За сметките, любовта и удобството

Ми, а де, той нали ѝ е казал, че другия път а не даде парите за наема навреме и чао. Комуникацията куца в тази двойка, да си говорят, не да реват.

Разбирам защо авторката се чувства наранена. Не знам гледната точка на приятеля, но от личен опит съм склонна и него да разбера ако се дразни от разминаванията във финансовото планиране. Точно около тази възраст имах последователно двама партньори, които бяха доста зле в това отношение. С първия изкарах доста тежко, защото връзката беше по-дълга и все бях назад в нещо и от нещо се стисках, за да закърпя пробойните в общия бюджет. Вярно, че после се "издължаваше", но честно казано, развлачането във времето ми причиняваше дискомфорт. А най-смотаното е да знаеш, че причината за всичко това не е в нямането, а в неумението, нежеланието и липсата на респект към някои от сериозните параметри на връзката на единия. Втория го видях, че е като първия и понеже не си повтарям грешките, сравнително бързо си разделихме пътищата.
За мен сходното мислене по отношение на финансите е основополагащо за семейството. Аз лично с тип като гореописания не мога да си представя сериозни отношения, нито пък да вземем заедно ипотечен кредит. И честно казано ми е интересно колко родители реално биха насърчили децата си да учредят ипотека заедно с партньор, който системно е доказал, че има пропуски във финансовото планиране.

Нищо бъгнато няма, млади са да се женят, млади са за деца. Сега им е момента да си живеят. Нищо нередно не виждам. Даже напротив. Ако се оженят сега, почти е сигурно, че ще се разведат. Ако направят и дете, ще е поредната самотна майка. Така са си добре, нека си поживеят и да си харчат парите за живот.

За съжаление презрените пари са важно нещо в живота и е добре двамата в семейството да са на един акъл за тях. Едно е да парите да са малко, но да има разбирателство, и друго без разбирателство - "ти защо даде пари за чанта, като знаеш, че исках да си взема нов телефон" и т.н. Ако са на един акъл, по принцип имат повече шансове да оцелеят заедно и да изплуват.

Момиче, има някои основни разлики между мъжа и жената, хеле пък толкова млади като вас. При мисълта за заживяване заедно, жената турга розовите очила и една романтика като  й се завихри в мозъчето - любов, любов, любов, деца, семейство..., пък мъжа му мержелее друго - сееекс, сеееекс, секс... Общо взето, оттам тръгва нагаждането един към друг. Сблъсъци, отдалечавания, сближавания, и всеки си мисли, че другият всеки път се е приближил малко към неговата идея. Ама не. "Причините" може да са най-различни всеки следващ път и имат свойството да се трупат.
Един съвет ще си позволя да ти дам. Ако нещо не ти е удобно на теб, оправяй го овреме, заради себе си! Разговор с хазяйката за промяна на датата за плащане ако ще да е, не стой да чакаш, опитай поне. И да не стане, поне действаш. Не чакай от друг да ти свърши твоето, не че не  се случва, но заради теб, самата, се научи да го вършиш. Ситуацията ще се смени.

А ти защо ми обръщаш внимание? 

Искрено съм любопитна кое те развесели чак толкова от моите постове.

Ти най-добре познаваш партньора си,  ако смяташ, че  е твърде пресметлив и стиснат - бягай с 200. Тази "особеност" на характера е от нещата, които на секундата биха ме отказали, ако ще и Брат Пит да стои пред мен. Отговори си на въпроса дали приятелят ти по принцип е такъв или моментното ви финансово положение налага по-сериозна дисцпилина в тази насока. Съжалявам, но не смятам идеята ти за 100% равенство между вас за много продуктивна. Може би съм старомодна, но той като мъж трябва да може да поема по-голяма част от разходите в семейството или най-малкото - да не чака на жена си за половината от наема.

Всичките ти глупости бе кака, всичките   Най-просто казано... Купих тристаен, тухла в не-краен кватал. За 6-те бона и почивките вб5 звездни хотелибв Париж още повече...

Ами добре, радвам се, че съм те разсмяла тогава. Настрана това,

Сега, предвид, че нямам деца, нищо не мога да кажа за 6 000 лв заплата, но около мен отгледаха здрави и прави деца, без някакви сериозни лишения и си ходят по почивки с да кажем половината. Е, не купуват маркови дрехи, а от обикновени магазини, спортна екипировка от Декатлон, не живеят в Лозенец и се възползват от разни промоции на самолетни билети, на почивки, готвят си вкъщи и по-рядко ходят на ресторанти, козметиката им е предимно медицинска и dm... Не ми изглеждат чак нещастни и лишени.
 

