Ужасни, смешни срещи

Ама то това са има - няма 4 километра... В наай-лошия случай един час разходка с бавно темпо.   Аз не бих потърсила за втора среща някой изнежен като вас.

Не думай!
Как пък няма да тръгна да трамбовам 4-5-6км. с непознат из сокаците. Първата среща е за опознаване и разговор и когато е с някой, който не познаваш е добре да е сред хора, а не в храстите. Пък той нека ме смята за изнежена. Като иска да "спортува" да ходи сам. Досвидяло му се една бира да почерпи или един сладолед, ама инак другите са криви, че не му се вързват на акъла да обикалят като коне.

Джаста Праста ме изпревари. Как пък няма да обикалям с некъв непознат? По-скоро от моя страна няма да има втора среща....Чудо голямо, че ще ме сметне за не-знам-кво-си.

Нищо не са, ако си с маратонки. Ама на токчета по неравен терен...
Предполагам, че като за първа среща момичето се е изтупало официално, а не за разходка сред природата.

Аз тази разходка съм я играла... от началото на морска горе до спирката за Златни и после още малко Целта ни беше Делфинариума. Ако този до мен не беше ММ... да съм го зарязала веднага

Това с обувките ме подсети как ми падна капачката на токчето на една втора или трета среща, не помня. За мое съжаление си купих най-скъпите обувки с първата ми стипендия от университета, за да спася положението

На мен целият ток ми падна ММ (тогава все още гадже) се връща в снега да ми търси тока.

Хехе, историите с обувки се помнят, дааа.
Аз още помня как с първата ми любов сме на среща и аз съм се натъкмила с едни джиджани обувчета на токчета и фръц фръц и токчето тръц и останах без токче. Ама любовта силна, страстта още повече, гори, гори, изгаря и се оказа, че може да ходи и боса. Гаджето сваля обувките, сваля чорапите и стоически ми предлага трандафорите си. Приех, разбира се - той бос и с чорапи в ръка, аз шляпайки до него с големите мъжки обувки в опит да не се пребия и мислейки си, че май в случая да си бос не е съвсем лошо. Но пък на такъв жест как да откажеш. Добре, че времето беше топло и сухо.

Като казахте обувки... с тогавашното ми гадже бяхме в парка, лято е, знойна жега, а аз с пантофки (май така се казваха). Събула съм ги (да, да, доста селско, ама бях тийнка :Д) и седим на една пейка. По едно време като тръгвам да се обувам гледам, че в едната пантовка има пилешко ак*. Как точно там беше нацелило пилето, не знам. Та, гаджето тогава изтича за мокри кърпи, че...

Ох, не че искам да издребнявам, но прото да си изкажа мнението - за мен дори на токчета, рзходка 4 км край морето е далеч от мъчение. Това са асфалтирани алеи специално за разходка. Какви храсти? Какъв спорт? Вече ако срещата не е започнала или приключила поне с едно кафе, това е леко подозрително. Също ако наистина сте били с пола и високи обувки, е било тъпо мъжът да ви предложи да катерите онези стълби. Но и вие не сте били на 5, имате уста и е трябвало да откажете.

Хайде, де, като не искате да издребнявате, ами недейте. Тази тема е за забава, за ужасни, смешни срещи. Както знаем за всеки е различно смешното или ужасното. За едни едно е такова, за други - друго. Аз разбирам споделеното и съм съпричастна. Вие не и толкоз. Сега какво, роман, поема или есе ще пишем в темата на тема :" Е ли ужасно на първа среща да те метнат 4км. пеш опознавайки те чрез разходка или вие сте просто изнежена и втората среща ще е мираж?!"

сега,за протокола-само Станчовата алея е над 3км,ама нейсе....
и,хич не съм изнежена,но ако исках да ме оценяват по спортни постижения,бих се оглеждала в някоя спортна зала,примерно - защото човекът и темпо задаваше

Уговаряме си първа среща в бар  с една дама. Тя не се появи, междувременно се заговорих с барманката и в крайна сметка излязох с нея.

