Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

  • 77 002
  • 934
  •   1
Отговори
# 840
  • Мнения: 24 996
Темата взе завой към мазохизъм. Щом смяташ, че има какво да запазиш "заради децата", значи нямаш готовността за промяна. Хем те дразни сегашното положение, хем промяната те плаши и стопира.


Не разбирам, защо промяната трябва да е винаги в посока развод. Знаем форума колко семейства е развел Wink  Виждам, че не съм единствената, която не би махнала просто ей така с лека ръка на брака си. По-скоро ще отсея. За някои неща ще се примиря, за някой ще съм категорична и непримирима, а някои ще се опитвам да изглаждам с времето. Междувременно наистина смятам да поработя върху себе си и развитието си. Хем да добия по-голямо самочувствие за себе си, хем да имам по-голяма финансова сигурност. Децата растат. Колкото по-големи стават, толкова са по-самостоятелни. А аз с повече свободно време, за да поработя над себе си.
Аз никъде не съм написала развод, не съм го и мислила като посока. Под промяна за себе си разбирам да се събудиш една сутрин, да се чувстваш осъзнат и с усещането, че не си ок със ситуацията и нищо не може да те спре да си отстояваш комфорта в двойката. Децата са ясни – там грижата, вниманието, възпитанието са 24/7, не можеш да се изключиш напълно никога. Но да се коткаш на мъжа си с цената на собственото си достойнство е меко казано тормоз. Ти самата мачкаш себе си. И какво става – той един път те мачка, после ти минаваш и се досмачкваш, за всеки случай, че той може да е пропуснал нещо.
Знам, че не е лесно и на приказки нещата лесно се чертаят. Simple Smile Но на теб проблемът ти не е в отношението на мъжа ти към теб, а на собственото ти отношение към теб самата. И че му го позволяваш. С бебешки стъпки по пътя на самоуважението ще постигнеш много повече от вдигането на 1000 скандала.

# 841
  • Мнения: 3 865
Не знам що очакваме мъжете да придобият майчински инстинкт - това не им е в природата. Ако се справят с децата това обикновено е защото са отговорни, знаят какво трябва да се прави и го правят, а не заради майчински инстинкт. Не подтиквам към развод, но аз лично не бих издържала, ако  положението е такова както го е описала госпожата. Ще се боря със зъби и нокти да запазя семейството си, но няма да е с примиряване с всичко това, а с непрестанно говорене ако трябва и скандали. Ако не видя дори и най-малкото подобрение най-вероятно ще си бия шута. Може да не е развод, но поне ще се изнеса от вкъщи с децата. Това са прекалено много проблеми, и ако не поддава и не се променя ще си понесе последствията. Ако търпя ще продължава да ме тормози все повече. Да обичаш някой не значи, че трябва да му се предоставиш да си прави квото иска за твоя сметка. И от разстояние пак може да си го обичаш. Ще се изнеса с децата, той ще ни подпомага финансово и така ще изкараме един период в които той ако не се осъзнае следва развод. Моят мъж също е егоист и обича да изяде най-хубавото, което понякога е предвидено за децата. Но лека полека спря да го прави, като за целта години наред му се карах - спря, защото не обича да му се карам, а не защото е станал по-загрижен за децата. Все повече неща прави за децата и пак защото е осъзнал, че така трябва и това му спестява неприятни критики. Не ме интересува защо се подобрява, важното е че се учи и това ме устройва. В главата му нито мога нито искам да вляза. Но ми се струва че ако го заведеш при добър психолог, който най-вероятно ще му обясни всичко, което ти му обясняваш, но той тогава ще го разбере заради подхода и заради това, че друг човек му го казва. Пробвала съм с моя мъж и имаше ефект. Като го питах Защо с психоложката се съгласяваш, а с мен не като ти говорим едни и същи неща и той отговори Защото тя го казва по друг начин. Отделно и осъзна, че явно тя ще продължава да му говори същото квото чува от мен нон стоп и разумно прецени, че не си струва да плаща камара пари само за да го чуе от друг човек. Това в случай, че не осъзнава как те дразни. Ако го прави нарочно тогава направо му бия шута. Ако е психично болен да ходи да се лекува и като се излекува да се обади - аз не съм длъжна да плащам заради чуждата лудост. Наясно съм, че когато човек е женен трябва да направи всичко възможно да запази семейството си. Но това тук граничи със самоубйство - аз съм длъжна да се съхраня и да съм си приоритет, да не говорим, че и деца имам и не мога да си рискувам здравето заради когото и да било.

