Многодетни мами № 69

  • 96 246
  • 780
  •   1
Отговори
# 525
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
При нас думичките за годината са нерви, безпаричие, ремонти - 3-В-1. От тях пък произтичат и караниците.
Имам проблем със зъбите - един ми извадиха, но не успяха да извадят корените и не знам как ще ги вадят.
Оказа се, че това дето го мисля за проблем с кръвното, е просто епилепсия. Което не е по-успокояващо, де, напротив.
 И аз искам 2018 да свършва, дано новата е по - благоприятна.
 През всички перипетии, през които преминах, децата са ми давали сили със своите усмивки, за което съм им много благодарна. Simple Smile
Румка, да се оправят и при вас нещата! Дано за всички ни е щастлива и по-спокойна 2019 година!
Как така епилепсия? Сега ли ти я откриват?

# 526
  • София
  • Мнения: 9 386
И аз си оставам с три. Вече сме на възраст, която не ми се струва нормална за бебе. Въпреки че се чувстваме отлично с ММ. Но е време вече и за нас си. То скоро вече няма да сме многодетни, че баткото навършва 18 и пак ще ни водят с 2 деца. Simple Smile Годината ми мина нормално, без особени сътресения и промени. Хареса ми - спокойно и рутинно.

# 527
  • Мнения: 1 439
Мами,възможно ли е на единайсет и половина,синът ми да навлиза в пубертета, защото имам проблеми с него.Споделете тези, които сте преминали през това или в момента преминавате,как се справяте?За втори път ми се обажда учителката му от занималнята,казва че е много будно и умно дете,справя се сам с всички домашни,но дисциплината му хич я няма.Говорел вулгарно,ама много вулгарно-само да подчертая,че в къщи никой не псува, не използва такива думи,най-много да кажа понякога ебаси,но рядко се изпускам пред тях.Гледал госпожата ехидно,а той и мен така е гледал,по-точно насмешливо,сякаш не му пука какво му говоря,обиждал децата(те повечето се държали така,но мен ме интересува той как се държи).Сега съм го наказала,при първото обаждане само му говорих,обяснявах,но сега няма тв,таблет,излизане.Незнам, много ми е трудно.

# 528
  • Мнения: 11 250
Да-пубертет.

# 529
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Мами,възможно ли е на единайсет и половина,синът ми да навлиза в пубертета, защото имам проблеми с него.Споделете тези, които сте преминали през това или в момента преминавате,как се справяте?За втори път ми се обажда учителката му от занималнята,казва че е много будно и умно дете,справя се сам с всички домашни,но дисциплината му хич я няма.Говорел вулгарно,ама много вулгарно-само да подчертая,че в къщи никой не псува, не използва такива думи,най-много да кажа понякога ебаси,но рядко се изпускам пред тях.Гледал госпожата ехидно,а той и мен така е гледал,по-точно насмешливо,сякаш не му пука какво му говоря,обиждал децата(те повечето се държали така,но мен ме интересува той как се държи).Сега съм го наказала,при първото обаждане само му говорих,обяснявах,но сега няма тв,таблет,излизане.Незнам, много ми е трудно.
Моят син е на 10 и половина, положението е подобно. Класната казва, че ще премине, а ние гледаме да го държим под око. Има определени изисквания към него, от които той знае, че не отстъпваме. Печелим битка след битка , поставяме си малки цели Simple Smile

# 530
  • Мнения: 1 977
Същата работа беше големия но не смееше вулгарностите. Даже успя да се изпокара с госпожите по физика и математика.  Е още го тресе на 14 е но след толкова приказки почна да схваща.  То след тази фаза идва друга. Почват да се мислят за порастнали. Философства. Изисква опитва да отговори- 😀 докато не включа на скорост. Чакам и аз да отмине да порастне.
С малкия на девет още удържаме.  Не прави бели но е в крайността всичко приема с усмивка. Сгреши усмивка забрави нещо пак така .. Той с това изнервя госпожата
Различни характери  какво да се прави
Скоро си виках  и ние ли сме били така?

