Ужасни, смешни срещи

  • 300 643
  • 1 575
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 794
Първа среща с момче което малко харесвах,  в компания беше веселяк и реших да пробвам.
Сядаме в заведение и се започна един монолог какво харесва, мисли и одобрява неговата майка, аз само се усмихвам, не мога да взема думата изобщо.Казах си ще го изслушам, колко ще говори за майка си я, е след около половин час спря, ама се оказа че имал и две по-големи сестри, чието мнение и одобрение също му е важно.
Издържах още около половин час и си измислих някакво оправдание за да си тръгна, нацупи ми се, мислел да гледаме филм у тях, откъде ли му хрумна?!
На следващия ден получих кошница с рози и картичка- "От един впечатлен мъж" Shocked и аз бях впечатлена от себе си, можела съм да издържа цял час като "Мона Лиза", докато се ядосвам какъв карък съм.

# 16
  • Мнения: 11 811
Не съм ходила на първа среща от '92 година, но темата ми е интересна и ще я следя.  Simple Smile За сега фаворит ми е енергоизчисляващият младеж с прасковите и кайсиите.  Joy

# 17
  • софия
  • Мнения: 1 251
Веднъж излизах с един тип, който ме пита какво мо9га да готвя и въз основа на това изчисли колко ток съм щяла да изхабя за 20 години. Ако се оженим, де. На срещата ми каза да избирам какво да ме черпи - праскови или кайсии от близкия пазар. И ме заведе в Борисовата градина, където потъна в сметки за всички възможни неща... Изчисли прецизно всичко, като отвреме навреме ми приспадаше някое готвене с поръчка на пица. Или, че лятото ще спести еди колко си пари от сешоар. Simple Smile Накрая се почувствах като надникнала в бъдещето голяма използвачка. Излишно е да казвам, че втора среща нямаше. Ефекта на изненадата се беше изпарил и знаех всички подробности, които да очаквам....

Този е страдал от ОКР с насока върховно спестяване Grinning

# 18
  • Мнения: 1 403
Каква е тази болест ОКР???

# 19
  • софия
  • Мнения: 1 251
Каква е тази болест ОКР???
Обсесивно компулсивно разтройство - изразява се в мания за чистота, подреденост до най-малкия детайл, мания за спестяване, мания за изгодно пазаруване от типа "пълниш количка за 1000 долара и с ваучери и купони накрая плащаш 10 долара" после редиш 100те четки за зъби, 28 дезодоранта които си купил в склада в гаража Grinning американците са болни хора, има такива и у нас Simple Smile

# 20
  • Мнения: 1 388
Всъщност ОКР обхваща доста повече неща от мания за чистота (явно от епизодите по TLC може би)
"Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство, свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност, основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния." - Wikipedia

# 21
  • Плевен
  • Мнения: 1 642
Преди няколко години,когато още си търсех половинка,излизам на първа среща с мъж.Появява се мъж със дочени гащи и цървули с кал!!!!С кал под ноктите и дълги,дълги косми излизащи от носа,изобщо пълен ужас!През цялото време ми разказваше как хубаво се оре с трактора,когато пръста е рохка...Майка ми ми звънна(бяхме се разбрали да ме спасява ако се наложи) каза че е супер спешно и аз изскочих с 200.Прибрах се в къщи и веднага го блокирах!Беше най-кратката ми среща,само 10 минути!Нямам против селяните,аз също съм израснала там,но селяндурите ме отвращават.Това го казвам да няма възмутени после.Първа среща с друг мъж-сядаме на кафе,аз си поръчвам минерална вода,той кола.Той взе да ми разказва за семейството си-с баща ми и майка ми сме скарани,с брата също,живея с котката си и не ми пука за тях.Извади пачки с пари и през цялата среща ги броеше и прехвърляше.Накрая сама си платих сметката,много му се видяли 60 стотинки за водата....Първа среща с друг мъж-отиваме на разходка в парк.Там се оказа че само аз говоря,той отговаряше едносрично с да и не.Рекох си да млъкна малко,та да може и той да вземе думата.Млъкнах и си ходехме час в тишината на парка,като от време на време бяхме прекъсвани от шума на падащите есенни листа....Излишно е да казвам че нямаше втора среща.А  на една от най-романтичните и мили срещи,момчето беше пътувало с мотор от Атина до Плевен цяла нощ,за да ме види..В Гърция работеше по строежите и след уморителен ден е изкарал цялата нощ на мотора си!