# 842
  • Сф
  • Мнения: 12 129
Децата попиват всичко! Да си знаеш! Ако има начин да се измъкнеш, направи го.Това в което обачеб съм сигурна от първо лице, е че това НЕ СА хармонични отношения и няма.как да замажеш- освен пред себе си.
Отношението му към секса и в частност към теб е показателно.Клечките за уши, мляскането и изяждането на шоколада сами по себе си са битовизми и никой щастлив човек не би се впечатлил за едните му клечки за уши:).
Надявам се си свери часовника и няма да допускаш ситуацията да излиза от контрол- ако нещо зависи от теб..събирай сили и не се предавай! Успех!

# 843
  • Варна
  • Мнения: 38 676
Аз искам да попитам авторката, ако не дай боже, утре легне сериозно болна как ще се получат нещата в това "семейство"? Никой не е вечен, нито е от камък. Като гледам как са я подкарали твърде е вероятно тя да даде фира далеч по-рано от мъжлето. Той дали ще се грижи за нея? А за децата? По какъв ли начин?

Проумей го, че децата ти още не са самостоятелни. И докато не станат на теб ти е приоритет ТИ да си добре, защото разчитат на теб.

# 844
  • Мнения: 98
Аз искам да попитам авторката, ако не дай боже, утре легне сериозно болна как ще се получат нещата в това "семейство"? Никой не е вечен, нито е от камък. Като гледам как са я подкарали твърде е вероятно тя да даде фира далеч по-рано от мъжлето. Той дали ще се грижи за нея? А за децата? По какъв ли начин?

Проумей го, че децата ти още не са самостоятелни. И докато не станат на теб ти е приоритет ТИ да си добре, защото разчитат на теб.

Гаранция няма. Ако се отделя от него с децата, каква е гаранцията, че пак няма да ми стане нещо? Кой тогава ще се грижи за децата ми?

# 845
  • Мнения: 22 608
Но за какво е темата? Вие ще си изкарате така и още 20 години, децата ще се изнесат, ще си хванат живота. Ти ще си бъдеш с него и ще му издържаш изпълненията. Аз не виждам проблем, даже никак.

# 846
  • Мнения: 98
Ще се изнеса с децата, той ще ни подпомага финансово и така ще изкараме един период в които той ако не се осъзнае следва развод. Моят мъж също е егоист и обича да изяде най-хубавото, което понякога е предвидено за децата. Но лека полека спря да го прави, като за целта години наред му се карах - спря, защото не обича да му се карам, а не защото е станал по-загрижен за децата. Все повече неща прави за децата и пак защото е осъзнал, че така трябва и това му спестява неприятни критики.

Мхм, колко такива мъже познаваш? Аз познавам доста семейства, разделени и разведени. В момента, в който жената се изнесе, мъжа забравя, че има деца. Даже имам наскорошен много пресен и за съжаление много грозен пример. Мъжа си хвана любовница (секретарката Simple Smile ) 21 годишна и заряза жена си с детето. Изкара я от черна по черна. Много близко приятелско семейство. Апартамента, който плащаха заедно, сега и вади душата тя да му го предотстъпи. И се ядосва, че тя видиш ли не искала да му го остави и той трябвало да живее под наем. Тя отиде с детето да живее при родителите й, и апартамента остана празен. На думите, че този апартамент е на детето и че тя е иска да прехвърлят и двамата дела си на детето, той не иска. Все едно не е негово дете. Издръжка разбира се не плаща. Говорим за човек на много висок пост и големи финансови възможности. А тя на една обикновена работа, като мен. Той в последствие купи къща (подчертавам на любовницата на името), любовницата да била сигурна, че детето му един ден нямало да предяви претенции към къщата, която и тя уж сега плаща и заживяха там щастливо. Ще видим до кога Simple Smile

Иначе и аз се надявам на промяната, която си описала.

Последна редакция: вт, 27 мар 2018, 14:06 от erfi78

# 847
  • Мнения: 98
Но за какво е темата? Вие ще си изкарате така и още 20 години, децата ще се изнесат, ще си хванат живота. Ти ще си бъдеш с него и ще му издържаш изпълненията. Аз не виждам проблем, даже никак.

