За сметките, любовта и удобството

Бианка, не си далеч. Аз до сега си мислех, че с жена ми ще изплащаме общ дом, ще градим за общото щастие. В момента си изплащам сам и няма как при новата партньорка  и жена надявам се, да и кажа "ама хайде да ми помагаш с ипотеката"... някак тъпо, нито пък тя ще вземе нещо от този апартамент след раздяла така или наче, при условие, че е придобит преди брак.
А да влизаме в предбрачни договори, за подялба... вече любовта губи смисъл.

А бе ти се смееш, но един нормален мъж, много ясно, че го интересува да може да издържа напълно семейството. Разбира се ако изкарва много много пари, хич няма да го е грижа дали жената ще допринася за семйения бюджет, дай боже всяка жена такъв мъж, но масово е добре всеки един от двамата да допринася за общото благо.

Но пък ако погледнем холивуд, че така най-ясно се вижда... защо тези холивудски актриси работят, като мъжете им са милионери? За какво и те изкарват там милиони? Сигурно от алчност, а не от това, че се чувстват удовлетворени от постиженията си? Да им се чуди човек, що не седнат вкъщи домошарки

Май при нас стана добре, че почти от началото участваме и двамата във всичко.
И сега се дразня с тоя неговия апартамент. Хем не го дава, хем ще ми иска помощ.

То е елементарно – правата вървят и със задължения. Щом искаш да те приемат за равностоен партньор и да имаш право да се сърдиш, трябва да можеш да поемаш и задълженията, вървящи с тези състояния. Ако не можеш – не излизаш под наем или си намираш приятел/приятелка, които с готовност ще поемат и твоята част от сметките заради хубавите ти очи. (ма то такива май вече няма).

Авторката не изнесе смислени доводи за невъзможността да поеме своя дял от отговорностите – може да е болна, може да е в моментно затруднение, но и има вариант просто да е неорганизирана.

Мхм... именно

Сега видях, че в тази тема по-подробно е обсъден проблемът.

Има една приказка "чисти сметки, добри приятели", но когато става въпрос за любов, думата "сметки" някак не звучи добре.
Доколкото разбирам, още е рано да се говори дори за живеене на семейни начала, след като дори единият не знае колко пари изкарва другият. Доста неща не са ясни, за да може да се предскаже как точно би се развила връзката. Първо, не е ясно доколко е сериозен проблемът на авторката с разпределението на финансите й. Второ, не е ясно, приятелят й доколко е бил сериозен, казвайки, че ще я изостави при следващо закъснение с наема.
Все си мисля, че нещата едва ли са в някоя от двете крайности, ами някъде по средата и ако двамата проведат един разумен диалог, може би ще се изгладят нещата или ако не се изгладят, то поне ще се изяснят.
От личен опит само мога да кажа, че човек трябва да бъде по-смел да поставя въпросите, които го вълнуват. Така, смитайки проблемите под масата, рискуват да натрупат една голяма купчина, която след определен момент няма събиране.
От друга страна, такова делово отношение от страна на партньора дава доста подсказки за чувствата му към авторката. Също издава, че самият той се чувства нестабилен финансово към момента, след като едно закъснение от нейна страна толкова ще го "събори".
Аз на нейно място бих си взела поуките, бих се опитала да се коригирам, но също бих му хвърлила ръкавицата, че аз пък с него доста бих се замислила дали да тегля ипотечен кредит.
Притесненията й, че може да й вземе котката, оставям без коментар. Просто очебийна е липсата на всякакво доверие помежду им.

  Така поднесена историята не дава яснота върху нещата. Защо господинът е избухнал така, защо си делят парите за всичко и от кого идва идеята за това делене?

Иначе най-добре е в едно семейство финансите да са общи и да няма сметки кой колко взема, кой колко харчи за лични неща и т.н. Важното е парите да се харчат и всички да са доволни. 

Аз все още не схващам щом е такъв проблем тая дата защо не се разберат той да плаща наема, а тя например всички сметки и/или някакъв друг разход, който е сходна сума.

Съгласна съм, че тези двамата няма да ги има дълго и това не е, защото тя е безотговорна или, защото той е сметкаджия, а е защото те нямат нищо, което да ги свързва за толкова време (4 години не са малко). Нямат деца, нямат общ проект, не са говорили дори за брак и някакво планинаране, липсва прозрачност (тя няма идея колко изкарва той, сега, аз също не знам до последното левче, но имам ясна представа), нямат си доверие за елементарни неща, делят всичко 50:50 без никаква гъвкавост, те си живеят като съквартиранти.

