За сметките, любовта и удобството

Задавам си много въпроси, но ето и историята:
Днес след кратко пререкание по повод на това, че не си давам парите за наем на определеното за целта число, моят партньор ми каза, че не би изтеглил ипотечен кредит с мен за жилище. Също така ми обяви, че това е последният компромис, който правел по този повод (той ще плати наема утре, на уж падежната дата, за която дори няма актуален договор) и ако се повторело отново той щял да заживее сам.
Това нещо мен ме нарани изключително много, все още съм будна и се чудя какво става. Не му проговорих след тези реплики, мих чинии и мислих. Пита ме само защо плача, не му отговорих. Струва ми се, че той също плака като си легна, но аз не разбрах защо.
Запитах се: това ли е човекът, с който да продължа напред след като той не проявява разбиране към мен по толкова важен въпрос? Стотици пъти съм го молила да говорим с хазяйката ни да променим срока за плащане на наем, но уви, той не ме чува. Никога не го направихме.
Да, проблем е, че не го давам на определеното число, но го давам и всичко си делим по равно. В крайна сметка ако не мислим за парите, това според вас дали е човек, който би останал до мен да ме гледа, ако нещо ми се случи, дали би ме подкрепил в трудна ситуация или каквото и да е? Как да се чувствам сигурна в някой, който е готов да ме зареже заради това, че не си давам парите за наем навреме? Звучи едновременно достатъчно сериозно, за да бъде проблем, но това ли е най-важното? И още повече, че аз имах молба да се промени датата, за да ми е удобно и на мен, но никой не се съобрази с това!
Аз си задавам тези въпроси много сериозно днес след този опит за разговор. Не му казвам нищо, защото не знам какво да му кажа. Да, аз имам вина за ситуацията, но това ли е най-важното за него, което поставя над отношенията ни и сякаш не вижда качества в мен, заради които да бъдем заедно, сякаш не ме обича? Всичко това, което той каза прозвуча сякаш просто му е удобно да си дели наема с някой и да му е по-лесно ... Страшно съм озадачена по темата и се чувствам като лисната с ледена вода ... Объркана съм и не знам как да подходя в ситуацията, а разбирам вината си, но не разбирам неговото вече готово решение, което на него му е план Б, а мен там ме няма. Това ме шокира най-много, той е готов да се раздели заради такава причина с мен.

Добре, а не смятате ли, че той си е в правото да изисква да се плаща всичко на време, за да не се прехвърля тежестта върху него? И освен това, при някакъв кредит и падежна дата за плащане на същата сума няма кой да ме чака, може би за това ми говори така, смята ме за несериозна.
Тоест той се чувства длъжен да има определена сума пари на еди си кое число, за да плати каквото трябва.

И освен това, аз съм му обещала, че ще си наваксам с финансовата част до месец-два и всичко ще е навреме, но днес този разговор беше капката, която преля чашата.
Той е от хората, които не харчат за глупости, не е крайно стиснат, поръчваме си често храна, излизаме, купуваме си домакински принадлежности. Мисълта ми е, че аз харча повече от него за странични неща, но не съм спряла да си плащам сметките и наема, както и останалите разходи, които имам за фирмата, а той няма.
Реално той е с по-голям чист доход и явно го дразни това, че му бъркам плановете, но как ...
Много ми е криво