С какво ви дразнят свекървите - тема 93

Гугъл, звучи като да сте отскоро семейство, вероятно още не се познавате достатъчно добре, за да усещате по-точно реакциите и езика на другия. Напрегнати сте явно, щадете си взаимно нервите. Аз съм от устатите снахи, та мога да те уверя, че и този подход има един милион недостатъка.
Вероятно свекърите ти, както моите и на много хора тук, са просто една нормална двойка с всичките си плюсове и минуси, както и с много различия в мисленето и възгледите си, дължащи се чисто и просто на възрастта и разликата в поколенията. Помисли си дали не сте в онази фаза в периода скоро след сватбата, когато човек е обзет от едно леко фоново неврозно напрежение и в разни разминавания с близките, които иначе едва ли биха го засегнали, вижда повод да се стресне "ама така ли ще е цял живот", дори и не всеки път да е напълно осъзнато. Скоро човек се успокоява и това преминава, но е важно в този настръхнал период отношенията да не се превърнат в минно поле, че процесът по сближаването после е още по-голям екшън.

Сагата с бебешките обички е един път!

Гугъл, я разкажи пак историята как са ви видели по тв на онзи маратон! Не ми се рови да я търся назад, а помня, че се смях яко

Егати...глупаците. Явно за някои хора подаръкът е стойностен само ако е нов, лъскав и струва еди-колко си.

О не не, аз съм в следващия етап сега. Преди се нервирах, после по-малко, сега съм в много лежерно настроение и дори, когато има изцепки ги приемам на шега. Тези са стари истории. Присетих се за книгата покрай казуса с обеците. Всъщност точно за книгата бях много бясна и малко като ударена с мокър парцал. Но оттогава мина много време и намирам доста смешни елементи в техните приказки.

Хай, за маратона беше епично. Ние винаги крием ходенето по състезания, защото те са адски против това и вдигат панаир, ако дочуят, че ни е минало през ума дори. За тях на състезания трябва да ходят само лекоатлети, защото иначе сме ставали за посмешище. Та веднъж тихомълком им бяхме казали, че ще се поразходим на Витоша малко и отидохме на едно състезания от 13 км до Момина скала. И вечерта както кротко си почиваме, се звъни по телефона с едни викове и бяс, а то - нали е София Столица на Спорта, излъчили старта по новините и нашите гледат гледат и що да видят: техен Гугълов стартира пред всички с "вманичаена" физиономия. Бяха си го сложили на пауза на ТВ-то - старт и фанатичния МП как се напъва напред сред "атлетите". Мина бая време докато спряха да натякват.

Странно, останах с впечатление, че са скорошни случки, понеже сама каза, че не помниш дълго такива неща. Хубаво е, че вече си го задминала тоя етап, не е от приятните определено.

Ох, дочетох за обичките, в оркестъра съм направо. Представям си Земята, 2038ма година. Пловдив и Велико Търново са вече морски курорти, Слави прави нов политически проект в преследване на андроидския вот, декоративните възглавнички от различен цвят се борят за правото да се женят помежду си, и една бегемама тихо ридае над два чифта обици и шепне "как, как ще им обясня на децата в какъв нелеп и несправедлив свят живеят"...

Паднах!

За книгата го запомних, макар че отдавна не се сърдя.

Я, Радика номер 2 се появила.

Не съм попадала в ситуацията с обиците,но все пак разбирам, че има хора за които е важно-"Както има за едното,така да има и за другото!"
В момента съм в "борба" с баща ми ,защото той е точно от този тип хора за които е важно! От един месец ме "тормози" да му кажа какъв лаптоп искам да купи на синът ми (2г. 10м.) ЗАЩОТО,както е купил на племенницата ми така трябвало да купи и на синът ми.Никакви обяснения от рода на-малък е,не е нужно сега,аз ще го ползвам,а не той,каката е на 9г. малкият няма и 3г. .......
Човекът си знае неговото-Аз както съм купил на едното внуче,така ще купя и на другото! Казвам-Добре,изчакай да порасне и тогава. Отговорът- Докато порасне може да нямам възможност да купя и ще се чувствам виновен, че съм ощетил внучето.
Тези мисли и терзания са само в неговата глава.Никога не съм следила колко и какво са дали на племенницата, още повече, че тя е при тях,а синът ми на хиляди километри разстояние, но баща ми не желае дори да помисли, че ще "ощети" внукът.
Просто приемаме,че има хора всякакви и не всичко което е важно за мен е важно и за другите, както и обратното.

