В колата няма ли специално място за чаша?
- Публикувана: 7 апр. 2018, 23:01 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2021, 06:44 ч.
Имам кола. Имам книжка. А сега?
Няма ли новоизлюпени шофьори? Миналата седмица бяхме болни, та не карах, но днес закарах децата на градина. След това се повозих 20тина минути. Следобяд си взех наследниците от градината и се прибрахме.
Взех си поставка за телефон, но не намирам подходяща стойка за чаша.
Взех си поставка за телефон, но не намирам подходяща стойка за чаша.
Стойка за кафето, поднос за сандвича, огледалце за гримиране, още едно за червисване, закачалка за сакенцето.....това не е будоара ви, дами.
Колата е за шофиране.
-----------------------------------------------------------------------------
Постоянно виждам жени-шофьорки с телефон на ухото, чаша в ръка, ръфащи сандвич, с гребен в ръка на светофар.....и все се чудя, не излизат ли от дома си?И толкова ли не могат да изчакат с въпросната дейност няколко минути, докато стигнат закъдето са тръгнали?
Също като с ръфането в кино...отиваш за 2 часа и рупаш ли, рупаш, като че ли ще се гътнеш от глад, ако 2 часа не дъвчеш нещо си....
Успех на новите!
Ама като гледам как неадекватно се държат на пътя, едва ли?
Познайте при катастрофа с пълна щета на автомобила, какъв пол е бил шофьорът, който е излязал омазан с айрян и с остатъци от баничка? 
Даже схема “скъпа баничка” има и оп! изненада!, предимно на мъже им отмъкват колите, зарязани със запален двигател, докато чакат за закуски. Дали, защото не са свикнали да си взимат нещо и да преживят, докато шофират.
Даже схема “скъпа баничка” има и оп! изненада!, предимно на мъже им отмъкват колите, зарязани със запален двигател, докато чакат за закуски. Дали, защото не са свикнали да си взимат нещо и да преживят, докато шофират.
Не казвам, че само жени ядат, а мъжете не.
Просто повече жени виждам да ядат, да се гримират, да пият кафе, да говорят по телефона, докато се опитват да шофират....И предвид факта, че за разлика от мъжете, които след малко опит вече шофират по инерция, без да се замислят, жените винаги шофират с мислене, се получава разсейване на мисълта, от което пък следва "Едва не отнесох майка с дете на пешеходната....!".Защото в същото време е ръфала нещо си/надигала е кафето, докато е "обмисляла" какво действие следва след "зелено" на светофара.
Просто повече жени виждам да ядат, да се гримират, да пият кафе, да говорят по телефона, докато се опитват да шофират....И предвид факта, че за разлика от мъжете, които след малко опит вече шофират по инерция, без да се замислят, жените винаги шофират с мислене, се получава разсейване на мисълта, от което пък следва "Едва не отнесох майка с дете на пешеходната....!".Защото в същото време е ръфала нещо си/надигала е кафето, докато е "обмисляла" какво действие следва след "зелено" на светофара.
Аз пък лекичко се чудя на Совичката за смелостта, вече да подкара колата заедно
с децата ... Аз взех книжка през есента, и все още карам всяка седмица или с мъжа ми, или с приятел.
Е, мисля не е далеч момента да тръгна сама, просто искам да съм сигурна в колата, за да мога да гледам
всичко останало на четири очи, че и на гърба, без да се чудя, ама сега коя предавка беше и т.н.
Тоя номер с кафето и прочее неща отсега мисля да ги сведа до минимум, дори ще ползвам
опцията високоговорител на телефона, че двете ми ръце ми трябват... Просто съм се нагледала на ситуации
като пътник до шофьора ...
с децата ... Аз взех книжка през есента, и все още карам всяка седмица или с мъжа ми, или с приятел.
Е, мисля не е далеч момента да тръгна сама, просто искам да съм сигурна в колата, за да мога да гледам
всичко останало на четири очи, че и на гърба, без да се чудя, ама сега коя предавка беше и т.н.
