Публикувана: 31 март 2018, 10:56 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2018, 12:44 ч.

Загубихте ли приятели заради болестта?

7 351
57
1

31 март 2018, 10:56 ч.

Мнения: 2 199

Интересно ми е дали загубихте приятели заради тежка здравословна диагноза?
Аз да, двама. Мъжа ми има рак. Споделих с приятелите ни и първият приятел каза, че със сигурност ще има разсейки ако се бавят докторите (а бяха минали две седмици), отрязах го. А вторият нямаше време да поговорим, беше на гости, а после не звънна. Чаааак след седмици ми писа съобщение, естествено не отговорих.
Но забелязвам, че и хората сякаш ги е страх да го заговорят.
За щастие повечето са съпричастни и постоянно се интересуват как сме, предлагат помощта си и така.
Знам, че вината не е в тях а и в мен.

# 1 31 март 2018, 11:21 ч.

Мнения: 5 819

Какво да ви кажа за успокоение? И на мене ми е направило впечатление, че когато човек е сериозно болен, всички т.н. му приятели се отдръпват от него, като че ли има чума. Когато този човек се нуждае от най-много подкрепа, тогава разбира, че е останал сам да се бори с болестта. Чувства се предаден и разочарован! Не знам каква е причината - дали заради страх да не се сблъскат с жестоката реалност на живота; дали защото не искат да има негативизъм в живота им; дали просто защото тези "приятели" никога не са уважавали и държали на този човек като техен приятел и са лицемери и егоисти! Хората са казали "когато човек изпадне в беда, тогава разбира дали изобщо има приятели.".

# 2 31 март 2018, 11:50 ч.

Мнения: 1 325

Ние се грижихме за близък роднина, окол 30год., с тежка наследствена болест и мога да кажа, че е неизбежно приятелите да се отдръпнат. Някои си имат собствени проблеми и не искат да се натоварват допълнително, други просто от егоизъм отбягват - да не си развалят спокойствието, има и такива, които пък ги е направо страх, да не би да прихванат от болестта, като че ли е заразна. Но и забелязвам един вид, които просто не знаят как да общуват с тежко болен, притесняват се д не го засегнат или наранят. Много малко са смелите, които се изправят срещу една такава тежка ситуация и проявяват разбиране. Като цяло не е лесно.

# 3 31 март 2018, 12:31 ч.

Мнения: 46 489

Понякога хората не знаят какво е правилното поведение, импулсивно е възможно да кажат или направят нещо неуместно, но ако все пак следващите им действия са адекватни и имат желание да са до вас, дайте им шанс...
Също така вие сте по-емоционални и е възможно да изтълкувате думи, казани с намерение да помогнат, като отрицателни.

Успех в борбата!

# 4 31 март 2018, 12:51 ч.

Мнения: 2 613

Съжалявам за мъжа ви! Кураж и успех в борбата!
Хората се отдръпват защото нито могат да помогнат, нито знаят какво да кажат.
Майка ми почина от рак и сме минали през всички етапи на болеста. Отначало приятелите гледат да дават кураж и да вдъхват надежда, после като видят, че болеста се влошава, не знаят какво да кажат и как да помогнат. А и самият болен няма нужда от съжалителни погледи и въздишки, а от ежедневна грижа, която изисква много време и ресурси,а приятелите нямат възможност да са на разположение винаги. Освен това болният нерядко е изключително чувствителен и емоционален и срещите с приятелите го натъжават и подтискат. Майка, например, не искаше да я виждат в това състояние, да я съжаляват и да се държат с нея като с обречен. Искаше да я помнят каквато си беше -здрава, жизнена и бодра. Некролози също не искаше, не искаше имената й да се веят по стълбове и входове. Като цяло не е лесно...

