Паническо разстройство - 32

Положението в темата хич не е розаво,като гледам.Аз до някъде съм съгласна с Алина,че от клиника до клиника има огромна разлика.Тук все пак говорим за клиники,а не за държавни психятрии,и чесно не съм убедена,че някъде се вписва депресията и леките ПР.Дори и да е така,имам приятелка болна от шизофрения влизала е в болница поне 4 пъти,но с намирането на работа за сега няма проблем.Аз също много се страхувам от тези болници,приемам ги за крайна мярка,но понякога когато човек сам вижда,че не издържа и не може да се справи това е варянт.В крайна сметка,когато човек не може да се справя вече сам и не вижда изход варянтите са два,и клиниката е по добрия.

Здравейте, как се справяте с натрапливите тревожни мисли? Проблемът е, че осъзнавам, че са глупави, но не мога да се отърва от тях. Да не говорим, че са за абсолютно измислена ситуация и направо ме е срам да занимавам близките си с измисления си проблем. С две думи: на паркинга пред входа ни спира един нагъл съсед от съседния блок, но не с автомобила си, а с камиона си. Аз се дразня от това, но знам, че не мога нищо да направя. И този омагьосан кръг ме кара постоянно да мисля за това - кога ще пакрира, защо паркира, т.н. И се дразня и така нататък. Направо не знам - мисля, че ще се побъркам. Как да си помогна?

Дораан,аз имах същия проблем.Бях свикнала с тревожността,треперенето,главоболието,че и с натрапливите мисли ,когато бяха рядко и не толкова обсебващи.Но преди няколко години положението си стана нетърпимо,просто постоянно мислех,мислех и мислех,ама такива глупости превъртах по хиляди пъти,знаех,че са глупости,че е лудост дори да ми минават през главата,но те не спираха.Превъртах по хиляди пъти стари грешки,и се самообвинявах,за всякакви щуроотии.Абе факт беше,че мислите ми въпреки знанието ми,че са глупости само докато се появат и се разтрепервах,ставах тревожна и все се чуствах виновна за нещо.Беше си ад,първо защото вината и тревогата ме ядяха,второ защото знаех,че мислите ми са не реални,но въпреки това ме тормозеха,и трето не можех да споделя с никой,защото трябва да си луд,че да мислиш такива неща и те да те тревожат.Например карам в дъжда ,куче минава пред колата аз спирам.Прибирам се обаче и се почва,охх аз не го блъснах.Ох ами ако го бях блъснала,абе аз хубаво ли видях,че не съм го блъснала,да се върна ли да видя мина ли или го блъснах и така до незкрай за всякскви такива.Мога да кажа,че от известно време ги преборих,тактиката е,че се предвам и приемам най лошия варянт и продължавам.Другия работещ начин при мен е излизане,разходки,хора ,просто когато съм ангажирана натрапливите мисли ги отлагам ,отказвам да ги мисля ,а те по трудно пробиват,когато мислиш за друго.Оплътнявам си времето с книги,работа,спорт ,деца и колкото по рядко ги допускам толкова по глупави ми изглеждат и по рядко ги допуска.Най лошо при натрапливостите е свободното време,и затварянето в къщи,тогава животат ти може да стане ад.

Да, натрапливите мисли и на мен са ми проблем. Обаче при мен е малко по-различно. Аз освен, че все нещо преповтарям в главата си и анализирам, напоследък съм почнала да превъртам до полуда в главата си като на филм - случки, особено ако съм имала среща с хора. Като отида например на интервю (нали сега съм на тая вълна) и после почвам. Два дена се върти в мойта глава като на филм тази среща, от начало до край и после пак от начало до край. До изтощение. Кънти ми в главата кой какво казал, някакви реплики се въртят нон стоп. Не знам как да си ги махам тия неща от главата. Много съм станала впечатлителна. Всичко ми прави впечатление и после го въртя. Ужас е това просто. Не мога даже да спя. Това даже според мен не е просто тревожност, ами си е обсесивно компулсивно разстройство вече...не е нормално толкова да се върти едно и също и да откачам.

lovely ОКР си е да,аз когато стана нетърпимо потърсих психолог и тази диягноза ми каза.Аз в началото просто пробвах да откагам,например идват мисли за случка и в момента ,който осъзнавам,на къде отиват нещата решавам ,че няма до го мисля днес,утре може,но днес ще си дам почивка от анализи,и утре така и ставаше.Но веднага в който дойдат просто намирам нещо реално ,което да мисля и правя.Другото,което правя е например започвам да се обвинявам за интервю,и си казвам ок,аз го провалих,аз съм виновна и какво сега.Така страха и тревогата от мисълта някак спира да те плаши и осъзнаваш,че какъвто и да си трябва да продължиш.

