Децата ви дават ли си играчките на другите деца?

На моменти е. Понякога дава, понякога стават големи представления... Още излизаме и тя си набелязва няколко неща и казва: "Мойто!!!" Много лошо стана един ден, когато каза "Мойто" на люлката. Тя не се люшка, но не дава и на други деца да се люшкат. Нейна е люлката. Качи се някое дете, моето ревне, тръшка се, страда неистово. Да умреш от срам.
Вчера едно момченце й взе куклата. Тя подивя и го ухапа по устата . Умрях от срам пред майката. Прибрах я в стаята /бяхме в болница/, там налетя на друго момче, защото й взе количката. Тъкмо точеше зъби, вътрейки бясно глава, да го ухапе... аз като строг родител я плеснах през устата. Искам да спре с това хапане. Да разбере, че е лошо. А на думи не вярва. Изпадна в истерия от ярост, че хем не можа да го ухапе, хем я ударих аз.
Един ден, както си играеха с приятеля й Димо, с който израстнаха заедно... се задърпаха нещо, развикаха се и той изквича, ревна и се тръшна на земята. Поглеждаме ги с майка му и какво да видим - Моята хубостница му се хвърлила на гърба и го ръфа здраво. Вдигаме му блузата - тя го ухапала, цялата й захапка на гърба му. Ужасна ситуация!
Понякога е много добричка. Отива при някое дете, дава му, каквото държи, даже му го бута в ръцете, ако то не го иска. В болницата като бяхме, съчувстваше на едно дете, че е с абокад и му сочеше нейната си ръчичка, че тя също е имала, но й го махнали. То я гледаше намръщено и не й се впечатли много .
Вълк в овча кожа , ту е добра, ту освирепява като й вземат нещо. Дано е период, наистина, защото с хапането хич не съм съгласна... аз бера срамовете и се чудя, какво да правя и какво да кажа на майката на жертвата, а тя се оттегля с достолепие...
Май до 3 годишна възраст, децата не държат много на приятелства и контакти с други деца.

В повечето случай ги дава  не мога да се оплача, че е скрънзата на мама  а и неговите приятели му дават за това, че за сега много, много препирни сме нямали

Понякога ги дава,друг път-не...не мога да преценя дали зависи от настроението и или има проблясъци от това,което съм и говорила (да си дава играчките).Ако не дава своите,не и давам да взема от другите деца ...има ефект.

Зя сега все още няма нищо против другите да си играят с неговите играчки. Разбира се, чуждите са му винаги по-интересни и доста често се сблъсква с нежеланието на другите деца да му ги дадат

И Марена беше така на тази възраст и резултата от това, че на нея не й даваха е, че започна и тя да не ги дава. После мина един период, в който рапликата : "Той/тя иска само да ти види играчката, няма да я вземе " работеше много добре. Но сега нахитря и разбра, че понякога той/тя взима и не е много склонен/нна да връща и пак не дава...

Като бяха по-малки всичко даваха. Но в момента са като обучени кучета пазачи. Нищо не дават на непознати деца. На мен ми става малко неловко, особено с по-малките деца. Опитвам се да им обясня, че детето само малко ще поиграе и ще им върне играчката, но след като няколко любими играчки изчезнаха безследно  в момента нищо  не дават. И честно казано , аз спрях да им правя постоянно забележки след като ми направи впечатление, че някои майки системно пристигат на пясъчника без никакви играчки. 

Ами дава си ги. Не е лош. Изобщо не се съсредоточава дали някой друг му е взел нещо, щом има и той с какво да се занимава. Аз го поощрявам да ги дава. Не го и спирам кйогато иска да взема чужди, за мен това е нормално. Скръцвам със зъби само когато дърпа нещо от ръчичката на друго дете. Така смятам за правилно при подобна ситуация.

Моето мнение е,че не трябва родителите да настояват детето да си дава играчките.Това от опит със сина ми-и вмомента урокът е добре усвоен,много е услужлив дори с вещи,които не би трябвало да се дават.Така че е по -добре да се остави детето само да прецени.Родителското насърчаване да се дават собствените играчки на други деца учи детето,че тази играчка не е толкова ценна и на по-следващ етап е много небрежно към вещите си.Става въпрос за семейства,в които родителите принуждават децата да "споделат"играчките си.
Ако някой е симпатичен на детето,то само ще иска да си играят заедно с неговите играчки,както е и при нас,големите.

Към майките на по-големите дечица:
Кога е появи собственическото чувство и мислите ли, че има нещо общо с тръгването на детска ясла/градина?

Със сигурност може би има засилване на умението да се пазят играчките след яслата/градината, но съдейки по поведението на деца около нас, които не ходят на тези "заведения" /става въпрос за 3-4 год./ , мисля, че по-скоро е вродено донякъде да си пазиш "територията" / играчките/. И в комбинация с опита, който учи, се до-придобиват такива умения. Така че и децата, които не ходят на градина пак не винаги си дават играчките.

А  на въпроса - кога се появява собственическото чувство - мисля, че е индивидуално, но май, когато  разберат, че са "прецакани", защото си дават играчките, а на тях - не.

При дъщеря ми все още не се е проявило собственическото чувство и няма нищо против някой да и вземе играчките, но не и в момент в който тя си играе с някоя конкретно и някой реши да и я дърпа от ръката. И все пак, в повечето ситуации тя отстъпва (или по-точно до скоро отстъпваше), но ми прави впечатление на последък, че гледа и копира от по-големите деца на площадката, та се случва да се сбута с някое я за колчика, я за лопатка.

И ние сме така,но понякога ,когато друго дете вземе нейна играчка,с която тя не си играе,се сеща за нея  и започва да си я иска.