Mom of 3, Много, много точно казано. Никой не знае, какво ще му предложи живота и дали и него някой няма да го съди, без да има такова право
- Публикувана: 1 апр. 2018, 10:20 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2018, 22:10 ч.
Любовницата ми има любовник
Съгласна съм, много често хората наричат депресия състояния, които не са. Ходенето при психолог определено помага, но много хора в България го приемат, като проява на слабост или лудост.
Дали жена му е депресирана или не, никой не знае. Ако е разбрала, какво се случва е можела да се разведе или да се съгласи на развод, когато той и е предложил. Тогава нямаше да я има и драмата и можеше и двамата да са с правилните хора и да не им изневеряват или те да го правят
Дали жена му е депресирана или не, никой не знае. Ако е разбрала, какво се случва е можела да се разведе или да се съгласи на развод, когато той и е предложил. Тогава нямаше да я има и драмата и можеше и двамата да са с правилните хора и да не им изневеряват или те да го правят
Аз лично съм преминала през ада на паническото разстройство и само, който не е минал през това - не знае какво е!
Това не е избор да си депресиран или не, а е следствие от натрупания стрес, при който тялото ти реагира неадекватно и ти получаваш неконтролируеми паник атаки на случаен принцип. Може да е докато спиш, на работа, докато шофираш..навсякъде. И те не са породени от моментното ти състояние. Ужасно е и те изцежда като лимон и физически и психически. Факт е обаче, че аз се оправих без лекарства, а с цената на много силна воля, енергия, позитивизъм и най-вече любовта и подкрепата на най-близките ми хора!
Причината една жена да "търпи" е НАЙ-ВЕЧЕ ФИНАНСОВА! На мен също ми отне време да реша и събера смелост, защото не е шега работа нито каприз да се наема да гледам три деца сама. Премерих всичко, претеглих и когато можех и знаех, че ще се справя сама- го направих!
Аз пък съдя. И съдя с правото на човек, който изпълнява собствените си критерии в отношенията си с другите. Но обикновено тези, чиито критерии са особено широко скроени, са склонни да прилагат широтата единствено тогава, когато не е на техен гръб. С други думи, широката скроеност често е свързана с двоен стандарт: аз мога да изневерявам, но когато на мене ми изневеряват, това не е ОК. Има обективни критерии за отношенията между хората. Има граници, чието престъпване е с определена цена. Не че не могат да се престъпват, просто си има последици. И е глупаво човек да се сърди в такива случаи, че се налага да тегли последиците. Това важи и за мен. Ако някога се държа неморално или жестоко, няма да очаквам някой да ме "разбира" и "да не ме съди".
Като казвам, че "съдя" някого, това не означава, че ще ида да го замерям с камъни. Напротив, жив и здрав да е, да си живее живота, даже в повечето случаи не си правя труда и да обяснявам отношението си. Но да не очаква, че ще получи аплодисменти от мен за простотиите си или моето доверие/приятелство/подкрепа.
Като казвам, че "съдя" някого, това не означава, че ще ида да го замерям с камъни. Напротив, жив и здрав да е, да си живее живота, даже в повечето случаи не си правя труда и да обяснявам отношението си. Но да не очаква, че ще получи аплодисменти от мен за простотиите си или моето доверие/приятелство/подкрепа.
Неприемането не е осъждане.
Не е приемливо за нея - тръгнала си е.
Ти не харесваш, но не заклеймяваш, не втикитираш, даже не обясняваш.
Докато уважаваш шравото им да живеят така, само хигиенизираш своята си среда така че да съответства на твоите разбирания. Не съдиш тях, а се грижиш за добра хармония около теб. Няма толерантност. Тя е сбъркана напоследък и като дума. Има отказ от вездесъщост вместо това.
Не е приемливо за нея - тръгнала си е.
Ти не харесваш, но не заклеймяваш, не втикитираш, даже не обясняваш.
Докато уважаваш шравото им да живеят така, само хигиенизираш своята си среда така че да съответства на твоите разбирания. Не съдиш тях, а се грижиш за добра хармония около теб. Няма толерантност. Тя е сбъркана напоследък и като дума. Има отказ от вездесъщост вместо това.
Ами аз се схващам много разликата, то и практически няма значение. Струва ми се доста шизофренично това: критериите ми важат само в близкото ми обкръжение. Ами имам си мнение за хората и то не се променя според това, дали тези хора живеят около мен или не. Някои одобрявам, други - не. По тази логика дайте да дадем морално право на наркотрафикантите да си упражняват занаята, ако имаме късмета да нямаме досег с такива. Та така. Не понасям лъжци, подляри, лицемери спрямо близките си, не понасям насилници, нито хора, които градят положението си върху труповете (образно казано) на другите. Въобще не уважавам "правото" на изневеряващите да плюят върху постоянния си партньор. Не уважавам "правото" на някого да наранява другите, за да се забавлява повече. Без значение дали съм лично засегната. Просто са ми противни такива индивиди. Съдя ги без никакви угризения.
Ето, и Мама на трима не е простила на изневеряващия си съпруг. Развела се е.
