Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

Ненавиждам лакомията.  Във всичките й проявления. В семейсвото ми никога не е имало лакоми хора. Когато бях дете и имахме една връзка банани за цяла зима, татко никога не искаше да си вземе. Все ни казваше - яжте деца, аз колко банани съм изял... Нито съпругът ми, нито децата ни страдат от този порок. У дома проблемът е в оставащата, а не в липсващата храна.
И тук се сещам за  един много добър съвет за това как да научим малките момчета на уважение и почит към нейно величество ЖЕНАТА. Аз поне уча децата си на това. Имам две момчета, и съм на мнение, че всеки мъж трябва да бъде възпитаван в уважение и почит към слабия пол. Та съвета ,даден от бащата на малкия син е; тате, имаме нещо вкусно и желано от всички. Първо даваме на котето/кучето, защото е беззащитно и разчита на нас за прехраната си. После даваме на мама, защото е момиченце. И накрая сме ние с теб, тате, защото сме мъже.
Елфи, чета те с нарасващо любопитство. Пишеш много грамотно и последователно. Пост след пост разголваш   образа на мъжа си.  До къде ли ще стигне всичко това, замисляла ли си се? Как ще продължи историята ви? Едва ли  лежиш на заблудата как ще го превъзпиташ и  ще заживеете в мир и любов.  Допускаш ли, подготвяш ли се да нагодиш себе си към променената ситуация? Готова ли си да жертваш морала си на човек, за да има " мир " в семейството?  Защото осигурно си даваш сметка , че с порастването на децата става все по трудно и по-сложно. Те растат, а с това растат и грижите, и проблемите, и безпокойството, и несигурността, и неободимостта от взимане на важни решения, и съпреживяването на техните проблеми и тревоги. Даваш ли си сметка колко много ще ти е нужна адекватна подкрепа тогава? Ще ти е нужно спокойствие и здрави и пощадени нерви, усещане за стабилност и вяра в партньора до теб - да знаеш, че има на кой да се опреш, с кого да споделиш, кой да те разбере.

Аз ще бъда още по-крайна - тези деца ще избягат от дома ви при първа възможност с това поведение на бащата. Въпрос на късмет е дали ще придобият неговите навици или ще се озлобят. Но при всички положения ще бягат надалеч.

Глупости говорите,децата не виждат нещата през вашите очи на загрижени майки орлици.
Този баща изобщо не го виждам като такъв да се проявява,факт!
Аз също бих го завряла в на кучето г*за,факт!
Но за самите деца не е кой знае какво ощетяване и единствено би изградило характер.Те не се дерзаят като вас,майките,давам ви гаранция.
Тези филми за наранена психика и бягане от дома(WTF?!?)са само във вашите глави.
Аз знам за семейство,в което бащата,комарджия,не само взимаше всичко на децата и го продаваше,ами и ги спираше на вратата да ги преджоби за някакви джобни,стотинки или каквото имат в себе си.
Ето това е проблем!
И децата пак не го мразят този човек,станаха чудесни хора(вече на 18 и 16)и се научиха да се оправят в живота чудесно.
Близки са в момента с баща им,само майката дето пази омразата...

Шарки, може би има и частица страх, да. Един от периодите, в които от ново бях със събран багаж, а той ме умоляваше да остана, беше когато той беше на върха. Мноооого богат, а аз с малко дете и бебе на ръце. Имаща едно майчинство. Детско не взимах. Нямахме право на такива, поради високи доходи. Наистина нямах къде да отида, но не ми пукаше. И не ме беше страх. Знаех, че ще се справя някак си. Не ме беше страх да нямам и отново да съм бедна. Сега обаче може би ме е страх. Когато човек е млад има и нотка безрасъдък в действията си. Сега децата са по-големи. Разбират. Има неща, от които не мога да ги лиша. Те обичат баща си наистина много. Както вече казах, той е готиният родител. Като изключим моментите с храната, те на практика не забелязват много останалите неща, тъй като чистя. Какво да им кажа. Изнасяме се. Ще ви лиша от всичко, което имате, защото баща ви ви изяжда порциите. Като добавим и че това е от няколко години. От преди това, те имат само хубави спомени свързани с него. Той също ги обича. По негов си странен начин, но... И за мен не е любов да вземеш от залъка на детето си. Но в други моменти виждам, че ги обича. Когато децата са малки или си без деца, човек не дължи на никого обяснения. Но когато трябва да дадеш обяснение на още двама души, защо така. Имайки в предвид, че те през техният детски поглед, не биха погледнали нещата толкова пагубно е много по-трудно. Бих била по-смела, когато децата са самостоятелни. А този момент не е чак толкова далеч.

Тежко ти е...съжалявам. Пожелавам ти успех. 