Аз не съм съгласна, че мъжа трябва да издръжа всичко и всички, а жената да си ползва доходите за купон и хобита. НО смятам, че в едно семейство трябва да се устрят доходите така, че всеки да живее нормално и никой да не изпада зад борда. Особено пък щом говорим за двама работещи, които допринасят кажи речи равностойно или с временен превес на единия. Двамата трябва да са си опора, не да си държат сметка през цялото време. Утре единия ще е във временно затруднения и е някак отвратително през това време да му се трупат "дългове" към партньора.

Аз се замислих сега за очакването на някои жени мъжете да ги издържат и се чудя тези жени толкова ли не обичат мъжете си?

Защото, съгласете се, за да поемеш цялата отговорност по издръжката на едно семейство, особено ако има деца и ако искате живеете нормално, човек трябва да изкарва сам поне 6000+ на месец. Много, ама много малко позиции, предлагащи такова заплащане, не са силно стресови, с фиксирано работно време 9-5 и без дълги пътувания. Т.е. за да издържа един мъж семейството сам, той трябва да отсъства дълго от къщи, да не си вижда жената и децата, да е все стресиран и под пара. Не искам това за съпруга ми - за мен е по-важно той да е здрав, покрай мен, да имаме време един за друг и за хобитата си, един ден заедно да си изгледаме децата, а не да е случаен гост в дома ни.

И да, едно е мъжът да поеме повече професионални ангажименти, докато децата са малки, когато да кажем аз остана вкъщи да ги гледам. Но това са няколко години от иначе, надявам се, дълго съжителство, в което аз не бих била ОК да прехвърля върху човека, когото обичам, цялата отговорност за финансовото обезпечаване на живота ни.

ПС - всъщност немалко изследвания сочат, че нивата на стрес и по-голямата им заетост извън дома са едни от основните причини (наред с други фактори, разбира се) за това, че мъжете си отиват по-рано от жените.

Извинете, че се отклоних от темата.

Да бе... ясно е мъжкото его, но това не означава дай да си седим жените дома и да се изживяваме като персонажи от турски сериал.

Мале, 4 години!
Ние на 4-5 година вече окончателно обединихме бюджета.

Аз останах с друго впечатление – че и двамата са фрийлансъри и тя работи чрез неговата фирма. От това по-общо накъде.
Парите са да се харчат – да, но не бива да остава усещане в някого от двойката, че допринася повече или единия носи другия на гърба си.

Никой не казва, че той трябва да поеме издръжката й. Както е писала Google76, биха могли да направят така, че той да плати с парите, с които разполага, наема. А тя, когато след няколко дни разполага с нейните пари, да покрие други общи сметки.

Така де така Басила.
Ако жената не може да се издържа сама, бърка на мъжа в джоба, при условие, че мъжа в същото време живее със същите пари, като жената до него, а всичко останало заделя настрани за жилище.... то бъркането на жената в този общ бюджет за апартамента не  приятно нали? Май не Знам ли...
Но пък в същото време вероятно оставаш усещане в жената, че не се грижиш достатъчно за нея и евентуално за нея и детето, ако един ден се решите на такова.

Преди да изпляскваш глупотевини, поне да беше си направил труда да прочетеш какво Точно съм написала....     ако можеш, разбира се.
НеАм нерви да се повтарям за всеки неразбрал.

Free Agent, може да не съм запомнила, мярна ми са, че са от 4 години заедно, дано не бъркам с друга тема.

basila, тогава по-скоро им е належащ въпроса за какво може или не да се харчат пари всеки месец. Например, ако тя наистина харчи някакви големи суми за обувки, чанти и глезотийки, а после няма пари за наем може да се изкоментира дали те като семейство имат възможността да поддържат този стандарт, който тя налага. Като не могат, ще се запре малко.

Обикновено семействата след определено време имат общ бюджет и всичко става ясно. Не може само единия да плаща за апартамент, а другия да обикаля моловете за ботуши, това е ясно. Иначе моето мнение важи и в обратния вариант. Ако по някаква причина мъжа временно е с по-ниски доходи, няма да го оставя да умре от глад или да маже филии с лютеница, защото не му стигат. Мисли се в 2 посоки: намаляване на харчовете или (най-добре) увеличаване на доходите. Ама те не са семейство. Нея я е страх да не й вземе котката (за бога).