Това,което аз ще споделя не е точно среща,но е доста забавно.Бях на 15 год.,когато на село се появи "нова звезда".23г,фитнес инструктор,с мощен мотор,целият в татуировки.Дошъл си за два месеца от Испания и всички момичета от село му хвърлихме око.Отиваме с приятели да си празнувам РД,но се оказва,че и неговия е тогава,пък и той е решил да празнува в същото заведение(не че на село имаше голям избор😂).Стоим си ние с най-добрата ми приятелка и той ме гледа и ми смига.Всеки път като го погледнех,пак ми смигаше.Добре,ама после забелязах,че и с моята приятелка прави същото и като започнахме да спорим коя от двете гледа,и чак коя от двете харесва.Разбрахме се да отидем една след друга да се запознаем с него.Пия за бързо два коктейла и отивам.Правя аз някакъв опит за флирт и му казвам,че забелязвам жестовете му към мен.А човекът,ухилил се до уши,ми казва,че имал тик по рождение и смига,когато е притеснен.Потънах в земята от срам и се върнах на масата си.Е,след няколко седмици се развиха нещата,но за кратко.Не знам как го разказах,но беше адски унизително и като се сетя за тази история,умирам от срам и досега.

Темата е много забавна, прочетох я за два часа. Да разкажа и аз няколко комични срещи.
Кратка предистория: Попринцип съм с много светла кожа, но бързо почернявам и доста бавно ми пада тена. Та, разбираме се за среща с едно момче от фейсбук, виждали сме на снимки и много се харесахме. Беше края на октомври. Срещаме се пред Студентския парк, той доста се ококори като ме видя и си мисля "Взех му акъла". Вървим и си говорим и по едно време ме пита "Ти нали не си циганче". Стана ми много смешно и започнах да му обяснявам, че просто дълго ми се задържа тена. Изкарахме около 2 месеца заедно, имам чувството, че просто искаше да види дали ще избелея.
Пишем си с едно момче доста продължително време, голям сладур, с много сладка усмивка, трапчинки, чаровен, забавен, изобщо много бях хлътнала. И двамата бяхме на 16г. Така и не се стигна до среща обаче, защото разбрах, че си има приятелка, а си беше типичен бройкаджия. След време се срещнахме случайно, разхождахме се доста дълго, стигнахме до блока му, започнахме да се целуваме и се качихме в тях. Целуваше се невероятно и си мислех , че ще си прекараме много добре. Тъкмо се разгорещихме и той ми казва "Девствен съм." Аз съм в шок, многократно в чата ми беше писал за сексуалните си умения и накланяше разговора все в тази посока. Както и да е, продължихме. Естествено това беше най-лошият секс в живота ми, постоянно ме питаше "как си", "боли ли те", "така добре ли е". И това беше началото на нашата седемгодишна любовна история, която така и не се превърна във връзка, но ми беше първата любов и много го обичах.
Тъкмо бяхме прекратили отношенията си, за пореден път с момчето от предната история и карам към вкъщи, и си мисля как като се прибера ще се нарева едно хубаво. Изведнъж се чу едно ужасно "тряс", слизам от колата, задната гума пукната. Не ми издържаха нервите, качих се обратно в колата и се разревах. Поплаках си 10-15 минути, докато подпухна едно хубаво и слязох от колата, за да огледам отново и да звънна на каското. В същия момент зад мен спира едно лъскаво Audi и си мисля "Оф, точно тука ли трябваше да спреш?". От колата слиза страшно секси батко на около 30 и ме пита какво е станало. Обясних му, каза да не се притеснявам и че той ще оправи нещата. Смени гумата, всичко точно, аз се вайкам около него "Леле, ама много сте мил, не знам как да ви се отблагодаря." Той се хвана за последното изречение, допря ме до колата и ми казва на ушенце "Колата ми е с кожен салон и много удобна задна седалка". Стъписах се, защото изобщо не ми беше до това, нямам представа какво му казах, само си спомням как се отдалечаваше все повече в огледалото за задно.
Влизам със закъснение на лекция и понеже нямаше празни места назад, седнах на първият чин до едно непознато момче. Заговорихме се и го попитах дали е нов в курса, но каза, че просто изчаквал приятел. Продължихме да говорим, но в момента, в който лекцията свърши изхвърчах от стаята, защото бях паркирала неправилно и бързах за фризьор. После се замислих, че беше много сладък и трябваше да го попитам за фейсбука му, но пък ако и той ме е харесал ще попита "приятеля" си за мен. Мина една седмица, не ме потърси и дойде време за същата лекция. Този път подраних и го видях да стои пред стята с една роза в ръка. Подаде ми я и ми каза "Искаш ли този път да пропуснеш". Хич не се и замислих. Цял ден прекарахме заедно, той беше много красив, с прекрасна усмивка, интелигентен, развиваме се в една сфера, та имахме много общи теми. Накрая на деня си разменихме контактите и видях, че фамилията му е същата като на доцента по клинична лаборатория. Попитах го дали имат нещо общо, а той ми отговори "Да, баща ми е".