Днес получих пратка с мед от глухарче за повдигане на имунитета от една скъпа приятелка от друг град. Сама ми го прати, по своя инициатива. Стопли ми душата.
- Публикувана: 31 март 2018, 10:56 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2018, 12:44 ч.
Загубихте ли приятели заради болестта?
Няма смисъл, успех на мъжът ти с лечението! И на двама ви много сила, вяра и кураж!
Преди близо две години загубих приятелка, която не успя да се пребори, но през седемте години, през които премина през какво ли не и на ум не ми е дошло да се отдръпвам от нея. От друга страна тя беше невероятно силен и позитивен човек и понякога аз имах нужда от нейния оптимизъм.
Преди близо две години загубих приятелка, която не успя да се пребори, но през седемте години, през които премина през какво ли не и на ум не ми е дошло да се отдръпвам от нея. От друга страна тя беше невероятно силен и позитивен човек и понякога аз имах нужда от нейния оптимизъм.
Привет и от мен, Няма смисъл:-)
Съчувствам за диагнозата на съпруга ти и ви пожелавам успех в борбата!
Колкото до загубата на приятели в такъв критичен момент, и при мен (нас)
се получи нещо подобно. Моят мъж беше с рак на черния дроб вследствие на хепатит Б,
и в момента на научаване на диагнозата се оказа съвсем сам, само с мен и един от приятелите
ни за покрепа. Другите не че се отдръпнаха или изчезнаха, но просто като че ли не знаеха как
да се държат, какво да кажат, как да го кажат, кога и дали да се обаждат, дали да идват да го
виждат...Аз бях поела т. нар. връзки с приятелите, понеже съпругът ми хем заради болестта
не се чувстваше добре, хем не искаше да ги търси и да ги притеснява и разстройва излишно...
Отиде си, без да успее да се види с един от най-старите си приятели, а самият той (приятелят ни)
понесе много тежко загубата, и съжаляваше, и плачеше, ама това е то. Каквото и да правиш,
винаги остава нещо недовършено или недоизречено в подобни трагични събития.
Много тъжна тема. Ужасно е, когато се окажеш изоставен от приятели. Всъщност тъжно е за тях.
Отново ви пожелавам успех и сила!
Съчувствам за диагнозата на съпруга ти и ви пожелавам успех в борбата!
Колкото до загубата на приятели в такъв критичен момент, и при мен (нас)
се получи нещо подобно. Моят мъж беше с рак на черния дроб вследствие на хепатит Б,
и в момента на научаване на диагнозата се оказа съвсем сам, само с мен и един от приятелите
ни за покрепа. Другите не че се отдръпнаха или изчезнаха, но просто като че ли не знаеха как
да се държат, какво да кажат, как да го кажат, кога и дали да се обаждат, дали да идват да го
виждат...Аз бях поела т. нар. връзки с приятелите, понеже съпругът ми хем заради болестта
не се чувстваше добре, хем не искаше да ги търси и да ги притеснява и разстройва излишно...
Отиде си, без да успее да се види с един от най-старите си приятели, а самият той (приятелят ни)
понесе много тежко загубата, и съжаляваше, и плачеше, ама това е то. Каквото и да правиш,
винаги остава нещо недовършено или недоизречено в подобни трагични събития.
Много тъжна тема. Ужасно е, когато се окажеш изоставен от приятели. Всъщност тъжно е за тях.
Отново ви пожелавам успех и сила!
Хората не знаят как да реагират, често ръсят глупости. Ограничавайте контактите с такива. Едно изказване не на място може да накара болния да се чувства "пътник".
Аз се борих с баща ми 3,5г, като до последно го убеждавах, че ще стане чудо и ще се оправят работите. Наистина голяма грешка е да се държите с него като болен или инвалид. Давайте му задачи и занимания според възможностите му.
За развитието на рака никой не може да каже какво ще стане, всеки случай е индивидуален. Имам приятелка, която хирурзите я отписаха, но с химиотерапия се оправи и вече 5г е в ремисия.
Много е важно какъв дух поддържа, отчая ли се всичко свършва...
Ако нещо мога да помогна пиши ми на лс
Аз се борих с баща ми 3,5г, като до последно го убеждавах, че ще стане чудо и ще се оправят работите. Наистина голяма грешка е да се държите с него като болен или инвалид. Давайте му задачи и занимания според възможностите му.
За развитието на рака никой не може да каже какво ще стане, всеки случай е индивидуален. Имам приятелка, която хирурзите я отписаха, но с химиотерапия се оправи и вече 5г е в ремисия.
Много е важно какъв дух поддържа, отчая ли се всичко свършва...
