Разлика във възрастта

  • 8 806
  • 62
  •   1
Отговори
  • Мнения: 39
Здравейте! Не съм сигурна дали трябва да пиша тук но имам нужда от съвет. Аз и приятеля ми имаме много щастлива и истинска връзка,  той ми помогна да прекратя отношения с бившия ми приятел,  който ме тормозеше изключително много и бях прибегнала до успокоителни. Това момче с което съм сега ме накара да ги откажа на първата седмица, чувствам се добре с него и наистина ме прави щастлива и значи много за мен,  но проблема идва от там че е с 5 години по малък от мен и това не се харесва от страна на родителите ми. Те не го приемат. Скарах се с майка ми и тя ме накара да избирам между него и тях,  а аз не мога да правя такива избори,  защото наистина го обичам,  а не искам да си оставям семейството. Опитах да говоря с нея,  но тя не желае да ме изслуша. Това момче рискува всичко за мен, сби се с бившия ми заради мен,  за да ме предпази,  при положение че беше сам срещу петима. Дори в най - трудните ми моменти е до мен и ме разбира,  но родителите ми не могат да ме разберат,  че се обичаме.  Той дори си татуирам името ми както и аз неговото. Аз не виждам нищо нередно в това двама човека да са заедно като се разбират и обичат,  много ми е трудно, Ако някой може да ме посъветва как да постъпя спрямо родителите ми, ще съм благодарна. Simple Smile

# 1
  • Мнения: 9 196
А на колко години си/сте? Да не е в "прокурорска възраст" още и затова майка ти да подскача така?

# 2
  • Мнения: 39
А на колко години си/сте? Да не е в "прокурорска възраст" още и затова майка ти да подскача така?
да именно че той няма 18,  но не е проблема в това,  а просто за нея това било "неормална работа"

# 3
  • Мнения: 4 007
Звучиш като тинейджърка, а трябва да си поне на 20 и нещо, защото иначе се получава направо педофилия. И тази детска влюбеност ще мине, споко.

# 4
  • Мнения: 630
Татуировки,бой ...да живее любовта !
Ей на това му се вика истинска любов.

# 5
  • Мнения: 39
Звучиш като тинейджърка, а трябва да си поне на 20 и нещо, защото иначе се получава направо педофилия. И тази детска влюбеност ще мине, споко.
Вижте не е въпроса дали ще отмине или не,  това не може да каже никой,  аз искам просто съвет как да се отнеса спрямо родителите ми(обясних ситуацията просто за да е по разбираемо)

Татуировки,бой ...да живее любовта !
Ей на това му се вика истинска любов.
Не съм казала, че любовта се мери в това,  исках да дам пример с това,  че ме е защитил и че знача нещо за него просто не е нужно да пиша Романи Simple Smile

Последна редакция: ср, 21 мар 2018, 00:57 от Не се сърди, човече

# 6
  • Мнения: 516
Здравейте! Не съм сигурна дали трябва да пиша тук но имам нужда от съвет. Аз и приятеля ми имаме много щастлива и истинска връзка,  той ми помогна да прекратя отношения с бившия ми приятел,  който ме тормозеше изключително много и бях прибегнала до успокоителни. Това момче с което съм сега ме накара да ги откажа на първата седмица, чувствам се добре с него и наистина ме прави щастлива и значи много за мен,  но проблема идва от там че е с 5 години по малък от мен и това не се харесва от страна на родителите ми. Те не го приемат. Скарах се с майка ми и тя ме накара да избирам между него и тях,  а аз не мога да правя такива избори,  защото наистина го обичам,  а не искам да си оставям семейството. Опитах да говоря с нея,  но тя не желае да ме изслуша. Това момче рискува всичко за мен, сби се с бившия ми заради мен,  за да ме предпази,  при положение че беше сам срещу петима. Дори в най - трудните ми моменти е до мен и ме разбира,  но родителите ми не могат да ме разберат,  че се обичаме.  Той дори си татуирам името ми както и аз неговото. Аз не виждам нищо нередно в това двама човека да са заедно като се разбират и обичат,  много ми е трудно, Ако някой може да ме посъветва как да постъпя спрямо родителите ми, ще съм благодарна. Simple Smile
Е сега пък аз ко да кажа с 7 г е по малък от мен ,на ръст е по нисък от мен,имаме проблем от няколко години правим ои пити ин витро но уви за сега няма резултат.Въпреки всичко се женихме венчахме се наскоро.От 2011 г сме заедно.Опитваме се да преодоляваме трудности.В началото ми беше кофти сега вече свикнах и не ми пука дали някой ни гледа.Естествено че и двете страни на родители са против но свикнаха.Остави всичко на времето нещата се променят.За мен няма нищо по важно от любовта.Всички ми опяваха че е нещо временно ,дори и аз така си мислих но не бях права явно.  Simple Smile 

