КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА??????????????????????????????????
Суета....
Разбира се, има случаи, в които просто се налага.
Ние също бихме се прежалили ако наградата си заслужава:)))))))))
Приемам оферти
- Публикувана: 25 май 2006, 08:04 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2006, 23:20 ч.
Aз живея без брак.да се преброим кои сме.
Суета....
Разбира се, има случаи, в които просто се налага.
Ние също бихме се прежалили ако наградата си заслужава:)))))))))
Приемам оферти
14 години гаджета и 10 години съвместен живот без брак. Много се обичаме и не можем един без друг 
Имаме 2 прекрасни деца, но не сме сложили точка на тази тема.
Дрън-дрън, та пляс!... Бракът не е нищо повече от един подпис! Децата значат много повече от него, както и любовта, доверието, отговорността, общият бюджет и т.н. Знаеш ли при колко бракувани двойки тези неща липсват?! Или пък колко щастливи семейства има и без брак?!
И още нещо- тази тема е за живеещите без брак. Пусни си отделна тема да хвалиш предимствата на бракуването!
Имаме 2 прекрасни деца, но не сме сложили точка на тази тема.Бракът е много повече от един подпис.
Аз съм омъжена, но преди да вземем това решение ние взехме решението дали ще можем да прекараме целия си живот заедно. Тогава помислихме за какво точно мечтаем, какво искаме да постигнем за нас, за децата си, за хората за които се грижим. Това за нас е по-важното еднаквата цел и посока, а свадбата е просто израз на това решение. Подписа не прави брака. Брака е здравата основа която се поставя в началото. Аз не се страхувам, че един ден ще остана сама, защото знам, че с моя съпруг имаме еднакма цел и посока.
Живяла съм на семейни начала с бившия си приятел, но това не може да се сравни с нищо със сегашното ми семейство. Аз мисля, че хората които живеят по този начин искат винаги да са на стартовата линия-"като стане напечено и си тръгвам".Просто за мен това са хора които се страхуват да поемат отговорност и се крият зад това "на мен така ми харесва". Не искам да обидя никого с това! Просто така мисля.
За мен няма варият тръгвам си, колкото и да е напечено аз съм тук и ще се спрявя.
Аз съм омъжена, но преди да вземем това решение ние взехме решението дали ще можем да прекараме целия си живот заедно. Тогава помислихме за какво точно мечтаем, какво искаме да постигнем за нас, за децата си, за хората за които се грижим. Това за нас е по-важното еднаквата цел и посока, а свадбата е просто израз на това решение. Подписа не прави брака. Брака е здравата основа която се поставя в началото. Аз не се страхувам, че един ден ще остана сама, защото знам, че с моя съпруг имаме еднакма цел и посока.
Живяла съм на семейни начала с бившия си приятел, но това не може да се сравни с нищо със сегашното ми семейство. Аз мисля, че хората които живеят по този начин искат винаги да са на стартовата линия-"като стане напечено и си тръгвам".Просто за мен това са хора които се страхуват да поемат отговорност и се крият зад това "на мен така ми харесва". Не искам да обидя никого с това! Просто така мисля.
За мен няма варият тръгвам си, колкото и да е напечено аз съм тук и ще се спрявя.
И още нещо- тази тема е за живеещите без брак. Пусни си отделна тема да хвалиш предимствата на бракуването!
Просто за мен това са хора които се страхуват да поемат отговорност и се крият зад това "на мен така ми харесва". Не искам да обидя никого с това! Просто така мисля.
За мен няма варият тръгвам си, колкото и да е напечено аз съм тук и ще се спрявя.
За мен няма варият тръгвам си, колкото и да е напечено аз съм тук и ще се спрявя.
И докато в България все още се счита за "либерализъм" фактът,че хората съжителстват без брак,в дълбоко религиозна Канада при последното преброяване фигурираха опции за съжителство като:
"Съжителство с партньор на семейни начала от противоположния пол" и "Съжителство с партньор на семейни начала от същия пол"...
И както вече споменах някъде,понятията се използват също и в официални документи...А в България сигурно и след 50 години ще се използва обидното "копеле",което само ни напомня,колко по-близко сме до Ориента... 
Ние живеем без брак вече 8г., и е на път бебето ни 
Решението е мое, ако зависеше от мъжа ми до сега да сме се омъжили, но на мен сякаш не ми се иска тази дандания. Сигурно някога ще предприема и тази крачка, но само за да сбъдна детската ми предства да съм облечена в бяла рокла като принцеса /колкото и отнесено да изглежда/ , иначе не виждам смисъла от един подпис.
Решението е мое, ако зависеше от мъжа ми до сега да сме се омъжили, но на мен сякаш не ми се иска тази дандания. Сигурно някога ще предприема и тази крачка, но само за да сбъдна детската ми предства да съм облечена в бяла рокла като принцеса /колкото и отнесено да изглежда/
, иначе не виждам смисъла от един подпис. И ние живеем без брак. Най-лесното е да събереш хора за купон 
За сега не сме решили да подписваме и да правим сватба, пък и на двамата не ни е цел. Важното е любов да има 
За сега не сме решили да подписваме и да правим сватба, пък и на двамата не ни е цел. Важното е любов да има 
Ние живеем ве4е 2 години без брак, а сме заедно по4ти 10!Сега много искаме бебе, което според мен е много по- важен израз на любовта ни от вси4ки подписи, бели рокли, купища роднини и безкрайно много суета свързани с една сватба! 
А пък ако ре6им-време за купон4ета има винаги! 
Веднага се вписвам- от 98 година сме заедно, без брак, с две деца- последните две, естествено... 
Искаше ми се , ама в началото. Сега направо не давам и дума да се издума.
Имотните отношения сме решили като съсобственост, колите са на мое име, децата са си наши, обичаме си ги - всичките!- и така можем да я караме още дълго!
Мога само да отбележа, без да съм чела темата, оказва се, че като живееш без брак е много по-трудно да вземеш решение за раздяла, отколкото с брак... Всъщност алтернативата на брака е развод, а като си без брак и някак си чувстваш отговорността по- голяма. Поне за нас е така- ние освен като житейски парньори сме градили заедно и бизнес и това ни прави много по- обвързани, отколкото един фиктивен подпис...
Искаше ми се , ама в началото. Сега направо не давам и дума да се издума.
Имотните отношения сме решили като съсобственост, колите са на мое име
, децата са си наши, обичаме си ги - всичките!- и така можем да я караме още дълго!Мога само да отбележа, без да съм чела темата, оказва се, че като живееш без брак е много по-трудно да вземеш решение за раздяла, отколкото с брак... Всъщност алтернативата на брака е развод, а като си без брак и някак си чувстваш отговорността по- голяма. Поне за нас е така- ние освен като житейски парньори сме градили заедно и бизнес и това ни прави много по- обвързани, отколкото един фиктивен подпис...
и аз съм женена и не мисля, че подписът променя нещо в една връзка; всичко е въпрос на чувства-или ги има или не
Наистина защо толкова често се обсъжда тази тема. И бракуваните едва ли не трябва да се оправдават.
Живеещите без брак, как наричате човека до вас? - Партньор, приятел, съквартирант, бащата на детето ми? Или мъжа ми?
Живеещите без брак, как наричате човека до вас? - Партньор, приятел, съквартирант, бащата на детето ми? Или мъжа ми?