Кюретаж и забременяване след това - тема 78

Дани, нормално е да се сдухваш и да ти е тежко. Поплачи си и си дай време.
По-добре да изплачеш болката, отколкото да я държиш в теб.
С времето нещата ще поулегнат. На мен сили ми даваше фърчането по изследвания, за да съм сигурна че ще направя всичко възможно да не се повтори. Като събереш сили виж списъка на първа страница на темата.
Други момичета започват спорт, или други занимания, които да им отвличат мислите.
Стискам палци за бързо възстановяване - психическо и физическо.

Аз да се похваля ли, да се оплача ли
Всичко ок вчера на прегледа уж, видяхме ембрионче, чухме сърчице ( 6 седмица + 4 дни )  и накрая док ми показва някакви тъмни петънца, които предшествали отлепяне ( не било още отлепяне ).
Та, увекичи ми утрогестана на 2 пъти по 3 бр с цел да набъбне лигавицата и да се запълнят тези празнини......
Всъщност каза, че няма нищо страшно, защото взимаме мерки това да не се случи (отлепянето ) , ама аз даже не успях да се зарадвам от пулсчето....... Притесних се 

Бамболинка, дано се притесняваш напразно....
Стискам палци всичко да е наред до финал!

Какво са тъмните петънца, течна кръв ли или съсиречета вече? Спря ли ти аспирина, ако изобщо взимаш такъв? Не е фатално и отлепяне да има малко, стига да се вземат мерки наистина.

Salsisha, не е кръв , нито съсиреци , а нещо като не добре запълнено пространство .... Уфф , не мога да го обясня ....
Пия всеки ден Ап и всеки ден Клексан 0,4 слагам.
Виж, вдясно на снимката , където е ембриона, се виждат едни по тъмни участъци.....

Бамболинка, не може да не се радваш на сърчице, трябва! И аз така , не се израдвах много на моето след миседа, от страх! После последва друго , но е друга тема😶Щом док е увеличил и утрогестан ( това е май максимална доза) , постарай се да бъдеш спокойна 😍Този път ще е до финала, ще видиш ❣️❣️❣️

Бамболинка, разрехавяване на лигавицата е това.
Гледай повече да си почиваш и всичко ще бъде наред. Вземай си позволената доза прогестерон и си следвай терапията

Да, сигурно е само онзи кишав слой, sludge, прогестерона би трябвало да свърши работа.

Джиджис, много съжалявам за случилото се с теб. След първата загуба с моето момче решихме да се разделим, което беше много болезнено и за двама ни. Аз бях излязла извън границите на нормалното поведение, държах се ужасно с всички. След три месеца се събрахме, като си дадохме втори шанс. Сега, след втората загуба правим всичко възможно , за да сме заедно и да се борим заедно. Надявам се нещата да се оправят и да ти се случи това, което е най-доброто за теб! Късмет!

roza_damascena, благодаря за подкрепата и споделения опит. Радвам се , че със съпруга ми успяхме да запазим добрия тон и уважението един към друг, въпреки всичко което ни се случи. Не знам какво ще се случи оттук нататък, но се надявам каквото и да е то, да е за добро. На мен мога да си обещая, че ще се опитам все по- малко да ми влияе миналото. Трудно се живее с вина. Аз не можах да превъзмогна случващото се, макар и с психолог. Остана страхът, че никога няма да се случи на мен чудото, да имам свое дете, започнаха паник атаки, които често бърках със здравословни проблеми, но са си били чисто на психологическа основа, започнах да игнорирам близките си, приятелите си, съпруга си. Започнах да се държа все по- лошо с тях, макар и да не си го признавах. И ето крайния резултат...

Момичета, споделям всичко това не само за да ми олекне, но и някоя от вас, ако се припознае в думите ми, да се замисли преди да отблъсне важен за нея човек.