# 5 31 март 2018, 13:11 ч.

Мнения: 4 411

Понякога хората не знаят как да реагират. Например аз. В такава ситуация не знам дали е удобно да звъня, кога е удобно да звъня. Смятам, че на хората не им се говори и ако решат те сами биха потърсили мен или някого друг. Не смея да се натрапвам.
Имам приятелка, която пребори рака. Докато траеше лечението не смеех да й знъня. После разбрах, че е очаквала подкрепа от мен. Извиних й се и й казах, че наистина не съм знаела как е редно да постъпя.
Успех с борбата и при вас. Приятелите сега не ги мисли, а и не бързай да им се сърдиш. Ако са истински приятели, при нужда потърси помощ от тях. Не очаквай те сами да я предложат, защото може да не знаят как.

# 6 31 март 2018, 13:29 ч.

София
Мнения: 38 426

Аз в момента се опитвам да подкрепям една приятелка, съветвам я да говори с психолог, пращам й линкове, но тя е толкова отрицателно настроена, че направо е зла на моменти.

# 7 31 март 2018, 13:31 ч.

Мнения: X

Цитат на: deskatta в сб, 31 мар 2018, 13:11

"Прикрепям" се към този пост...защото доста точно ме описва.
Въпреки, че майка ми почина от рак, минала съм през това, пак не зная как да подходя и какво очакват да кажа други болни хора.Не съм от хората, които проявяват любопитство, не смея да питам...остава да чакам те да повдигат въпроса за болестта си или лечението.
Отстрани сигурно изглежда като неангажираност и безразличие, но не е така.

Стискам палци да се преборите! Hands Plus1

# 8 31 март 2018, 13:37 ч.

Мнения: 2 199

Благодаря ви за споделените мнения.
Аз знам, че в момента могат да ме засегнат думи, които иначе не бих им обърнала внимание. Но след като мине всичко смятам да поговоря с тях.

# 9 31 март 2018, 13:41 ч.

София
Мнения: 38 426

Във Фондация една от осем има безплатни консултации с психолог. Тук също имаше тема за подкрепа.

# 10 31 март 2018, 14:55 ч.

Мнения: 2 199

Към болницата тук също има психолози. За сега имам приятелки които като им звънна да поговорим винаги се отзовават, а и често предпочитам да говорим за нещо друго не за болестта. Миналата седмица се върнах и на работа за по четири часа в седмицата докато започне хемото. Иначе бях се затворила в нас и не излизах никъде освен супермаркета и болницата.

# 11 31 март 2018, 15:05 ч.

Мнения: 6 166

Моето мнение е, че приятелят който бил на гости въобще не е трябвало да го зовете приятел. Според мен тези, които се отдръпват или стават ангажирани ако има някаква трудност въобще не са били приятели. В нужда най-много се познава кой е с теб и кой е с изгодата. Дръж се с тези, които са с теб и режи смело от живота си фалшивите.

# 12 31 март 2018, 15:43 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 677

И аз се боря с тази коварна болест. Никой не се е отдръпнал, скъсват се да ми звънят и като че ли това ми помага. Да, има моменти, когато с никого не ми се говори, но хората като общо са добронамерени и искат да помогнат.

# 13 31 март 2018, 17:24 ч.

Мнения: X

Хората са различни и в критичен момент реагират различно. Някои търсят активно помощ, споделят, отварят се. Други искат околните сами да се сетят какво им е. Трети се затварят, мълчат, страдат самотно и тайно. Във всички случаи е по-добре да се попита дали има нужда от нещо. Понякога съвсем простички и лесни неща са огромна помощ. Едно съобщение с текст "С какво мога да помогна " не би обидило или притеснило никого.

# 14 31 март 2018, 17:51 ч.

Мнения: X

Цитат на: Няма смисъл в сб, 31 мар 2018, 10:56

Но забелязвам, че и хората сякаш ги е страх да го заговорят.
За щастие повечето са съпричастни и постоянно се интересуват как сме, предлагат помощта си и така.

Ако Ви заговорят ще се оплаквате, че Ви навлизат в личното пространство.
Има факт-заболяване!
Тълкованията са различни, както и поведението.
Всеки по различен начин "реагира", но по принцип е добронамерено.
Нищо не сте "загубили", ако сте го имали.
Hug

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Ще ме помислите за луда…

Проблем с котките на свекървата

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: