Ужасни, смешни срещи

Винаги съм имала пари в себе си. Баща ми все казваше за едно кафе няма да се.... К'во да го правиш тираджия. Да ми е жив и здрав.  ММ в чудо се видя с мен в началото и си умираше от срам  и неудобно.

А, те и руснаците преди 2-3 седмици разправяха, че Кирил и Методий са техни, какво ново под слънцето, че у македонците така казвали?

А за моята "среща"- в Охрид за малко да се срещна с бодлите на една вила, (за сено) , защото комшията на къщата за гости, в която бяхме отседнали, ни гони с нея от яд. Агенцията, която ползвахме, първо е щяла да наеме за нас неговата къща, но понеже тя беше по-малка, се е отказал. И оня ни гони с вилата да ни наръгва. Луди хора, не само маниерите им са сбъркани.

Пропуснах да кажа, че пътуването му до България беше свързано именно с изкарване на БГ паспорт.
Много ви благодаря за милите реакции!
Както споменах, останалите ми случки не са толкова цветисти, но щом настоявате, ще спомена още една, този път цяла връзка:

Около година преди македонеца се запознах по интернет с един арменец. Той ми беше писал в сайт за бивши съученици, няколко дни си разменяхме съобщения, а после ме покани да се видим на кафе.
Въпросният беше няколко години по-голям от мен, нещо като мини знаменитост в града, няма да казвам защо, за да запазя анонимността му, все пак, но поведението му беше доста повлияно от този факт.
Държеше се възпитано, но с голям апломб на всичко, което казваше или правеше - от театралните обръщения към мен до мимиките и жестовете, с които си служеше... Беше интересна и колоритна гледка, но понеже все пак ни се отвори приказка, на мен ми беше приятно.
На втората ни среща помня как седнахме на една пейка до Охлюва (в Морската градина има открита сцена с пейки, казват ѝ "Охлюва") и той ми каза, че си търси приятелка, която да няма нищо против, че той всъщност е девствен.. ...след което без да го питам, се впусна в дълги обяснения защо и как се е случило така, че е останал девствен, какви предишни похождения е имал... Аз се усмихвах и кимах емпатично, без да знам какво е редно да се каже в този случай.

Накрая на вечерта ме награби да ме целува и каза, че започвал да се влюбва. Ако го чуя сега, бих се изсмяла, но тогава се поласках и затворих очи за всякакви червени флагове, които са ми правели впечатление.
Следващата ни среща не беше излизане, както планирахме, а директна покана за вечеря с него, брат му и приятелката на брат му у тях... Помня, че хем се притесних, хем ми стана много приятно, че вече предприема такава стъпка - изтълкувах го като 'сериозни намерения' от негова страна...

Вечерта у тях беше много приятна, брат му и момичето се държаха мило с мен, и тъкмо се бях отпуснала и плувах в мъглата на собствените си романтични идеали, когато....родителите му се върнаха от някакво гости.
Баща му само хвърли един поглед от коридора, а майка му дойде и седна на масата, но атмосферата рязко се промени..От непринудена и приятелска, сега беше неловка, дискомфортна, с леки нотки на едва прикрито негодувание и враждебност от нейна страна.
Майка му започна да ме разпитва коя съм, какво уча (тогава бях последна година в университета), с какво се занимавам, кои са родителите ми...изобщо, изведнъж се бях озовала в стая за полицейски разпит, само лампа в лицето ми липсваше.
Всички други мълчаха, само приятелката на брата безуспешно се опитваше да смени темата или да замаже положението, като каза, че аз много съм харесала ястията, а майката отвърна: "Всичко това беше предназначено специално за теб само" - т.е. не за натрапници като мен
Ако преди това усещах как настроението ми бавно пълзи по скалата надолу, в този момент стремглаво пропадна до под нулата. Стана ми много унизително, даже леко ми затрепери брадичката, издайнически жест, който ненавиждах, защото исках в този момент да остана горда и да запазя присъствие на духа.

Скоро след това се извиних и казах, че трябва да тръгвам, той ме изпрати, опита се да омаловажи случката и някакси успя да ме убеди да оставя майка му да ме опознаела, да не съм се сърдела, че била предубедена към българските момичета и т.н.
Иска ми се да ви кажа, че го отрязах и продължих напред, но в следващите месеци имах подобие на връзка с него.
Подобие, защото се състоеше главно от ходене по заведения, в които непрекъснато беше на телефона си, оглеждаше се за познати, а щом забележеше някой, ставаше и отиваше да им се обади, а мен оставяше сама на масата. Или в непрекъснати смс-и с други момичета, което за мен беше очевидно по начина, по който реагираше всеки път щом получи ново известие, но ако кажех нещо, настръхваше срещу мен, че съм била параноична.
Имаше безкрайно лутане по улиците и натискане в колата му.
Веднъж, когато бяхме у нас (у тях мама не даваше да ходим), както си седяхме и гледахме филм, без предупреждение и контекст си беше извадил мъжеството, а аз се потресох от вида му (за първи път го виждах)..
Стана ми ясно защо е девствен, оказа се, че е имал срастване на препуциума и никога не е имал пълна ерекция, понеже е изключително болезнено, а не се е сетил да отиде на лекар досега.
Аз го насърчих да намери добър уролог и скоро след това претърпя операция. Бях до него през периода на възстановяване, въпреки че реално по-скоро му бях като мед. сестра, отколкото гадже.