Аз казах за какво  темата. Още в началото казах, че няма да се разведа с него. Поне не сега Simple Smile

# 848
  • Мнения: X
Скрит текст:
Ега ти уважението значи в тоя случай. Да ти изяде храната, твоята и на децата, да не зачита и минимума лично пространство, което имаш под душа... Няма да изброявам повече.

С риск след време това да бъде преиначено и използвано срещу мен,ще кажа ,че ние и двамата с мъжа сме като посочения пример в банята.
Иначе казано-той си мие зъбите,аз влизам,изпишквам се и излизам(тоалетната и умивалника са на 1 педя разстояние).Той също няма притеснения да се облекчи,ако аз съм там.Често се "усукваме" пред мивката и правим 2-3 неща едновременно.И това ни радва,усмихваме се и си мислим-колко мило!
Скрит текст:
А за много хора е нещо ужасно...
Така че не мисля,че е кой знае какъв проблем.
Това са просто битовизми,има ги при всеки.
Ти например не би могла да живееш и ден с моя мъж.Това не го прави неподходящ за мен,нали? Simple Smile
Не могат да се правят такива кардинални заключения за някой,който не познавате,нито сте в семейството им.
С теб се разбираме,така че знаеш какво имам предвид Simple Smile
Е, вие може да си сере.е с усмивка един пред друг, обаче авторката е от хората, за които това е нещо ужасно.И неприемливо.
Защо тя трябва да се примирява с нещо ужасно, само защото за някой непознат е нещо мило?
И аз обичам да съм сама в банята, каквото и да правя там, дори да е само гримиране например.И няма да се "превъзпитам" само защото Пенка, Генка или Стоенка нямат проблем да седят вътре с половинката.
Това е до лично усещане.

Диаметрално противоположни са промените у този мъж.Нямам идея какво толкова тежко и грандиозно събитие е отключило подобни промени у него, но аз продължавам да мисля, че има някакъв вид личностно разстройство и консултация с психиатър/психолог е наложителна.
Защото ако не се вземат мерки, сериозни, а не скандалчета, намилане или мрънкане-това е несериозно при неговото поведение, то неговият тормоз над семейството ще продължи да набира сила и не се знае накъде ще избие в крайна сметка.
Обикновено хора, "търкулнали се по нанадолнището" не се спират сами, ако някой не им подложи "спирачка".
Авторката очевадно не желае тя да е спирачката, така че да се подготвя за все по-лошо развитие на живота им.

# 849
  • Мнения: 5 096
Истината е,че и ние не сме прелестни, безгрешни,перфектни същества.Но понеже мъжете мълчат и не им правят впечатление такива дреболии(да,дреболии) , си мислим,че с нито едно действие не пречим на човека до нас и сме супер съобразителни.Да,ама не!
Просто те не мрънкат,не се оплакват.
Сравнително наскоро имаше една тема тук за обратния случай-жена,която имаше по-скоро мъжки качества-неподреденост,неорганизираност,несъобразителност и тн и тн и мъж,който беше същинска жена във връзката.
Жената беше пуснала темата колко и тежи поведението на мъжът и ,как вечно и правел забележки за това ,за онова,как само мрънкал и тн и тн.Даде пример дори как (ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ),след много забележки от негова страна да не отваря входната врата рязко и да внимава повече,ударила детето с вратата(малко дете),то паднало и се разревало,мъжът почнал да и вика и колко и тежало,че тя си била такава и тн.
Питайте дали имаше един човек срещу нея и колко бяха ОТНОВО срещу мъжа?
Той бил педант,нямал право така да се отнася към нея,тормозел я психически....
Ха!Ти да видиш!
Ако жена опише колко невнимателен и несъобразителен е мъжът и и как блъска малко дете с вратата ,като му причинява физическа травма(от невнимание!),гледай какво става!

# 850
  • Мнения: 98

Авторката очевадно не желае тя да е спирачката, така че да се подготвя за все по-лошо развитие на живота им.


Ок. Дай ми идея какво да направя, за да бъда тази спирачка, без това да включва раздяла? Говорене, скандали, намилане не помага. Била съм и твърда и мека и категорична и не чак толкова. Не помага. Всички казвате, че не искам да предприема нещо. Какво в случая да направя? За психолог или семеен терапевт, ще се опитам да подготвя почвата.

