Щастливи ли сме?

  • 17 286
  • 123
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 11 531
Стига бе хора... "интимните моменти" не предполагат само секс...

# 46
  • Мнения: 9 196
Защото си пуснал тема, това предполага и ти да отговориш освен останалите. Все пак никой вегетарианец не пуска тема да иска рецепти за пържоли.

Освен това за мен е учудващо, как човек отявлен защитник на изневерите и оргиите, в един момент твърди, че е супер щастлив и няма проблеми, но пък в същото време прави проучвания по въпроса, кога е редно да се напусне един брак.

# 47
  • Мнения: 84
И щастлива съм била, и нещастна съм била. Относително е. Сега отбелязах отговор “Да”,защото наистина го чувствам така.
Имах дълга връзка( без деца) , която приключих трудно, защото бях малка и глупава. На деца не се реших , защото знаех какво бъдеще ще имат те - невротична майка и полупиян баща. Не, мерси.
Сега положението е друго. Чакаме дете, с мъжа ми имаме силна връзка и аз задавам много надежди на този брак. Но сме си говорили с него, че ако някой ден стане така, че да не вървят нещата първо ще се опитаме да ги поправим, ако не стане - кой от къде е. И то именно заради детето. То от бебе ще разбира всичко. Не мога да си представя най- милото ми същество да страда, защото родителите му не се понасят примерно.
Това е мнението ми в общи линии. Темата е стара като света и ще има много различни мнения. Ще кажа кое е най-жалкото обаче, което наблюдавам в днешно време. Ако единият родител ( по-често жената) е нерешителен, финансово, психологически зависим от другия родител - да седи в това “семейство” и да мълчи като пън.Ама то тук има много фактори намесени.
Основният е да имаш здрава психика и характер.
Бъдете щастливи!

# 48
  • Мнения: 4 235
Защото си пуснал тема, това предполага и ти да отговориш освен останалите. Все пак никой вегетарианец не пуска тема да иска рецепти за пържоли.
Освен това за мен е учудващо, как човек отявлен защитник на изневерите и оргиите, в един момент твърди, че е супер щастлив и няма проблеми, но пък в същото време прави проучвания по въпроса, кога е редно да се напусне един брак.
Ще задоволя любопитството ти, но само веднъж и само защото си дама. Най-близкия ми приятел живее по този начин, примирил се е със ситуацията и не му се занимава с раздели, разводи, подялба на СИО и т.н. Проблема е, че не е само той, но и други мои познати са така. Темата "Семейството си отива" ме накара да се замисля колко ли още семейства живеят по този начин и дали са щастливи, жертвайки собственото си щастие в името на децата. Всеки си намира различна причина да остане в семейството, без да има намесен трети човек. Ето затова пуснах темата.

Ще кажа кое е най-жалкото обаче, което наблюдавам в днешно време. Ако единият родител ( по-често жената) е нерешителен, финансово, психологически зависим от другия родител - да седи в това “семейство” и да мълчи като пън.Ама то тук има много фактори намесени.
Основният е да имаш здрава психика и характер.
Бъдете щастливи!
Благодаря! Съдейки по отговорите в тази, а и в другите теми, стигам до извода, че жените сте по-емоционални, но и по-страхливи. Мъжете сякаш ги устройва да са "съквартиранти", достатъчно е да не излизат от комфорта, който им осигурява жената в семейството - пране, чистене, готвене. Каквото и да си говорим, домакинската част основно лежи на плещите на жената. Вероятно и затова жените по-често са инициатори на разводите. Ако жените не се страхуваха толкова много, семействата щяха да са още по-малко.

Последна редакция: нд, 25 мар 2018, 19:03 от Не се сърди, човече

# 49
  • Мнения: 178
Мисля, че това "заради децата" просто прикрива собствената ни несигурност и е удобно оправдание пред съвеста ни.

# 50
  • Мнения: 4 235
Мисля, че това "заради децата" просто прикрива собствената ни несигурност и е удобно оправдание пред съвеста ни.
Значи пак стигаме до страховете на жените, които видно са повече от нормалните. Живейте го този живот, какво толкова се страхувате. Само един е! Лично аз нито веднъж не съм съжалявал за нещата, които съм направил, но пък често съжалявам за пропуснатите неща.

# 51
  • Мнения: 15 084
Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?

# 52
  • Мнения: 178
Аз също разсъждавам чисто теоретично.
Но за жената е малко по трудно да се изнесе с дете/ца, ако няма близки които да я подкрепят, добри доходи и т.н , защото носи отговорност не само за себе си. Много от бащите забравят удобно за съществуването на децата след раздялата, най-вече финансово.

# 53
  • Мнения: 630
Мъжете много по-трудно вземат решение да си развалят рахатлъка според мен.
И много повече се страухват от самотата.
А и не само от нея.
Според мен.

# 54
  • Мнения: 4 235
Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?
Правилно си се ориентирала, да живеят с двамата си родители. То и аз не виждам смисъл, но доста семейства го правят, не знам защо. Дали е от страх,  или от липса на алтернатива... само те си знаят.

# 55
  • Мнения: 178
Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?
Правилно си се ориентирала, да живеят с двамата си родители. То и аз не виждам смисъл, но доста семейства го правят, не знам защо. Дали е от страх,  или от липса на алтернатива... само те си знаят.
Е това беше върхът.....да си оставим децата в приемно семейство, защото ние не сме наясно къде сме??????

# 56
  • Мнения: 178
Извинявам се за острите думи. Може би това е мнение на необвързан човек и без планове за деца.

# 57
  • Мнения: 4 235
Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?
Правилно си се ориентирала, да живеят с двамата си родители. То и аз не виждам смисъл, но доста семейства го правят, не знам защо. Дали е от страх,  или от липса на алтернатива... само те си знаят.
Е това беше върхът.....да си оставим децата в приемно семейство, защото ние не сме наясно къде сме??????
Изобщо не става въпрос за приемно семейство, а за възможноста жената да заживее с детето си с друг мъж.

# 58
  • Мнения: 4 235
Извинявам се за острите думи. Може би това е мнение на необвързан човек и без планове за деца.
Думите ти не бяха остри, но вероятно аз не съм се изразил правилно. Ако с това мнение визираш мен, то аз съм семеен с три деца.

# 59
  • Мнения: 178
Не, цитирах Uncommon-------Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?

Общи условия

Активация на акаунт