Благодаря момичета!
- Публикувана: 15 март 2018, 08:12 ч.
- Последно мнение: 28 март 2018, 12:51 ч.
Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?
Той да провокира! - какъв артист ще да е това, каква нервна система (ако не е Джейсън Борн, Джеймс Бонд и Супермен в едно тяло), за да го прави целенасочено, с натрупване цели няколко години?! Има някакъв здравословен проблем този човек- психически, най-вероятно. Аз бих открила душата си пред него без да му повишавам тон, без да се карам. Кой го знае какво си мисли и какво недоизказано има. Разводът/ раздялата няма да оправи нещата, а напротив! Всъщност това би бил най-лесният ход, но дали най-правилния, 'щото лесно се дават такива акъли, ама на чужд гръб.
Не знам какъв съвет да дам. Аз не бих издържала. Досега да съм го ботурясала с нещо по главата и да съм се махнала с децата.
След като това не е вариант, другото, което написах - изнасяш се на етажа на децата, игнорираш го напълно, пазаруваш, готвиш, чистиш само за вас, а него го оставяш да тъне в кочинката, която сам си е създал.
След като това не е вариант, другото, което написах - изнасяш се на етажа на децата, игнорираш го напълно, пазаруваш, готвиш, чистиш само за вас, а него го оставяш да тъне в кочинката, която сам си е създал.
Авторката очевадно не желае тя да е спирачката, така че да се подготвя за все по-лошо развитие на живота им.
Ок. Дай ми идея какво да направя, за да бъда тази спирачка, без това да включва раздяла? Говорене, скандали, намилане не помага. Била съм и твърда и мека и категорична и не чак толкова. Не помага. Всички казвате, че не искам да предприема нещо. Какво в случая да направя? За психолог или семеен терапевт, ще се опитам да подготвя почвата.
Дано мъжът ти се съгласи. Можеш да се консултираш и сама със психотерапевт, в случай че мъжът ти откаже да отидете заедно. Просто да се ориентираш в ситуацията и да си свериш часовника. Психотерапевта също може да ти даде идея как да убедиш мъжа си да отидете заедно.
Кажи на мъжа си, че ти имаш нужда от консултация с психотерапевт и имаш нужда той да те придружава за да може да ти помогне.
Добре де , като излизате с други хора как се държи?А в работата? Мисля, че написа че там е успешен?
А с децата? Също ок, нали?
А с децата? Също ок, нали?
Аз го написах. Той е любимеца на всички. Дори най-близките ми хора го харесват изключително много. Баба например (тя почина). Той постоянно и казваше на шега. Тя хич не ме слуша. И тя веднага започваше да го защитава. Баща ми също много го харесва. Защото от страни се вижда, че е борбен, че се скапва от работа за нас. Винаги за него питат как е, за него мислят, за него изпращат и за децата разбира се. Нищо, че е мой баща
Приятелите ни също са така. Те смятат, че аз го командвам. Той го играе малко жертва там. Само най-близките ни, които го познават от преди, го срязват и му казват Ай стига си се правил. Знам много добре как е. И той спира. Иди на психолог и разкажи как се държи, защото явно не осъзнаваш, че си манипулирана и тормозена. Може пък от специалист да имат по- голям ефект думите.
Чуя ли за някого, който навън е душата на компанията и любиюец на всички, този такс свестен и грижовен съпруг, гледащ жена си влюбено, а тя от своя страна се чувства потисната, лека полека смачквана- тук неуважение, там сексуално унижение и вкъщи на 4 очи е съвсем различен, ми светва червената лампа. Огромна и ярко червена.
П.П. Много мило ми стана, като прочетох на потребителката поста, чиийто съпруг учи синовете си за мама/момиченцето и като цяло за отношенията.
A дали виждаш зависимост между финансовото му състояние и поведението му. Всички сме били свидетели как парите променят хората. Аз лично не съм видяла да се е променил някой към по-добро. Имам пример за близко семейство - промяната във финансовото им състояние ги направи такива, че да не може да припознаеш в тях приятелите с които си бил неразделен. Може и със съпругът ти да е така. Има възможност - позволява си волности. Доста хора зарсъждават така - имам пари, всичко ми е позволено.
Искам само да вметна нещо относно прословутия изяден буркан Нутела - както и да ядеш , отвън винаги изглежда, че е пълен. Едва ли е търсил ефекта на измамата този човек. Не, че го оправдавам.
Искам само да вметна нещо относно прословутия изяден буркан Нутела - както и да ядеш , отвън винаги изглежда, че е пълен. Едва ли е търсил ефекта на измамата този човек. Не, че го оправдавам.
А момичето си уча да се отстоява. Тя знае, ченикой няма право да я наранява. Нито вербално, нито физически. И когато в училище някой си позволи да е груб, тя знае как да действа, а не да се свива и да мълчи.
А erfi се описа като майка, която е без самочувствие, която върви и чисти в къщи след мъжа си и която търпи едно много неприлично и недостойно поведение, включително и пред тези деца.
Също като The Catcher in the Rye смятам, че erfi има психологически проблем, страх я е от раздяла, страх я е от мъжа й, страх я е да взима решения. Предпочита да живее в дискомфорт, подтисната и сред крясъци и разправии. Всичко това, за да запази семейството на всяка цена, включително себе си и децата си.
