Ужасни, смешни срещи

Сетих се за една забивка по време на бригада. Нямам спомен младежът от кое село беше. Изпрати ме на влака като си тръгвахме. Цвете ми връчи.
Не знам от какъв зор съм си дала адреса. Може би го е искал, за да ми пише. Нямам спомен да го е правил. Но в един прекрасен ден след няколко месеца се появява младежът на врата, костюмиран и зализан. На гости дошъл.
И двете с майка ми бяхме леко ошашкани, но го поканихме на кафе Не повторихме кафето.

Аз се сетих за една среща, когато бях още ученичка, не помня да съм писала за нея. Та бях аз 9ти клас, учех в друг град , пишех си в скайп с едно момче, много си допаднахме, пишехме си до 3-4 сутринта редовно, та решихме да се видим една събота. Той обаче беше от друг град, хваща влак сутринта и се срещаме да пием кафе, аз обаче на обяд ще си хващам автобуса за село. Ходихме на кафе, много приятно беше, той беше много готино момче , приказливо, аз бях срамежлива, но всичко беше много добре. Стана време обаче за автобуса, отиваме на автогарата уж да ме изпраща и като каза ще дойда с теб си помислих, че се шегува, за ама не, обяснявам ми , че не е подходящо, той обаче не чува, качвам се в автобуса, той се качва с мен. Пристигаме на село и баща ми ме чака, беше много неловко да обяснявам какво е това момче о защо не съм предупредила нашите. В къщи пък се събрали сестра ми и наши общи приятели, та не беше чак толкова странно, следобед го изпратих с автобуса. Ама , ако знаете колко време след това ме бъзикаха.... Иначе беше много готино момче о след това излизахме известно време, но тогава бях доста шашната.

Преди години си уговархяме среща с едно момче и 30 минути преди срещата ми праща смс, че няма да може да се видим. Отвърнах му, че вече съм в автобуса и все пак благоволи да излезем. Седнахме в кафене и когато дойде ред за сметката се оказа, че няма пари в себе си. Казах, че няма проблем и платих, а той обеща следващото кафе да е от него. Е, ни вопъл, ни стон от него.
По-късно, може би година, след случая, приятелка излезе с него. Този път не се е налагало тя да плаща, но и нея не е потърсил повече.

А никога няма да забравя една много неловка случка. С едно гадже ходихме на нощен плаж, къпем се в морето и когато изсъхнахме, си обличаме дрехите. Търся си аз тениската по пясъка и по едно време го поглеждам, той се намъкнал в нея. А беше едър и мускулест и му стоеше толкова опънато, умряхме от смях и двамата.

Имах големия "късмет" навремето, га бех още ученичка в гимназията, баба ми да се опитва да ми урежда срещи с внуци на нейни приятелки. Няма такъв ужас, честно. Първи случай - лятно време, аз по домашно облечена, с къси панталонки и потниче, без сутиен, щото все пак съм си у дома, хич не бях за показване. Чувам някакво суетене на двора, излизам навън и се натъквам на баба ми и нейна приятелка, която довлякла внука си с цел да ни запознават, понеже момчето софиянец и да сме си правели компания. Разгеле, запознахме се, онзи ми се стори мега смотан, а и как да е иначе след като се е оставил баба му да го мъкне по хорските внучки. Вдигнах после скандал на моята баба, че ми води смотаняци, но въпреки това тя се оказа дебелокожа. Натресе ми в последствие другия внук на същата бабка, ама този път вдигнали летвата - момчето американец, бъкел български не говореше. Да, ама аз с английска гимназия и съм напред с материала. Този момък беше много симпатичен и викам - от мен да мине, ще изляза с него. Наложи се с ченгел до му вадя думите от устата, препотих се от усилия да водя що-годе нормален разговор. Айде пак скандал на баба ми! Питам я аз - твоята приятелка има ли други внуци, че да ми ги натресеш вкупом и да мирясаш най-после? Имала още един женицата. Категорично забраних да ме занимава повече с каквито и да било момчета. Е, познайте! И третият пристигна, ама аз вече вряла и кипяла - докато се качваха по външната стълба на къщата, аз офейках по вътрешните стълби, излязох от първия етаж на къщата ни и си плюх на петите.