А в ресторанта бих си спуснала със засилка вилицата си към хапката в МОЯТА чиния точно в момента, в който лакомникът посегне и..."О, мило, убодох ли те, какво прави ръката ти в моята чиния..."

Аз го написах. Той е любимеца на всички. Дори най-близките ми хора го харесват изключително много. Баба например (тя почина). Той постоянно и казваше на шега. Тя хич не ме слуша. И тя веднага започваше да го защитава. Баща ми също много го харесва. Защото от страни се вижда, че е борбен, че се скапва от работа за нас. Винаги за него питат как е, за него мислят, за него изпращат и за децата разбира се. Нищо, че е мой баща Приятелите ни също са така. Те смятат, че аз го командвам. Той го играе малко жертва там. Само най-близките ни, които го познават от преди, го срязват и му казват Ай стига си се правил. Знам много добре как е.  И той спира.

Значи при това положение на нещата аз бих се изнесла на етажа на децата. С него се разминавам като съквартирант. Нали сам си готви? Нека сам си пазарува, сам си чисти, сам си яде.

Ето за това говоря!
Децата не виждат нещата като края на света.
Ти дори казваш,че той е готиния баща.
Само една жена(майка) може да направи проблем за такова нещо.
Знам,че ще ви прозвучи грубо,но ще оцелеят и с по-малко шоколад,а за яденето ще се научат да се хранят,защото няма кой да ги чака.
Ей,това КАРАНЕ на децата да ядат ми е много болна тема.По цял ден ме гонеха и израза:"хайде да хапнеш нещо" още ми се гади като го чуя.Е,почнах да ям когато нямаше кой да ме подканя нон стоп.
Към авторката на темата-не се навивай и ядосвай допълнително от постовете тук.На мен пък не ми звучи мъжът ти да е ТОЛКОВА ужасен човек.Просто битовизми...При всеки ги има.
Ето,аз чакам 2 седмици да се закачи едно перде(вчера го закачи,урааа!).
Шегата настрана,не позволявай недоволството да расте и да развали връзката по между ви.Прецени си,ти знаеш най-добре до колко държиш на него и го обичаш и не избързвай с емоционалните решения.

Erfi78, цитирам те:"... беше когато той беше на върха. Мноооого богат, а аз с малко дете и бебе на ръце." с която напълно доказваш, че реално вие не сте семейство. Ти не написа "бяхме много богати", а "той беше мноооого богат". Което потвърждава написаното от мен, че семейството сте ти и децата, а той е извън него, не е част от него.

В едно истинско семейство има следното:

1. Уважение между партньорите (къде точно в неговото поведение към теб има такова?)
2. Комуникация (да се разбирате, а не смо единия да говори и крещи, а другия да си прави оглушки)
3. Сексуално привличане (можеш да си препрочетеш първия пост).

Нямате нито едно от горните, има едно голо твърдение "Обичам го". Кое по-точно му обичаш? Парите? Щом сте в чужбина, при развод ще ви присъдят смислена по размер издръжка.

Вервам, няма да споря с теб. Всичките ти примери дотук са с чужди деца. Нямаш свои. Като проимаш съм навита на дискусия.

Уважение и почит трябва да бъдат заслужени. Когато няма баланс и се "уважаваме" само на принцип полова идентификация се стига до крайности. (има безброй примери за жени, които скачат на главите на уважаващите ги мъже с подковани обувки).

Примера с гоненето да ям си е само мой,от първо лице го давам.
А за децата,ако някой ден имам и ме видите тук да се оплаквам,че не ядат,моля,някой да ме препсува,ако има възможност и да ме намери и набие.Благодаря!

Точно по този начин разсъждавам и аз. Те не виждат толкова много от това, което аз описвам. Дори и за закуските например. Не винаги децата разбират, че той е омел всичко. Аз скалъпвам нещата и ги изпращам на училище. Всъщност те виждат наистина една много малка част от това, което описвам.

Изобщо не говоря за яденето, Вервам, а за примера с бащата комарджия. Те може да са израснали като оправни и достойни хора, но ти не си им в душичките да видиш какво има останало вътре като горчивина и спомени. А има, бъди сигурна.

Авторке, заслужи си тиквения медал. Евала.

Да видим дали ще те направи щастлива.

Аз най-вероятно също не бих сложила кръст на брака си заради тези неща. Бих действала много активно на всички фронтове, но не бих се изнесла, също заради децата.
Не знам, ерфи, ако започнеш да пазаруваш по две? Да поръчваш в ресторант по две? Нищо чудно това, през което минава той, отново да е период, както периода на гурмето и ленените салфетки.
За секса бих била безкомпромисна, без такъв, ако не ми е по вкуса. За разхвърлянето не знам, наистина.