Купете си на зелено нещо, което се строи в момента, като задължително ползвате услугите на адвокат по имотни дела, за да прегледа договора. Прескачате и брокера така, което значи мин. 6% надолу.

Иначе сметките Ви не са много далече от истината. За комфортен живот на горна-средна класа в София са нужни толкова някъде (5-6) за домакинство. И тук наистина не говорим за тънене в лукс. Естествено нито апартаментите са чак толкова скъпи (най-добре зарежете брокера и си гледайте сами), нито частните градини започват от 400 евро. Но не е това въпросът. Въпросът е, че е малоумно да се избира партньор по характеристика да изкарва 6000+ Точно толкова малоумно колкото да се избира по мерки 95-55-85. Много малка част от популацията отговарят на тези характеристики и дори тези, които отговарят, обикновено не са наред в множество други отношения, които са по-важни.

Далеч по-важна характеристика от това колко изкарва един човек, какво работи и т.н. е доколко е отговорен по отношение на важни неща каквито са финансите и планирането на семейния бюджет за огромна част от населението. Един мъж и 10 000 да изкарва, ако е фукара и безотговорен семейството пак може да закъса. Една жена дори и да не работи извън работата на майка, домакиня и други функции, които обикновено поемат хората с по-гъвкаво работно време, пак трябва да е отговорна с парите, да си прави сметката, да преценява кое е от първостепенно значение и кое не толкова.

Човек колкото и да изкарва, ако не е добре организиран и не си прави сметката колко точно може да се простира (а се простира според дохода си и регулярността му), ще вкара в беда и себе си и по-зле - близките си. Така че темата, която е засегната, не е тривиална и съвсем не опира до доходи, кой работи и кой не и как жената имала нужда да се поглези с парцалки и козметик. Ще се поглези с парцалки и козметик след като са си платили наема, вноската за колата, бензина, разходите за дрехи и неща от първа необходимост за детето и т.н. и т.н. И след като са сложили някаква дори символична сума настрана. Пък ако тогава вече са на нула - няма да ходи на козметик или ще си намери и тя работа, ако толкова държи. Няма такова нещо, че жената имала потребности - и мъжете, и жените имаме потребности, хобита, скъпи удоволствия. Но човек трябва да се простира според чергата си и тежко и горко на тези, чийто парнтьор не може. Независимо дали е мъж или жена партньорът.

То хубаво да си правиш план - 6 бона, жилище - две, баби, гледачки, екскурзийки и все такива прекрасни неща, ама като живота ти плясне една циганска се оказва, че най-важното е с човека до теб да преминеш през трудностите.

Абсолютно съм съгласна! Всъщност последното, което съм гледала в мъжа ми, е колко пари на месец може да изкара. Бях на 14 тогава, пораснахме заедно. Едва сега, на 25+ се замислям каква сума на месец ни трябва, за да можем спокойно да си гледаме децата един ден. И разбира се най-важното е да сме заедно и да сме здрави, пари се и харчат, и се изкарват. По казуса на авторката исках да кажа, че не е ОК да не гледат в една посока с партньора й, ако наистина планират сватба и деца, и че не е редно единият да поема цялата финансова отговорност на съвместния живот, защото това рано или късно би го съсипала.

Много отклоних темата, затова в скрит текст

Макарон, то и другите ги знаем и подкрепяме тези неща с извоюването и как е по-добре. Но дето е казала Цеца, като се сблъскаш няколко пъти със стени по пътя си, битки без смисъл и виждаш, че ако не искаш да си останеш глупак-идеалист цял живот, започваш да си избираш битките. И да си гъвкав, когато плановете ти не съответстват на реалностите.
Нямам как да искаш (очакваш) да има стандарт на живот в Бг като в Европа или САЩ, пропастите в икономическото развитие и пазарите са огромни. Може да искаш и очакваш да са уважителни спрямо труда, но не и същите. Това са химери.

Ами не всички хора получават такива средства, за да издържат още един възрастен с всички сметки. Какво да правят мъже с доход от 1000 лева, примерно? Ще кажете да се напъне да изкарва повече - е, не всички могат да изкарват повече, освен да нямат връзка, ако не могат да издържат изцяло жена си...

За мен, ако двойката е приела, че ще живее заедно под наем/ипотека и че ще има равностоен финансов принос при плащане на сметките, означава да се спазва. Ако някой от двамата вече не го устройва, не може да изнудва другия да поеме неговата част - просто си тръгва и си търси друг партньор, който да посрещне нуждите му.

В случая съм на позицията на мъжа.