Изпраща ме гадже, на което хич не държах и ще хващаме тролеите в различни посоки.
Пресичам пешеходната на Ректората и се сепвам- срещу мен върви Мечта! Продължава, обръщам се и той се е сепнал! Отидох при него и се разцелувахме.
Пихме водка на "Художниците" и ме заведе в някаква мансарда в близост до Орлов.
На утринта ми написа на листче телефона си, а аз бързах за работа. чао-чао, ще ти се обадя...
Така и не намерих листчето....а ме беше срам да се изтърся в тях.
Няма смешно, само ужасно за тогава Отдавна ми е красив спомен и да, любов от пръв поглед.

От вчера се заливам от смях с тази тема, страшни истории има.
Подсети ме за няколко невероятно тъпи срещи.
Преди много години, в зората на сайтовете за запознанства, се готвя за среща с един младеж, с който сме се запознали онлайн. Възлагах големи надежди - аз студентка първа години, той кара магистратура в моя университет - умен, готин, върви ни приказката, хубав изглежда на онези снимки с ужасно качество...
Отивам на срещата и виждам как като ме видя буквално му помръкна физиономията. Почвам да се филмирам - на снимките по-хубава ли съм му се сторила, аз даже съм се наконтила, а на снимките съм непретенциозно облечена... абе нещо не ми се връзва, но ми стана ужасно тъпо.
Говорим си, пийваме, но нещо не ни върви срещата, опитвам да убедя себе си, че е от притеснението, ала-бала, но и на мен ми се спихва самочувствието. Мина известно време, той "хайде, ще те изпратя до вас" и аз само дето не ревнах на масата - нагласила съм се да отидем на клубче, намислила съм да го поканя в един бар, където свирят приятели... с една дума не се бях гласила толкова за един час среща.
"Няма да ме изпращаш никъде, аз няма да се прибирам". - ""Както искаш, ама недей да се сърдиш, НО аз като те видях чак тогава разбрах коя е сестра ти. " Шах. "Така и така, преди време се натискахме с нея след една дискотека, но тя така и не ми даде номера си и обеща да се видим пак, но ми върза тенекия, дрън дрън" Явно му е било много криво, а аз не мога да си събера ченето, защото на хоризонта има два проблема - първия е, че тази среща отива на провал и той си излива кофти чувствата върху мен; и втория - че 12 годишната ми сестра ходи някак по дискотеки и сваля пичове Опитах се да вметна, че има някаква грешка, няма как да стане това, но той "не, не, ти си споменавала, че имаш сестра и като те видях - същата си" и продължава да набира инерция и на мен започна да ми кипва и ставам да си ходя. Той продължава да каканиже, околнете маси гледат вече странно към нас, аз искам да избягам и докато чакам да си платя на бара той идва и ми казва "Ето, същата си и ти ще си тръгнеш. Поне ми дай номера на сестра си да завършим почнатото с нея". И като ми падна пердето и като се развиках как не го е срам да иска номера на дете, което е повече от 10 години по-малко от него, абсолютен цирк стана.
Като излязох и се поохладих размислих и ми стана ясно, че е някаква безумна грешка, няма как сестра ми да се измъква по нощите без да я усетим, а и не й е такъв характера. Мина ми, но после месеци не можех от срам да стъпя в това заведение.
А младежа го засякох след година по университетски дела, смотолеви "абе аз май се обърках тогава" и се посмяхме, но след срещата ми се ревеше.

