Ужасни, смешни срещи

Темата май е основно за проекто-гаджета и срещите с тях и не знам дали съм по темата, но определено беше ужасна среща, която чак после ми стана леко смешна.

Миналата година есента се развива случката. Първи ден лекции, закъснявам. Роклята, сандалите и бързам. Качвам се първо в автобуса, който е полупразен и си сядам. Срещу мен обаче сяда някакъв господин. През целия път не отлепя поглед от мен. Гледа мен, гледа ми краката, усмихва се. Гледа мен, гледа ми краката, усмихва се. Аз вече започвам да се оглеждам и аз да не би да ми има нещо пък да не виждам - да не ми се е олющил лака, да нямам нещо на краката. Както и да е, де. Идва моята спирка и слизам, мислейки си, че съм се отървала и отивам в метрото. Отново същото - влакчето полупразно, аз си сядам и този точно същия човек отново сяда срещу мен и се повтаря случката от автобуса. Гледа мен, гледа ми краката, усмихва се. Вече започнах да се плаша и си мисля как ще сляза на Сердика, за да се прекачвам и там ще ме загуби в тълпата и всичко ще е наред. Едвам изчаквам да дойде спирката и се изстрелвам към Линия 1. Чакам си влакчето вече спокойна, че успях да се отърва от странния тип докато не усещам как някой ме потупва с пръст по рамото. Обръщам се - пак този човек. Вече сериозно започва да ме хваща страх докато не чувам, че той нещо мърмори под носа си и гледа към краката ми. Понеже не го чух добре попитах дали може да повтори и въпросът му ме застреля:
- Имате перфектни пръсти на краката. Може ли да ви ги посмуча малко?

Ужас! И аз имах един познат, който има фетиш към крака. Има си жена и дете и на пръв поглед са нормално семейство. Когато излизахме през лятото първото нещо, което отбелязваше е дали му харесва лака на нотките ми. 😀
Обсъждаше краката на момичетата по улиците.

Аз започнах да чета темата от началото, обаче бързам да допринеса за развитието. Не е среща, но май беше предвидено да премине в такава:

Началото на февруари, прясно сгодена. Бях слязла на различна спирка и смятах да мина по цялата главна улица, да се разходя и да си хвана метрото от друга спирка. Нагушила съм се в якето, слушалките в ушите и вървя бързо, да се стопля. По едно време забелязвам движение с периферното зрение и един момък застава пред мен и ми препречва пътя и ми казва (не беше на български, обаче в превод)"Забелязах те". И пита човекът дали може да се запознаем. Обясних, че съм сгодена. Той гледа към ръката ми, пръстен не вижда и си помисли явно, че го лъжа, за да го разкарам. И стои пред мен, не се мърда, продължава с опитите. Аз пък се впечатлих от смелостта и реших да не бъда груба - поговорих си с него 2 минути и после си тръгнах.

Три месеца по-късно пак на главната улица. Бях си напазарувала и се прибирах и абсолютно същия, по абсолютно същия начин застава пред мен и с абсолютно същата фраза "Забелязах те" ме заговаря. Този път вече аз вдигам ръката с пръстена и му казвам, че вече ме е заговарял. В отговор получих "Ти да не мислиш, че помня всички, които заговарям?!". Е вече не бях впечатлена. Заобиколих го и си тръгнах по най-бързия начин.

Баси глупака....

Една такава мома просеше пари по Цар Освободител преди години. Една вечер ми разказва сърцераздирателна история, как не ѝ стига лев за билет до незнамкъдеси, защото се случило незнамкаквоси….. Дадох ѝ пари.
След два-три дни пак ме спира, пак със същата история. Рекой ѝ - "Не си ли малко нагла да ми пробутваш същата история от оня ден?" Тя ме изгледа и се врътна...

Аз имам един чичо тук в моя район. Винаги в костюм, много любезен. От време на време ме спира: "Може ли да се представим?". Ако съм в настроение и имам време, се представям. )) В рамките на 4-5 реплики стигаме до същността, че си търси годеница и дали евентуално съм на разположение. Понеже не съм, извинява се за неудобството и губи интерес. И така до следващия път. ❤
Общо-взето така изглежда 50 first dates в реалния живот. Не е толкова интересно.

Благодаря ви за доброто настроение, в момента имам истинска нужда от разведряване и четенето на темата ми се отрази много добре!