# 851
  • София
  • Мнения: 20 858
Мхм, колко такива мъже познаваш? Аз познавам доста семейства, разделени и разведени. В момента, в който жената се изнесе, мъжа забравя, че има деца.
Понякога е така, понякога не е.
Обикновено ако мъжът е инициатор, т.е. той си има нова любов - по-често е така, но си зависи от човека.
Ако жената се изнесе и особено ако заживее с друг - по-често мъжът се напъва да докаже че тя е сбъркала и обръща внимание на детето, дори става перфектният родител.
Зависи и от пола на детето - такова неглижиране от бащина страна е по-рядко при момчетата.

А теб това ли те спира - да не те зарежат както твоята позната? И аз съм минала през такива страхове, макар да не съм разведена и те уверявам, че няма за какво. Нито ще ти вземе децата, нито си чак толкова безпомощна.

# 852
  • Мнения: 22 652
Веднага ти давам идея, но дори на мен ми се струва гадно - разказвай на външни хора за поведението му, в никакъв случай не го щади. Пред познати, приятели, негови колеги - говори, може да подмяташ на майтап, може със загриженост или по друг начин. Унизително е за него, но такива хора се стряскат, когато реномето им бъде поставено под въпрос.
---
Каквото и да решиш, мисли първо за себе си и децата. Той ще се оправи, но помисли в каква среда растат децата и какъв в модел на семейство - а те сега нямат избор, какъвто има възрастния човек. Помисли дали искаш те да приемат тези отношения мъж-жена като обичайни и нормални.

# 853
  • Мнения: X

Авторката очевадно не желае тя да е спирачката, така че да се подготвя за все по-лошо развитие на живота им.


Ок. Дай ми идея какво да направя, за да бъда тази спирачка, без това да включва раздяла? Говорене, скандали, намилане не помага. Била съм и твърда и мека и категорична и не чак толкова. Не помага. Всички казвате, че не искам да предприема нещо. Какво в случая да направя? За психолог или семеен терапевт, ще се опитам да подготвя почвата.
Ами, писах, първо психолог/психиатър.Не е нормално човек да се "лута" от супер джентълмен до пълен простак и за това да няма наистина сериозна причина.Понеже не желаеш да споделиш за травматичното събитие, след което са започнали промените (което е твое право), споделете го със специалист, за да може той да прецени дали наистина това е провокирало подобен психообрат при мъжа ти или той просто си е идиот.Който в началото на брака ви е играл роля, а сега, понеже вече не те обича, се е пуснал по течението и е спрял да се преструва на такъв, какъвто не е.
Ако психолога прецени, че човека си е съвсем наред с акъла, ще трябва да поставиш нещата ребром.Т.е., не да правиш скандали, да намилаш, да врънкаш, а ако трябва, му връчваш един списък с кое изобщо не си съгласна, кое смяташ, че трябва да се промени и даваш срок.Като през това време се "изнасяш" от живот с него, т.е., не спите в едно легло, няма секс, няма мили разговори и усмивки.Ако все пак държи на семейството, ще направи опит да промени поведението си.Ако разбира се, ти си достатъчно категорична в исканията си.Точно както когато изискваме нещо от дете, не трябва да отстъпваме, докато детето не изпълни исканото.Или ако налагаме някакво наказание, трябва да сме последователни.Същото поведение трябва да имаш и към мъжа си.Искаш нещо от него и отстояваш искането си докрай.
Но трябва да си готова и за вероятността, че той все пак не държи вече на теб и брака ви и това е просто начин да те предизвика да се разкараш от живота му.
Защото и това е една вероятност-той да иска раздяла, но просто да не желае да е инициатора (предвид, че винаги го е играл добрия и пред деца, и пред роднини и приятели), затова провокира теб да поискаш раздяла и развод.

# 854
  • Мнения: 320
Прочетох само мненията на авторката и направо съм ужасена, много страшно ми звучи такава промяна. Честно казано не разбирам защо искаш да продължаваш да се мъчиш с този човек, но щом раздялата не е опция мисля, че  полезното е да се намери първопричината и да се работи по това.
Направи ми впечатление, че пишеш, че когата е започнало сте живеели в различни градове или страни (не разбрах точно). Може би се е случило и нещо, което не ти е казал. Също е споменато, че си подозирала, че е бил влюбен в друга жена. Това също ми звучи като възможна причина да наказва теб и децата, един вид, че сте пречка да си е волна птичка.
Щом искаш да оправите нещата, според мен ще трябва да се опитваш да разговаряте по болните теми, докато се пречупи и си каже каква е истината.

Общи условия

Активация на акаунт