# 531
  • Мнения: 1 439
Незнам как точно да го обясня,според мен е характер,свеки вика,че е разглезен,но майка ми(защото от две годишен тя го е гледала,аз работех)винаги е имала правилния подход и категорично не го е глезила.Но понеже имаше тумор-писала съм преди,за който не го е видял-злокачествен,химиотерапии,махане на бъбрека,имаше опасност за живота му,беше на  4 и половина години,свеки смята,че заради това сме го разглезили.
  Както и да е,искам да кажа,че той от малък си е голям инат,просто винаги иска да има последната дума.Например:ако  играят с баща си,бият се,той трябва да удари последен.
  Майка ми днес ми вика да внимавам много,защото е в труден период,аз внимавам,говоря много,мъча се да общуваме приятелски.А сега като е наказан е малка лудница вкъщи,уж играе с три годишната,но....само крещят,тя реве,той я учи да се бият....абе ужас и съм сама,ММ пътува.Имам на кого да ги оставям,но искам да се справям сама...не искам да допускам грешката както с баткото,някой друг да ми ги отгледа.

# 532
  • София
  • Мнения: 5 648
Моят човек е почти на 10 и се записах в пубертетската тема. Ами да ви кажа, полезно ми е, не се чувствам пълен провал, защото доста родители споделят за подобни трудности...
П.С. Понеже имам и мома, се записах и в момичешката пубертетска тема. Две различни вселени са...

# 533
  • Асеновград
  • Мнения: 4 208
С каките пубертета премина отдавна с две години разлика го караха почти едновременно. Колкото и да ни се иска да сме приятели с децата точно в този период се налага да се определи границата кой кой е-, в смисъл кой е родителя налагащ правилата и кой детето спазващ ги.
На мен най трудно ми беше наложила наказание да не съжаля наказаната и да го отменя докато не е изтекло. Установих на свой гръб че отстъпя ли полза няма. Но пък изтърпят ли си наказанието  в последствие разбираш как са си взели поука, може веднага да не проличи. С тях най ефикасно наказание беше налагане на допълнителни домашни задължения, като например само наказаната да мие две седмици чинии вместо да си поделяме задълженията.Съответно лишавала съм от компютър, от излизане в случая подбираш нещо което детето харесва за да почувства липсата.
При голямата имаше много отрезвяващ ефект това че като поотрасна започнах да я пращам на родителски срещи на малката, съответно като предварително е уведомена класната на малката.След първата реакцията и беше- Сестра ми ама те наистина всичко клюкарят, да знаеш колко ми беше кофти.   Това им дойде като осъзнаване че в крайна сметка няма как нещо да остане скрито.
И най вече да те успокоя всичко е период и минава.
Опитай се да разбереш дали донякъде проблема не е в средата извън дома, много често това е проблем училище неподходящи приятели. Не е страшно , нито срамно да си преместиш детето , ако средата не е добра .Изобщо не трябва да те интересува кой какво казва, ти си родителя и ако според теб е за доброто на детето имаш пълно право да го направиш.

# 534
  • София
  • Мнения: 9 386
Напълно подкрепям написаното от Panayotu. Да, най-вероятно навлиза в пубертета, но това не трябва да е оправдание лошо поведение. Когато се поставят граници или наказания, не трябва да се отстъпва. И на мен понякога ми става жал като наказвам, но си повтарям, че е за тяхно добро. И много говорене. Но не само по приятелски. Децата не са ни приятели, те трябва да усещат авторитет.

# 535
  • Асеновград
  • Мнения: 4 208
Да се допълня, според мен за всяко държание на дете има причина то е както и при възрастните.Ако успееш по някакъв начин да намериш проблема решението ще дойде само.
За мен епитети като, лошо дете, лигаво и подобни са глупост. Децата се държат по определен начин реагирайки на нещо. Най лесното нещо е да се каже :Детето Ви е лошо, и да се прехвърли отговорността.
Извинявам се ама тази учителка  толкова ли не е на ясно каква е причината за държанието на детето. Не смятам че без причина то ще се държи така.Или има проблем който просто се прикрива.
Не  зле да позадълбаеш в тази насока , може детето просто да се чувства обидено или засегнато от отношението на съученик или учител и да изразява това негов си начин.Не всички деца тичат при родители и учители с оплаквания за всяко нещо, някои го преживяват без да кажат но пък подсказват с реакция че нещо не е наред.