Да се включа и аз с една култова среща в далечната 2007-ма година, когато бях на 23.
Бях се запознала по ICQ с един македонец, казваше се Боян. В началото беше много забавно, стори ми се много земен и бяхме в контакт по цял ден през смс-и и e-mail.
Спомням си, че и той беше моята зодия Рак и това се превърна в чест аргумент защо сме си пасвали толкова добре (негови думи), как и двамата сме били романтици и т.н.

След някой и друг месец той имаше работа в София и каза, че ще дойде до Бургас да ме види.
Аз много се вълнувах, бях се издокарала и му бях купила една плюшена жабка, защото имахме вътрешна шега с това и често го наричах така.
Дойде времето на срещата и...о, ужас. Боян е по развлечен потник, тип аеробен костюм от 80-те, ама от най-измачканите, с мърляво долнище на анцуг, раница на гърба и джапанки...
Попреглътнах надве-натри и се приближих, стараейки се да не ми личи първоначалната реакция, въпреки че изглеждахме видимо странно един до друг, хората ни зяпаха като тръгнахме.

Аз предложих едно кафене, което често посещавах тогава - за който е от Бургас, става дума за кафенето в ТРИА сити център, преди да го направят бистро "Рома".
Като седнахме, той веднага започна на висок тон да одумва колко било скъпарско и префърцунено мястото (не беше!), колко били завишени цените, в Македония как било. Разговорът изобилстваше от нравоучения към България по отношение на икономическия прираст, демографския проблем, историческите събития, с нагледни примери как в Македония се прави всичко това... Като стигнахме до там, че Кирил и Методий, цар Самуил и прочее личности са били Македонци, децибелът му беше почти двоен.
Излъчваше подчертана селяндурска арогантност и провокативност, сякаш чакаше някой да му каже нещо. .а аз изхабих сумати енергия да туширам неудобството от това, че и околните маси се обръщаха да го гледат с нескрито любопитство и раздразнение...

Аз платих сметката, само и само да се изнесем по-бързо, понеже не исках да прави изречения и пред сервитьорката за това колко е скъпо, въпреки че пак беше казал нещо по въпроса, не помня какво точно.

След кафето тръгнахме да се разхождаме към Морската градина, аз живея наблизо там и се надявах по някое време просто да успея да се извиня и да си тръгна.
Беше някъде в ранния следобед, около 16ч, светло, пълно с народ по алеите...и изведнъж наш Боянчо ми заявява, че иска да ми направи изненада, сграбчва ме и ме слага да седна на пейка, кляка пред мен и вади слушалки и CD-player, слага ми слушалките на ушите и ми казва да си затворя очите... Покрай нас постоянно минават хора, които гледат сеир и аз съм изчервена цялата, чудейки се как хем да не го обидя, хем да намеря начин да прекратя цирка.
Затварям си аз очите, в слушалките прогърмява балада на Цеца Величкович (любимата му певица) и в следващия момент ми се лепва мазна целувка по устата. Отворих си очите и инстинктивно се дръпнах, свалих слушалките и го попитах какво прави, а той видимо оскърбен и скандализиран, че "изненадата" изобщо не е получила очакваната реакция, си грабна слушалките и се нацупи като малко дете.
Никакви опити от моя страна да обясня, че просто не беше подходящото време и място, че този тип моменти трябва да дойдат естествено, а не така нагласено, не беше от полза. Вървеше напред, а аз с всичкия си акъл го следвах, може би защото ми беше много неловко.
Много пъти след това съм се чудила защо просто не си тръгнах, но тогава имах голям проблем с конфронтацията и все гледах да съм деликатна, освен това някакси ми се щеше да ме опровергае, да видя нещо от това, което бях видяла в него докато си писахме онлайн и говорехме по телефона през всичките тези месеци.

Седнахме на едно от капанчетата край морето, поръчахме, но езикът на тялото му и цялостното му поведение бяха направо враждебни, пасивно-агресивни. За капак по едно време извади от джоба си слънчогледови семки и започна демонстративно да чопли и да слага обелките директно на масата...Аз му направих забележка, а той в резултат започна да плюе обелките. Това преля чашата и на моето търпение и тихо му казах, че ако не престане, ставам и си тръгвам, а той избухна и ми се разкрещя.
Как така съм щяла да си тръгна, той очаквал, че ще се прибера с него в квартирата му вечерта, как изобщо не съм се държала както преди, не съм била романтична и не съм умеела да ценя жестовете, които той бил направил към мен...
Накрая извади плюшената жаба от раницата си и ми я хвърли в лицето.
На мен ми се насълзиха очите и станах, с бърза крачка се отдалечих, а той продължи да крещи след мен.