# 7
  • Мнения: 39
Здравейте! Не съм сигурна дали трябва да пиша тук но имам нужда от съвет. Аз и приятеля ми имаме много щастлива и истинска връзка,  той ми помогна да прекратя отношения с бившия ми приятел,  който ме тормозеше изключително много и бях прибегнала до успокоителни. Това момче с което съм сега ме накара да ги откажа на първата седмица, чувствам се добре с него и наистина ме прави щастлива и значи много за мен,  но проблема идва от там че е с 5 години по малък от мен и това не се харесва от страна на родителите ми. Те не го приемат. Скарах се с майка ми и тя ме накара да избирам между него и тях,  а аз не мога да правя такива избори,  защото наистина го обичам,  а не искам да си оставям семейството. Опитах да говоря с нея,  но тя не желае да ме изслуша. Това момче рискува всичко за мен, сби се с бившия ми заради мен,  за да ме предпази,  при положение че беше сам срещу петима. Дори в най - трудните ми моменти е до мен и ме разбира,  но родителите ми не могат да ме разберат,  че се обичаме.  Той дори си татуирам името ми както и аз неговото. Аз не виждам нищо нередно в това двама човека да са заедно като се разбират и обичат,  много ми е трудно, Ако някой може да ме посъветва как да постъпя спрямо родителите ми, ще съм благодарна. Simple Smile
Е сега пък аз ко да кажа с 7 г е по малък от мен ,на ръст е по нисък от мен,имаме проблем от няколко години правим ои пити ин витро но уви за сега няма резултат.Въпреки всичко се женихме венчахме се наскоро.От 2011 г сме заедно.Опитваме се да преодоляваме трудности.В началото ми беше кофти сега вече свикнах и не ми пука дали някой ни гледа.Естествено че и двете страни на родители са против но свикнаха.Остави всичко на времето нещата се променят.За мен няма нищо по важно от любовта.
Благодаря,  просто наистина не е лесно надявам се да свикнал след времето,  аз никога не съм виждала проблем в това и ми е някак много тъжно,  че никой не ме разбира.

# 8
  • Мнения: 9 196
А на колко години си/сте? Да не е в "прокурорска възраст" още и затова майка ти да подскача така?
да именно че той няма 18,  но не е проблема в това,  а просто за нея това било "неормална работа"

Ами в случая ... сте просто гаджета. Все тая е. Нито се тръгнали да се размножавате, нито да се жените. Не се вживявай толкова.

Виж, ако решите да правите семейство, се променят нещата, но то до тогава и вие ще се промените и всичко ще се промени изобщо ... Пет години не го приемам за фатално. Ти ще си на 25 след време, той на 20, не е болка за умиране.

# 9
  • Мнения: 39
А на колко години си/сте? Да не е в "прокурорска възраст" още и затова майка ти да подскача така?
да именно че той няма 18,  но не е проблема в това,  а просто за нея това било "неормална работа"

Ами в случая ... сте просто гаджета. Все тая е. Нито се тръгнали да се размножавате, нито да се жените. Не се вживявай толкова.

Виж, ако решите да правите семейство, се променят нещата, но то до тогава и вие ще се промените и всичко ще се промени изобщо ... Пет години не го приемам за фатално. Ти ще си на 25 след време, той на 20, не е болка за умиране.
Именно че не е бог знае каква разлика, а и не съм тръгнала да се омъжвам да,  това а се опитвам да обясня и на нашите,  за които все едно е края на света след случилото се и не искат да ме погледнат....

# 10
  • Мнения: 9 196
Ами те и вашите са малко за бой, повече от тебе, защото не са гледали, като си била с предишния. Ако бяха, можеше и да не се налага нов мъж да те вади от бакиите.

Така че да не правят много фасони, да се държат по-зряло, трябва да се подкрепят и уважават всички във семейството, защото то е само едно и сте си най-близките хора. С тропане на крак и муцуни, нищо не се постига.

# 11
  • Мнения: 39
Имаш право,  аз и затова не съм си много близка с тях напоследък,  защото каквото и да споделя вечно са недоволни а уж да нямаме тайни един от друг....

# 12
  • Мнения: 9 196
Имаш право,  аз и затова не съм си много близка с тях напоследък,  защото каквото и да споделя вечно са недоволни а уж да нямаме тайни един от друг....

Някои хора започват да се държат странно, дори агресивно и ултимативно, когато са под стрес и не знаят какво да правят. Може и при тях да е така. По тяхното време е било друго, сега е друго, пораснала си бързо, те не са подготвени ... развей бялото знаме, продължавай да си им споделяш, с времето ще се успокоят може би. Важно е наистина да си имате доверие и да се уважавате.

# 13
  • Мнения: 39
Имаш право,  аз и затова не съм си много близка с тях напоследък,  защото каквото и да споделя вечно са недоволни а уж да нямаме тайни един от друг....

Някои хора започват да се държат странно, дори агресивно и ултимативно, когато са под стрес и не знаят какво да правят. Може и при тях да е така. По тяхното време е било друго, сега е друго, пораснала си бързо, те не са подготвени ... развей бялото знаме, продължавай да си им споделяш, с времето ще се успокоят може би. Важно е наистина да си имате доверие и да се уважавате.
Благодаря ти!

# 14
  • Мнения: 10 372
Аз не знам как си с вашите, 5 години не е кой знае каква разлика, но нямаш ли проблем с неговите родители? Ако напр. той е на 15, а ти на 20, можеш да имаш доста ядове със тях

Общи условия

Активация на акаунт