Добре, а някакви медикаменти приемате ли за облекчаване на тревожността и паниката? И колко време трябваше, за да излезете от дупката?

На мен натрапливите мисли много ми намаляха от сероксата и изобщо си бях много добре, но преди 3 дни леля ме почерпи с домашна 50 градусова ракия и аз понеже от 7 месеца не бях пила, направо се улях. сега 3 дни не мога да дойда на себе си и ме е страх да не съм прецакала тотално лечението си 

Споко, не си.

Аз пък с моя страх от болеати тамън се стабилизирам, и разбирам някоя простотия. Честно, не искам да знам вече, невежеството верно ще да в блаженство.

Явно клубът на натрапливо мислещите е доста голям, но това не трябва да ни притеснява. Всеки си има своите нежелани мисли, но просто при някои са по-ярко изявени, или пък май им обръщаме доста внимание.

Само натрапливи мисли ли имате или и компулсивни действия?
Защото ОКР се проявява с натрапливости ( обсесии) и действия ( компулсии).

Аз съм с Паник атаки от доста време. Посещавах психолог положението се овладя доста сполучливо. Била съм и под хипноза. Понякога си правя и самохипноза. При мен проблема е че ме е страх да пътувам на дълги разстояния и получавам симптоми като гадене, повръщане и ред такива от сорта .Също така съм посещавала и хомеопат.Пих около 5 месеца едни хапчета в различни дози и се чувствах меко казано спокойна направо бях в супер настроение. Когато се почувствам тревожна, единственното лечение за мен е Капките на д-р Бах за спешна помощ.

Дайте някакви координати на този хомеопат. Аз искам да посетя такъв, не само за ПР, ами и за други проблеми, но не знам някой, който да ходи на такъв.
Хора, да ви се оплача. Почнах работа, но се разделихме след 10 дена, основанието е, че съм работела бавно. А аз се опитвах да си работя в съвсем нормално темпо. Но мениджърката (те не беше точно такава, но така да я наречем) непрекъснато ме пришпорваше, че трябва по-бързо да се свършат някакакви неща и аз съответно изпадах в паника и ставах тотално неефективна. Тотално съм се смачкала вече. Не знам как ще я карам. И много ми тежи факта, че няма с кого да споделям. Това ми е най-големия проблем. Аз имам нужда да си изливам мъката някъде, ама нямам толкова пари, че да ходя да го правя да речем пред психолог. Вие споделяте ли с някого? Имате ли си слушател? На мен това ми е най-важното, само като споделям се усещам по-добре.

Аз лично мислех,че имам само обсесии(натрапливи мисли),без ритуали.Но психолога ми обясни,че ритуала не е задължително винаги да е изразен с действия,например да си миеш рацете .Ритуал може и да е постоянното превъртане на случка,докъто не си спомниш и най малкия детайл.Или пък питаш някой който е бил с теб ,или пък проверяваш неща.Та общо взето ,се оказа,че си имам ковулсии,но аз не ги различавам и не са едни и същи.

Лъвли, аз 2 пъти бях така. От страх да не объркам нещо или не го правя като хората и само - не така, по-бързо и аз изпадах в паника. Забележка - веднага ПА. Колко пъти пиша, че законът трябва да ни защитава. Да не би да не сме инвалиди, психически. Психиката за нищо я нямат в тази държава. Понякога дишевната, защо понякога винаги, душевната болка е много по-силна и самоунищожаваща от физическата.

Айде да не дозавивам надолу темата. Без АД съм, ривотрил по 1 мг сутрин и хлорпротилсен,Али, при нужда. Ми екстра съм си. Но като си спомня до преди 3 месеца зверско ОКР, тея натрапливи мисли, ритуали, вечно в паника, трепереща. Ами нямам шеф, будят ме петли и птички, от тук се гледа Рила и Пирин.

Lovely, ще ти кажа нещо от опит. Тези хора(мениджъри), които се държат по този начин, имат една цел-да те смачкат. Не може на нов човек да обясняваш, че е бавен и да не го окуражаваш. Каква беше работата по-точно? Аз имам лош опит в работата с такава “мениджърка”, която знаеше, че нямам опит в сферата, но ме взе да работим заедно в офиса, за да може да изпъква пред мен. Не искаше да й слагат човек с опит.Толкова злобен човек се оказа, не само към мен, но и към колеги от другите отдели. Имаше си лична драма, която разбрах после, в крайна сметка и тя ми сподели, че страда от ПА и тревожност след време, когато напуснах.
Така, че мила, това, че някой ти казва, че си бавна и не се спряваш, не означава, че е така. Грешката е в другия човек, изобщо не приемай това, което ти е казала. Просто не си попаднала на правилното място.
Аз единствено тогава съжалих, че не й се противопоставих и не напуснах веднага. Търпях уж да се науча, но това не е редно, защото си вредим на себе си.