Многодетни мами № 69

Колко хубаво е написано. Пазете се и си почивайте, че задачата ви е нелека Желая ви успешно бременеене Много глупав въпрос, но за кола мислили ли сте? Търсим по-голяма кола и ми е малко трудно да се спра на работещ вариант. Бяхме с комби преди, но държа децата да са в три седалки. Моите са с малка разлика - 5, 2 и бебе скоро

Ние сме с Хонда CRV - на задната седалка са и тримата, някой път аз съм отзад, а баткото е отпред. Той е на 12 г, така че горе-долу става.

На английската мама казвам Добре дошла! Всичко ще бъде наред. Аз родих на твоята възраст, и оцелях.

И моят тумбак с напредване на поредния номер на бременностите, все по-рано щръкваше. Нормално е, тъй като тези коремни мускули се разтягат

Ние взехме Ford Smax. Много си го харесвам! Отзад са три отделни седалки, а в багажника има още две, които са съвсем пълноценни ( стават и за възрастен). Багажникът е голям, а все пак има комфорта на лека кола

Bambinna,много ми хареса това,което си написала,много е истинско и мило! Пожелавам ти леко бременеене !
И дано не те разочарова някой с реакцията си,защото и аз не вярвах,че може да ми се случи,но изненадата наистина е голяма и хората понякога са твърде притеснени,за да се сетят,че би трябвало да се  зарадват всъщност.
А иначе,ти обяснения за възраст или брой деца на никого не дължиш,нито пък мисли кой какво ще си каже На 37 +това,според мен, си съвсем млада и напълно нормално да родиш.Някои хора на 37раждат първото си(на тях пък родата им сигурно се е скъсала да ги пита-е,айде де,кога?)

Здравей и на Тери Петрова! Не смятам,че има връзка между номер на раждане и преносване /преждевременно раждане ,при мен първото подрани с месец,а другите -с по един ден.По-скоро много други фактори играят-стрес,здраве  и т н.

nihtshadow,как са нещата при теб?Говорите ли си с мъжа ти?Надявам се вече да се е освестил след първоначалния шок.
Коремчето ми мисля,че към 3-4 вече 100%личеше.А по-лошото е,че още личи,от всичко най-трудно свалям корем.

Ние сме със Сеат Алхамбра със 7седалки мини ван,мъжа ми го кара и е много удобен за дълъг път,а и не виждам с какво по-малко може да се пътува нормално наистина,предвид бройката деца и багаж.Аз отскоро съм шофьорка,но такава голяма кола не се наемам да карам още.А трябва да свиквам.

Здравей pum_pall, Съпруга ми все още се държи резервирано към мен, не ме докосва, не ме целува, все нормални неща, който до преди това правехме. Надявам се да влязат нещата в релсите.
Коремчето ми почна да расте много бързо и това ме притеснява. Искам да си спестя поне още месец-два обясненията към близки и роднини, защото не знам дали ще имам сили и за това.

Nightshadow, аз казах на близките ми в 7мия месец 🐒...
Беше ме страх преди това, защото майка ми беше против да се разделям с бившия(след като имаше афера!?), после се цупи за новия. Общо взето бяхме в конфликт заради промените в живота ми. Даже като й казах, че ще живеем заедно с новия след 1год, тя ми каза " Сега да не тръгнеш да раждаш?" 😮Аз нямах такова намерение тогава, но не й говорих за седмица, защото й бях сърдита, че се държи с мен като с дете! 😰
Гледай си семейството и твоето щастие, без да се интересуваш "какво ще кажат хората". Давам този акъл, но й аз също се притеснявах, а мм каза " какво ще кажат? ...Ех да бях на нейно място"😎😀😘💃

Не ми пука какво ще кажат. Аз казвам ли им нещо като имат само едно дете, или са вече близо 40 пък не са раждали? Ай всеки да си гледа работата!   
Пък като се прибера и си нагушкам малкия Ревльо, всички могат само да завиждат:-))

Много ви благодаря, мами, за топлата подкрепа! Да, все си мисля за годините, че на 44-45 год. някои са вече млади баби, а аз четвърто дете ще раждам. Срам ме е, какъв старт в живота ще му дадем, когато на 18 години ние вече ще бъдем съвсем остарели и няма да имаме финансовата възможност. Просто направихме много глупаво решение с този трансфер , но и зная, че ако направя непоправимото, сигурно в още по- голяма депресия и вина ще изпадна.
ММ също смята, че е по- добрият вариант да го запазим, но дано имаме и физическите сили да си го отгледаме. Аз по принцип съм пъргав човек и не ме плаши работата покрай децата, но когато съм в такава тежка депресия в момента, даже и почти не спя и нищо не мога да правя. Ох, дано ми успея скоро да се съвзема, да почна да си оправям дома и да съумея да се зарадвам НС бременността си. Че в това тежко състояние и правилно решение не мога да взема. 😢

Изключително ви благодаря за подкрепата и куража!

Има хора, които са затворили сърцето си за повече деца. Понякога за сметка на половинката си дори. За тях си мисля, че може и да почнат да ни избягват а като ми казаха, че така с многолюдието на ромите не можем да се справим, ми стана адски смешно как не разбират, че всяко дете е едно малко чудо, един нов човек, характер. Последното, което си мисля е какво ще кажат другите. Има страни, където е нормално да имат три и повече деца. Но всичко е, защото имат социална, здравна и всякаква политика. Не си мислете нищо за годините - в такова време живеем, че хората и млади се разболяват. Мислете позитивно. Има жени на тази възраст, които се борят за първото си дете. За мен да оставиш детето си само, освен ако няма сериозни причини, е чист егоизъм. Майка ми е едно дете, но искано и много чакано. Тя много ме подкрепяше да имам повече от едно за третото ми каза, че съм луда, но бързо свикна много ми помага, а внуците й дават сили да се бори и да живее, въпреки всички гадости, които са й на главата.

