Паническо разстройство - 32

Точно затова те питам. моята работа като кариерен консултант -психолог изискваше повече умение да играеш и да привличаш хората, отколкото да се забиеш в бумащина и да трепериш да не направиш грешка. Обожавах работата си. Дори си носех работа за вкъщи. Затова се сринах след съкращението. Това беше и призванието ми и моята обич и МОЯТА РАБОТА. 

Рената позната ми е твоята история със шефа. Точно за това говорех преди време и аз На мен обаче взе да ми се случва вече когато бях доста навлязла в работата и се справях перфектно. Но и тогава изискванията на шефа станаха повече и повече и тогава изгърмях. Накрая вече не можех да го слушам като ми говори от нерви и ми ставаше лошо. Казвах му, че не се чувствам добре и ме пусна единия ден, а точно бях отишла за 2-ра смяна. После му поисках почивка 1 седмица. И от там вече взех решението, че работата мн ме натоварва и му пуснах предизвестие. Дано при теб да е само тревожност от новостта на работата. В началото винаги е стрес. Стискам палци да мине скоро 🤞🏻
Алина, не можеш ли да работиш на свободна практика или някак си на хонорар? Не съм запозната с тази длъжност какво точно представлява, но не би ли било възможно да си отвориш някакво офисче и някак си да търсиш клиенти?

Ами , Дани, за съжаление в провинцията няма търсене нито на психолози, нито на кариерни консултанти. Докато живеех в София и с преводи се занимавах, но тук в Шумен няма търсене и на преводи от и на руски. Изобщо съм се хванала за главата.

Рената, как добре те разбирам идея си нямаш. Аз затова получавам ПА на интервютата. Само като си представя как ми висва шеф и колеги на главата, докато аз правя нещо и ми прилошава. Аз съм иначе същата. Треперят ми ръцете ако ме гледат, чак мишката не си уцелвам, гласа ми трепери. Адски кошмар. Не знам това кога отминава. След като свикнеш може би, но и естеството на работата е проблем при някои от нас. При мен грешките струват пари и винаги се работи в кратки срокове и под напрежение. Това вече май не мога да понеса, след като се обзаведох и с ПР и трябва да мисля как ще сменям професията или изобщо какво ще работя.

Алина, не знам дали използвате фейсбук, но там има доста групи за паническото разстройство и като чета - много хора от малките градове се оплакват не само от липса на лечебни заведения, но и от липса на психолози.  Някои психолози пишат в тези групи и дават безплатни консултации в определен ден и час от седмицата. И така от уста на уста можете да си намерите допълнителна работа във вашия град. 
Доколкото прочетох,  сте се сринала заради съкращението... Не се предавайте!
И аз като Рената преживях ужасни паники, когато започнах работа. Беше ми ужасно напрегнато. Сега като си спомня колегите и шефът не бяха лоши, а моето вътрешно и постоянно напрежение ми играеше лоши шеги.

Ползвам фейсбук, но аз се чувствам по-сигурна като училищен психолог. Няма как да приемам хора и да им предлагам консултации при положение, че самата аз не съм в кондиция.  Докато с учениците е различно .....и проблемите им са различни. Едно е да се занимаваш с превенцията на проблеми, друго е да носиш отговорност и да съветваш за проблем, който самата ти имаш... Другата ми специалност е доктор по филология....вече се чудя дали да не се завърна към това поприще, ама като не ми е обич 

Спешно някой да ми прати 1 блистер ривотрил. Умирсм. Доставката ми не вдига.
Или ми дайте координати.

Али, хубави специалности имаш. Трябва да ги реализираш. А съм сигурна, че като почнеш работа и ако е това, което искаш, ще забравиш за тези си страхове. Трябва да се почне от някъде... няма как. Все пак ти желая успех и вярвам, че изходът е съвсем на близо

Благодаря ти, Дани. И аз се надявам да изляза от тази дупка, че е отчайващо.

Джери, как си? Хора, пратете й ако имате лекарството. Дончев, ти нали имаше. Къде изчезнахте всички?

Нямам такова лекарство. Баща ми приема Клонарекс и ми беше казал, че било като Ривотрила, но не съм запозната. А и живеем в различни градове. Виж ксанакс имам, ако нещо...

Лъвли, благодаря ти за подкрепата!  Уредиха се нещата за утре! Бях готова да си разпечатам и напиша рецептата и да ходя и връщам на стоп до Делчево да си ги купувам.
Ей, наркомани ни направиха. Лошо ти - бам диазепинче, почващ АД, пак с тях.  Отиваш при личните, изписват ти ги. Никой не казва как да ги спираш. Психиатрите - при нужда, ми обяснете от нужда, че гаджето не ми се обажда, до майка ми е с инсулт има голяма разлика. Един пред мен вчера купува няколко опаковки лексотан, че ми идваше буквално да го обера.
Щяха да ме видите по новините и да обвиняват мен. Да сигурно наркоманка щеше да излезе от мен.
Няма разумно предписване в тая държава. Толкоз ти се полагат и това. Ние, все търсим утеха в тях и ... ги свършваме бързо.
Не осъзнават и привикването. Тук, че станах много дълга, а не е типично за мен все си спомням един цитат от книгата Алкохол на Калин Терзийски (сега, т.е. в последните 4 години не му гледам цирковете, особените). Та той нали по професия е психиатър.Мисля, че описваше част от работата си в Курило.
Написа че, спира алкохола, и наистина го спря за 5-6 години. Но написа, че е пил три бензодиазепина и няма да спре (щото като е поркал е пил и тях) от раз. Не ги помня кой бяха, все тая, но описваше и колко са страшни последствията от рязко им спиране.

Това е неочаквано за мен, сега щях да търкалям  от тази , после от онази страна на леглото и да треперя.
Тати ме почерпи бира, а нали не е пияч и неговата изпих.
Та идеалното отказване от диензодиазепините е антопсихотици и лек алкохол!

Аз бях писала, че имам малко ксанакс и не го ползвам, ей така ще изгори, единия май от 0.25 е годен до края на Април, от 0.5 до юни. Няколко блистера са.

Ох, Джери, радвам се, че си уредила въпроса, ама то е временно решение де. И аз си кютам с лексотана, ама го взимам по 1/4, обаче вече го усещам, че не ми действа тая доза. Аз засега не съм привикнала, защото го взимам само при нужда, което е засега на около 10 дена. Но усещам, че си мисля за него. И ме е страх, че и аз ще стана много зле ако свикна да си го взимам. А отделно, че атаките ми си зачестиха. През 2008 почнах с по една на година, сега съм с една на около две седмици. Страшен ужас. И аз както някои знаете не съм на АД, а ако почна и там също ми дадат успокоителни, направо си мисля, че няма да успея да ги спра никога. Добре бе, няма ли никакъв лек за тая гадост, бе? Разбирате ли, че аз оня ден се мятах като заклано агне часове, докато отмине това нещо. В леглото, умирам от жега, задушавам се, дишам на пресекулки и умирам...убедена, че апокалипсиса е дошъл. А после умирах пък от студ, тресе ме, спах часове и чак на другия ден вечерта бях по-добре. При вас колко време трае една атака? При мен стават все по-дълги.
И вече от множество хора (от тълпи, а то в градския в София е неизбежно вече) имам страх. Чудя се да не обърне цялата работа на агорафобия при мен, че тогава вече ще стане интересно.

Някой от вас взима ли Зикалор и как му действа?