Накрая се оправи, имаше лек подем в отношенията....и след това без да очаквам, докато седяхме в едно кафене, започна да държи някаква дълга и напоителна реч, разрева се по едно време даже, благодари ми за грижите и затова, че благодарение на мен се е разрешил проблемът, който толкова години го е мъчел, как никога нямало да ме забрави....но в момента нямал време за връзка. Скъсахме.
След 1 седмица ми докладваха, че са го видели с друга, а после разбрах, че мама е постигнала своето - да ни раздели и да го събере с арменско момиче, офанзива, която явно е протичала от вечерта на гостито-нататък.
Определено се отървах.

Други злополучни срещи мога само да изредя, понеже нямат кой знае каква предистория - но да не спамя темата повече, и без друго пак се поолях с описанията.

Леле, ти си била безкрайно добра и търпелива

Арменците трудно дават децата си на други народи. В твоя случай, за голямо твое щастие

Вдигай банкет, че си се отървала.

Ох, арменската свекърва пали свещ че си се отървала!

И все пак, къде ги намирате тези екземпляри

Преди няколко години, когато завършвах университета ми се случи една случка, която малко след нея въпросния човек почина, а жена му започна да ме гледа гадно и не ме поздравяваше. Те живееха близо до нас , а жената е бивша учителка и имах нужда от помощ за един урок, който трябваше да изнасям. Отидох в тях, тя беше сама, помогна ми и тъкмо тръгнах по стълбите, той се връщаше, сякаш е чакал точно да изляза. Нахвърли ми се, да ми пипа ръцете а той възрастен и искаше да ме целува, викаше ела тука, ела, одръпнах се и избягах, не му позволих дори да ме пипа, освен , че хвана ръцете ми за секунди. Няколко седмици след тази случка, разбрах, че нещо е станало и е починал. Жена му изобщо не ме поздравяваше, всеки път като се засичахме сякаш притичкваше да бяга или се обръщаше на другата страна.

Хаха, смешно,но и мъчно ми стана за момчето.
Имах и аз едно гадже арменец, стташна напаст са роднините, макар в моя случай да беше само баща и брат.
Абсолютно табу е не- арменска снаха за тях и си ги водят за ръчичка по събирания да ги запознават и гаджосват...
В Бургас и Варна има огромна арменска общност- все ще налетиш на някой...

В Русе също.
Едно време имах гадже-арменец. На мама само на снимка ме показваше, без да й се обяснява за подробности. Понеже съм тъмноочка,  кривоноса и минавах между капките. Но не се засягах, ние с него си бяхме точно "летни" гаджета без особени претенции и той все се шегуваше, че "мама ще ме жени за арменка само". Но да ви кажа, ако ви предлагат арменски сладкиши и въобще манджи - не отказвайте, даже си вземете повечко.

ох,задавих се с кафето чак  „тъмноочка,  кривоноса“...

и,да, наистина са страшни кулинари
дълго време бяхме компания с арменски комшии-мога да си спомня всяка хапка

Ех, колко обичам такива мамини синчета. И жалкото е, че не се делят на етническа основа или религия, всякакви ги има.
Между другото, веднага се сетих за Рафи Бохосян

Ама то не е само от арменското според мен. Има един руски сериал "Последният Магикян", главният герой е уникален образ и арменец. Със сълзи съм се смяла с него, жалко че няма нови епизоди....

Ох, Сали... арменски манджи и аз много харесвам, ходила съм само в на Хилда ресторанта. Дали има и други арменски ресторанти?

Хитряги са арменците,  златари, ювелири, ресторанти и търговия са им в кръвта.

Не толкова са мамини синчета, по-скоро стриктно си спазват обичаите, думата на родителите е закон,  за момичетата да не говорим.
И много си помагат в общността,  особено за бизнес начинания.

И аз съм била с Арменец за кратко. В интерес на истината ме замъкна в тях да ме представи на баба си. Тя пък правеше сладкиш и ме накара да чупя орехи и междувременно ме разпитваше, коя съм, каква съм.
А той честно казано беше по-сериозният от нас, мен вятър ме вееше на бял кон на 18 г.
Не исках сериозни отношения, поне не с него и скоро приключихме.
А баба му, казала че съм много работлива, понеже съм начупила орехите. Сега като се замисля, сигурно ме е тествала дали ставам за снаха. 😁