Американски колеж - единадесета тема

Притесняваше ме идентитито, а не правописа Шарки.
ПС мерси за корекцията​.

Еееее, всички правим правописни грешки (аз не съм от езиково училище, а и ... греши се), понякога! Езика не ми е... чета го, но съм далеееече от владеене дори като на стартиращ осмокласник в АК

Не съм писала тук от сто години, но изненадващо едното ми дете прояви интерес към Колежа и покрай това изчетох последната тема. Малко размисли по текущата дискусия.

Последният пример на Ежко хич не ми се струва коректен – следвайки аналогията, тук става дума за децата, които нямат никакъв проблем да карат 2 часа с 200, да минат 400км и да имат сили за още толкова – по друга писта. Не за тези, за които да карат с 200 е голямо усилие.

Моите деца са в едно от чуждите училища в Бг, т.е. учат български 1ч седмично до 5кл, и 3.5ч в 6-7кл. Математиката е по съвсем друга система, която точно в 6-7кл. върви доста назад спрямо българската. Отделно, цялостната концепция е доста различна от тази на „Св. София“ и въобще у-щата с подбор.
В последните години от нашето училище в АК влизат по 2-3 деца (не знам колко кандидатстват). Дори измежду тях впечатленията са 50/50 – според едните родители и в АК няма кой знае какво натоварване (а това са деца, които със сигурност имат да наваксват по български и математика, дори да са си взели изпита, вероятно и по английски – не знам какво е масовото ниво на приетите). Според другите – децата им ги спукват от учене и едвам издържат на напрежението.

Все повече ми се затвърждава мнението, че има една категория деца, които в какъвто и училищен формат да ги „посееш“, няма да имат никакъв проблем със задължителната летва – ако и тя да изисква да карат с 200. От там нататък нещата в голяма степен опират до мотивация, а в много случаи точно при тях тя не е особено висока (да не кажа липсва). Съответно доста скоропостижно започва да не им се кара с 200, като видят, че получават абсолютно същото потупване по рамото и за 100, че и за 50. И, разбира се, започват да се наслаждават на гледките наоколо. Само че гледките наоколо... хм... хич не е задължително да са особено красиви или полезни. В някои случаи може да са си направо грозни (включително и в АК, съдейки от това, което изчетох в предната тема). Понякога заглеждането се оказва рисково, даже и да караш с 50. И не на последно място – рано или късно излизаш от форма и карането с 200 ти става трудно, нищо, че някога ти е било стихията.

Встрани от аналогията – оставам с впечатление, че и АК е м/у у-щата, където няма систематизиран подход към такива деца. Тоест нещата за тях зависят в голяма степен от обстоятелствата – примерно да попаднат на добър учител, който да ги забележи, или пък на други деца със сходни умения, но с по-висока мотивация.

По темата на Петя – има две възможни обяснения: 1) нещата значително са се променили с годините, без тази промяна да е станала достатъчно публична, и 2) родителите на такива деца винаги са били малцинство спрямо останалите, чиито мнения преобладават в публичното пространство. Или и двете. Има и трето - родителите са наясно, но все пак преценяват, че АК е "по-малкото зло".

Що се касае до стажантката – каква снизходителност за човек, който се държи арогантно?!

Сега си припомням, че беше така, но беше на принципа на първите записали се до изчерпване на бройката.

Към клуба по математика си е имало традиционно интерес. По наше време беше в два дни от седмицата, а бройката приети деца на година в АК беше 144. Около 30% повече деца приемат сега.
Щом е нещо толкова търсено и желано, при нас се реагираше в положителна насока.

Maria.St,
Радвам се, че се появихте. Скоро се бях сетила за вас и колко полезни са били постовете ви за мен тук. Било е сигурно преди 10 години, но мисля, че не бъркам ника и имате завършило АК дете.
 
Колкото до коментара на Петя. Тя е наясно с натоварването в АК. До скоро детето й беше ученик в АК. И аз като нея бих се замислила за здравето на децата, а отидохме в АК от макаренковско у-ще.

Аналогията със заглеждането встрани и гледката малко ти убягва - ако си на писта (т.е. концентриран си в едното нещо и гониш ниво (200)- математика например в (писта) МГ), то гледката и насладата от нея са нещата наоколо (творческо писане, история, биология и химия... фотография... благотворителност... дебат), което е извън едната единствена прицелна точка. Та нещата наоколо може да се окажат много по-полезно от единственото високо ниво по единствената "писта"

peneva_a, според мен има деца, които могат да са на пистата, да си карат с 200, и заедно с това да си гледат и наоколо, това е. И пак да са на нужното високо ниво. Не казвам, че има друго училище, което само по себе си ги насърчава да го правят. Както писах, липсата на такова е и един от възможните отговори на въпроса, поставен от Петя.

Rosss, бъркате ме. Наистина много сме си писали за образование преди години - Вашите постове също са били много полезни за мен. Нямам обаче дете в АК, а и завършването на първото предстои след няколко години.

Maria.St къде учат Вашите деца?

Хайде да успокоя родителите относно школата по математика. Няма изискване за резултати от състезания. Моето дете ходи на школа, но на състезания отказва да ходи, нищо, че на контролни се класира за отбора и Василева я кара да се записва. Щерката не иска, просто няма психика, панира се и блокира напълно и след това тежко преживява слабото представяне.
Но всяка събота, си ходи на школа, заедно с още 10 деца, макар да няма никакви амбиции в областта и състезанията, а е по скоро, да държи ниво и да използва наученото по- късно, когато дойде времето за любимата химия (ако интересите рязко не се сменят ). Никой и дума не и казал, че не може да посещава занятията.