Стигнах до най-външната алея и като се обърнах, видях че се задава, затова хукнах и се скрих.
Като  се отдалечи (слава Богу, не ме беше видял) се прибрах и се разревах.

После ми скъса телефона да звъни, нареждаше ме в смс-и, чак заплахи имаше.

След това помня, че през 2010-та ме беше намерил във Фейсбук и ми беше писал да ми се извинява за поведението си, настояваше пак да се видим, за да ми се извинял лично. Аз го отрязах и казах, че няма нужда, после го блокирах.

Имам и други истории от фрапиращи срещи, но никоя не е чак такъв фарс като тази..

Тази среща с македонеца е достойна за фейлетон!
Трябвало е да си тръгнеш още преди Морската градина, да се извиниш, че  имаш неотложен ангажимен  и си отишла колкото да се видите за малко.

Обаче,познато ми е това чувство от младостта-хем виждаш,че човекът не е за тебе,хем някак е неловко,да не го обидиш.

Поне на "капанчето" сети ли се да те почерпи?

Нямаше как да си тръгна, все едно съм дошла само замалко, защото тази среща беше дългоочаквана и планирана.. Но да, даже още в първото кафене трябваше да се махна.
Иначе на капанчето аз станах и си тръгнах преди да са дошли питиетата още, така че се е наложило той да ги плати, въпреки че не знам дали го е направил - предвид колко бързо след това го видях да върви. Като нищо е хукнал без да плати...

Младо, зелено... Не знаеш ли, че както всичко на този свят, дори и мъжките комплекси са македонско изобретение?

Сигурно си му се видяла много хубава и хай класа, и комплексът му се е обадил. Случва се

Ах, тези македонци.. Навремето работих с един макендонец и един сърбин. Хванахме се на приказка за историята на страните и за националните герои. Останах изумена, че цар Самуил, Крали Марков, Кирил и Методи и дори Хитър Петър са макендонци,дори последния го знаят от кой македонски град бил и имат паметник, но те го наричаха Ийо Пейо. Сърбина, не остана назад и твърдеще, че  са сърби. Само дето не се изпобихме.

Дааа, до преди да имам пряк контакт с едно семейство македонци, си мислех, че тези приказки са мит. Мъжът не спря да говори как всичко е тяхно, цитираше битки, дати, имена, кой къде е роден, къде му е гробът... Направо се изумих, бяхме им гости и не вървеше да влизам в открита битка с него, но пък хубаво се посмях за негова сметка, той като любезен домакин не ме наби заради това.😁

𝕾𝖓𝖔𝖜𝖂𝖍𝖎𝖙𝖊𝕭𝖊𝖆 , покъртително... Давай насам и другите истории, нищо, че ще бледнеят пред тази.

Уау, това македонците не са шега работа. Тоя освен със собствените си комплекси трябва да се справи и с македонския комплекс. Да не говорим за цялостния му мутренски вид. ММ ходи в комадировка в Скопие преди време и каза, че там е страшно избиване на комплекси. Антични театри от гипс и паметници на който се сетят, докаран като македонец естествено... Жалко, че се изкривява историята и хора, които са се самоопределяли като българи, сега се изкарват македонци, сърби и дори гърци. А българският език защо се води славянски един Господ знае, нищо славянско няма в него, както и в нас като народ. Или и да има е мнооооого малко.

Как да е, ходи ми се в Охрид, подготвена съм да не хваля нищо българско и да ахкам и охкам по македонското. Не знам, обаче дали ще успея, въпреки че родата на баща ми е от македонския край. Чак ме дразнят с тия измислени истории и пишман комплекси. А драпат за български паспорти. Смешници.

За езика-защо да не е славянски нашият език, като има толкова общо с останалите славянски езици, не само думи, но и конструкции.
Момичето с македонеца е и много добра разказвачка, много колоритно описва, така че и аз бих искала да чуя още  някоя интересна история.