напълно ви разбирам, и аз бях тръгнала по този път и да не казвам големи думи, на моменти съм доста близо (((( много е лошо, не знам кое е за добро, дано сме живи и здрави, пък другото някак ще го оправим, но е лошо, когато с години сме градили нещо, да го разрушим (((( и все пак усилията трябва да са от двете страни, иначе няма да се получи

Здравейте и от мен..
Чета ви редовно, но просто нямам какво да кажа и за това си стоя мълчаливо...
За жалост всяка една раздяла е болезнена и лично мен ме натъжи да чуя, че след тези загуби и преминаването през ужаса се е стигнало до нея, но дано да е за  добро и за напред да има само положителни емоции. За обвиненията... Ще съм банална, но все пак да си го кажа - няма за какво да се обвинявате. Да не би да сме отишли да сме направили аборт или съзнателно да сме навредили, че да се стигне до абсурдния край. Разбирам ви напълно как се чувствате, но трябва да намерите сили във вас да си дадете кураж, за да може да продължите. За жалост нито форума, нито някой коментар тук могат да ви помогнат, ако самите ние не искаме да излезем от тази дупка. Бях в нея 7 месеца..не са много, не са и малко. Дойде второто чудо, видях светлина в тунела и дойде втората загуба след нея осъзнах, че просто не мога, а и с нищо няма да си помогна ако единственото нещо, за което мисля и което правя е да стоя изчислявайки О, вглеждайки се във втората чертички, гледайки бременните си приятелки или тези, които вече гушкат рожбите си. Не че не го мисля ..и при мен идват мисли, че сега можех да съм мама на 4 месечен бебок, но когато нахлуят се спирам и си казвам, че и това време ще дойде рано или късно, а ако все пак не ми е писано да бъда биологична майка ще осиновя( като цяло това ми е втората мечта, но след като вече имам едно биологично дете...). За сега имам силна подкрепа (до колкото това е възможно) от човека до себе си, но дори живота в някакъв момент да раздели пътищата ни пак ще се боря и ще вярвам, че ще дойде нещо добро.
Уф пак ви надух главите.. извинете ме за дългия пост.

Имам и едно въпросите
Последния месец беше без О, точно в него започнах от 15ти до 25 ти ден аспирин протектор и неоксид. Дали може от тях да се получило това?
Някакви препоръки какво да приемам или идеи за регулация на О? ( Ходя си на доктор, но си събирам мнения за да мога да дискутираме с него евентуалните добавки)
Също така някой има ли с инсулинова резистентност? Аз все още не съм диагностицирана с това, но като направих обременяване ми пропуснаха инсулина...акръвната захар беше на гладно 4,5 след 75г глюкоза и 60 Мин 4,6а след още 60 Мин 3,7 , което май не е много добре.

Напълно подкрепям изписаното от Хера...Омръзна ми да живея в непрекъснати упреци към самата себе, аз да не би да искам това да ми се случва, вече две загуби, от какво да съм...А приятелките ми си друсат децата и само си говорят за наакани памперси. Вече не издържам, но какво да направя? Момичета, много е важно да имате някого до себе си, знам че не всеки има това щастие, но напоследък гледам да се държа и да не рева непрекъснато, защото истината е, че мъжете не разсъждават като нас, на тях им писва по-бързо и нямат нашия праг на търпимост. След преживяната извънматочна бременност ме уверяват, че ще ми се получат нещата, щом другата тръба е ок, но много ме е страх...Ужасно много. По отношение на регулацията на О, моята лекарка ми изписа да пия Иногинол, но не знам дали е точно за регулация...В този смисъл не мога да бъда особено полезна...

Дани, съжалявам за това, което ти се е случило... Всички сме минали по този път..
Джиджис, прегръщам те!
Хера, мисля че маслото от вечерна иглика е с такава цел, но има и други добавки.

При нас пък нещата са точно обратното - след като загубихме бебето станахме по-близки и се заобичахме повече. Иначе дупки е нормално да има, и аз съм ту горе, ту долу, но гледам бързо да ми минава и да не давя околните с настроението си

Хера, може да си имала ановулаторен цикъл - случва се. А може да ти се е паднала овулацията между 2 теста. Най-сигурно е с фоликуметрия.
Като проследяваш овулация, тя обикновено на кой ден е? За всеки случай може да почваш аспирин протект след датата на предполагаемата овулация.
За инсулинова резистентност има отделна тема, питай там да коментират резултатите. Ако имаш ИР имай предвид че нисковъглехидратна диета повлиява много добре - може да минеш и без лекарства. ИР влеяе на качеството на яйцеклетките.