Детето ми идва от училище, в което се учи страшно много - по всички предмети, не само по математика. Сега, в 8 клас учи по- малко като часове, но се прибира към 17:00. Хапва нещо и започва да пише домашни, които и отнемат около 2 до 3 часа, а не е като да се мотае.  Всеки ден има да пише по АЕ, отделно граматиката. винаги си решава и допълнителните задачи, които се дават за домашно, пише и по БЕЛ, че там нещата хич не и се отдават. Тези последните са си нейна инициатива,  които спокойно могат да се прескочат от дете, на което нещата му се получават за отличен с лекота.
Събота и неделя е време за почивка основно, тогава ходи на пияно, на кино, виждаме се със семейни приятели.

Пиша горното, за да кажа, че в масовия случай, дете с нормален потенциал, поне в 8 клас, ще трябва да учи и в къщи,  за да държи отлично ниво. Е ако идва със С1 ниво по АЕ може и по-лежерно да го кара, но пак остават домашните, писането на параграфи, проекти и т.н.

Не предлагам да оправдаем поведението й, а да не влагаме твърде много емоции по отношение на нея. Това са две различни неща. Но както казах и преди - въпрос на избор.

Много ми е интересна дискусията и гледните ви точки.

Нееее, не ме разбра - моя син е от тези които карат на 200 и намират настроение и възможност за други неща... Просто не е цялата концентрация в едната писта, а е широк и панорамен път с интереси в мнооого области. Него натоварването не го срутва, а го предизвиква за още и още напред... но в повечето случаи ако се концентрираш в едно нещо (дисциплина, не "училище"/"учене") в повечето случаи изпускаш даже да забележиш, че и другите дисциплини са увлекателни и любопитни... и така не им отделяш повече отколкото ти се налага, защото гониш върхове в "единствената"

Но такива деца, като на Пенева, се срещат по-рядко. Затова и АК е намерил някаква среда, която хем да може да предизвика такива деца, хем да не изпрати масата на дъното и да остане като цяло с посредствен успех.

peneva_a, това звучи страхотно.  Поздравления и успех!  Такива бяха децата от моето поколение.

Сега има твърде много куул стъф, онлайн платформи, сайбър нам кво си и да имаш и задържиш такова ниво на концентрация е трудно.

Да продължа още малко с аналогията.
Ако караш два часа на писта и изминеш 400 км. се отдалечаваш от изходната​ точка на ... 0м. Но пък получаваш медал, ако си най-бързия Както и група ожесточени съперници. Но и стадо луди фенки от трибуните
Ако караш с 200 по магистрала, след 2 часа си сринато психически кълбо от нерви или ако си перде, до две години си грозно изглеждащ труп.
Ако избереш дългото приключенско каране, печелиш незабравими усещания и малка, но доказана група приятели, с които сте си помагали много и ще си помагате, докато сте живи.
Дъ чойс из йорс
В първия случай отивате на най добрата писта и тренирате денонощно за да постигнете съвършенство. Ако имате малко мозък, ще ползвате такси от/до вкъщи.
Във втория ще редувате адвенчър училище с все по-дълги пътешествия със съмишленици. Като се върнете, поошлафате някой елемент от техниката на каране, било на шосе, било на черно.
При това имате радостта да наблюдавате как професионални състезатели по мотокрос и писта се пъчат, че смешното ви полигонче не им е предизвикателство.
Оставяте ги да се радват на себе си, докато вие и приятелите ви се готвите за следващото, още по-далечно и примамващо пътуване.
Има и всякакви варианти между гореописаните. Но няма вариант да караш с 200 по магистрала и да се любуваш на гледките достатъчно дълго.

Ezhko, писател/ издадел или моторист си ти се питам?  Пистите и моторите струват.  Ако ти и аз сме на една и съща писта и сме платили различно за еднакви мотори, ще имаме различни очаквания.

Въпросът е, че всеки е наясно само с натоварването на собственото си дете... Не се наемам да коментирам дали АК трябва да "вдигне летвата" принципно. Но пък изграждането на някаква работеща система за точно този тип деца, за които става дума в поста на Петя, едва ли е толкова трудно. При положение, че има изградена стратегия и политика да се подпомагат, насочват и подбутват децата, на които им е трудно, защо да няма такава и за тези, на които им е лесно? 

Peneva_a, съгласна, и съм много за панорамния път. Обаче.. Твоят син явно е от тези, дето по принцип обичат да натискат газта  (хич не ми харесва тази аналогия с карането, ама така тръгна..). А моят примерно ще си кара със скоростта, която се счита за прилично добра - 10, 20, 50 или каквото там. Съответно лека-полека ще забрави (или - ако е нещо ново - изобщо няма да се научи) как се кара със 100, а още повече с 200.

Не ми се струва толкова трудно изпълнимо да се измисли някаква система, дали ще са пътни знаци, навигатори, или каквото там, която да забелязва забавянето и да насочва - ту към някоя писта, на която да потренираш, ту към някое странично разклонение, което да explore-неш. По същия начин, по който (уж?) има система, която те "хваща", ако си твърде назад или си "кривнал от пътя".