бил убит...И въпреки че се водел безследно изчезнал, майка й все повтаряла, че не може баща й да изчезне безследно...
Минаха няколко години и един ден моята колежка донесе бонбони за „Бог да прости“ – майка й била починала, а скоро след това замина на екскурзия в Унгария, да се поразсеела нещо, че майка й все й се явявала насън и е такива работи...
А като се върна, пожела да ми каже нещо... Както пътували часове из унгарската пуста (докъдето ти поглед стигне, само поле), взело да става такава жега, че повече не се траело...И тук да спрат, там да спрат, шофьорът казал, че наблизо насред полето имало чешма, иначе първата бензиностанция била далеч...
И слезли, тръгнали през някакви жита по тясна пътека и някъде навътре, на 200 -300 м, стигнали чешма с паметниче пирамида... И тогава тя ми каза:“И, Мире, ти можеш ли да си представиш, че както се наведох, пих вода и си наплисках лицето, случайно погледнах паметничето над чучура и в тоя момент усетих как светът пред мен се завърта... Погледът ми падна върху едно име и това име беше името на баща ми...И стоя и не мога да помръдна, и слънцето ме пече, а съм на някакво безкрайно унгарско поле, в средата на нищото, и чета ли чета името на баща ми и не мога и не мога да повярвам, че аз разбрах къде е загинал, но не и мама..."
А аз слушам като тресната и не знам и не знам какво да й кажа...И когато се освестих, тя продължи: „И знаеш ли, същата нощ в хотела в Будапеща сънувах мама:“Казвах ли ти, че баща ти не може да изчезне безследно...“
Боже, какви човешки трагедии... И да няма днес кой да помене българските войници, участвали в последната фаза на Втората световна война...И какво да кажа друго, освен че ние българите все повече и повече се превръщаме в отрицание на самите себе си...."
....
Дописвам: Публикувах го и пак си го чета и стигам до следния извод: След като е починала майката, тя се е "срещнала" с бащата. И след това, по време на сън се явява на дъщерята за да я насърчи за пътуването до Унгария... Т.е. майката вече е научила за лобното място на мъжа си. Искала е да накара дъщеря си да го намери, просто... Но, дъщерята май не си е дала сметка за това - останала е с разбирането, че само тя е научила къде е погребан баща й...
Представи си,че това е било нужното побутване и сигурност, от които е имал нужда, да му кажеш "надявах се да те срещна някъде, 10 дни не спирам да мисля за теб"? Какво ли щеше да стане?
Още от първите ми детски трепети та така до ден днешен почти всичките ми гаджета или само тръпки са били с едно и също име.
и какво ще пише във форума 