Това не значи, че го съдя. Разбира се за мен, той не е постъпил правилно и реших, че не мога повече да живея с него. Но не съм си позволявала да го плюя пред децата, че той е такъв или онакъв. Той с мен е постъпил зле, но на децата си остава баща. Това няма как да го променя. Така, че продължавам си живота напред и не си хабя нервите да съдя хора, които не са в живота ми!
Той с мен е постъпил зле, но на децата си остава баща. Това няма как да го променя. Така, че продължавам си живота напред и не си хабя нервите да съдя хора, които не са в живота ми!
Но, предполагам, не учиш децата си, че изневярата си е право на избор и е в реда на нещата, само с тебе по случайност не се е получило добре?
А, без съмнение тя прелива от щастие, че НМ си го слага с магазинерката!
От горните постове човек може да си извади точно такова заключение: че всеки има право на избор как да живее, без морал, без ограничения, никой никого да не съди, обаче да не ни се случва на нас, че тогава ще се наложи да си хигиенизираме обкръжението.
Аз не съм против полигамията, комуните, груповия секс, дори и по-нестандартните сексуални практики. Стига обаче всички партньори да са уведомени и съгласни. А когато някой от партньорите бива лъган, това не е ОК, определено не е. И аз лично осъждам такова поведение. Независимо дали познавам лъжеца, или не. От което ни най-малко не ми страдат нито апетитът, нито сънят.
От горните постове човек може да си извади точно такова заключение: че всеки има право на избор как да живее, без морал, без ограничения, никой никого да не съди, обаче да не ни се случва на нас, че тогава ще се наложи да си хигиенизираме обкръжението.
Аз не съм против полигамията, комуните, груповия секс, дори и по-нестандартните сексуални практики. Стига обаче всички партньори да са уведомени и съгласни. А когато някой от партньорите бива лъган, това не е ОК, определено не е. И аз лично осъждам такова поведение. Независимо дали познавам лъжеца, или не. От което ни най-малко не ми страдат нито апетитът, нито сънят.
Той с мен е постъпил зле, но на децата си остава баща. Това няма как да го променя. Така, че продължавам си живота напред и не си хабя нервите да съдя хора, които не са в живота ми!
Но, предполагам, не учиш децата си, че изневярата си е право на избор и е в реда на нещата, само с тебе по случайност не се е получило добре?
Няма нужда да ги уча за изневярата. Стига ми да ги науча да са хора с достойнство, ценности и обичащи семейството и те сами ще разберат останалото. Все пак не мога да ги предпазя от всичко, а и мен именно трудностите са ме направили човека, който съм днес. Години след раздялата, сега съм благодарна на бившия ми за уроците които научих и му желая щастие!
А как ще ги научиш на достойнство и ценности, ако не е сигурно кое е добро и кое е лошо? Нали няма морални категории?
Сама си противоречиш. Хем говориш за определени ценности, хем нямало значение дали се спазват, защото който не ги спазва, пак си е готин и никой няма право да го съди.
Любопитно ми е как действа това в практиката. Примерно детето ти те лъже за нещо. Ти какво му казваш? Това е твой избор и е все тая дали лъжеш?
Сама си противоречиш. Хем говориш за определени ценности, хем нямало значение дали се спазват, защото който не ги спазва, пак си е готин и никой няма право да го съди.
Любопитно ми е как действа това в практиката. Примерно детето ти те лъже за нещо. Ти какво му казваш? Това е твой избор и е все тая дали лъжеш?
А, без съмнение тя прелива от щастие, че НМ си го слага с магазинерката!
От горните постове човек може да си извади точно такова заключение: че всеки има право на избор как да живее, без морал, без ограничения, никой никого да не съди, обаче да не ни се случва на нас, че тогава ще се наложи да си хигиенизираме обкръжението.
Аз не съм против полигамията, комуните, груповия секс, дори и по-нестандартните сексуални практики. Стига обаче всички партньори да са уведомени и съгласни. А когато някой от партньорите бива лъган, това не е ОК, определено не е. И аз лично осъждам такова поведение. Независимо дали познавам лъжеца, или не. От което ни най-малко не ми страдат нито апетитът, нито сънят.
От горните постове човек може да си извади точно такова заключение: че всеки има право на избор как да живее, без морал, без ограничения, никой никого да не съди, обаче да не ни се случва на нас, че тогава ще се наложи да си хигиенизираме обкръжението.
Аз не съм против полигамията, комуните, груповия секс, дори и по-нестандартните сексуални практики. Стига обаче всички партньори да са уведомени и съгласни. А когато някой от партньорите бива лъган, това не е ОК, определено не е. И аз лично осъждам такова поведение. Независимо дали познавам лъжеца, или не. От което ни най-малко не ми страдат нито апетитът, нито сънят.
Нямах предвид това, а именно че не може да съдите хора, които изобщо не са част от живота ви. Аз осъдих бившия не защото е имал афера или се е влюбил, а защото искаше да си я продължи, но и да остане да живее с мен и децата. Иначе след като някой иска да е с друг или обича друг или като Капонето иска да чу*а друга тайно, никой не е в състояние да го спре!
Аз приемам неговите желания, стига той да приеме моите - да не живее с нас! Супер просто и лесно! 😉