Ванеса, особено след като не е станало спонтанно, значи сте го обмислили преди това. Припомни си какви са ви били аргументите тогава, може да ти помогне. Нормално е в първите седмици на бременността да те обвземат притеснения. Нашето трето дете е планирано и дори не ставаше  няколко пъти, съответно бях много разочарована. И въпреки това като стана в първия момент бях уплашена, дали ще се справим с 3 деца с малка разлика

Мъжът ми е роден, когато родителите му са били над 40г, и това преди повече от 35г, когато медицинските грижи не са били на текущото ниво. Все още са живи и здрави и двамата. Близка приятелка пък загуби майка си, която нямаше и 50г още... Няма ред в тези неща и не може цял живот да живеем в страхове какво ще стане, защото наистина не знаем... След като сте решили, че имате сили, ще се справите. А и с поотраснали деца, и те ще се включват или поне ще имат малко повече търпение да изчакат.

Още с първото дете се отказах да плащам данък обществено мнение. То според хората все нещо не е наред - или много рано си родила, или много късно. Даже имах точно такава случка с първото дете - разхождаме се (той в слинга) и една непозната баба на улицата ме гледа и цъка с език, и после ми казва: "Ами ти не си ли много малка да имаш дете?" Аз учтиво благодаря за комплимента и отговарям, че на почти 31г смятам, че не съм малка. И тя: "О, ама ти си прекалено възрастна за дете!', ахахаха В общи линии важното е, че така и не бях на подходяща възраст за нея.

Та за хората винаги ще имам или малко деца, или много, или ще са навлечени, или е голи и т.н. Не мога да се съобразявам с всички все пак.
 
Решението дали да имаме следващо дете и кога го взимаме с мъжа ми. И после си ги гледаме Хора, които не са от домакинството ни, нямат никаква дума дали ще имаме друго дете или не.

Milasara, Вече няма драма 😊
Това беше през 6-та седмица, когато още се чудех как да постъпя и гледах на цялата ситуация през чужди очи.

Аз съм на почти 40 и чакам четвърто дете.Съобразявам се единствено с мнението на мъжа ми.Живяли сме  с трите деца на общежитие.Ясно колко заможни сме били.Взехме си жилище когато третото беше на годинка.Всички ни одумваха,че не сме добре материално,а деца правим.Всички са планирани и желани.И дотук изобщо не съм съжалявала за избора си

Тъй като в момента изживявам голяма вътрешна борба и ме е налегнала заради това депресията, не мога като че ли съвсем трезво да преценя всички обстоятелства, за да съм согурна в решението си!
Годините си казват думата- с умората и болежките. Родител се става не когато родиш едно дете, а когато си способен да го отгледаш добре и да му дадеш някакво добро начало в живота -тоест - и физически, и емоционално и финансово да си съпричастен през годините на грижа за това дете. А аз сякаш вече съм изтощена, а и ММ е с 9 години по- възрастен от мен и мислите дали ще можем да подсигурим в един момент това дете ( при условие, че имаме и други три, които няма да са съвсем самостоятелни към дадения момент), направо ме побъркват. Чувствам де ужасно.
А и родителите ми са толкова болни, че имат нужда от мен, а с тази бременност не мога да се погрижа за това, особено, когато единият от тях си замине скоро.
Още не сме съобщили на децата си за бременността, но когато последните седмици ги питам дали искат да си имаме бебе, те са категорично против. Родителите ми също и то със съществени доводи.
Още в началото майка ми ме посъветва и настояваше да не правя този ЗЕТ. Аз , като по- емоционална, не й обърнах трезво внимание на доводите и се подлъгах, содена от емоционални чувства, че имаме още замразени ембриони и да изпилзвсме още един. Ако нямахме, нямаше дори и да помислим за още едно дете. Което от самосебе си говори, че явно направихме грешен избор. И сега, след като нременността е факт и аз вече съм в депресивни чувства и меланхолия, се опитвам да взема най- доброто решение, погледнато от всички страни, и най- вече - ще бъдем ли способни да подсигурим нормално и щастливо израстване на бъдещето дете.
Имайки впредвид, че дори две различни психоложки преди учудено ми казваха, че на тия години с още три здрави и хубави деца, защо ми е необходимо четвърто.

Друг е въпросът, че напоследък толкова много се притеснявам дали това дете ще се роди и ще бъде здраво, при условие, че ембрионът е стоял почти 10 години във фризера 🙁
Ох, не зная, не зная какво да направя. Толкова много съм притеснена и в огромен стрес ...
Благодаря ви много. Стремя се чрез вашите гледни точки да погледна от другите аспекти...

Ванеса, не знам какво да кажа 😐 Искали сте го, направили сте го, а сега сякаш убеждаваш нас и себе си колко грешно сте постъпили.
Не разбирам дали искаш да те окуражим или да потвърдим всичките ти притеснения :/

Ванеса и аз не мога да те разбера. Още повече, че вие сте ползвали асистирани методи, за да стигнете до това забременяване.