# 22
  • Мнения: 11 743
Още бях ученичка и всъщност не си падах по момчето, но най- добрата ми приятелка ме убеди да пробвам. Излязохме и през цялото време той ми разказваше за бившата си приятелка с подробности. На мен ми беше все едно, защото все за нещо трябваше да говорим, но после чух, че го било срам да ме покани отново, той се е усетил.
Трябва да съм била на 19, един, който не харесвах, ме поканил на среща, но аз не разбрах, помислих, че е идея за разходка, просто. Явих се с още 3-4 момичета. След 7-8 години разбрах, че само аз съм била поканена. После звънеше по телефона по много пъти на ден, започнах да се крия и да не вдигам. Накрая дойде лично, за да ми каже, че не съм го заслужавала.

# 23
  • Мнения: 2 895
На една първа среща дамата се появи с най-добрата си приятелка. После стана така, че с въпросната приятелка се харесахме и станахме гаджета за известно време. Този факт породи известен антагонизъм у оказалата се без кавалер дама.

# 24
  • Мнения: 262
Малко предистория за моята “незабравима“ среща.

Бях на море с приятелки изцяло женска компания. Ходехме в най-популярната дискотека на плажа. В средата имаше огромен кръгъл бар с 4-ма бармани. Ама бармани...то тела ли бе да ги опишеш, тен, танци, усмивки. На бара беше пълно с жени, които полудяваха, само една минута внимание да спечелят от тези мъже. Един от тях обаче вЕрно беше много красив. Мистър Х. Приятелките ми и те крещяха като луди, като започнеше да танцува.

 Една от приятелките ми, която си поръча български алкохол, пожела да си плати, защото искаше да си тръгва. Този същя се държа с нея толкова надменно, обиди я, че сметката била за мишоци, че един вид е бедна. Тя много се разстрои. Извиках го аз тоя барман неземен, красавец и го направих на мармалад, дръпнах една лекция, какъв гнусен нещастник е. Как съди хората, как се има за велик и какъв подскачащ мишок е всъщност той на бара. И така.....до края на почивката прескачаше барове за да ме намери....места ни пазеше, извиняваше се. И накрая ме изведе в един дъжд в окритата част на дискотеката и ме целуна. Признавам си невероятно беше. разменихме телефони и обеща в края на сезона да ми се обади като се върне в София. Изобщо не вярвах, но той взе, че звънна октомври и ме покани на среща.

Срещата.....

Сядаме в един бар и аз си поръчвам водка и кола. Той само водка. Викам си ми барман е човека сигурно обича чист алкохол. По едно време ме попита може ли да си сипе малко от моята кола.?! Казах да, а той постепенно я изпи цялата. Дойде време за сметката и ми каза, че е забравил да изтегли пари, ако може аз да платя и ей сега ще идем до банкомат. Платих разбира се и изобщо нямах намерение до банкомати да ходя. Излизаме от заведението, вали проливен дъжд, и една голяма локва точно до входа. Докато се опитвахме да я заобиколим, аз изпуснах 50 стотинки, които държах в ръка, директно в локвата. Засмях се, казах няма нищо и отминах....но той се върна. Как така ще оставя парите??? Хора наведе се потопи ръце в локвата и започна да опипва цимента отдолу да я намери. След 3 минути, мокри ръкави, мръсни ръце с кал я извади и щастлив ми каза......Аз я намерих, моя си е!!!!!!!!!!!!!!  И я избърса в якето, и си я сложи в джоба. Да казвам ли, че това беше.