# 536
  • София
  • Мнения: 1 282
Здравейте,  момичета! Не исках да ви пиша за моите премеждия,  но все пак реших да ви споделя. Всички знаем колко е важно да сме спокойни и че всичко минава ,  но в забързаното ежедневие ,  не искам да чуем мърдости от този род. Аз обаче искам да ви кажа: НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ЗА НИЩО!!! Във всички семейства а в нашите особенно най важно майката да е здрава и дибро еазположение на духа. Е аз не справих с това. Храня се относително здравословно, не пия освен по някоя бира но рядко,  не пиша и си кягам рано. Но се тревожа за всеки и за всичко, макар фа знам че не трябва. И така в един хубав септемврийски ден се оказа че съм с рак на гърдата. Живота ми се преобърна сега нищо не е какти преди,  сега се тревожа за друго и този път основателно...... Не искам да влизам в подробности. Само да не се притесните ще ви кажа че прогнозите са добри. Ще живея . Поне ще наоравя каквото зависи от мен. Обичам ви!!! Обичайте се и вие!

# 537
  • Мнения: 1 770
Ох, Lagertha...гушшш! Аз съм от тези притеснителните, които нонстоп се тревожат за нещо и чак стигат до тревожност и паник атаки...😧Не искам да съм такава, ама нА!

За тийнейджърите съм против наказанията. Не съм от типа "строги майки"..."мека Гана" съм по-скоро. Оправяме проблемите с много разговори. Засега това върви. Много сме близки и си казваме всичко. 💓Не, че няма караници и спорове, но не ми идва да ги наказвам.

# 538
  • Мнения: 1 770
За мен ключа към хармонични отношения с децата е Любов!("The answer is Love" )😊
Едно дете се чувства много по-уверено и смело, ако му показваме колко много го обичаме. Не е ли така и с всички нас? Бихме обърнали света, ако знаем че някой ни обича! Така е и с децата. Обичта им дава криле. 💓Звучи помпозно и клиширано, но такава съм аз..непоправима мечтателка. Затова и трудно намирам човек до себе си, който да е като мен. 😋

# 539
  • Мнения: 687
Да се допълня, според мен за всяко държание на дете има причина то е както и при възрастните.Ако успееш по някакъв начин да намериш проблема решението ще дойде само.
За мен епитети като, лошо дете, лигаво и подобни са глупост. Децата се държат по определен начин реагирайки на нещо. Най лесното нещо е да се каже :Детето Ви е лошо, и да се прехвърли отговорността.
Извинявам се ама тази учителка  толкова ли не е на ясно каква е причината за държанието на детето. Не смятам че без причина то ще се държи така.Или има проблем който просто се прикрива.
Не  зле да позадълбаеш в тази насока , може детето просто да се чувства обидено или засегнато от отношението на съученик или учител и да изразява това негов си начин.Не всички деца тичат при родители и учители с оплаквания за всяко нещо, някои го преживяват без да кажат но пък подсказват с реакция че нещо не е наред.
Аз също вярвам, че ако се намери причината за поведението, ще е по-лесно да се намери решение.

Но мисля, че това е основно задача на нас родителите - ако ние не можем да отделим достатъчно време и внимание на децата си, били те 3, 4 или 5 примерно, как очакваме учителите да го направят, които имат пълен клас, плюс материал за преподаване и всичката бумащина, да са в наясно какво се случва с всяко дете там и у дома, да създадат връзка с всяко дете, за да може да споделя с тях и т.н. Не че не би било хубаво, но не ми звучи реалистично.

Общи условия

Активация на акаунт