И свекърва ми е същата (една зодия са с баща ми, не знам дали е от това).
Ходим си в България веднъж годишно, та лятото ме привиква маминка на аудиенция  и започва да чете от един лист кога,по какъв повод и по колко пари са дадени на каките и съответната сума отделена за моят син ми беше връчена. Разплаках се, защото никога не съм и помислила, че тя се чувства длъжна по някакъв начин.Не мога,каза,да помогна с присъствие или отмяна,но това което съм отделила за каките, съм отделила и за малкия.Така се чувствам АЗ добре!

Понеже темата е за свекървите ще разкажа една случка, но с уточнението, че не ме издразнила - напротив, разсмя ме искрено. Аз съм с много къдрава коса, мъжът ми ходи късо подстриган винаги и само от време на време се вижда, че и неговата е чуплива. Втората щерка до 2 год.беше с къдрици като на негърче. Извела съм я веднъж на площадката пред блока да играе и идва свекървата, сяда при мен и почваме да си говорим. По едно време тя поглежда към детето и изръсва:
- Ей, това, малкото колко е къдраво, също като баща си!
Прихнах и и казах, че да, действително прилича на баща си, тя майка и е само инкубатор. Стресна се тя, погледна ме, осъзна, че и аз съм къдрава и вика:
- Не, бе, не - той наистина като малък беше къдрав и детето напомня на него.
Зарадвах се, че си го припозна детето. На следващата седмица ми поднася една снимка отпреди н-брой години: мъжът ми 3-4 год.седи на предната седалка на колата им - верно къдрав, че и рус, моля ви се, сега няма помен ни от русо, ни от къдраво.

Ама наистина си я има от векове тази дилема снахи и свекърви. Като бях млада снаха, толкова ме дразнеше свекървата, че имах чувството, че като я видя, все едно я нося на рамо и бълвах против нея змии и гущери, за всичко имаше мнение и все каквото тя каже. Най-много негативи по случая отнесе съпругът ми. Защо ли ми е било?
Уверих се, че всичко си зависи от възпитание, манталитет, разбиране, мироглед и т.н.
Млади и стари не трябва да живеят заедно и колкото се може по-далече една от друга.
Сега и на мен ми предстои да ставам свекърва. Само желая младите да са живи и здрави, те са млади / с младостта никой не може да се пребори/. Поколенията са различни и за мен добрата свекърва е: " с кънки на краката, с катинар на устата и с дебело портмоне в ръката". Това разбира се е в кръга на шегата.
Като знам какво съм изпитала и преживяла, не желая да се меся и да се натрапвам. За съжаление няма угодия.
Моята свекърва скоро ми каза, че като са млади снахите, казват колко били зли свекървите, но като станат свекърви, колко зли били снахите.
Важното е младите да се разбират, защото те ще градят семейство.

Гери, със страхотни хора си заобиколена.Грижовни и справедливи.
Страхотно е това.
Цвете, не може да се отрече на свекърва ти, че е съобразителна.
Савич, дано си допаднете със снахата!

Сега чакаме Уиш като най-близо до състоянието "свеки". Или ако има друга майка със син над 20.

Свеки на Великден поне 4 натърти как Звездев готвил дроб-сърмата с домати в ориза. Казваме: "Да, добре е" и продължаваме да обсъждаме нещо за готвене и след 5 минути: Той Звездев...
В интерес на истината ми хареса - киселината смекчава вкуса на дроба, вместо кисело мляко.
Но се сещам как свеки беше толкова остра преди 20+ години, че каквото не е чувала - все едно не съществува. Представям си тогава да бях споменала такава рецепта...

Хах, да. Като мойта и зелето, дето "не се готвело така". И това четири години, всеки път, когато сготвя зеле. И накрая я чувам да обяснява на приятелка по телефона колко вкусно ставало по моя начин...

Моята свекърва беше истински потресена миналата година ,  че не сложих нарязан лук да ври с боба, а го слагам накрая с домати. Заяви ми, че не вярва моята баба (която познаваше и много харесваше) да не слагала лук в началото . Иначе пък има интересни хрумвания, последният боб беше сготвила с парченца пащърнак и беше невероятно вкусен.