# 25
  • Мнения: 2 052

Трябва да съм била на 19, един, който не харесвах, ме поканил на среща, но аз не разбрах, помислих, че е идея за разходка, просто. Явих се с още 3-4 момичета. След 7-8 години разбрах, че само аз съм била поканена.
Simple Smile
Подобно, ама в гимназията. Да е било 10ти клас. Получавам съобщение, ще се събираме класа да ходим на кино и кафе, както дойде, на място ще решаваме какво ще гледаме. Пристигам аз, в цялата си относителна прелест, и гледам насреща - нашият герой. Здрасти, викам, къде са останалите? Ми...не им се било идвало. Запазих присъствие на духа, помислих си - какво пък толкова, ще изгледаме някой филм  и после който - откъдето. Добре, обаче качваме се в киното и се оказва, че следващата прожекция и тези след нея са на актуалния касов хит и нямаме особено много избор. Алтернативата е да пропуснем киното и да ходим да пием кафе, а аз предпочитах малко по-неутралната обстановка, която по-трудно може да се сбърка със среща.
Та така Обич имА шанса да изгледа Терминатор 3 - пуцаница с продъжителност час и 49 минути, според сайта на Imdb,  а според моето вътрешно усещане - около година и половина.
Отгледах си на терминатори тогава и макар да си спомням със смях за случката, повече филми от поредицата така и нямах сили да изгледам. Прощавай, Холивуд...
Скрит текст:
Симпатичен младеж иначе, дано хирургията му се удава повече от свалките едно време.

# 26
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 641
Бях излизала на срещи с едно момче. Умен, интелигентен, перспективен. Е, имаше някои забележки относно облекото, но си помислих, че явно съм прекалено претенциозна в това отношение.Е, явно там е било разковничето. Един ден ме покани в дома си на гости. Нямах кой знае какви очаквания, но това, което видях, дълбоко ме потресе. Без да преувеличавам- все едно ГДБОП бяха правили тараш- тооолкова рсзхвърляно жилищв не бях виждала. Още от вратата се започна с купища разхвърляни обувки и миризма на застояло. Стаите- трагедия- навсякъде бяха разхвърляни дрехи, вещи и учебници, всичко потънало в прах, а банята...о, банята! Направо не е за хора със слаби сърца 😁
Та, опитах се да запазя самообладание, вече знаех, че това е краят на крехките ни взаимоотношение. Не исках да го обидя, беше добро и мило момче. Последаха още 1-2 вяли срещи, естествено НАВЪН и му казах, че май няма да се получи.

# 27
  • Мнения: 11 743
Не съм по темата, но тази миризма... Разбирам разхвърляно и неизчистено, мързи ги хората. Но да проветриш няма нужда от усилие, само отваряш прозореца и така всеки ден. Те такива хора и самите те миришат, дори навън се носи облак аромат с тях. За съжаление имам близки такива.

# 28
  • Мнения: 400
 Страхотна тема!

# 29
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Среща номер 1: Мои познати ми бяха уредили среща с млад и интелигентен мъж. Оказа се, че работи на пристанището. Около час ми говори за кораби. Нямаше втора среща. Нямах нищо против разговорите за кораби, но нямахме нищо общо.

Среща номер 2: Мой познат ми уреди среща с негов приятел. Оплешивяващ мъж на около 45 години, студент по медицина, влязъл да учи платено. През цялото време говореше как му става лошо на упражненията, защото не може да гледа кръв и как преподавателите пускали него и другите лигльовци да си ходят. Явно, който си плаща, има право да не гледа гадости. Докато го слушах и си мислех: "Боже, това са бъдещите лекари на България!". Нямаше втора среща - стори ми се ужасно скучен.

Среща номер 3: С едно момче по фейсбук се уговорихме да се видим на кафе. Той ми каза много настойчиво да не закъснявам. Отидох първа на мястото на срещата. Той закъсня с 20 минути - чудил се до последно какво да си облече.

Общи условия

Активация на акаунт