Нарцис. Класически. Като от учебник. И в нищо не се е променил. Желанието за контрол и господство само се засилва. Ако излезем извън конкретиката, остава само едно: той прави и получава каквото иска, без да се съобразява с никой.
И все по-далеч ще отива, ще пробва кое минава...докато разбие психически цялото си непосредствено обкръжение. Тези хора не са способни на обич, тяхната обич е перверзна и отровна, те се хранят от реакцията на близките.
Разговор няма да се получи, невъзможно е. Или ще насажда вина, или ще каже това, което другият иска да чуе, а после ще прави пак каквото си е решил.
На психолог няма да отиде, защото не вижда проблем със себе си, а дори и да се навие, пак няма да има резултат. Тези хора са отровни манипулатори, сажалявам да го кажа, но е така.
В дълготраен план, авторката ще се сдобие най-малкото с автоимунно заболяване или депресия, или и двете. Болки в гръбнака, седалищния нерв, врата също не са изклучени, а може и да ги има вече.
За децата също никак не съм оптимист, ама никак. Няма щастливи деца с нещастна майка. Отделно, че този модел на поведение на бащата им изкривява психиката. Утре всеки партньор до тях ще може да прави същото и те ще търпят или ще станат като баща си, за да не ги мачкат. И в двата случая е кофти за тях самите.
И все по-далеч ще отива, ще пробва кое минава...докато разбие психически цялото си непосредствено обкръжение. Тези хора не са способни на обич, тяхната обич е перверзна и отровна, те се хранят от реакцията на близките.
Разговор няма да се получи, невъзможно е. Или ще насажда вина, или ще каже това, което другият иска да чуе, а после ще прави пак каквото си е решил.
На психолог няма да отиде, защото не вижда проблем със себе си, а дори и да се навие, пак няма да има резултат. Тези хора са отровни манипулатори, сажалявам да го кажа, но е така.
В дълготраен план, авторката ще се сдобие най-малкото с автоимунно заболяване или депресия, или и двете. Болки в гръбнака, седалищния нерв, врата също не са изклучени, а може и да ги има вече.
За децата също никак не съм оптимист, ама никак. Няма щастливи деца с нещастна майка. Отделно, че този модел на поведение на бащата им изкривява психиката. Утре всеки партньор до тях ще може да прави същото и те ще търпят или ще станат като баща си, за да не ги мачкат. И в двата случая е кофти за тях самите.
И аз си мислех подобни неща като canadianmom ама не смеех да ги кажа. Има една приказка: "Парите не развалят... Просто ако си пич, те правят още по-голям пич. Ако си гъз, те правят още по-голям гъз..." Допускам човекът винаги да си е бил гъз, просто да не му е личало. А само като чуя за някой, че мил и драг на целия свят, а само най-близките го знаят що за стока е, тогава изчезва всякакво съмнение, че става дума за голям гъз, с дарба да прави добро първо впечатление. Не понасям хора, които всички харесват, защото са манипулатори, фалшификатори и лицемери в 120% от случаите. Другият вариант е госпожата да не е много убедителна като му обяснява, кое я дразни, но почти го изключвам. Познавам такива мъже и не желая да си имам нищо общо с тях - те не се поддават на превъзпитание и само ще си загубиш времето и ще си скъсаш нервите, ако инвестираш време и надежди, че има шанс да се оправят. Познавам такъв, който дори на мен успя да направи добро впечатление щото не ми се беше удал шанс да го опозная. След години ми се удаде и за много кратко време го разбрах що за стока е.Всичко, което жена му ми е казвала за него се оказа вярно. Тя го изгони накрая в чужбина да печели пари и не го иска изобщо в къщи даже и отпуските - нито тя нито децата го искат. Искат само парите му. И са си прави - това е нещо невменяемо и полза от него никаква, само ядове, нерви и болести. Не го е разкарала само щото е фанатизирана християнка и е от тия, дето се вкопчват в мъжа си просто защото им е мъж. И тя не е много наред де. В тоя ред на мисли тоя нищо чудно да е обесебен от сатаната. На тия никой не може да помогне - ни психолог, ни жена, ни деца, ни приятели... Що верно не го заведеш в църква да му чете попа - ако има нещо попът ще го усети. Знам ли аз вече.... сложно е.... Тва са общи линии вариантите при положение, че изключваш развода, но едва ли ще предотврати неминуемото - най-много да го забави и до тогава съвсем да те стърка. Дано не съм права...
Не е с диагноза, само с разстройство, личностно. Всеки си има ритуали, дреболии разни, но когато това започне да пречи на околните и отсрещната трана не го разбира, или не иска да разбере и не променя поведението си, (защото поведенчески модели се променят при желание), тогава става дума за патология. Нещата са много прости: кой има полза от всичко това? Той. Той плуска, сере, оставя гнусотиите си както и когато пожелае. И където пожелае. Другите се съобразяват с него, колкото и да им струва в емоционален план. Той е господар, другите са подчинени. Най-гнусното е, че са подчинени психически. Това води до тотално разбиване на личността, на жизненото и пространство, усещания, критерии за приемливо и не. В крайна фаза, жертвата няма усещане за значимост, отрича не само собствените си дори базови нужди, но дори и правото си на съществuvane. Това не е конкретно към авторката, не допускам да стигне до суицидни мисли, друга е там динамиката на отношенията, но със сигурност не я чака нищо хубаво. Сажалявам да го кажа, но статистиките при такива партньори, с такава нагласа, водят именно до това.