Много сладка темичка, записвам се с кратката версия (добре де, не се получи толкова кратко) на моята най-паметна.
Заглеждам един бонбон в клуб, бройкам от далеч, но не ми е в категорията не се излагам да ходя да се запознаваме.
Минава време, срещам забравен познат в натъпкан бар: "Хайде на нашата маса, ще направим място". Познайте кого виждам на масата! Познайте и аз за късмет в колко неугледен вид съм този ден Див ужас, ама няма измъкване. Сядам, запознавам се с хора, говоря си с кой ли не, само Той не ме отразява (поне аз така мисля).
Минава още някакво време, бонбонът ме намира в социална мрежа и пише да се видим на по бира някой ден. Кога - ми айде довечера. Аз - в шок пълен шок. Бях на обувките, точно щях да излизам. Хайде обратно, връщам се, правя се... пълна програма за отрицателно време (отчаянието и неволята чудеса правят! ).
Срещата върви ок, но аз съм на нокти през цялото време да изглеждам на ниво. В този период на живота си бях страшно спъната, падах непрекъснато, смееха ми се много. (Няма да се очудя, ако като съм прохождала, съм падала по-малко.) Та се разхождаме - навън студ, лед. Разговорът върви, но аз мисля само как трябва на този лед да не се изсипя на земята и да стана за смях пред Него.
И така, на съвършено равен тротоар, със съвършено гладък, хлъзгав лед и никакви неравности аз - от абсолютното нищо - се спъвам и политам с лице напред...
Хвана ме навреме, но егото ми се размаза на тротоара. Мислех, че ще я разказва като най-катастрофалната среща на света. 10 години по-късно сме сгодени.

    Ех, колка сладка и романтична история. Това се нарича съдба. Мъж, който си го харесвала преди, след известно време се появява отново. Мислила си, че няма да те забележи изобщо, защото не си на неговото ниво, но чудо е станало и те е забелязал. А това с падането, а като по филмите. Разтопи ми сърцето вашата история.

Твоята история поне е завършила добре.И аз имам подобна,но с не такъв завършек😀.Пиша си аз близо месец с едно момче и си уговаряме среща пред МОЛ-а.Тъкмо са го отворили и това е сензацията в Плевен.Тръгвам аз,но по път ми се къса каишката на сандалите.Те,новички,ама късмет.Имам 15лв,но решавам,че ще си купя нови от Мола.Намирам някакви чехли за 8лв.Купувам ги и той ми пише,че е отпред.Тръгвам аз със смело крачка,но се оказа,че подметките на чехлите са от онези хлъзгавите.Още щом стъпих на първото стъпало се подхлъзнаха и падах до последното стъпало по за*ник.Ставам аз,тръскам се и се оглеждам за момчето.А то,бързо-бързо поело надолу към Манеца(който познава Плевен).Кръстта ме боля един месец след тази пишман-среща.А момчето ме блокира и не се видяхме повече.

Егати идиота. ЧеСно, по добре, че се е разкарал. Какво може да очакваш от някой, който вижда падащ човек и вместо да се притече да помогне, хуква с двеста в противоположна посока.

    Глупак. По-добре, че сте се отървала от този идиот. Вместо да ви помогне, той веднага е офейкал. И аз съм имала няколко неблагополучни срещи от социални сайтове за запознанства. Дори не са идвали на срещата или ако дойдат и ме видят, не ме харесват и се обръщат и си заминават. Крайно обидно беше за мен. Много тежко го приемах и се питах толкова ли съм грозна, че щом ме видят мъжете веднага обръщат гръб и бързат да си заминат. Затова се отрегистрирах от всички сайтове за запознанства. Никакъв читав мъж не намерих в тези сайтове.

Защото някои жени се правим на независими и безсмъртни
Лунатичка, егати боклука! Изчетох цялата тема и пак не мога да повярвам какви типажи съществуват.

Не бях хлътнала по него,така че изобщо не ми стана толкова неприятно от решението му да си тръгне.Е,имаше една горчивина за ден-два.Срам ме беше от хората,които се притекоха да ми помагат.Даже направо "война" водих с един(за моите 18год мъж),който се опитваше да ми налее вода в устата от тубата,от която той пиеше(а аз съм адски гнуслива,направо се срамувам понякога от това).Сега всеки път като отида там,се смея на глас.

Лунатичка, тя историята става все по-добра и по-добра С тази вода ме уби. (Аз уж не съм гнуслива, но не бих споделила бутилка с непознат)

И мен това с водата ме уби! ти си се подхлъзнала, не си колабирала- за какво ти е вода?!