Ако нещо мога да помогна пиши ми на лс
Моята приятелка тотално се е отчаяла. По-точно се е вкопчила в болестта и проблема и за нея това е най-важното нещо на света. Говори само за това, при кой доктор била, колко минути чакала, какво й казал. Как хем трябва да започне лечение, хем не вижда смисъл от него. Че ще й изпада косата като че ли я е страх повече, отколкото че ще я оперират. Опитвам се да я заговоря за нещо друго, тя пак се връща на това. "Лесно ти е на тебе, ще видиш като си на мое място" и пр.
Имам доста близки хора с рак, но такова чудо като нейното няма. Все моите случаи са леки, нейното е най-тежкото и най-важното.
А на мен много ми се иска да й помогна, поне малко да променя мисленето й в тази отрицателна насока.
Имам доста близки хора с рак, но такова чудо като нейното няма. Все моите случаи са леки, нейното е най-тежкото и най-важното.
А на мен много ми се иска да й помогна, поне малко да променя мисленето й в тази отрицателна насока.
Мерси Камалия, той се държи супер. Позитивен като е добре работи из градината. Не се оплаква на хората.
Просто забелязах, че хората се отдръпнаха някои, а и двете мои приятелки...
Просто забелязах, че хората се отдръпнаха някои, а и двете мои приятелки...
Чудесно е, че се държи той! Така трябва.
Ноември 2017. Тя даже има една операция вече.
Между другото, тя от преди си беше такава, сега просто това държание се е увеличило, но тя отказва да го приеме като нещо извънредно, според нея си е нормална. А аз я виждам - като започне да говори не може да спре, лесно се обижда, жестикулира, оправя си ту косата, ту шала...
Между другото, тя от преди си беше такава, сега просто това държание се е увеличило, но тя отказва да го приеме като нещо извънредно, според нея си е нормална. А аз я виждам - като започне да говори не може да спре, лесно се обижда, жестикулира, оправя си ту косата, ту шала...
.Винаги ще съм и благодарна!
А аз ти пращам хиляди благословии Преди 8 години ми беше пратила много мило съобщение на лични, още го пазя.
Преди 8 години ми беше пратила много мило съобщение на лични, още го пазя. 
Не се сърдете на хората. Повечето не знаят как да реагират, а много имат собствените си страхове, свързани с тази болест и смъртта.
Не се изолирайте, не се сърдете, а напротив покажете и направо си кажете как предпочитате да се държат околните. Искате ли съвети и рецепти /защото всеки, каквото чул ще ви разкаже, а вие няма как всичко да направите, така започвате да се натоварвате, че пропускате нещо/ или бихте искали да не се споменава болестта.
Прегръщам ви силно и ви желая победа над болестта.
Ние сме вече със 3 загуби и 1 победа над рака.
Мамицата му убедена съм, че това е шибан вирус и някой ден ще се лекува с лекарства от всяка аптека. Но до тогава пием добавки, цедим сокове, терапии, спорт и колкото може повече движение и вит. Д + С.
Не се изолирайте, не се сърдете, а напротив покажете и направо си кажете как предпочитате да се държат околните. Искате ли съвети и рецепти /защото всеки, каквото чул ще ви разкаже, а вие няма как всичко да направите, така започвате да се натоварвате, че пропускате нещо/ или бихте искали да не се споменава болестта.
Прегръщам ви силно и ви желая победа над болестта.
Ние сме вече със 3 загуби и 1 победа над рака.
Мамицата му убедена съм, че това е шибан вирус и някой ден ще се лекува с лекарства от всяка аптека. Но до тогава пием добавки, цедим сокове, терапии, спорт и колкото може повече движение и вит. Д + С.
Здравейте,
И при мен беше същото. Никой не смееше да ме пита. Хората просто незнаят как да реагират. Най-тежко ми беше, когато шефката се държеше с мен все едно нищо няма. Един ден ми дойде в повече и я извиках в една стая. Казах и, че ме натоварва с отношението си и имам нужда да говоря за това. Ако има някакви въпроси да ме пита и ще й споделя. Тогава тя почна да ми задава въпроси и двете се успокоихме. От тогава минаха 4 години, но вече постоянно ме пита как съм, как ми минават прегледите. Някои хора имат нужда от прямост за да разберат, че няма нищо страшно да попитат, но трябва да дойде от ваша страна. Така няма да се притесняват от натрапване.
Успех!
И при мен беше същото. Никой не смееше да ме пита. Хората просто незнаят как да реагират. Най-тежко ми беше, когато шефката се държеше с мен все едно нищо няма. Един ден ми дойде в повече и я извиках в една стая. Казах и, че ме натоварва с отношението си и имам нужда да говоря за това. Ако има някакви въпроси да ме пита и ще й споделя. Тогава тя почна да ми задава въпроси и двете се успокоихме. От тогава минаха 4 години, но вече постоянно ме пита как съм, как ми минават прегледите. Някои хора имат нужда от прямост за да разберат, че няма нищо страшно да попитат, но трябва да дойде от ваша страна. Така няма да се притесняват от натрапване.
Успех!