Ужасни, смешни срещи

  • 307 647
  • 1 575
  •   1
Отговори
# 1 095
  • София
  • Мнения: 7 031
И мен ме е "зарязвал" един досадник , от когото не можех да се оттърва с месеци. Grinning Караше ме да ходя да му помагам да си избере спалня за новото жилище, което е купил. Да ходим по магазините -аз , той и майка му. Cold Sweat При все че не бяхме гаджета, само ми досаждаше. Grinning После заминах за чужбина за месец и се прибирам и той престана да ми звъни без обяснение. Какво облекчение.
На другото лято си пристига от Америка наш общ приятел, с когото се срещам на кафе , да се видим. От него разбрах че съм "зарязана", не само това. Ами съм "бясна" и "обидена" понеже онзи със спалнята си бил намерил друго гадже ( разбирайте друга жертва ) . И много конфузно било сега да го споменаваме в разговора. Grinning
Седя аз, мигам и не знам за какво ми говори тоз от Америка. Чак до друг континент беше стигнала тази глупост да се разказва. Grinning

# 1 096
  • Мнения: 859
Една съседка казала навремето, че съм осиновена. За "добре дошли" на нашите, вече родители с бебе на седмица. Нашите си отишли спокойно на море, явно са ме чакали седмица-две поне по-късно, но аз съм решила друго. Явно тази жена е била на село месеци наред тогава, не е разбрала, че майка ми е бременна. Нашите са били и над 40-те тогава, за времето си преклонна възраст.. И тази като се изцепила, че съм осиновена.. Само че сбъркала човека, защото майка ми си е ХАРАКТЕР и като била заплашена със съд, така се извинявали после с мъжа ѝ..
А точно тя, всъщност, е осиновила сина си. И направи от него крадец, а такива хора смеят да се бъркат в живота на другите.

# 1 097
  • France
  • Мнения: 16 657
Това с осиновяването е голям между съседски шлагер. И на мен, невръстно дете, са ми го казвали. Злоба човешка.

# 1 098
  • София
  • Мнения: 12 436
Никоя майка не би "направила" от детето си крадец.
Как точно ще стане това, не мога да си го обясня Rolling Eyes

# 1 099
  • Мнения: 4 869
Този междусъседски шлагер за осиновяването и аз съм го преживяла. Това бе всъщност едната причина заради която буквално години съм преживявала депресия.
Казаха ми го когато бях на 12. Съседката се постара да ми втълпи че съм нежелана и прибрана по милост. Нашите разбраха едва когато станах на 19, изцепих се на нашите: Да не сте ме прибирали..... Голям удар бе за майка ми... Дори и тест ДНК направихме. Да ме успокоят. Само че въпреки че разбрах истината, случката продължи да ме яде... Толкова злоба, не знам защо има ...

# 1 100
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Дори и тест ДНК направихме. Да ме успокоят. Само че въпреки че разбрах истината, случката продължи да ме яде...
Не самото осиновяване като такова ти е бил проблема, за това те е яло въпреки че знаеш истината.

# 1 101
  • France
  • Мнения: 16 657
При мен нямаше такива ексцесии. Бях твърде малка за да разбера какво точно ми се казва, въпреки че ми прозвуча много грозно. После като пораснах си дадох сметка, колко си приличаме с баща ми.

# 1 102
  • Мнения: 36 460
Не знам защо едно време беше такова клеймо за някой да е осиновен или някой да е осиновил дете...?!? Нещо като с разводите тогава....Моментално ставаха хора втора ръка.

Силно се надявам, че хората и нещата като цяло в днешно време са различни.

# 1 103
  • Мнения: 859
Ако беше така, нямаше да имаме проблем с престъпността. Има и такива хора - все да си приберат нещо, което считат, че им се полага. И винаги ще намерят оправдание.
Малко са и жилищните блокове у нас, в които няма никакви проблеми между съседите и цари мир и любов.

Никоя майка не би "направила" от детето си крадец.
Как точно ще стане това, не мога да си го обясня Rolling Eyes

# 1 104
  • София
  • Мнения: 12 436
Аз разбирам, че крадци има, но те не са "направени" от майките си да бъдат крадци. Както написахте по-рано.

Последна редакция: вт, 28 юли 2020, 17:26 от miamim

# 1 105
  • Мнения: 1 625
Не знам защо едно време беше такова клеймо за някой да е осиновен или някой да е осиновил дете...?!? Нещо като с разводите тогава....Моментално ставаха хора втора ръка.

Силно се надявам, че хората и нещата като цяло в днешно време са различни.
Все още цари такова разбиране. На мен са ми съобщавали със съзаклятнически тон за колежка
"Ама то ти не знаеш ли, че детето ѝ е осиновено?!"
Явно отговорът ми "Това е чудесно, какъв е проблема?" беше голяма изненада, защото повече пред мен тази тема не е повдигана.

# 1 106
  • Мнения: 334
За съжаление си седи това с негативните коментари за осиновяването, особено при израсналите по време на комунизма. Мои близки роднини заплашиха съвсем сериозно и двамата си синове, че ще ги оставят без наследство ако осиновят деца и сега само реват, че нямат внуци. 🤨
А ми е странно, защото в годините, когато баба ми е била малка (1930-1940) е било популярно по-богатите семейства да осиновяват по-бедни роднински деца или сирачета и никой не го е смятал за странно или грешно.

# 1 107
  • Русе
  • Мнения: 2 731
Няма връзка, но до нас живеят цигани, от онези богатите, уж образовани.В интерес на истината проблеми с тях не сме имали. Та имаха 4 деца, най малкото на около 10 години. Свекърва ми обясни,че е хранениче  взели го от бедни близки. Та явно е практика тук там все още.

# 1 108
  • Мнения: 36 460
Аз лично знам със сигурност за две семейства, осиновили деца и подозирам за още две. Те не афишират с това, разбира се, живеят като всички останали семейства. Намирам го за чудесно, че дават шанс на дечицата....

# 1 109
  • Мнения: 16 173
Не знам защо едно време беше такова клеймо за някой да е осиновен или някой да е осиновил дете...?!? Нещо като с разводите тогава....Моментално ставаха хора втора ръка.

Силно се надявам, че хората и нещата като цяло в днешно време са различни.
Не зная, доколко са се променили, но винаги съм се чудила защо толкова благороден жест е толкова осъждан в милата ни Родина.

Едно от нещата, които ме поразиха навремето, когато се преместих в чужбина е колко спокойно и откровено си говорят хората за осиновяванията, децата знаят, за никой не е драма. И осиновяват и различни раси и никой не го намира за странно като тръгне семейство с 3-4 деца, и бели и жълти и кафяви. Или поне тук, където съм.

Общи условия

Активация на акаунт