Тоя номер с кафето и прочее неща отсега мисля да ги сведа до минимум, дори ще ползвам
опцията високоговорител на телефона, че двете ми ръце ми трябват... Просто съм се нагледала на ситуации
като пътник до шофьора ...
Колко да отлага. Сядаш и караш. Особено ако са кратки квартални дестинациите, за кога да си губи времето с придружител.
Аз не бях шофирала повече от 6 години. В един момент вече беше крайно наложително да я използвам тая книжка, опреснихме с мъжа ми малко познанията и уменията, дали не бяха две ходения до село и седмица ИЗ града и седнах сама. Но наистина нямах друг избор, не ми се даваха ежедневно пари за таксита, а удобен градски транспорт нямах. Нали неволята учела
Иначе в колата с нищо не се разсейвам, не ям, не пия, не пуша. Пускам си музиката, децата си бърборят отзад и не си пречим.
Аз не бях шофирала повече от 6 години. В един момент вече беше крайно наложително да я използвам тая книжка, опреснихме с мъжа ми малко познанията и уменията, дали не бяха две ходения до село и седмица ИЗ града и седнах сама. Но наистина нямах друг избор, не ми се даваха ежедневно пари за таксита, а удобен градски транспорт нямах. Нали неволята учела
Иначе в колата с нищо не се разсейвам, не ям, не пия, не пуша. Пускам си музиката, децата си бърборят отзад и не си пречим.
Аз пък лекичко се чудя на Совичката за смелостта, вече да подкара колата заедно
с децата ...
с децата ...
Според мен не кара в София. Разликата с някой по-малък град /изключвам Пловдив, Варна, Русе, Бургас/ е от земята до небето.
Kaто бях млад щофьор, детето ми действаше супер концентриращо при шофиране. Много кратко време карах с мъжа ми и го натирих от колата, защото аз съм видяла и преценила, примерно, някаква ситуация, а той изведнъж се включва с "а това видя ли го". Започвах да си мисля, че е видял нещо друго и се шашках. Друго, което забелязах е, че докато на курса почти не поглеждах огледалата, в момента, в който седнах в нашата кола, сигурно в огледалата гледах повече отколкото напред
А, притеснено ми е, много ясно.Ама без каране няма как да свикна, така че връзвам дечурлигата в столчетата и тръгваме. Вчера като ги оставих в градината се прибрах до вкъщи за няколко минути и тръгнах за Пазарджик. Свърших си някои неща и айде обратно. 5 часа. В интерес на истината не бях толкова изморена, колкото очаквах. Градината от днес е в грипна ваканция, така че сме си вкъщи, но от понеделник живи и здрави пак ще карам на по-далечни разстояния и ще обикалям.
Сетих се аз, че няма как да е от София, че трафикът е леле...
Да, неволята учи - и понеже на мен не ми е прекалено голям зор, и затова го давам лежерно.
Спомням си една приятелка как ми разказваше: - нямаше небутната кофа като почвах в началото да карам кола.
Обаче си намира работа в другия край на града - и сега да видиш, пердаши като "шумахерче" от единия край към другия край - всеки ден...
Има го този момент и при мен - понеже може би съм по- как да кажа толерантна ли, ама нещо почнах да го подозирам в пресилени реакции и моя мъж ))
Да, неволята учи - и понеже на мен не ми е прекалено голям зор, и затова го давам лежерно.
Спомням си една приятелка как ми разказваше: - нямаше небутната кофа като почвах в началото да карам кола.
Обаче си намира работа в другия край на града - и сега да видиш, пердаши като "шумахерче" от единия край към другия край - всеки ден...
.........Много кратко време карах с мъжа ми и го натирих от колата, защото аз съм видяла и преценила, примерно, някаква ситуация, а той изведнъж се включва с "а това видя ли го". Започвах да си мисля, че е видял нещо друго и се шашках. ...........
)) Има ли жена дето да не я мъчи паркирането? Май е риторичен въпрос?
